Кои са евангелските християни


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“,  Февруари 2018

images

Думата евангелски произлиза от гръцката дума euangelion, която означава „благовестие“ или „добра вест“. В основния смисъл на термина „евангелски“ е някой, който приема благата вест на евангелието, че Исус Христос е Спасител и Господ. В рамките на Христовата църква обаче съществува едно движение, което е избрало да се идентифицира с това име така както други са избрали да се наричат православни, католици, лютерани или англикани. Милиони вярващи по целия свят, включително в България, се наричат с това име. Какво обаче се крие зад него?

Дейвид Бебингтън, професор по история в Университета Стърлинг, Шотландия, посочва четири основни характеристики на евангелското движение.

  1. Нормативното място на Писанието. Библията е приемана като вдъхновено и авторитетно Божие Слово и крайната норма за вярата и практиката на християните.
  2. Централното място на изкупителното дело на Христос на кръста. Това е едно от основните неща, които съставляват съдържанието на евангелската проповед и свидетелство.
  3. Необходимостта от лично обръщение. Благата вест за спасение, донесена от Христос, трябва да получи личен отговор от всеки един християнин. Този личен отклик е съпроводен с едно действие на Божията благодат, което се нарича „новорождение“ и се разглежда като преход към нов живот.
  4. Евангелизация. Евангелските християни са убедени, че благата вест трябва да бъде споделяна с хората около тях.

На второ място евангелското движение е тясно свързано и произлиза от протестантската Реформация през XVI век. Разглеждайки историческите му корени, американският социолог Джеймс Дейвисън Хънтър посочва четири, много различни, традиции, които оказват влияние върху формирането на идентичността на евангелското движение. Първата е баптистката традиция, която се характеризира със своя индивидуализъм. Втората е холинес-петдесятната традиция[1], която поставя акцент върху моралното съвършенство и/или дарбите на Духа. Третата е анабаптистката традиция (менонити, амиши, братски църкви) с нейния комунален начин на живот и явен пацифизъм. Последната е реформираната традиция, която включва лутеранското, реформираното и (с известни уговорки) англиканското движение.

Тези различни и в някои отношения дори противоположни традиции и ударения са съжителствали заедно, противопоставяли са се едни на други, но също така и са си влияли взаимно. Заедно те създават една сложна амалгама, която макар да се нарича с едно име, в никакъв случай не е еднородна. Поради това изследователи като Доналд Дейтън, Тимоти Уебър и Гари Дориан говорят за четири парадигми в съвременното евангелско движение. Първата парадигма произлиза от изповядващото и сепаратисткото движение на Реформацията от XVI век и се стреми да запази доктриналното наследство на континенталната реформаторска традиция, и особено реформираната традиция. Втората парадигма, пиетисткият евангелизъм, води началото си от германското и английското пиетистко движение през XVI век и от Великото пробуждане в САЩ. Тя се отклонява съществено от езика за абсолютния Божий суверенитет, юридическото оправдание и буквалната непогрешимост, развит в реформираната и лутеранската традиция, и поставя най-голямо ударение върху опитността на обръщението, освещението, духовното обновление и изцеление. Третата парадигма, фундаменталисткиият евангелизъм, произлиза от конфликта между фундаментализъм и модернизъм през XIX и XX век. Тя често поставя ударение върху един апокалиптичен премилениален прочит на Писанието и винаги подчертава абсолютността на определени „фундаментални“ вярвания, оспорвани от модерната критика. Накрая можем да говорим и за една последна, четвърта парадигма, която можем да наречем прогресивен или постконсервативен евангелизъм и която инкорпорира елементи от по-ранните евангелски движения, като в същото време отива отвъд тях в полето на богословието, библейската критика и етиката.

Евангелското движение в България напълно отговаря на описаните характеристики. Неговата „ДНК“ несъмнено съдържа кръстоцентризма, библицизма, обръщенчеството и активизма. Влиянията в него са разностранни. Преобладаващите като брой петдесятни и Божии църкви (както и методистката) са свързани с холинес традицията, но заедно с нея присъстват също баптистката и реформираната (в съборните църкви) традиции. Заедно те формират една сложна амалгама, в която историческата верска идентичност често се изразява по различен начин дори в рамките на една деноминация посредством различните, споменати по-горе, парадигми. Това е особено видно в по-новата ни история. Комунистическият режим по необходимост допринася за известно капсулиране и фундаменталистки тенденции. Неговото падане, съпътствано от (първоначален) силен духовен интерес, дава импулс на пиетисткото ударение. Накрая, все по-лесният достъп до информация през последните години стимулира все още слабото, но несъмнено присъствие на едно прогресивно или постконсервативно течение.

Историкът Марк Нол казва, че евангелското движение винаги е било „разнообразно, гъвкаво, адаптивно и проявяващо се под множество форми“. В резултат на това има много начини да бъдеш евангелски християнин и движението не се поддава лесно на описание и формулировка. То прилича повече на мозайка или калейдоскоп от различни парчета. Някои изследователи смятат, че думата е толкова неопределена и неясна, че на практика не е особено полезна. Дали това е така, или не, може да се спори, но тя очевидно е здраво залегнала в съзнанието на много християни, които ще продължат да се идентифицират с нея.

Материалът е изготвен въз основа на Dorrien, Gary. The Remaking of Evangelical Theology. Westminster John Knox Press, 1998 и Kollins, Kennet. The Evangelical Moment. Baker Academic, 2005.

[1]   Холинес (от английската дума holiness, святост) е движение, чиито корени са свързани с методисткото съживление в Англия и Америка през XVIII и XIX век. То поставя особено ударение върху практическата победа на християнина над греха в следствие на едно „второ действие“ на благодатта, което води до „християнско съвършенство“ или „цялостно освещение“, откъдето идва и името му. Петдесятното движение е свързано с него, като добавя допълнително ударение върху дарбите на Светия Дух. Класически холинес текст е книгата на Джон Уесли „Ясно изложение на християнското съвършенство“, издадена на български език от изд. Нов Човек през 2015 г.

6 thoughts on “Кои са евангелските християни

  1. „Историкът Марк Нол казва, че евангелското движение винаги е било „разнообразно, гъвкаво, адаптивно…“

    Може би това е неговата най-неизменна характеристика. Евангелските християни живеят с някаква представа за „идеалната църква“ и в търсенето си за това как тя може да се реализира на практика могат да „вземат на въоръжение“ най-разнообразни, дори понякога остро противоречащи си идеи. Дали в търсенето на автентичната църква ще се облегнат на наследството на Реформацията – само Писанията или на лични опитности, свят живот, историческото християнско наследство и т.н., това може да варира много. Затова „движението не се поддава лесно на описание и формулировка“. Но не мисля, че понятието е „толкова неопределено и неясно, че на практика не е особено полезно“. Това, което остава неизменно (според мен) е въпросът как трябва да живее автентичната църква.

    Затова и (обратно на насадените в обществото представи) за почти всички евангелски общности може да се каже, че са много далече от сектанството. Повечето евангелски християни биха определили себе си на първо място като „християни“, изколючително рядко като „конгрешани“, „баптисти“, „петдесетни“ и т.н. (Може би единствено при методистите съм срещал някои изключения от това правило.)

  2. Добре, но въпросът „Как трябва да се живее като автентична църква?“ може да получи много различни отговори. Нещо повече, християни, които не биха се определили като „евангелски“ също се стремят да живеят като автентична църква – дори да дават други отговори на това що е църква или коя е църквата.

  3. И той получава много различни отговори, не е ли така? Коментарът ми по-горе може да звучи много положително, но обратната страна на монетата е, че това води до несигурност и залитания на чисто практическо ниво. Аз просто се опитах да потърся общото между всичко, що се нарича „евангелско“.

    И, разбира се, че и други християни също се стремят да живеят като автентична църква, но разликата според мен в е това, че разчитат за тази цел много повече на чисто практически уредби, което ги прави много по-обвързани с тяхната конкретна деноминация, отколкото (за добро или лошо) са евангелските християни. (С това не претендирам за кой знае какъв шорокообхватен поглед върху нещата.)

  4. Струва ми се, че все още не мога да схвана ясно идеята.
    Вярно, дадена деноминация може да има повече или по-малко изработени правила и виждане за това как трябва да се живее като автентична църква, но нали един човек се присъединява към нея точно понеже симпатизира на тези нейни виждания. Ако трябва да бъда по-конкретен може да има значителна разлика в процеса на решаване на конфликти между една свободна, презвитерианска или лютеранска църква. В единия случай общността е оставена сама на себе си, във втория някой отвън може да стъпи като арбитър или дори като притежаващ определени пълномощия. В зависимост от това дали даден човек вижда едното или другото като предимство за автентичен християнски/църковен живот той се присъединява към тази общност. Но неговото съгласие с тези предписания е продиктувано точно от това желание и не разбирам защо в този случай той престава да бъде „евангелски.“
    Простичко казано, аз не мога да разбера защо верността към дадена деноминационна принадлежност трябва да противоречи на понятието „евангелски.“

  5. Не говорех за вярност към дадена деноминационна принадлежност, а за самосъзнание, при което деноминационната принадлежност не стои на първо място (което, съгласен съм, може да се изтълкува, че човек не ѝ е верен, но аз не съм мислил в тази посока). Не съм сигурен обаче, че имам нещо кой знае какво важно да кажа, заради което да си струва да изчистваме недоразуменията си. Може просто неоснователно да обобщавам свои много тесни наблюдения.

    Обаче (може би за да ги разширя), би ми било интересно ти какво мислиш за този свой хипотетичен казус, който зададе. Ако човек примерно принадлежи към деноминация, при която конфликти се решават по единия от двата начина (да кажем с водещата роля на общността) и той вижда в това автентична християнска практика. Но с времето си промени възгледа и придобие убеждение, че практиката на външно надзорничество е по-здравословна. И (за да има смисъл въпросът ми) нека предположим, че за него този конкретен въпрос, как трябва да се решават конфликтите, е ключов в разбирането му за християнска вяра и еклесиология, а не някакъв второстепенен, с който лесно може да направи компромис. Какво според теб е по-вероятно да се случи ако този човек е евангелски християнин: да остане верен на деноминацията си, защото личните му убеждения не са по-важни от принадлежността му към нея, или да смени деноминацията? Можем ли въобще да говорим за „по-вероятно“ или изцяло зависи от конкретната личност и ситуация как ще постъпи?

  6. Мисля, че сега разбрах по-добре идеята ти.
    За казуса мисля, че зависи от човека и ситуацията, но вероятността да промени деноминационната си принадлежност не е никак малка. Все пак по мои наблюдения такава промяна в убежденията много рядко се случва „на сухо“ т.е. след чисто теоретично обмисляне. Обикновено това става когато до главата ти дойде съвсем практически казус, който те касае. И още по-конкретно, личните ми наблюдения са, че в това отношение проблеми се случват при всяка църковна система на управление. Т.е. сама по себе си системата няма да свърши работата – зависи каква воля има тя да се приложи във всяка конкретна ситуация. Когато има воля обикновено всяка от отработените през вековете системи може да свърши работа (макар че някои нови и експериментални може да не сработят дори и тогава).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.