Наистина ли мъжете са диви по сърце


от Джеймс К. А. Смит

Статията е публикувана в Perspectives:AJournal ofReformed Thought 19.8 (October 2004): 18-22

index

Забелязали ли сте ръст в продажбите на пушки? Подготвят ли се приятелите ви за първия си опит в спускане с лодка по буйна река или скално катерене? Решават ли се несъгласията в съвета с юмручен бой вместо чрез гласуване? Ако отговорите с да на един или повече от горните въпроси има вероятност хората във вашата общност наскоро да са чели книга на Джон Елдрич Диво сърце: разкриване тайната на мъжката душа (ИК Игъл). И вашата общност не е единствената: книгата е продадена в над милионен тираж и е вдъхновила индустрия от лагери, конференции и свързани с тях допълнителни продукти. Тя също така е била фокус на множество мъжки библейски изучавания в църкви и в колежи из Америка.

Елдридж е написал книга, която правилно подчертава необходимостта съпрузите да обичат своите съпруги и бащите да бъдат тясно ангажирани с отглеждането на децата. Овен това той правилно се стреми да открие кое е това, за което всички ние копнеем. В добавка към последния въпрос той проницателно отбелязва, че мъжете живеят живот, който ги кара да се чувстват незадоволени и търсят как да запълнят това измъчващо ги безпокойство. Ирландската група U2 добре изразява този копнеж със своята песен „Все още не съм намерил това, което търся.” За съжаление докато Елдридж задава добри въпроси той в крайна сметка предлага понякога подвеждащи, а в други случаи направо погрешни решения.

По-конкретно ние сме загрижени от това, че приемането на Диво сърце от мъжете в църквата е синоним на  един по-всеобхватен феномен: едно приспособяване към по-широките културни сили включително приемане на едно сродно на тях евангелско богословие и практика, които, при внимателно разглеждане, се оказват в противоречие с библейската вяра и практика. Нека да започнем с твърдението на Елдридж, че мъжете са с „диви сърца.”

Мъжествеността като приключение

В Диво сърце Елдридж твърди, че мъжете са били кастрирани понеже църквата и обществото са им казали, че те трябва да бъдат „отговорни, чувствителни, дисциплинирани, верни, усърдни и т.н.” Това са хубави качества, според Елдридж, но те ги задушават и ограничават като не им позволяват да са това, което наистина са: диви и опасни. Безпокойството, което той твърди, че всички мъже изпитват, е причинено от объркването когато обществото иска от тях да действат като жени, а църквата да бъдат „наистина добри момчета.” И двете сили са се наговорили да лишат мъжа от възможността да бъде Уилям Уолас (така както е изигран от Мел Гибсън във филма Смело сърце) искайки вместо това той да се държи като майка Тереза. Елдридж съветва своите читатели да проверят сърцата си уверен, че там те ще открият три универсални желания: да водят битка, да изживея приключение и да спасят красавица.

По своята същност всички мъже трябва да водят битка понеже това е начинът, по който те са създадени – това е част от „мъжкият дизайн.” Като доказателство за този предполагаемо естествен инстинкт при мъжете Елдридж цитира феноменалния търговски успех на екшън филми като Точно по пладне, Спасяването на редник Райън и Умирай трудно и казва, че мъжете, а не жените са се тълпели в кината и видеомагазнините. Елдридж взема приеманата за универсална склонност на нашите синове да правят пушки от стикери, конструктори Лего и салфетки като допълнително доказателство за тази универсална свирепост.

По подобен начин всички мъже имат нужда да преживеят приключение. Това е причината за опита на сина на Елдридж да се спусне по върже от прозореца на втория етаж, защо каубоите са станали митично популярни в САЩ и защо мъжете са много по-запалени да видят последната тупалка със Стивън Сегал отколкото да ходят на библейско изучаване.

Накрая Елдридж твърди, че всеки мъж изпитва свойствено желание да спаси красавица. Припомняйки средновековното рицарство Елдридж заключава, че нищо не вдъхновява един мъж така както красивата жена: тя кара мъжът да желае да бъде герой. Факта, че жената на свой ред „желае да се бият за нея” показва, че процесът е синергичен.

Можем да се обърнем към книгата от няколко различни ъгъла. Тук искам да се спра само на няколко от тях.

Сътворението и мъжествеността: добра ли е войната?

Една от основните теми в реформираната традиция и един от акцентите, които тя предлага на по-широкото Христово тяло е едно специфично богословие на сътворението. В сърцето на тази традиция е едно утвърждаване, че „целия свят принадлежи на Бога.” Това произлиза от фундаменталното библейско утвърждаване, че творението е добро (Битие 1:31). Причината ние да утвърждаваме сферите на изкуството и политиката, екологията и отдиха е, че те са част от едно добро творение. Това не е твърдение единствено за миналото, за някакъв отдавнашен произход, това е и нашата фундаментална надежда за бъдещето. Всички неща ще бъдат възстановени в своята доброта. Изкуплението е едно предвкусване на цялата доброта на творението и ние сме призовани да бъдем агенти на това възстановяване. Подобно на гълъба, който се върнал обратно с маслинена клонка  в ковчега на Ной носещ ние също, като църква, трябва да носим предвкусването на царството в един счупен свят.

Но какво означава да кажем, че творението е „добро?” Е, един важен аспект от добротата на творението е хармонията или мирът. Божието творение е място където ние със сигурност откриваме различия, различни видове животни, различия между мъжът и жената, но различията са свързани в една хармония. Първоначалният шалом на творението се характеризира както с липса на конфликт така и с изобилие и благоденствие. Грехопадението въвежда враждата и конфликта в мира на едно добро творение (Битие 3:15). Но именно затова изкуплението е свързано с възстановяването на мира и премахването на конфликта.Това е описано най-силно в пророчеството на Исая, който рисува една картина на мечове изковавани на палешници (Исая 2:4) и на вълк лежащ до агне (11:6-7). Това не е просто краят на отбранителната индустрия или на зоологическата градина: изкуплението е едно обещание за обновяване на творението от всеки аспект на което враждата, насилието и войната са изтрити именно понеже те никога не са били част от Божието намерение за творението.

Какво общо има това богословие на творческа хармония с дивото сърце? Е, ако четем внимателно, ще видим, че Елдридж предлага едно богословие на творението, което е диаметрално противоположна на това, която аз току що описах. Първо, ние трябва да оценим, че той съсредоточава своя анализ за мъжествеността върху идеята за това как Бог ни е сътворил. С други думи той се опитва да твърди, че неговото описание на мъжествеността е вкоренено в сътворението. Книгата е пълна с твърдения за това „как Бог е направил” мъжа и жената както и с твърдения за естеството на малките момчета и момичета.

Но това, което Елдридж приписва на сътворението, библейското християнство приписва на грехопадението! Елдридж иска да постави войната в самото сърце на мъжа: „войнът,” ни казва той, „е поставен във всеки мъж.” За Елдридж мъжете са създадени за война – именно създадени за война. Мъжът може да бъде истински мъж само там където има битка, която да води! Битката, войната и враждата са по този начин поставени в самото сърце на сътворението.

Но ако битката е плод от враждата и конфликта и тази вражда е резултат от грехопадението, а не сътворението, тогава е невъзможно да се каже, че да бъдеш войн е самата същност на това да бъдеш мъж. (Какво ще правят мъжете в Царството когато ще царува мир и мечовете ще бъдат изковани на палешници?) В края на краищата Елдридж завършва рекламирайки на последствията от грехопадението като част от Божието добро сътворение. Представянето на войнския идеал по този начин всъщност носи греховност не изкупление. Елдридж желае да запази всички мечове именно като мечове, като оръжия, но пророческото видение на изкуплението ги превръща в палешници.

Уилям Уолас или Исус от Назарет: да стане истинският мъж

Макар Елдридж да желае героят в неговата книга да бъде Бог трудно е да избегнем заключението, че истинският герой всъщност е Уилям Уолас от Смело сърце. (Поредицата Умирай трудно с Брус Уилис се нареждам само малко по-назад. И въплъщението на Скалата в Гордо изправен може да бъде фаворит.)

Но приемайки картината за мъжествеността, която Елдридж рисува както възнамерявана от Създателя ние се оказваме в позиция да питаме: „Мъж ли е Исус?” Как е възможно един мъж да бъде войн по сърце когато виждаме моделът на несъпротива представен от Исус?

Диво сърце предусеща този проблем като сочи Бог като образец на мъжественост. Точно както сочи, че мъжът е боец по сърце така той твърди, че Бог е един вид трансцдентно Смело сърце заключавайки, че „има нещо свирепо в Божието сърце.” Но подобно богословие се натъква на няколко сериозни проблема.

Първо, Елдридж иска ние да вярваме, че тази картина на мъжествеността е извлечена от неговото богословие на Божията природа, но всъщност логиката е горе долу следната: ние сме създадени, за да бъдем войни; ние сме създадени по Божия образ; следователно Бог е войн. С други думи нашето притеснение е, че картината на Бога на Елдридж както образец на боец, приключенец и спасител е всъщност една измислица пренесена обратно върху Бога. Освен, че рисува една неправилна картина на Бога като нуждаещ се от приключения (сякаш на Бог му липсва нещо) по-важното е, че богословието на Елдридж прави Бога по Неговата същност войн и правейки това поставя един конфликт в самото сърце на Бога. (Описанието на Елдридж е изключително не-тринитарно.) С други думи Елдридж не успява да направи разлика между отношенията на Бога с един паднал свят и самата Божия същност.

Второ, богословието на Елдридж има един голям проблем: жените. Той желае ние да заключим, че мъжете са по свояата същност войни понеже Бог е войн и ние сме създадени по Неговия образ. Но почакайте малко: жените също са създадени по Божия образ (Битие 1:27). Не трябва ли тогава и жената да бъде също „създадена,” за да бъде войн? Е, не, отговаря Елдридж: „мъжествеността и женствеността преминават през цялото творение.” И всъщност Бог също притежава „женствени” характеристики (той желае да бъде обичан, желае да сподели приключение и има красота, която да открие). Но ако това е така кои точно са основанията да определим кои божествени характеристики трябва да следваме  ние и кои са тези, по които са направени жените?

 Не е ли по-добре да кажем, че мъжете и жените са призовани заедно по един и същ начин да бъдат ученици на Исус, носители на Божия образ? И не откриваме ли характеристиките на Божия образ показани с плодовете на Духа любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротокст, вярност, себеобуздание” (Гал. 5:22-23)? Виждаме ли такива плодове в Уилям Уолъс? Виждаме ли ги мощно изразени в Исус от Назарет?

Универсален копнеж

Както казахме Елдридж смята, че това търсене е нещо уникално за мъжете. (Жените никога не получават свое собствено приключение; те единствено споделят нечие чуждо приключение.) Той моли читателят да му позволи да „прескочи целия спор за природата срещу природа относно половете.” Със съмнително тълкуване на Битие 1:27 той тръгва с твърдението, че мъжките и женските биологични различия свойствено ги правят радикално различни социални същества. Ако той е прав относно т. нар. настроена природа на мъжа защо някои общества очакват драматично различно поведение на мъжете от други? Как е възможно някои общества да свързват това, което западната култура би сметнала за женски характеристики с мъжете? Така че въпросът за природа срещу природа не може да бъде избегнат толкова лесно. Както вече отбелязахме от библейска перспектива независимо от биологичните различия всички хора – и мъже и жени са призовани да отразяват Божия образ като носят плодът на Духа. И Библията ни насърчава да разбираме, че това е продуктът от формирането или подхранването: ученици не се раждат, те се създават.

Елдридж обаче настоява, че съществува духовно безпокойство което е по някакъв начин уникално за мъжете. Такова твърдение предполага, че мъжете и жените има напълно различни начини за намиране на удовлетворение. Не е ли по-добре да кажем, че във всички хора съществува една празнота, която може да бъде описна по думите на U2 като „дупка с форма на Бога?”

Освен това методът на Елдридж още веднъж бърка сътворението с грехопадението. Той насърчава мъжът да погледне в сърцето си и да намери „написани” там три желания: да води битка, да изживее приключение и да спаси красавица. И с оглед на обещанието на Новия Завет (Еремия 31:33) той ни увещава да вярваме на сърцата си. Но макар да е вярно, че ние сме „нови създания” (2 Коринтяи 5:17) и че сме били обновени от Духа (Римляни 8:4) от това не следва, че копнежът за битка и приключение са плод на новото сърце. Всъщност в този контекст Павел казва точно обратното: да бъдем нови създания означава да бъдем посланици на примирението, не на враждата (2 Коринтяни 5:17-20) и че сърцето насочвано от Духа търси мир не битка (Римляни 8:6).

Контракултурно или покръстен Холивуд

Накрая, макар Елдридж да представя своята книга като контракултурна, в края на краищата тя изобщо не подкопава съществуващия staus quo. Всъщност Диво сърце вероятно може да бъде описана като просто приспособяване в най-добрия случай и като блудство в най-лошия. (В нашите по-цинични моменти ние се опасяваме, че Диво сърце е просто религиозна безсмислица целяща да даде на мъжа „духовни” причини да ходи всяка седмица на лов или риболов!)

Елдридж не предлага нищо, с което да преобърне архитипа на мачото олицетворяван ad nauseam в популярни филми от Брус Уилис и Силвестър Сталоун както и от цяла плеяда други. Не е лесно да разберем каво е толова революционното в това, което предлага Елдридж. Макар да пише така сякаш върви против културните норми той всъщност прославя идеята за „немъжественият мъж,” която е с нас вече от векове предлагайки ни един „железен Джон” за християни. Обикновено главните герои в тези филми са хора, които са били дълбоко наранени и отначало не желаят да отговорят когато са призовани към своята „битка, която трябва да водят.” Те като цяло отговарят с отмъщение и по пътя по някакъв начин успяват да изпълнят изискването на Елдридж „да спасят красавицата” (обикновено сладострастна девойка неспособна сама да защити себе си, още по-малко пък да води интелигентен разговор). Може убедително да се твърди, че Диво сърце просто взема обичайната история от лишените от история екшън филми, оправдава я посредством съмнителна библейска херменевтика и я представя като Божия план за мъжа-християнин.

Отвъд това, както вече намекнах, Елдридж не отбелязва, че жените също играят някаква роля в тази драма: той твърди, че те са там, за да бъдат спасявани от силния мъж и това е универсално за човешката природа. От какво трябва да бъдат спасявани жените? Основно от несигурността. Елдридж пише, че „всяка жена се нуждае да знае, че тя е изискана, екзотична и избрана.” Как може тя да предизвика подобно спасение от мъжа? Отговорът: „Тя го съблазнява. Тя използва всичко, което притежава като жена, за да го накара да бъде мъж.” Върховният пример за удачно съблазняване, твърди той, са Рут и Вооз. Бог дава пример, който всички жени трябва да следват „Той не само дава на Рут собствена книга в Библията, но я  споменава и в родословието.”

Отново, оставяйки настрана съмнителното библейско тълкуване, подобни идеи единствено подкрепят съществуващият културен staus quo. Рецептата на Елдридж за задоволяване на женския копнеж не се различава от тази на конструктурите на куклите Барби или на човека решил да отвори ресторант Hooter’s. Вместо да предложи едно подривно за светския модел и вдъхновяващо християнско послание за една жена той затвърждава експлоататорската и потискаща концепция, която превръща нейната сексуалност в един обект и внушава, че нейната стойност е единствено във връзката й с някой мъж – намеквайки, че мъжът и жената не могат да бъдат напълно цели освен ако не са въвлечени в някакъв вид романтична връзка. Такава идея изглежда противна на 1 Коринтяни 7 където Павел издига добродетелите на безбрачието, отбелязвайки, че в това положение християните стават по-зависими от живота в по-широкото Божие семейство. Това, разбира се, не е отрицание, че бракът е един вид тайнство, благодатно средство, чрез което мнозина се освещават. Но дори в този случай връзката не е на зависимост както твърди Елдридж.

Едно контракултурно благовестие

Казали всичко това, Елкдридж трябва да бъде поздравен заради факта, че задава въпроси свързани с липсата на удовлетворение сред американските християни в 21 век. За съжаление ние смятаме, че мъжете и жените, които следват неговите съвети  няма да намерят това, което търсят. В Дови сърце Елдридж така е извъртял Писанията, че войната, не мирът са виждани като идеалното състояние на човешките отношения, а Исус е генерал на хиляди въоръжени и обучени ангели вместо учител, който предпочита революционните идеи за кротост, милост и миротворство.

Освен това аргументът на Елдридж, макар и представящ се за контракултурен всъщност промотора една проблемна карикатура, която в края на краищата не позволява на мъжете да реализират напълно това, за което са създадени в Христос. Вероятно най-опасно, Диво дърце както директно така и индиректно минимизира последствията от греха и грехопадението. Да се твърди, че съществуват отделни „тайни” за мъжете и жените, чрез които да се постигне духовно удовлетворение представлява един вид стратегия „помогни си сам,” която пренебрегва по-дълбоката реалност – и необходимост – от благодат.

Вместо това ние трябва да чуем призова на благата вест отправен към мъжете и жените като един призив за дълбоко контракултурна идентичност: макар да осъзнаваме нашите различия  заедно (Гал. 3:28) ние откриваме нашата идентичност в Разпънатия, Който не търсеше Своите Собствени интереси (Филипяни 2:1-11). Да бъдем хора на мира и любовта, един свят народ характеризиращ се с благост и кротост – това е истинският контракултурен призив на благовестието както за мъжете така и за жените като ученици на Исус.

James-Smith1Джеймс К. А. Смит е кандски философ, който понастоящем е професор по философия в Колежа Кавливн и Gary & Henrietta Byker Chair in Applied Reformed Theology & Worldview.

Първоначалното си обучение получава в University of Waterloo и Emmaus Bible College. Защитава магистърска степен по философско богословие през 1995 в Institute for Christian Studies и докторат по философия  през 1999 в Villanova University .

П.П. За да не остане някой с впечатлението, че авторът се заяжда безпричинно с Диво сърце обръщам внимание, че макар и продавана в големи тиражи книгата съвсем не е приета безкритично от християните. Всъщност това е една от малкото книги, по които двете големи и спорещи организации – комплементарния The Council on Biblical Manhood and Womanhood (CBMW) и еглитарната Christians for biblical equality (CBE) заемат единодушно отрицателна позиция – виж Wild at Heart: Essential Reading or “Junk Food of the Soul”? и Is God Wild at heart?.

Част от критиката относно Диво сърце е събрана в специална статия на Christinity Today от Август 2004.

Накрая, известният евангелски автор Джон Стейкхаус мл. представя критика много подобна на тази на Д. Смит в специална глава на своята книга: Partners in Christгл. 19 озаглавена Discarding the “new machismo.” 

2 thoughts on “Наистина ли мъжете са диви по сърце

  1. Радо, какво мислиш за спорта или най-общо казано за състезанието като форма на война. Възможно ли е да тълкуваме, че мъжете които не се изживяват като воини, но като спортисти също един вид воюват. С тази разлика, че в спорта (обикновено) никой не умира. И в този смисъл, не е ли желанието за спортни победи, подобно на това за военни победи. Т.е. противоестествено на хармонията при Сътворението.

  2. Поне за мен е трудно да изведа такава аналогия, но идеята ме накара да се замисля за удачния начин за „състезание“ – при това не са само в спорта, ние се състезаваме и в училище, в кариерата, в любовта и т.н. Как гледам на хората, с които се състезавам, как ги третирам, какво им желая май са много удачни въпроси.
    Всъщност няколко пъти си изтривах коментара, който бях започнал да пиша, което значи, че наистина съм се замислил :))).

    П.П. Между другото Д. Смит не казва, че всяка „битка“ е лоша – в един паднал свят като нашия битките са неизбежни. Всъщност самият Бог често се разкрива като войн в отношенията си със света в момента, а и християните (и мъже и жени) са описвани като такива (А също и като спортисти :).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.