Християнска мъжественост или мачо карикатура


от Радостин Марчев

classic_macho_man_lime

Един страничен продукт от спора покрай Истанбулската конвенция беше поредното поставяне на въпроса за половете и същността и ролите на мъжа и жената. През последните няколко дена се натъкнах на няколко статии, които говорят за вредата на феминизма върху семейството, за лошите последици от приравняването на жената с мъжа, за патриархалните ценности и даже за насилието сред хомосексуалните двойки. Почти нищо от това не е ново.

Много мои приятели християни отбелязват как в следствие на светското влияние разбирането за жената и нейната роля в обществото, семейството и църквата се оказва изкривено. Аз съм съгласен с тях – макар че ние често откриваме това изкривяване на различни места (виж например ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК). Но докато преглеждах статиите, които някои от тези мои християнски приятели споделяха не ми даваше мира усещането, че вероятно представата за мъжете е изкривена не по-малко – включително и в чисто християнски контекст.

Един кратък пример вероятно може да илюстрира това. Обикновено положителният женски образ бива представен с описателни характеристики като кротост, нежност, любвеобвилност и създаване на семеен уют, възпитание на децата. Обратно представят за мъжа се свързва с действеност, поемане на инициатива, търсене на приключения и реализация извън дома. Повечето от нас са чували това – заедно с още много неща. Чудя се обаче колцина са обръщали внимание, че качества често определяни като „женски” в Библията не са представяни като такива – или по точно не са представяни единствено като такива – те са описвани като универсални християнски добродетели.

Галатяни 5:22-23 е класически текст в това отношение:

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 

Тук Павел говори за нещо, което той нарича „плодът на Духа.” (Между другото Павел не говори за плодовете – мн. ч., а за плодът – ед. ч., с което показва, че тези характеристики не могат да бъдат разделяни, а представляват едно цяло.). Идеята на апостола е, че Светия Дух действа във всеки християнин, за да прпизведе тези качества. Не само, че всеки вярващ трябва да ги притежава, но християнската зрялост, напредъка в християнския живот се измерва в значителна степен с наличието (или липсата) на този плод. И ако се вгледаме внимателно в различните му страни ще видим, че те съдържат доста от определяните като „женски” характеристики. Всъщност някои от тях се намират и в изискванията за църковните водачи…

Разбира се, това не са единствените стихове, които водят в тази насока. Новия Завет изобилства с подобни препратки.

Описвайки своето служение (заедно със Сила и Тимотей) сред солунците Павел казва: „бяхме нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

Ефесяни  6:4: „И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.

1 Тимотей 3:2 „Епископът трябва да бъде…кротък.” (ср. 2 Тим. 2:24; 1 Кор. 4:21; )

Числа 12:3 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

 И т.н.

Разбира се, аз не твърдя, че тези качества са библейските характеристики за мъжественост – това са универсални характеристики на християнска зрялост и по този начин се явяват общочовешки добродетели, валидни както за мъжете така и за жените. Но самият факт, че те се обвързват преобладаващо с женската същност, но не и с мъжката показва, че в даден момент нашето разбиране се е отклонило в опасна посока.

Благост, кротост, нежност, тих дух, посвещение на възпитанието на децата…Тези неща обикновено не са много напред в християнската представа за мъжественост. Което може да ни накара да си зададем въпроса дали нашата представа е формирана от Библията или представлява един християнски рециклиран „мачо” образ – представен в духовна опаковка, но не по-малко езически по своята същност? Или ако използваме библейския израз – дали все още не мислим преобладаващо „плътски”? (В това отношение аз намирам критиката на Джеймс К. А. Смит на издадената и в България книга на Джон Елдрич „Диво сърце“ за основателна – виж Are man really wild at heart в The Devil Reads Derrida and Other Essays on the University, the Church, Politics, and the Arts, Eerdmans, 2009.).

Така че, да, кривите огледала са реалност. Може би обаче ако се вгледаме в правилното огледало (виж 2 Коринтяни 3:18) ще видим нещо по-различно от това, което очакваме.

Допълнение: Когато писах текста нямах представа, че подобни тестове наистина са правени. Оказа се, че съм прав – християните и по-конкретно мъжете-християни – наистина определят някои от плодовете на Духа като по-„женски“ качества. Виж Mary, Stewart Van Leeuwen. My Brother’s Keeper: What the Social Sciences Do (and Don’t) Tell Us About Masculinity. IVP Academic, 2002. гл. 2.

 

3 thoughts on “Християнска мъжественост или мачо карикатура

  1. Това ,че си прав го потвърждава и Посланието на апостол Павел към галатяните Глава 3…….
    27. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
    28. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса…..
    Но да не забравяме ,че …Адам бе създаден, а после Ева.
    И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление, защото е по-слаб съсъд, кумуто въпреки това ,трябва да отдаваме почит ,като на сънаследници на дадения чрез благодат живот.

  2. Всички сме съгласни с християнските качества, като благост, кротост, нежност, тих дух. Но какво точно означава да достигнем „в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;“? Означава ли, че не трябва да бъдем твърди, когато се налага? Съчетава ли Христоподобието нежност и твърдост? „Обществото като цяло няма ясна концепция за мъ­жете. След като през последните трийсет години се е опитвало да модифицира мъжествеността в нещо по-чувствително, безопасно, управляемо и женствено, сега то обвинява мъжете, че не са мъже. Момчетата са си момчета, въздишат те. Като че ли един истински зрял мъж би трябвало да се прости с пустинята и със страст­та по приключения и да се установи, да бъде завинаги у дома във всекидневната на леля Поли. „Къде са всички истински мъже?“ е обичайното представяне на ток – шо­ута и нови книги. Вие сте ги накарали да бъдат жени, ми се ще да кажа. Резултатът е най-голямото обърква­не на половете, което някога е преживявано в такъв широк мащаб в историята на света.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.