Какво се случи с есхатологията


от Радостин Марчев

index

Думата „есхатология“ в християнското богословие най-общо означава последните неща/събития, т.е. какво ще се случи в края на историята. Съвсем разбираемо за вярващите в Библията християни темата винаги е била изключително интересна, а спекулациите понякога са надминавали научната фантастика (да не кажа фентъзи). Поредицата „Оставените“ у нас се радва на добра популярност в християнските среди, а аз си спомням как преди доста години присъствах на масови прожекции на филма „Крадец в нощта“.

След падането на комунистическия режим протестантските църкви в България „стартираха“ от позицията премилениализъм – очакването, че светът ще става все по-лош, вярата ще намалява, а грехът ще расте. В някакъв бъдещ момент църквата ще бъде грабната отсред последния период на небивала скръб под властта на Антихриста. Споровете бяха дали белегът на звяра ще е някакъв вид чип, колко близо сме до края според библейските пророчества, кой може да е Антихристът и как ще действа той, какво е мястото на Израел в последните събития и дали вярващите ще бъдат грабната преди, по средата или в края на „голямата скръб“. Много християни имаха радост от свободата да споделят вярата си и с посвещение да печелят хора за Христос, но като цяло световните събития бяха гледани със значителен песимизъм.

Днес фейсбук все още често ни залива с информация за (поредното) начало на всемирното чипиране, но като цяло нагласите изглеждат доста по-различни. Християните разбраха, че в едно повече или по-малко демократично общество гласът им може да бъде поне донякъде чут и започнаха да търсят начини за това, включвайки се в обществения живот. Техните действия ясно показват, че те вече не са убедени, че нещата задължително ще вървят от зле на по-зле, както и че не са в състояние да направят нищо по въпроса. Песимизмът донякъде отстъпи място на една нова реторика за „завладяване на територии“ за Христос или за подобряване на обществените условия чрез християнско свидетелство и активност – при това вече не единствено чрез печелене на хора за Христос, а и чрез чисто политически или обществени действия.

Аз по никакъв начин не казвам, че това е лошо и че ние трябва да се върнем към доброто старо минало. Не твърдя и обратното – че премилениалната парадигма е била погрешна в богословско или някакво друго отношение. Това, което казвам е, че последните години в нашите църкви се забелязва ако не изместване на есхатологичната парадигма то поне навлизане на нова, съперничеща на старата. Нейната основна форма е постмилениална – виждането, че християнските усилия могат да доведат до реално и трайно и прогресивно подобрение в света. Не съм сигурен, че много християни цялостно осмислят и приемат постмилениалната есхатология – макар че такива със сигурност има. Достъпът до по-добро образование и информация доведоха нещата до момент, в който е невъзможно да се каже, че премилениализмът е единствената алтернатива. Но за мен е много интересно да наблюдавам как християнски водачи от преходния период всъщност имат едно доста смесено виждане. От една страна те пазят скъпите за тяхното детство премилениални  ударения върху очакване на грабването и необходимостта да се подготвим за него, и могат да говорят за знаците на времето – войните, болестите, природните бедствия и греха в света – като за сочещи наближаващото идване на Христос. От друга страна те със също толкова голяма ревност призовават вярващите да бъдат активни и да „завладяват територии“ за Христос, обещавайки им победа в това. Моето впечатление е, че поне в някои случаи тук наблюдаваме нещо, което можем да определим като богословски премилениализъм и функционален постмилениализъм. Не съм сигурен, че двете неща често са анализирани и осмисляни достатъчно на едно рационално богословско ниво – те просто съжителствуват на чисто практическо такова.

Отново, моята цел не е да сравнявам двете виждания и давам оценки за тях. Аз просто обръщам внимание на факта, че условията, в които живеем оказват влияние върху нашето богословие – в случая върху нашата чисто практическа есхатология. Те не са единственият фактор, сигурно не са и най-важният. Но са съвсем реален фактор.

6 thoughts on “Какво се случи с есхатологията

  1. Интересни размисли, Радо!

    Първо, може би в текста: „скъпите за тяхното детство постмилениални ударения върху очакване на грабването“ имаш всъщност предвид „премилениални“?

    Мисля, че би могъл също така да допълниш тази своя интересна статия с някои макар и кратки обяснения за това какво е „премилениализъм“ и „постмилениализъм“, както си направил с термина „есхатология“.

    Аз като небогослов винаги съм се чудил (и продължавам) защо от една страна богословите държат на принипа да не извличат доктрини от един единствен библейски стих, а от друга, с готовност го нарушават като говорят за ученията на пре- и постмилениализъм. Нали не се лъжа, че „хилядолетното царство“ е споменато само на едно място и то в Откровение?

    Лично аз не съм привърженик нито на постмилениализма, нито на премилениализма. Исторически погледната, постмилениализмът пасва много добре на оптимистичния 19 век, но нито на вековете преди, нито на вековете след него. Премилианизмът пък (дори и да не включва учението за „грабването“, което също виси само на един стих в Солунци, който може да се тълкува по най-различни начини) както добре посочваш, отива в друга крайност – това че положението за вярващите ще става все по-лошо. Може и така да е, но тази широко отворена врата за всевъзможни теории на конспирацията лично на мен никак не мога да приема като благоразумно решение.

    Изглежда на мен ми остава амилениализмът, но него пък не съм сигурен, че го разбирам 🙂 Затова предпочитам скептичната позиция по въпроса за хилядолетното царство, надявайки се да не се подведа да омаловажавам значението на есхатологията като едно наистина централно библейско (и християнско) учение.

  2. Виждането, че християнските усилия могат да доведат до реално и трайно и прогресивно подобрение в света ,е за съжаление крайно оптимистично.В една 60 милионна Италия например има около 4000 баптисти.Католицизма според мен е доста далече от християнството.По цяла Европа се затварят църкви ,така че отстъплението е факт.Ще трябва да си останем на старите позиции на премилениализма !

  3. Без да коментирам есхатологичните схеми – откога Европа определя тенденциите за света. Статистически Европа е почти единственото място където християнството намалява. Цифрите за света може да покажат изненадващо различна картина.

  4. Не знам след Апостолите ,нещо в християнството ,което да не се е родило в Европа освен източния окултизъм,който трови църквите в Азия.

  5. Всъщност има твърде много като някои от първите и най-важни вселенски събори, някои от най-значимите древни християнски центрове и богослови. Но всичко това е в страни от темата.

  6. Все пак не говорим за Европа само като територия,а като култура , управление,бит, традиции, дух и т.н.Винаги съм си мислил , че римската империя е Европа.Иначе вярно е извън темата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.