Пост-истанбулски синдром


от Радостин Марчев

auto_grate021430634811

Рядко съм виждал подобно единодушие между православни, католици, протестантски, че и мюсюлмани както по отношение на Истанбулската конвенция. Рядко съм виждал и такава медийна активност от страна на българските християни изобщо. Но докато въпросът за ратификацията на документа все още е на дневен ред искам да напомня нещо, което мисля, че нямаме право да забравяме.

За четящите е станало ясно, че дебатът всъщност смеси два много различни въпроса – първият за насилието над жените и вторият за възможните капани в документа свързани с изведнъж придобилата известност „джендър идеология.” И докато по втория тече ожесточен спор то изглежда по първия всички са съгласни.

Че насилието над жени е реалност у нас едва ли можем да спорим. Статистиките са неоспорими. Сещам се за два примера, на които лично съм бил свидетел.

Мъж от малцинствен етнос иска да се ожени за местно непълнолетно момиче. Тя не го иска, но това не е пречка. Той я отвлича, спи с нея и обявява, че двамата са женени, въпреки че официално брак не е сключен. След около седмица момичето бяга и се връща при родителите си. Имаме отвличане и изнасилване на малолетен, но въпреки това обвинения не са повдигнати – вероятно понеже „тук” нещата стават така и съответните държавни органи изобщо не са уведомени.

Разведена жена сама отглежда детето си. Бащата плаща издръжка в размер на (ако не ме лъже паметта) сериозната сума от 50 лева на месец. Последната без съмнение значително облекчава семейния бюджет на самотната майка.

Времето е 21 век, а мястото – демократичната държава България.

През последните седмици ясно беше заявено, че се налага съществуващите в България закони да бъдат спазвани, а съществуващите законодателни пропуски да бъдат коригирани. В светлината на това мислите ми са насочени към отговорността на българските християни, които с такава страст нападнаха Истанбулскта конвенция.

Ако конвенцията действително е опасна ние сме напълно прави да протестираме срещу нея. Но без значение дали тя ще бъде отхвърлена или в крайна сметка приета ние трябва да сме също толкова гласовити и по отношение на насилието срещу жени. Това означава, че ако не видим бързи промени и воля за справяне с проблема вероятно трите църкви трябва да връчат на правителството нови декларации ясно заявяващи това. След като имаше призиви ако конвенцията се приеме гласувалите за нея депутати да бъдат отлъчени от църквата може би трябва да има призиви те да бъдат отлъчени и ако бързо не преборят насилието срещу жени. Ако във всички църкви единодушно се принасят молебени за неприемане на Истанбулския документ такива следва да има и за справяне с насилието. Ако председателят на ОЕЦ присъства на дебата в СУ относно конвенцията той следва да се появи и на дебат посветен на насилието и да използва също толкова остри думи. Всички ние, които споделяхме на своите фейсбук страници изказания на експерти и статистики свързани с джендър идеологията сега трябва да бъдем поне толкова активни в издирването и споделянето на изказвания срещу насилието и факти за убитите в България жени през последните години. Колкото активни бяхме в нищенето на смисъла на конвенцията толкова активни трябва да бъдем и в разнищването на съществуващата законова нормативна база страстно обсъждайки нейните силни и слаби страни.

И ако не го направим, ако не сме също толкова загрижени, активни, гласовити и последователни, това ще означава, че ние всъщност сме излъгали когато казахме, че сме загрижени за насилието срещу жени. Това ще означава също, че ние реагираме на едни морални проблеми (разположени най-вече по оста аборти-хомосексуализъм-транссексуалност), но не и на други, които изобщо не са по-малки. А това в крайна сметка ще означава, че нашият християнки морал всъщност не е достатъчно християнски. Това е, което аз наричам ефекта на тънката морална линия.

Бурната реакция на християните срещу Истанбулската конвенция може да е напълно основателна. Но тя също така сложи ясно на масата въпросът за насилието срещу жените в България. Като християни ние заявихме своята съпричастност с него. И ако тя се окаже само на думи Истанбулската конвенция може да се превърне в страшен пост-истанбулски синдром.

Топката е в нашето поле и ние сме на ход.

Или поне така аз виждам нещата.

 

7 thoughts on “Пост-истанбулски синдром

  1. Съгласен съм, че има такава „избирателност“ в полето на морала при евангелската общност в България. И това горе-долу обяснява позицията на ОЕЦ.

    Докато при БПЦ нещата са доста по-мътни в този конкретен случай. Само преди две години, според този репортаж във „Двери“,
    https://dveri.bg/9qf46
    БПЦ е напълно в крак с твоя призив да надигне глас срещу домашното насилите в България. Ето какво пише:

    „Двудневна международна конференция на тема „Институциите, медиите и обществеността заедно срещу насилието върху жени“ се проведе на 26 и 27 ноември в София. Събитието се организира във връзка с 25 ноември, обявен от ООН за Международен ден за елиминиране насилието над жени и в подкрепа на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ (прословутата Истанбулска конвенция – бел. моя). Проявата се организира от Асоциация на жените-адвокати. Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний взе участие в конференцията като представител на Българската православна църква. Той приветства инициативата при откриването й и изнесе доклад по темата.“

    Две години по-късно това изглежда е най-голямата опасност за българското семейство. Какво се е променило за това кратко време?

  2. Поздрави!
    Всички както се вижда се съгласяваме, че проблемът с домашното насилие е сериозен и не е изчерпан само с насилието над жени и момичета, макар това да е по-голямата му част. В този смисъл нуждата от подобен документ е неоспорим. Няма съмнение, че не всичко необходимо е сторено, но тук трябва да сме внимателни. Това което се промени, е че крайният документ е двусмислен, не достатъчно ясен и отваря врати за двуяко тълкуване. Реакцията срещу конвенцията в този и вид е може би толкова остра и защото държавите една по една падат в „gender“ идеологията, ако съвременната ситуация не беше такава, то ми се струва и реакциата не би била толкова категорична.

    Ето наколко от спорните текстове в конвенцията:

    „Член 3 — Определения
    ………..
    в. „пол“ ОЗНАЧЗВА социално изградени РОЛИ, поведения, дейности и характеристики,
    които определено общество СМЯТА ЗА ПОДХОДЯЩИ за жените и за мъжете; “

    Тук нямаме никъде определение за пол, като биологичен такъв и второ имаме следното:

    Член 4 — Основни права, равнопоставеност и недискриминиране
    …….
    3 Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално
    мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква
    дискриминация, основана на ПОЛ, СОЦИАЛЕН ПОЛ, раса, цвят на кожата, език, религия,
    политически или други убеждения,……

    и други подобни

    Ето и един незадължителен но все пак възможен пример:

    Ако човек от неопределен (опеделението в член 3 точка В може да включи напрактика всичко) СОЦИАЛЕН ПОЛ, дойде в църква и иска да уаства в Господната трапеза и му бъде отказано, това ще е в нарушение на Член 4 в този вид на конвенцията, (дескриминация) и на въпросната църква би и се потърсила наказателна отговорност. Не толкова груби но подобни реални примери са извесни.

    Проблемът с двусмислието на използваните термини и изрази е в основата на сегашната дискусия и ако в голямата си част конвенцията да е добра и необходима, от друга тя отваря врати за нови проблеми които ние като общество искаме и е добре да избегнем.

    Това бе становището така както го разбирам и на БПЦ.

    А проблема с домашното и всякакъв друг вид насилие единственото добро, трайно и разумно решение (извън законовите постановления, които са дело на държавата, и са само чатично успешни) е личното ни освещаване. Господ без да е двусмислен е много по краен от тази конвенция:

    „Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“

    Когато напускаме тази Господна конвенция и се срутим, търсим с нещо да я заменим, но се оплитаме още повече.

  3. Радо,

    Църквата се моли за всеки страдащ (независимо от какво) на всяка неделна литургия.
    Мога да засвидетелствам има хора, които вземат тези прошения много сериозно.

    Ето няколко пасажа от Литургия на св. Йоан Златоуст

    „За мира от небето и за спасението на нашите души на Господа да се помолим (2).

    За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим.“

    ……

    „За благоразтворение на въздуха, за изобилие на земните плодове и за мирни времена на Господа да се помолим.

    За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение на Господа да се помолим.

    За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим.

    Защити, спаси, помилвай и ни запази, Боже, с Твоята благодат.“

    И

    „Още се молим за благочестивия български народ и христолюбивото воинство, за неговата сила, победа, пребъдване, мир, здраве, спасение и нашият Господ Бог особено да му съдейства и му помага във всичко.“

    и още по надолу

    “ Помени, Господи, този град (село или света обител), в който живеем, и всеки град и страна, и онези, които с вяра живеят в тях. Помени, Господи, които плават, пътуват, боледуват, страдат, които са пленени и ги спаси. ….“

    Дали е достатъчно, може би не, има какво още много да се направи или по-скоро да се започне отново да се прави и БПЦ като администрация макар и с плахи стъпки върви в тази посока, но БПЦ като отделни свещеници които са в помощ, на всекиго и за всичко на хората вече има досттъчно и град Варна е един много добър пример. Ако наистина познаваш някого който е насилван и търси защита, моля те насочи го към отец Василий Шаган от Духовно-просветният център „Св. Архангел Михаил” гр Варна, а и ти можеш да е свържеш с тях за да видиш какво БПЦ прави на място.

  4. Г-н Марчев, не виждам причина да обвинявате християните в двоен стандарт. Защо трябва да ме е грижа ,че Хасан е ударил шамар на Айше ,която пък му се озверила за нещо. Нима този факт може да бъде съизмерим с ужасяващите юридически и социални последствия от подписването на Вавилонската конвенция? Хасан ще спре да бие Айше ,когато в сърцето му се случи голямата промяна ,не заради конвенцията ,която той ментално не може да обхване. Това засяга само тях двамата , а конвенцията насилва всички ни. Нормално е да ме е грижа много повече за това дали няма да ми наложат преподаване на педофилия ,содомия и инцеста като защитена от закона „алтернатива“ ,отколкото кой на кого ударил шамар. Несъизмерими са! За правата на „алтернативните“(4%) ли да ме е грижа или за правата на нормалните(96%)? Като те бият – бегай ,развеждай се…, съди се…! Закони бол има и сега. . Насилието е много относителна работа… (той я цапнал ,пък тя го унижила – иди доказвай… кой…защо….). Има насилие и насилие. Никога не е просто… Държавата също упражнява насилие (данъци,полиция,съд) ,но го приемаме за оправдано. Не може всяко насилие да е под един знаменател.Насилието далеч не винаги е еднакво морално укоримо. Кой казва че срещу различните последствия от грехопадението трябва да съм еднакво възмутен и гръмогласен? Защо трябва да съм ентусиазиран срещу сравнително рядкото тежко насилие ,по същия начин ,както срещу опита за узаконяване на нечие девиантно поведение над преобладаващата нормалност? Така ,че не внушавайте гузна съвест на хората ,че едва ли не трябва да приемат конвенцията на драго сърце ,защото видите ли не били така гласовити по други морални теми. Това че мълчим по някой по-второстепенни въпроси не ни прави укорими ,когато заявяваме позиция по най-важните.Това че не излизаме с декларация на ОЕЦ след всяко публично убийство ,не означава че сме лицемери ,а че различаваме различната важност и степен на социална опасност на последствията от греха. Относно случайте на насилие при циганите които давате. Щом държите на цялостта на закона трябва да се впуснете в защита на държавността когато не си платят тока и водата. Когато крадат ,трябва да сте готови с декларация срещу ромските набези и т.н. На това ли се чувствате призван? Може би не е редно да се предоверявате толкова на манипулативния дневния ред задаван от медиите и стъкмистиките на НПО-та в България. Несправедливо е да игнорираш узаконяването преднамереното полово противопоставяне(в лицето на конвенцията) ,съпоставяйки го по важност с крайна ,но до голяма степен ,етнически ограничена форма на „социално взаимодействие“.

  5. Тонът и съдържанието на горния коментар напълно обезсмислят всеки отговор, който бих се опитал да дам.

  6. Стояне, да видим докъде можем да сближим позициите си.

    Напълно разбирам, че никой разумен човек не може публично да се изкаже в подкрепа на домашното насилие. Макар и да се чуват гласове, които се опитват да омаловажат остротата на този проблем в български контекст, виждам, че вие не се присъединявате към тях. Така че, няма спор, нажежаването на страстите не почива върху отношението ни към проблема за домашното насилие (макар и често да се възползва от пренебрежението ни към него), а върху митичния „трети пол“. (Умишлено използвам израза „почива върху“, а не „произлиза от“, защото откъде произлиза целият този „скандал“ все още е трудно да се каже.)

    Нещо повече, напълно съм съгласен с вас, че при ратификацията на подобен документ „трябва да сме внимателни“, особено ако човек е по-скоро с консервативно мислене, защото когато човек чете документа разбира, че е писан от хора, които са с умерено леви убеждения, т.е. леко надценяват ролята на контролираното превъзпитание на манталитета на едно общество. Т.е. можем обосновано да допуснем, че авторите на текста биха могли да приемат за даденост определени допускания, с които далеч не всички биха се съгласили. Освен това аз лично, понеже не съм юрист, не бих посмял да твърдя, че в текста няма подводни камъни, които да създадат определени правни прецеденти в законодателството на страните, ратифицирали конвенцията; бих оставил това на специалистите с по-тренирано око от мен за тези неща.

    Дотук предполагам сме на едно мнение. Различията започват когато се спрем на конкретни текстове (което говори, че с вас четем нещата с различни презумпции). Вие виждате един „не достатъчно ясен и двусмислен“ документ. Аз, напротив, виждам един много ясен документ с точни определения и ясно заявени цели. И това, разбира се, е ключово за подобен документ, защото ако беше двусмислен, ратификацията му не би означавала нищо. Т.е. ако всяка страна имаше свободата да го тълкува както си ще, ратификацията не би я задължила с нищо. Ще се съгласите ли поне с това, че ако текстът наистина беше двусмислен, той не би представлявал заплахата, за която пишете?

    И няколко думи за ябълката на раздора – понятието „gender“. На английски тази дума означава ПРОЯВАТА на мъжественост или на женственост, разграничаването между мъжки и женски качества – нито повече, нито по-малко. Сам разбирате, че този смисъл е достатъчно широк и в различни контексти може да означава доста различни неща. Едно от всички тези много различни неща може да е заложената в крайната LGBT философия представа, че това понятие трябва да измести понятието биологичен пол, т.нар. „джендър идеология“, която според мен е абсурдна. Но това което не мога да проумея е защо тъкмо текстът, който трябва да ни носи най-голяма сигурност в това отношение (ясното определение в Чл. 3в, което и вие цитирате) се представя за най-голям проблем. Именно такова ясно определение стеснява смисъла, в който ТРЯБВА да се чете понятието gender „за целите на настоящата Конвенция“, независимо от различните смисли, които може да носи то извън нея. А че този смисъл не е предназначен да измести понятието биологичен пол е ясно от едва ли не всеки параграф на конвенцията (като започнем от заглавието ѝ, говорещо за „насилието над ЖЕНИ“), включително и от другия текст, който цитирахте, където понятията пол и социален пол (gender) са употребени едно след друго, очевидно като две съвсем различни понятия. Т.е. тук (поне на пръв поглед) няма отворена врата за навлизането на джендър-идеология. Ако някой твърди обратното, трябва да даде аргументи, които не се основават просто на погрешно четене на текста.

    Друг плитък довод срещу Конвенцията, който ми омръзна да чувам е, че понятието „gender“ било въведено изкуствено в нея, със скритата цел да прокара други идеи (именно джендър идеологията), т.е. документът би бил също толкова ефикасен и без него. Всеки, който е прочел целите на Конвенцията, разбира, че това понятие (дефинирано по начина, по който е) е залегнало в самото ѝ сърце. Ако се махне, всичко се разпада. Защо – няма да завъртам отново счупената грамофонна плоча на т.нар. „дискусия“ за Конвенцията…

    Аз не съм неин защитник, дори не съм убеден, че трябва да я ратифицираме (имам питанки например какво се разбира под „равенство“ между половете – равнопоставеност или еднаквост), но причината, поради която и аз се паля по този въпрос е защото мисля, че цялото това говорене е страшно вредно (странно как уж „всяко чудо за три дни“ в България, а това продължава повече от три седмици – Радо, рано е да пишеш „пост-“). Това, което според мен се случва е чиста проба профанизация на обществото ни и Църквата също трябва да е „много внимателна“ в чия услуга предлага авторитета си.

    Между другото текстът на Конвенцията няма как да се е променил от 2011 г. насам, когато е предложена за подписване.

  7. Ивайло, с удоволствие.

    Приемам забележката, че конвенцията е подписана 2011 г., а митрополит Антоний е участвал в разискване след това. Аз все пак продължавам да не виждам проблем, защото както се съгласихме в огромната си част това е добър документ и участието на представител на БПЦ е похвално. Там той е изнесъл доклад за домашното насилие в духа на конвенцията, а създалият се проблем е в определението за пол.

    Казвам че документа е двусмислен, не по отношението му към превенцията на домашно насилие, а по отношение на определението за пол. Недвусмислено определение за пол например намираме в Българския тълковен речник, където пише: “ Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски“, а конвенцията постановява друго тълкувание както споменх то е: в. „пол“ ОЗНАЧЗВА социално изградени РОЛИ, поведения, дейности и характеристики, които определено общество СМЯТА ЗА ПОДХОДЯЩИ за жените и за мъжете; “ тук е двусмислието: един хомосексуален и транссексуален човек, ще види себе си там, по същият начин както и един хетеросексуален човек и пол престава да бъде биологически определян, защото понятието не поставя тази граница. Да съгласен съм че конвенцията ясно говори за насилие върху жени, като биологично такива, но когата дава определение за пол нещата се разводняват, а като официален документ – ние не можем да вземем неща по презумция, защото ГЛБТ обществото няма да го вземат така, а ще разделят и буквите на две. Защо все пак е тази истерия? Ще дам моя отговор. Живея в страна където „gender“ идеологията е официална държавна политика. Където под документи който ми се налага да подписвам освен пол мъжки, женски има и друг. За семеен статус има място и за „партнъор“, където не малка час от колегите ми са открито хомосексуалисти и тава се смята за гордост, което си е тяхна работа, но ако някой се откаже от хомосексуалността си се нарича заблуден и е усмиван (какъвто е случая с приятел на мой колега), да не говорим какво се опитват на места да вкарат в училищата, аз виждам „gender“ идеологията в ежедневието си и виждам че е „заразна“ и че не е добро, а е зло. За 10 години тук нещата се промениха много и всичка ставаше стъпка по стъпка и че се наливат сериозни пари (компанията където работи моята съпруга, официално се хвали с това) Това е моята кратка теза, а относно профанизацията да съгласен съм – възможна е, но не бива да използваме и този тернмин фриволно.
    Ще завърша с това, моето лично убеждение, е че ние живеем в един чужд за християните свят, и тук хората са свободни да правят каквото си поискат, това мен не би ме променило. (поне така си мисля), но виждам как много хора се погубват и завличат със себе си повече и повече, дори и цели протестански деноминации(Шведска, Датска, Епископална и др.) Виждам че за децата ми ще е още по трудно да се съпротивляват и затова не мога да остана пасивен в мнението си.
    От друга страна домашното насилие е ужасно нещо и не е отвчера, и това е място за сериозна работа, затова, ако някой знае за такова, нека не мисли за него като за нормално нещо, нито да обръща глава на другата страна, а според силите си да направи какво може. Конвенцията без да я отричам в тази част – я помогнала я не, но нашата позиция може да е животоспасяваща за някого.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.