История на църквата – 21

Глава 20

Писанията на Ириней срещу римските схизматици

1. Ириней, написал няколко писма срещу тези, които нарушавали здравите правила на Римската църква. Едно от тях било до Бласт, За схизмата, друго до Флорин, За Монархията или За това, че Бог не е автор на злото, понеже Флорин изглежда защитавал това виждане. И понеже той бил повлечен от заблудата на Валентин, Ириней написал своята книга За Огдаода, в която показва, че самият той познавал първите наследници на апостолите.

2. Към края на съчинението можем да открием една много красива забележка, която сме подбудени да вмъкнем в нашата книга. Тя е следната:

„Заклевам тези, които преписват тази книга, в нашият Господ Исус Христос и в Неговото славно явление когато Той дойде, за да съди живите и мъртвите, да сравнят това, което пише и да го поправят внимателно чрез този манускрипт както и да добавят тази клетва към преписа.”

3. Тези неща може с полза да бъдат прочетени в неговата книга и предадени от нас, така че да имаме този древен и наистина свят човек като най-добър пример за крайно внимание.

4. В писмото до Флорин, за което говорихме, Ириней отново споменава своята близост с Поликарп, казвайки:

„Тези учения, о Флорине, да се изразя меко, не са добри. Тези учения са противни на Църквата и водят към най-голямо нечестие тези, които ги приемат. Тези учения дори еретиците извън Църквата никога не са се осмелявали да публикуват. Тези учения, презвитерите, които били преди нас, и които били спътници на апостолите, не са ни предали.

5. Понеже когато бях момче аз ги видях в мала Азия заедно с Поликарп, вървящи с блясък в царския двор[1] и реших да се опитам да спечеля неговото одобрение.

6. Спомням си събитията от това време по-ясно отколкото нещата случили се през последните години. Понеже това, което момчетата учат докато умът им се развива, остава в тях, така че аз съм в състояние да опиша самото място, в което блажения Поликарп стоеше докато говореше, неговото излизане и идването му, начинът му на живот, физическия изглед, разговорите му с хората и описанието, което даде на разговорите с Йоан и с останалите, които били с Господа. И докато си спомняше техните думи и това, което бил чул от тях за Господа, и за чудесата и Неговото учение, които приел от свидетели на „Словото на живота” (виж 1 Йоан 1:1) Поликапр ги предаде изцяло в съгласие с Писанията.

7. Тези неща, които са ми били казани по Божия милост, аз слушах от тях внимателно, записвайки ги, не на хартия, а в сърцето си. И на всички, чрез Божията благодат, аз ги предавах вярно. И аз съм способен да свидетелствувам пред Бога, че ако блажения и апостолски презвитер беше чул нещо подобно, той би извикал и би си запушил ушите и, като беше обичаят му, би възкликнал: О, добри Боже, за какви времена ме пожали, че да чуя подобни неща? И той би побягнал от мястото където седящ или стоящ би чул подобни думи.

8. Това може да бъде показано ясно от писмата, които той изпратил или до съседните църкви за тяхното укрепване или до някои от братята наставлявайки и увещавайки ги.”

Толкова за Ириней.

[1] Изречението е неясно.