ВЪОБРАЖЕНИЕ
от Радостин Марчев
Едно от важните неща, свързани с проповядването, за което рядко се говори е въображението. Неговото използване може неимоверно да увеличи въздействието на посланието и обратно, липсата му, лесно прави проповедта суха и трудносмилаема. Последното наблюдение съвсем не се отнася единствено до задържането на интереса на аудиторията при представянето ѝ. Ако проповедникът успее чрез своето въображение да разпали въображението на слушателите си, има голяма вероятност неговото послание да ги „преследва“ след като те напуснат църковната сграда.
Цялостно разглеждане на използването на въображението в проповядването е нещо, което надвишава моите способности. Искам обаче да обърна внимание на една малка, но важна част – въображението е жизнено необходимо при формулиране на заглавията на посланията.
Мнозина проповедници съобщават темата, върху която ще проповядват предварително. Голяма част от тях се надяват освен събранието, пред което я представят, тя да бъде прослушана (прочетена) и от други хора. Съвременните технологии са направили това съвсем лесно посредством директното предаване (аудио или видео), качването им в интернет пространството и т.н. Увеличените възможности обаче автоматично създават и по-голяма конкуренция. Християнските проповедници не са единствените, които използват тези средства. Нито пък те могат по някакъв начин да изискват да бъдат слушани. Те трябва да се преборят, за да бъдат чути.
При наличие на толкова голям избор и конкуренция човек често избира какво да слуша/гледа именно по заглавието. Ако му се види безинтересно или непрактично, той ще го подмине, за да се спре на нещо друго. Проповедниците трябва да са наясно, че не могат да очакват интерес от всички дори в собственото си събрание – да не говорим извън него. Ако искат техните обявени послания да доведат нови хора или да накарат непознати да ги гледат/слушат впоследствие, заглавията, които представят тези послания трябва да провокират интерес. Точно тук е мястото, където проповедникът трябва да използва въображение. Способността на заглавията да заинтересуват всъщност е много по-важна отколкото точното кратко описание на съдържанието на това, за което ще се говори. Нещо повече, ако иска наистина да бъде интригуващ, проповедникът трябва да използва въображението си в поне две посоки. От една страна, той трябва да се постави в обувките на различни групи хора, които би искал да чуят неговото послание. От друга, трябва да намери фраза, която да е интригуваща за всички тях. Разбира се, никой не е в състояние да заинтригува наистина всички, но начинът, по който формулираме заглавието съвсем реално може да определи дали ще разширим или стесним своята аудитория. Да бъде в състояние да каже нещо на различни групи хора е едно от най-трудните, но и най-важни задачи на проповедника (виж част 3). Това се отнася в двойна степен когато става дума за заглавието поради рязко ограничения брой думи, които може да използва. (Впрочем думите съвсем не са единствения начин, по който можем да представим дадено послание – вкл. и неговото заглавие – и това е друг аспект, в който трябва да използваме своето въображение.) И както и в други случаи, тук отчетливият християнски жаргон обикновено автоматично намалява чуваемостта.
Преди няколко години в моята църква подготвяхме серия рождествени проповеди. Всяка от тях се въртеше около начина, по който даден библейски образ ни говори за раждането на Спасителя. Официално серията беше обявена по различен начин, но когато по-късно събрах моята „лепта“ от нея аз я нарекох „Рождество през чужди очи.“
Трите образа, които разгледах бяха представени по следния начин:
Исая – човекът, който виждаше война и говореше за мир
Ирод – човекът, който искаше да е Месия
Симеон и Анна – хората, които виждат зад сцената
Една друга серия беше наречена „Бог, Когото не познаваме“. Четирите послания от нея бяха съответно:
Без каквито и да е претенции, че разкриват някакво изключително въображение, тези фрази са просто опит да покажа как се стремя да пренеса на практика казаното дотук.
Rado's blog 