Най-опасното бебе

НАЙ ОПАСНОТО БЕБЕ[1]

проповед за Втори адвент в ЕБЦ-Аксаково

10.12.2107

от Радостин Марчев

Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.

Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.

Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова.

Раждането на Исус не е просто раждането на едно човешко бебе, което е определено да стане велико. Това е раждането на Бога, Който се въплъщава и става човек – тайна толкова дълбока, че никой не може да осъзнае какво точно означава тя. Това въплъщение е началото на нашето спасение. Никейският символ на вярата написан през 325 г. и все още приеман от всички християни казва: „Бог заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето… и стана човек.“ Чрез Своето въплъщение, живот като човек, смърт на кръста и възкресение от мъртвите Христос ни избавя от робството на болката, греха и смъртта, които всеки човек чувства в живота си.

Затова ние празнуваме.

Но Рождество е повече дори и от това.

Спомняте ли си какво става когато цар Ирод разбира за раждането на Христос? Опитва се да го убие. Йосиф и Мария бягат в Египет  живеят там до смъртта на царя, но Ирод избива всички деца на възраст под 3 години в цялата околност на Витлеем. Защо го прави? Защото се чувства заплашен от Исус.

На Рождество Бог не просто влиза в света – Той прави това с определена цел. Бог е създал един прекрасен свят, но по някое време нещо в него се е объркало. Хората са избрали да живеят без Него и са насочили волята си към самите себе си и към злото. И ние всички виждаме последствията от това – от войните до изоставените деца, семейното насилие и хора в единия край на света, които умират от глад докато други хора на другия край хранят кучетата си със скъпи храни. Ние  много бързо, още от деца, разбираме, че света, в който живеем може да бъде странно, лудо и причиняващо болка и разочарование място.

Ние толкова сме свикнали с това, че го приемаме за естественото положение на нещата. Но то не е. Бог не е създал света да бъде такъв и Той отказва да се примири с това какъв светът е станал. Затова Бог работи, за да промени света. И начина, по който Той е започнал да прави това е като на Рождество Сам влиза в него и става човек – макар че това може да изглежда като много странен начин, който ние не бихме избрали.

Когато започва Своето служение Исус прочита в синагогата в родния си град Назарет един текст от книгата на пророк Исая, с който на практика казва защо е дошъл:

„Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И проглеждане на слепите, Да пусна на свобода угнетените, Да проглася благоприятната Господна година“.

Бог не се е отказал то Своето творение, не го е изоставил. Спомнете си молитвата, с която ни научи Той да се молим: „Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето така и на земята.“ Точно това е дошъл да направи Христос – да приведе земята в хармония с небето, като превърне света в място, на което се свети Божието име, управлява Божието царство и се изпълнва Божията воля. „Както на небето така и на земята” се моли църквата.

Христос е дошъл, за да предяви претенции към този свят като негов господар. Но света не е доволен от това. Той има своите господари и те не желаят да се откажат от властта. Ето затова Ирод е уплашен когато чува, че се е родил нов цар и затова иска да го убие.

Ирод обаче бил просто един дребен владетел от една незначителна провинция. Световният владетел по това време е Римската империя, която обхващала почти целия познат свят. И тази империя имала своите господари. Те претендирали, че са спасители – римските императори се наричали така понеже спасили хората от постоянните войни и грабежи и установили време на мир и справедливост (или поне така било според тях). Възкачването на трона на нов император или раждането наследник се наричало „блага вест“ или „евангелие”. Самите императори претендирали, че са божествени и някои от тях се подписвали с титли, които ние превеждаме като Бог и Господ. За да изразят своята вяра първите християни взели целия този речник и го приложили към Исус. Той е истинският цар на целия свят казвали те – не Ирод, не цезаря, а царят Исус. Неговото раждане е истинската блага вест и Той носи истинското спасение.

Чуйте какво било обвинение повдигнали срещу тях в Солун:

Деяния 17:7 те всички действуват против указите на цезаря, казвайки, че имало друг цар Исус.

В по-ново време, Ейбрахам Кайпър, християнски богослов, който от 1901 до 1905 е държавен глава на Холандия, изразява това по следния начин: „Няма нито един квадратен инч от този свят“, казва той, „за който царят Исус да не предявява претенции.”

Ето затова от самото начало християните били гонени. Те били виждани като политически неблагонадеждни и дори опасни понеже тяхната най-голяма вярност не била към императора, а към царят Исус. Затова те отказвали да се принесат жертва на императора като на бог и по този начин да бъдат политически коректни дори когато това им струвало живота.

Днес нещата не са много по-различни. Около нас има много спасители – политици, които ни обещават светло бъдеще, инвеститори, които обещават да ни направят богати, дори ЕС може да се превърне в една форма на месинанска мечта. Повечето от тези неща се въртят около трите обичайни идоли на всяко време – парите, секса и властта. И днес когато Христос навлиза в нашия свят на корупция, измами, пренебрегнато правосъдие и занемарена здравна система и иска отчет от началствата и властите за това, което те вършат това не се харесва на силните на деня и те се чувстват заплашени.

Затова докато през тези последни седмици се готвим за празника Рождество искам да ви обърна внимание, че Христос може да се окаже най-опасното бебе.

Христос е дошъл на света като Спасител, но е дошъл също така и за да заяви Своята претенция за този свят и за да каже, че предстои радиклана промяна на начина, по който този свят съществува и се управлява. И Той е оставил Своята Църква да бъде свидетел за този нов Цар и ново царство. Христос не е оставил Църквата просто да говори за това. Той иска от нея нещо повече – да показва на практика какъв е този нов Цар и това ново царство. Ето затова е толкова важно не само какво вярваме, а и как живеем на практика.

Чуйте какво казва Христос:

Лука 17:20-21 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, че да се забелязва; нито ще кажат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

Христос е поставил началото на царството със Своето идване. Сега това царство може да бъде видяно чрез Църквата, която живее според Неговите стандарти, които понякога са напълно противоположни на стандартите на света, в който живеем. Бог е създал Църквата като едно ново човечество, в което стените, които разделят хората като раса, образованост, социално положение или външен вид са заличени.

Чуйте апостол Павел (Галатяни 3:28):  Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.

Това е само един аспект от Божието царство, който е напълно различен от начина, по който света живее.

Следващата година моята голяма дъщеря ще е 1 клас. Групата й в детската градина беше много хубава, но не зная какво ще бъде училището. Страхувам се, че някои деца могат да я тормозят. Христос обаче ни казва, че Той е дошъл да установи едно царство, в което такива неща няма да се случват. И сега Той е оставил Църквата да бъде свидетел за това царство като показва на практика според какви ценности се живее в него. И всеки път когато не живее по този начин тя замъглява благовестието на Христос и престава да бъде запалено в мрака светило и град поставен на хълм.

Има много християни, които гледат на Христос единствено като на безплатен билет за небето, чрез който могат да избягат от земята или като на спасителна лодка, с която могат да се измъкнат от потъващ кораб.  Знаете ли, света обикнвоено няма нищо против подобно християнство, което остава единствено в личната сфера. Ако сме християни само в къщи, ако се молим вечер, ако си мъчим и нашта вяра никога няма отражение на работното ни място никой няма да ни закача. Но когато християните започнат да живеят според стандартите на Божието царство, което Христос носи тогава нещата се променят. Ние виждаме това през цялата история. Християните вбесявали робовладелците, които извличали огромни печалби от експлоатацията на робите като им казвали, че робството е „гнусен грях.” Вярващите в Германия укривали преследвнаите евреи въпреки заповедите на нацистие. Когато ние днес сме изправени пред финансови измами и корупция много християни търсят начин да останат честни и се съпротивляват на това, което се смята за общоприето понеже то влиза в разрез с тяхната верност към царя Исус.

Ние трябва да живеем по един различен начин като лекари, учители, търговци, майстори или съпрузи. Всеки от вас знае с какви предизвикателства се сблъсква на работното си място, в семейството си или сред приетялите си. На всички тези места ние сме призовани да показваме Божието царство пред света като живеем според неговите ценности. Това е нашето християнско свидетелтво. И ако не правим това, ние преставаме да бъде солта на света, или по-точно се превръщаме в обезсоляла сол, която не става за нищо освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Ние няма да донесем Божието царство на земята с нашата работа – Христос ще го направи когато Се върне втори път. Но ние можем да бъдем свидетели за това идващо царство. Единственият начин да пробудим света за реалността на това царство е като предизвикаме неговото свобствено царство, неговите собствени ценности – не грубо, арогантно и с чувство на превъзходство, а с радостна вяра и чрез един по-различен начин на живот.

Ние имаме една прекрасна новина и не трябва да е пазим само за себе си. И аз се надявам, че вие и като църква и поотделно говорите за Христос и за това, което Той е направил за нас всеки път когато имате възможност. Но аз съм сигурен, че всички вие знаете, че само да говрим не е достатъчно и че ако говорим без да живеем никой няма да ни слуша.

Ние имаме една иронична поговорка за човека, който казвал: „Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти говоря.” И в България толкова сме се нагледали на нея, че вече не хващаме лесно вяра. Ето затова само да говрим за Христос не е достатъчно. Ние трябва да направим нещо повече – да живеем според принципте на Божието царство, което Исус идва, за да установи и да показваме на практика, че света, в който живеем не е нормален, че има друг начин, по който може да се живее и че има друг начин да бъдем истински хора.

Това е причината начина, по който християните живеят да е толкова важен. Той не е опит да вършим добри дела, за да бъдем приети от Бога. Бог не ни приема заради добрите дела, които вършим, а защото ни обича. Той дори не е свързан с някакво разбиране за християнски морал. Повече от всичко останало християнският ни живот трябва да бъде едно свидетелство за Божието царство и за неговия Цар. Разбира се, нашият живот често не е такъв какъвто трябва да бъде. Има моменти, в които всеки от нас и дори Църквата като общност отново се връща към начина, по които живее света и компрометира своята вяра. Ето защо когато се молим с Господната молитва „Да се свети твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята“ ние не се молим само за другите, молим се и за самите себе си. Ние се молим да бъдем освободени от греха и смъртта, които дори и като християни все още имат силно влияние над нас и копнеем за един нов свят, в който самият живот ще бъде поставен на съвсем различна основа каквато ние дори не можем да си представим напълно. Но точно сега, макар и не съвършено и често слабо с думите и с живота си ние трябва да бъдем свидетели за това идващо царство и за Царят Исус, Който го носи.

Казвам това точно когато наближава Рождество понеже искам да си даваме ясно сметка какво празнуваме и че раждащият се Христос може да се окаже най-опасното бебе. Той е заплаха за началствата и властите на този свят понеже иска отчет от тях за това, което правят. Но Той е опасен и за самите християни понеже не ги оставя да живеят една лична религия, която няма нищо общо със случващото се около тях. Христос не ни позволява да излезем от света, да бягаме от него, но иска да живеем в света по един различен начин като свидетели за Царя Исус. И ако направим това то със сигурност понякога ще ни докарава неприятнмости. Но това е и единствения начин хората да се докоснат до Божието царство и до истинския Цар и да ги пожелаят.

На Рождество всички празнуват. Не всички обаче празнуват едно и също нещо. Много хора се радват на празничната атмосфера, на храната, почивните дни, срещата с приятели или на подаръците. И в това няма нищо лошо. Но нашият празник като християни не трябва да спира дотук.

Искам да ви покажа една картина, която много харесвам. Тя се нарича „Исус Христос с пазарски чанти.” Нарисувана е през 2005 г. от английски художник с псевдоним Бенски и е продадена на търг за над 20 000 $. Техниката на рисуване е доста интересна, но за мен много по-интересни са някои други детайли. Ако забелязвате Исус Христос е нарисуван без кръст. Макар че тук трудно се вижда авторът показва, че Той е разпънат не на хълма Голгота извън града Ерусалим, а на стената на някоя съвременна градска къща или дори панелка. Целият образ е в черно и бяло с едно изключение – цветни петна се виждат единствено по пазарските чанти, които висят от разпънатите Му ръце. И ако се вгледате внимателно вие ще видите някои неща, които се показват от тези чанти – захарно бастунче, играчка Мики Маус и бутилка алкохол. Подаръци, които хората пазаруват покрай Рождество. Със своята картина Бенски не иска да каже нещо за разпятието, той иска да каже нещо за Рождество и точно през рождествения сезон той я рисува и излага на показ.

Аз не съм познавач на изкуството и нямам представа от личните вярвания на художника, но искам да ви кажа какво виждам когато гледам тази картина. Нашето усещане за Рождество може много лесно да бъде изместено от консумеризъм и празнична лековатост. Много е лесно покрай светлините, подаръците, приятната компания и празничните трапези да забравим какво празнуваме. Вижте колко умело художникът намеква това. Исус Христос е без кръста понеже носещото спасение посланието на кръста е премахнато. Ако се вгледате ще видите, че целият образ се топи. Капки боя се стичат от подаръците – те се топят понеже сами по себе тези материални неща, колкото и хубави са, никога не са достатъчни, за да осмислят човешкия живот и да му предадат истински смисъл и дълбочина. Но тяхната тежест повлича надолу и самият Исус Христос и Той също започва да се топи. Не живият въплътен, умрял и възкръснал Христос, а Христос за нас понеже ние сме престанали да гледали и да ходим в Божието царство и сме отвърнали погледа си в друга посока и към други неща.

На Рождество ние си подаряваме подаръци понеже самите ние сме получили от Бога най-големият подарък – самият Христос. Бог ни дава най-голямото и най-ценното, което има и което изобщо съществува – дава ни Самия Себе Си. И го дава изцяло, напълно, без остатък. Тъжно е когато ние се наричаме християни, но заменяме този подарък или дори когато го поставяме на задно място заради нещо друго. Тази тъга е уловена от сивия фон на картината.

„Исус Христос с пазарски чанти” може да бъде много цинична картина, но може да бъде и една дълбоко християнска картина ако имаме очи да я видим и разберем. Тя ни казва, че ако забравим какво празнуваме и не сме повече способни ясно да обясним това на другите тогава самите ние започваме да се топим като християни така както го е показал художника.

Аз разбирам много добре, че християнското разбиране за Рождество може да звучи много странно, дори налудничаво. В края на краищата Църквата вече 2000 години се моли с Господната молитва „Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето така и не земята,“ но света сякаш си е все същия. Управниците и империите може да се сменят, но корупцията, експлоатация, кражбите и страданието продължават да са до голяма степен същите. Аз не зная всички отговори и Бог не ме е назначил да Му бъде говорител, но си мисля за нещо, което може да е поне част от отговора. От самото начало Бог е започнал да установява Своето царство по странен начин. За да промени нещата Той не е изпратил танкове, а е избрал да влезе в света на Рождество и да застане до хората поемайки върху Себе Си всичките им болки. В Божието царство няма да влезе никой, който не желае да бъде там. Но Бог от своя страна желае всички ние да бъдем там. Може би поне част от Божието бавене е израз на Неговото желание повече хора да пожелаят да бъдат с Него. И ако това е така то нашият живот и нашето свидетелство стават още по-важни.

Честито Рождество!

[1] Заглавието е заимствано от една статия на Н. Т. Райт.