История на църквата 5-2


Глава 1

от Ириней Лионски

index

Броят на тези, които се сражавали за религията в Галия по времето на Вер и природата на техните битки

  1. Страната, в която била приготвена арената за тях била Галия, в която Лион и Виена са главните и най-забележителни градове. Рон преминава и през двата течейки изобилно през целия регион.
  2. Най-бележитите църкви в страната изпратили на църквите в Азия и Фригия описание на свидетелствата свързани със следните неща случили се между тях.

Аз ще предам техните собствени думи.

  1. „Христовите служители във Виена и Лион в Галия, до братята в Азия и Фригия, които държат същата вяра и надежда за изкупление, мир, благодат и слава от Бога Отца и от Христос нашия Господ..”
  2. Тогава, след като изложили някои от нещата те започват своят разказ по следния начин: „Величието на скръбта в този регион, яростта на езичниците срещу светиите и страданието на блажените мъченици ние не сме в състояние да опишем нито пък е възможно те изобщо да бъдат записани.
  3. Понеже с цялата си сила врагът ни нападна давайки ни да предвкусим предстоящите му действия при бъдещето му идване. Той се опита по всякакъв начин да насъска и използва своите служители срещу Божиите слуги, не само лишавайки ни от къщи, бани и пазари, но напълно забранявайки някой от нас да се появи на което и да е място.
  4. Но Божията благодат обърна боят срещу него и избави слабите правейки ги твърди стълбове и давайки им чрез търение да понесат целия гняв на злия. Те се включиха в битката срещу него понасяйки всякакъв срам и вреда и смятайки голямото си страдание за малко те отиваха при Христос, показвайки истински, че „настоящите временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която предстои да се открие” (Римляни 8:18).
  5. Преди всичко те благородно понесоха вредите натрупани върху тях от населението, виковете, ударите, влаченето, грабежите, замерването с камъни, арестите и всички неща, които една разярена тълпа с радост прави на своите врагове и противници.
  6. След това бивайки заведени във форума от хилеарха и градските власти те бяха изпитани в присъствието на цялото множество и след като направиха изповед бяха затворени до пристигането на губернатора.
  7. Когато след това те бяха доведени пред него и той се отнесе към нас с най-голяма жестокост, Ветий Епагат, един от братята и човек пълен с любов към Бога и своя ближен, се намеси. Неговият живот беше толкова почтен, че, макар и млад, той беше придобил репутация равна на старейшината Захарий. Понеже той „ходеше безукорно в заповедите и повеленията на Господа” (Лука 1:6) и беше неуморен във всяко добро дело за своя ближен, ревностен за Бога и ревностен по дух. Бивайки с такъв характер той не беше в състояние да понесе безпричинните присъди срещу нас, но изпълнен с възмущение помоли да му бъде позволено да свидетелствува от името на братята си, че сред нас не се намира нищо безбожно или нечисто.
  8. Но тези, които стояха на съдийските престоли викнаха срещу него понеже той беше известен човек и губернатора отказа неговата справедлива молба като просто го попита дали той също е християнин. И той, изповядвайки това със силен глас, сам беше отведен в числото на свидетелите бивайки наричан защитник на християните, но сам имайки Адвокатът в себе си (виж Йоан 14:16), Духът по изобилно то Захарий. Той показа това чрез изобилието на своята любов като му беше угодно дори да положи живота си в зашита на братята (виж Йоан 15:13). Понеже той беше и е истински ученик на Христос „следващ Агнеца където и да отиде” (Откровение 14:4).”
  9. „След това другите бяха разделени и прото-свидетелите били готови и бяха направили своята изповед с голяма готовност. Но някои изглеждаха неподготвени и необучени, слаби и неспособни да издържат на толкова голяма битка. Около 10 от тях се отказаха причинявайки ни голяма скръб и неизказана печал и охладиха ревността на останалите, които все още не бяха заловени, но които, макар и претърпели всякакви страдания продължаваха непрестанно да свидетелствуват и не ги изоставяха.
  10. Всички ние много се страхуваме поради несигурността свързана с тяхната изповед, не защото се бояхме от страданията, които можем да претърпим, а понеже гледахме към края и бяха уплашени, че някои от тях могат да отпаднат.
  11. Но достойните бяха улавяни ден след ден, допълвайки техния брой, така че всичките ревностни и особено тези, чрез които делата ни бяха установени, се събираха заедно докато се събраха двете църкви.
  12. Някои от слугите и езичници също бяха заловени тъй като губернатора беше заповядал всички да бъдем публично изпитани. Тези, бивайки впримчени от сатаната и страхувайки се от мъченията, които бяха видели, че понасят светиите, а също и подтиквани от войниците ни обвиниха лъжливо в тистенски гощавки и едиповски сношения както и в дела, които не само са незаконни за нас да говорим или да мислим, но за които дори не можем да повярваме, че са вършени от хора.
  13. Когато тези обвинения бяха докладвани всичките хора се разгневиха като диви зверове срещу нас, така че дори ако преди това някой бяха умерени поради приятелство сега се разгневиха прекомерно и скърцаха със зъби срещу нас. И се изпълни това, което беше казал нашия Господ: „Ще дойде време когато всеки, който ви убие ще смята, че принася служба на Бога” (Йоан 16:2).
  14. Накрая светите свидетели понесоха страдания, които не могат да се опишат. Сатана всячески се опитваше някои от хулите да бъдат изречени от самите тях.
  15. „Но целия гняв на множеството, губернатора и войниците беше насочен премного срещу Санкт, дяконът от Виена, и Матур, скорошен обръщенец, но въпреки това благороден войн, и срещу Атал, родом от Пергам, където той винаги беше стълб и основа, и Блендина, чрез които Христос показал, че нещата, които изглеждат зли и презрени за човеците с Бога са голяма слава когато любовта към Него се показва със сила, а не се хвали с външното.
  16. Понеже докато всички ние треперехме и земната й господарка, която сама също беше свидетел, се страхуваха, че подари слабостта на нейното тяло, тя няма да успее да направи смела изповед, Блендина беше изпълнена с такава сила сякаш беше избавена и издигната над тези, които я измъчваха поред от сутрин до вечер по всякакъв начин, така че те признаха, че са победени и не могат да й сторят нищо повече. Тя бяха удивени от нейното устояване тъй като цялото й тяло беше обезобразено и натрошено и те свидетелствуваха, че дори един от тези начини на мъчение е достатъчен, за да отнеме живота, да не говорим за множеството и различни големи страдания.
  17. Но блажената жена, подобно на благороден атлет, поднови силата си заедно със своята изповед и нейната утеха, освежаване и отмора от болката на нейните страдания беше да извика: „Аз съм християнка и ние не сме сторили нищо зло.”
  18. „Санкт също издържа удивително и свръхчовешки целия, ужас който пострада. Докато злите човеци се надяваха чрез непрекъснатостта и суровостта на мъченията да изкопчат от него нещо, което той не можеше да каже, той се препаса срещу тях с такава твърдост, че дори не можеше да изрече името си или да каже градът, в който живееше или дали е роб или свободен, но отговаряше на римски на всичките им въпроси: „Аз съм християнин.” Той изповяда това вместо име, град, раса и всичко друго и хората не чуха от него друга дума.
  19. Затова губернатора и неговите мъчители силно пожелаха да го победят. И след като нямаше какво друго да му сторят накрая те привързаха нажежени до червено бронзови плочи към най-нежните части на тялото му.
  20. Те наистина изгоряха, но той остана непреклонен и неотстъпващ, твърд в своята изповед и освежен и подсилен от небесните извори на водата на живота, която извира от Христос.
  21. Неговото тяло беше свидетел на страданията му, превърнало се цялото в една единствена рана, обезформено и напълно лишено от човешка форма. Христос, страдащ в него, изяви Своята слава, избавяйки го от враговете му и правейки го пример за другите, показвайки, че нищо не е страшно там където се намира любовта на Отца и нищо не е болезнено където е славата Христова.
  22. Понеже когато злите човеци го измъчваха за втори път след няколко дена предполагайки, че със своето тяло смазано и подуто до такава степен, че не може да понесе дори докосване с ръка, ако отново приложат същите инструменти ще го победят или поне чрез смъртта в следствие на страданията му другите ще се уплашат това не само, че не се случи, но, противно на всички човешки очаквания тялото му се изправи и остана изправено при последвалите мъчения и възвърна първоначалния си изглед и движението на членовете, така че чрез благодатта на Христос тези втори страдания се превърнаха за него не в мъчение, а в изцеление.”
  23. „Но дявола, смятайки, че вече е погълнал Билия, която беше една от тези, които се отрекоха от Христос, желаейки да увеличи нейното осъждение чрез изричането на богохулство отново я доведе до мъчението, за да я убеди, бивайки вече слаба и неустойчива, да изкаже срещу нас нечестиви неща.
  24. Но тя се възстанови докато страдаше и сякаш събуждайки се от дълбок сън и сякаш сегашното страдание й напомни за бъдещото наказание в ада, тя се противопостави на богохулниците. „Как,” каза тя, „могат да ядат деца тези, които не смятат за законно да вкусват кръв дори на неразумни животни?” И оттогава тя изповядваше, че е християнка и й беше дадено място сред другите свидетели.
  25. Но тъй като мъченията на тиранина срещу Христос не доведоха до нищо поради търпението на блажените дяволът измислил други средства – килии в най-мрачната и най-окаяна част от затвора, разпъване от краката до петата дупка на дънера и други ужаси, които неговите слуги са привикнали на нанасят на затворниците когато са разярени и пълни с дявола. Мнозина се задушиха в затвора бивайки избрани от Господа за такава смърт, така че да се яви в тях Неговата слава.
  26. Понеже някои, макар да били измъчвани толкова жестоко, че изглеждаше невъзможно да останат живи дори при най-внимателното лечение все пак лишени от всякакво човешко внимание, оставени в затвора бяха подкрепени от Господа и укрепнали както телесно така и душевно. Те наставляваха и увещавали останалите. Но тези, които били млади и наскоро заловени и чийто тела не били привикнали на мъченията не можаха да понесат суровостта на затвора и починаха в него.
  27. Блажения Потин, на когото беше дадено епископството в Лион беше завлечен до съдийското място. Той беше на повече от 90 години и много слаб, като едва дишаше поради телесна слабост, но укрепен от духовна ревност чрез силното си желание за мъченичество. Макар тялото му да беше засегнато от голямата възраст и болести животът му беше пощаден, така че Христос да може да тържествува в него.
  28. Когато той беше доведен от войниците до трибунала съпровождан от гражданските магистрати и едно множество, което викаше срещу него така сякаш той самият беше Христос, той даде благородно свидетелство.
  29. Попитан от губернатора Кой е богът на християните той отговори: „Ако беше достоен щеше да знаеш.” След това той беше завлечен грубо и получи всякакви удари. Тези, които с е намираха близо до него го удряха с ръцете и краката си независимо от възрастта му, а тези, които били далеч хвърляха върху му каквото им попадне под ръка. Всички мислеха, че ще бъдат виновни в голямо нечестие и зло ако не нанесат всеки възможен удар. Така те смятаха да отмъстят за собствените си богове. Едва способен да диша той беше хвърлен в затвора и почина след два дена.
  30. Тогава настана велика Божия диспенсация и състраданието на Исус се прояви отвъд всяка мяра по начин рядко виждан сред братята, но не и отвъд силата на Христос.
  31. Понеже тези, които се отрекоха по време на първия си арест бяха затворени заедно с останалите и понесоха ужасно страдание, така че отричането им се оказа безполезно дори за сегашното време. Но тези, които изповядаха, че са затворени като християни не бяха обвинени в нищо. Първите обаче след това бяха третирани като убийци и покварени хора и бяха наказани два пъти по-сурово от другите.
  32. Понеже радостта от мъченичеството и надеждата на обещанията и Христовата любов и Духът на Отца подкрепяха вторите, но съвестта толкопва силно измъчваше първите, че те лесно се разпознаваха сред останалите по своите изражения когато бяха извеждани.
  33. Понеже първите излизаха радвайки се и върху лицата им се явяваха слава и благодат, така че дори в оковите си изглеждаха сякаш облечени в красиви дрехи подобно на невеста украсена с множество златни украшения . Те бяха парфюмирани с благоухнанния мирис на Христос (ср. 2 Коринтяни 2:15), така че някои предполагаха, че са помазани със земни благоухания. Но другите бяха унизени, смирени, мрачни и пълни с всякакъв позор и бяха укорявани от езичниците като низки и слаби, бивайки обвинявани като убийци и изгубили почтеното и даващо живот Име. Останалите, виждайки това се укрепяваха и когато бяха питани без колебание изповядваха без да дават внимание на убежденията на дявола.”
  34. След някои други думи те продължават:

„Накрая, след тези неща, тяхното мъченичество прие всякакви форми. Понеже сплитайки венци от разноцветни и различни цветя те ги представили пред Отца. Удачно беше следователно благородните състезатели, устояли на многобройните битки и победили величествено, да получат великия и нетленен венец.

  1. Затова Матур, Санкт, Блендина и Атал бяха заведени до амфитеатъра, за да бъдат хвърлени на дивите зверове и да дадат на езичниците публично зрелище за жестокостта и беше определен ден в който нашите хора да се сражават с дивите зверове.
  2. Матур и Санкт преминали отново през всяко мъчение в амфитеатъра сякаш преди това не били пострадали нищо или по-скоро, сякаш вече победили противниците си в множество състезания и сега се борели за самата корона. Те отново понесли тичането след ръкавицата, жестокостта на дивите зверове и всичко, което разярените хора поискали и накрая железния стол, в който телата им се печели ги измъчвали с дима си.
  3. С това гонителите не спрели, но станали още по яростни срещу тях решени да победят търпението им. Но дори така те не успели да чуят и дума от Санкт освен изповедта, която той повтарял от самото начало.
  4. Тогава след като животът им преминал дълго време през голяма борба накрая били пожертвани ставайки в този ден забавление на света вместо различните видове борби.
  5. Блендина била завързана на кол в оставена да бъде разкъсана от дивите зверове, които я нападали. И понеже изглеждало сякаш виси на кръст и поради ревностните й молитви тя вдъхновила борците с голяма ревност. Понеже те гледали към нея по време на своята борба и с вътрешните си очи виждали под формата на своята сестра Този, Който заради тях бил разпънат, така че да убеди тези, които вярват в Него, че всеки, който пострада заради Христовата слава ще живее с живия Бог.
  6. Тъй като никой от дивите зверове не я докоснал тя била свалена от кола и отново хвърлена в затвора. Така тя била запазена за друго състезание, така че побеждавайки в повече битки да направи неизбежно наказанието на злата змия и макар да била малка, слаба и презряна все пак да се облече с Христос могъщия и побеждаващия Атлет, да може да събуди ревността на братята и побеждавайки врага много пъти да може да приеме, чрез своята битка, нетленния венец.
  7. Хората викали силно за Атал понеже той бил известен човек. Той с готовност се включил в състезанието с добра съвест и с искрено практикуване на християнската дисциплина тъй като винаги бил свидетел за истината сред нас.
  8. Той бил въведен в амфитеатъра, а пред него носели надпис написана на римски: „Това е християнинът Атал” и хората се изпълнили с презрение към него. Но когато губернаторът научил, че той е римлянин заповядал да бъде отведен обратно при останалите, които се намирали в затвора и за които той бил писал на цезаря и чийто отговор все още очаквал.
  9. Но останалото време не било изгубено нито безполезно за тях понеже според обичаят им неизмеримото състрадание на Христос било изявено. Понеже чрез продълженият им живот смъртта оживяла и свидетелите направили услуга на тези, които не дали свидетелство. Девицата майка много се радвала приемайки живи тези, които родила като мъртви.
  10. Защото чрез тяхното свидетелство мнозина от отреклите се бяха възстановени, отново родени и отново запалени за живот и научени на изповед. И обновени и заздравени те пристъпили пред съдийския престол, за да бъдат отново разпитани от губернатора. Бог, Който не желае смъртта на грешника, но милостиво го кани към покаяние постъпи милостиво към тях.
  11. Понеже цезарят заповядал те да бъдат предадени на смърт, но всеки, който се отрече да бъде освободен. Затова в началото на публичният фестивал, който се провеждаше там и който посещаваха тълпи хора от всички народи, губернаторът извика блажените пред съдийския престол, за да ги превърне в представление и зрелище за множеството. Затова той тоново ги изпита и обезглави тези, които изглеждаше, че притежават римско гражданство, а останалите изпратил на дивите зверове.”
  12. „И Христос много се прослави в тези, които по-рано се отрекли от Него понеже противно на очакванията на езичниците те изповядаха. Понеже те бяха изпитани като подготвени да бъдат освободени, но изповядали били добавени към чинът на свидетелите. Някои обаче не направиха това, тези, които никога не са притежавали белега на вярата нито пък някакъв страх за сватбените дрехи (ср. Матей 22:11), нито разбиране за страха Божий, но като синове на погибелта похулиха Пътя чрез своето отпадане.
  13. Всички останали обаче се прибавиха към Църквата. Докато те бяха изпитвани някой си Александър, фригиец по рождение и лекар по професия, който живееш в Галия в продължение на много години и беше добре известен поради своята любов към Бога и смело говорене (понеже той не беше лишен от дял в апостолската благодат) застана пред съдийския престол и ги насърчаваше да изповядат чрез знаци, които изглеждали на стоящите до него като родилни мъки.
  14. Но хората разярени заради това, че тези, които преди това се отрекли сега изповядаха извикаха срещу Александър сякаш той беше причината за това. Тогава губернатора го извика и попита кой е. Когато той отговори, че е християнин твърде разярен го предал на дивите зверове. На следващия ден той влезе заедно с Атал. Понеже, за да угоди на хората губернатора заповяда Атал отново да бъде предаден на дивите зверове.
  15. Те бяха мъчени в амфитеатъра с всички инструменти използвани за тази цел и след като издържаха твърде тежка борба накрая бяха пожертвани. Александър нито стенеше нито мърмореше по какъвто и да е начин, но общуваше в сърцето си с Бога.
  16. Но когато Атал беше поставен на железния стол и пушекът се издигна от горящото му тяло той каза на хората на римски език: „О! Това, което можете да направите е да погълнете човека. Но ние не ядем хора, нито пък вършим някакво друго зло.” И попитан както име е Бог той отговорил: „Бог не е име каквото човек има.”
  17. „След всичко това на последния ден на състезанията, Блендина отново беше изведена заедно с Понтик, едно 15 годишно момче. Те всеки ден бяха водени, за да бъдат свидетели на страданията на другите и убеждавани да се закълнат в идолите. Но понеже те останаха твърди и ги презряха множеството се разяри, така че нямаше жалост към младостта на момчето нито почит към женския пол.
  18. Затова те ги подложиха на всички ужасни мъчения и ги преведоха през всички изтезания постоянно искайки от тях да се отрекат, но неспособни да постигнат това. понеже Понтик, насърчаван от своята сестра, така че дори езичниците можеха да видят, че тя го утвърждава и насърчава, след като благородно понесе изтезанията предаде духа си.
  19. Накрая Блендина бивайки блажена майка, насърчавала своите деца и изпратила ги пред нейния победоносен Цар, сама понесе всички борби и след тях побърза, радостна и щастлива да си отиде сякаш беше повикана на венчална трапеза, а не предавана на дивите зверове.
  20. След бичуването, дивите зверове и нагорещения стол накрая тя беше обвита в мрежа и хвърлена пред един бик. Стъпкана от животното, но без да чувства нищо от случващото се с нея поради своята надежда и държейки твърдо това, което й беше поверено и общението й с Христос тя също беше пожертвана. Самите езичници изповядаха, че никога сред тях не е имало жена, която да изтърпи толкова много и такива ужасни мъчения.
  21. Но дори така тяхната ярост и жестокост към светиите не бяха задоволени. Понеже подбудени от Дивия Звяр, дивите и варварски племена не се укротяваха лесно и тяхното насилие намери друга удобна възможност в мъртвите тела.
  22. Понеже, поради липсата на човешки разум, факта, че те бяха победени не ги засрами, а вместо това само разпали гнева им като този на див звяр и накара както губернатора така и хората да се отнасят несправедливо с нас. Това стана, за да може да се изпълни Писанието: „Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист” (Откровение 22:11).
  23. Понеже те хвърлиха на кучетата тези, които починаха от задушаване в затвора внимателно пазейки ги ден и нощ, да не би някой да бъде погребан от нас. И те поставиха на показ останките останали от дивите зверове и от огъня, обезобразени и овъглени и оставиха главите на други на техните тела и ги пазеха по подобен начин за да не бъдат погребани чрез стража войници в продължение на много дни.
  24. Някои бяха ядосани и скърцали със зъби срещу тях желаейки още по-сурово наказание. Други пък се смееха и ги подиграваха като превъзнасяха собствените си идоли и им приписваха наказанието на християните. Дори по-разумните и тези, които изглежда симпатизираха донякъде ги укорявали често казвайки: „Какъв е техния Бог и каква е тяхната религия, която те избраха вместо живота?”
  25. Така различно беше тяхното поведение към нас. Но ние бяхме в дълбока скръб понеже не можехме да погребем телата им. Понеже нито нощта ни позволяваше това нито парите убеждаваха, нито имаше състрадание, но пазеха стража ден и нощ сякаш предотвратяването на погребението щеше да им даде някакво голямо предимство.”

В добавка те след някои други неща:

  1. „Телата на мъчениците, след като бяха по този начин изложени и показвани в продължение на шест дена накрая бяха погребани, превърнати в прах и разпръснати по река Рейн от злите човеци, така че дори следа да не остане от тях на земята.
  2. Те направиха това сякаш бяха в състояние да победят Бога и да попречат на новорождението им. „За да нямат,” като те казваха, „надежда за възкресение” чрез надеждата, с която те донесоха сред нас тази нова и чужда религия, заради която независимо от ужасните неща са готови да отидат на смърт с радост. Нека сега да видим дали ще възкръснат отново и дали техния Бог може да им помогне и да ги избави от ръцете ни.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.