ПРОБЛЕМЪТ С ИНДИВИДУАЛИЗИРАНОТО БЛАГОВЕСТИЕ
от Радостин Марчев
Едно от нещата, които често можем да чуем в евангелските среди е благовестието, описано по горе-долу следния начин: Бог те обича и е умрял за твоя грях на кръста. Ако го приемеш с вяра ти получаваш прошка и сигурност за вечно спасение в небето.
Макар да не е невярно, подобно виждане за благата вест е силно изкривено и орязано. Основният проблем в него е (често неосъзнатият) индивидуализъм, с който то е пропито – спасението касае отделни личности и може да бъде свързано единствено с всяка една от тях поотделно, индивидуално и индивидуалистично.
Макар да е вярно, че спасението, което Христос изработи и предлага е спасение за отделните личности, Новият Завет по никакъв начин не спира дотук. По-долу предлагам три области, в които неговото учение надминава чисто индивидуалистичния поглед, с който повечето от нас сме свикнали.
1. Макар Новият Завет да говори за спасението на отделни личности, неговото ударение със сигурност пада върху спасението във и на вярващата общност. За да съм честен трябва да кажа, че почти няма християни, които да отричат значението на църквата. Нейната роля обаче е виждана до голяма степен като организация, която може да помогне на отделната личност да следва Христос по-добре. Всъщност, в мисленето на немалко християни тя може да бъде съвсем успешно заменена от някаква парацърковна организация като последната може дори да изпълнява по-добре нейните функции.
Виждането на Новия Завет е съвсем различно и не може да бъде сведено до проста прагматичност. Той представя църквата, вярващата общност (както местна, така и в нейния вселенски аспект) като цел и резултат от благовестието. С други думи, същността на благата вест се състои в нейната сила да обедини преди това разделените и отчуждени един от друг хора, и да създаде един нов народ, и едно ново човечество, свързано заедно в Христос и чрез Духа.
Павел представя тази идея много ясно в Ефесяни 3:2–7:
Понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах, от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна), която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител според Божията благодат, – дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.
Това е нещо много по-различно от индивидуално спасение, макар че по никакъв случай не го изключва. С други думи ако искаме да сме верни на учението на Новия Завет за същността на благовестието, ние не можем да изключим от него църквата като негова цел, резултат и същност. Или, да се изразя по друг начин, ако в нашето определение за благовестието църквата липсва, то ние сме осакатили самото благовестие.
2. Божието спасение е представено във вселенски пропорции. То не е ограничено единствено до спасението на отделни хора, а се отнася до цялото творение, поразено от греха. Ние говорихме за това е част 5. Тук просто цитирам още веднъж думите на Павел от Римляни 8:19–23:
Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.
3. Трето, когато Новият Завет (а също така и Старият) говори за благовестието, той го свързва тясно с идеята за Божието царство – времето когато Бог царува и Неговата воля се изпълнява „както на небето така и на земята“. Този всеобхватен и специфичен акцент е особено характерен за четирите евангелия и за проповедта на Самият Исус.
Марк 1:14–15:
А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки: Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;
Лука 9:1–22,6:
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните… И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
Мт. 4:23:
Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството.
Мт. 9:35:
Тогава Исус обикаляше всички градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството;
Лука 4:43:
Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство
Лука 8:1:
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство;
Темата за връзката на Божието царство с благовестието е доста сложна, но за всеки, който прочете сериозно евнагелята би трябвало да е ясно, че по някакъв начин идеята за идващото Божие царство всъщност е (поне част от) Божието благовестие[1].
Нищо от това, което казвам не омаловажава по никакъв начин мястото и значимостта на личното, индивидуално послание на Бога към всеки човек, нито необходимостта и посвещението на споделяне на вярата. Божието спасение Е спасение за отделните личности. Но в същото време то е и много повече от това. И ако пропуснем тези други негови страни ние не само, че орязваме благовестието, но и смаляваме красотата, славата и величието на призива към отделните личности.
[1] За донякъде по-подробно разглеждане виж Благовестието на царството и Контект, история, благовестие.
Rado's blog 