Бохемската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Август 2017

Jensky_kodex_selma_z_apokalypsy_a_prelati

Едно от най-интересните религиозни движения, явяващи се предшественици на протестантската Реформация, била Бохемската реформация. Тя представлявала практическо отделяне на християните на територията на кралство Бохемия (днешна Чехия) от Римокатолическата църква, което продължило цели 200 години – от XIV до XVI век.

Бохемската реформация започнала около средата на XIV век в Прага: по това време един от най-големите градове в Европа, резиденция на императора на Свещената римска империя и след Авиньон, Рим и Париж градът с най-голяма концентрация на духовници. През XIV век Библията била преведена на чешки език, което дало тласък на реформаторски идеи.  Богослови и интелектуалци от престижния университет в Прага (основан 1348 г.) като Хенри от Битерфийлд и Матю от Краков и проповедници като Конрад Валдхаузер започват да настояват за реформи в  живота на свещениците, по-доброто им образование и борба със симонията и ниския морал. Най-видният представител на Бохемската реформация – Ян Хус – бил екзекутиран на събора в Констанс през 1415 г.

Смъртта на Хус само радикализирала неговите последователи. Хуситите, както били наричани те, отхвърлили решенията на Събора в Констанс и се противопоставили на папата. След 1420 те установили в Бохемия национална  църква, на практика независима от Рим. Тя поставяла ударение върху свободата да се проповядва Божието слово, Господня трапеза, включваща раздаване и на двата елемента (хляб и вино) на миряните, ограничаване притежанията и властта на свещениците и стриктен морал. През 1434 г. бил постигнат компромис с Рим от страна на умерените хусити, но той останал до голяма степен формален и църквата на практика запазила своята самостоятелност.

Бохемската реформация не била единно движение. Освен хуситите, тя включвала още няколко групи. Бохемската утраквистка църква смятала себе си за част от едната, света, католическа църква (вж. Никео-цариградския символ на вярата), но връзката ѝ с Рим била чисто формална и на практика на нея се гледало като схизматична. Отначало тя била ръководена от архиепископа на Прага, а след това от съвет. През целия XV век тя била движение настояващо за реформи в западното християнство. Утраквистите запазили епископалната система на църковно управление, използвали литургия, както на латински, така и на чешки език, и отслужвали Господна трапеза давайки и двата елемента на миряните. За тяхното цялостно богословие се знае сравнително малко.

Обединението на бохемските братя (Unitas Fratrum) било друго движение от Бохемската реформация основано през 1457 г. от последователи на Ян Хус. Те били разочаровани от религиозното движение в страната и особено от религиозните войни. Това била групата, която отишла най-далеч в реформите, отхвърляйки учението за апостолска приемственост и скъсвайки напълно с Римокатолическата църква. Богослови от Бохемските братя направили първия чешки превод на Библията от оригиналните езици (и първия,  в който стиховете били номерирани). Новият Завет бил преведен през 1564, а цялата Библия била публикувана между 1579 и 1593 г. в 6 тома отпечатани в печатница в Краличе, поради което носи името Краличка Библия.

Бохемските братя били смятани за еретици и преследвани не само от католиците, но и от утраквистите, макар самите те да нямали претенции за изключителност, и да не считали себе си за единствената истинска църква. Мнозина от бохемските братя емигрирали в чужбина. Една група достигнала до Саксония през 1772 г., където била реорганизирана от пиетиста – граф Цинцендорф – и поставила началото на силно мисионерско движение по целия свят. Известно още като Моравски братя, обществото оказало силно влияние върху Джон Уесли, основателят на методизма в Англия.

Макар и неединни като движение, всички групи, участващи в Бохемската реформация  споделяли някои общи характеристики: Господна вечеря и с двата елемента, противопоставяне на богатството и разкоша в църквата, ударение върху Библията проповядвана на говорим национален език, и непосредствена връзка между Бога и човека. Тя била до голяма степен унищожена като самостоятелно движение през 1620 г. когато крал Фердинанд II принудил всеки поданик на Бохемия и Моравия да стане римокатолик в съгласие с Аугсбургския мирен договор (1555). Когато през 1781 г. император Йозеф II издава едикт за толерантност Бохемската църква не била възстановена, понеже едиктът споменавал единствено лутерани, калвинисти и източноправославни.

Бохемската реформация обаче оставила своя следа – тя дала началото на редица деноминации: Моравската църква, Протестантската църква на чешките братя (Českobratrská církev evangelická), Чехословашката хуситска църква (Československá církev husitská), Братската църква (Církev bratrská), Обединението на братята баптисти (Bratrská jednota baptistů) и др. Макар никой от ранните водачи на Реформацията да не свързвал себе си с Бохемското движение, неговото влияние върху тях със сигурност било значително.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.