Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 7


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Накъде продължаваме оттук нататък с Троицата

Кейлъб Линдберг, журналистът от Християнството днес, който през Юни 2016 каза на християнския свят, че е избухнала гражданска война между компементарите относно Троицата присъстваше на пленарния форум на ЕБО посветен на Троицата в Сан Антонио през Ноември 2016 когато Уеър и Грудъм хвърлиха бомбата, че сега те приемат вечното раждане на Сина и Милърд Ерисън и аз критикувахме тяхното учение за Троицата пред няколко стотин евангелски и реформирани богослови. Вие сигурно мислите, че това е значима новина, но нито един ред не се появи в неговата статия в Християнството днес.

Но не само Християнството днес си замълча за тази изключително важна богословска революция, която се случи в евангелските и реформираните кръгове. След първоначалната експлозия в блогосферата през Юни 2016 много малко беше публикувано. Всичко притихна. Доколкото ми е известно едва ли нещо от случилото се, което аз описвам в тази книга е било споменавано в евангелски публикации, особено в тези контролирани от комлементарите. Изглежда съществува неласно съгласие от всички въвлечени, че неудобното поражение за комлементарите трябва да бъде заметено под килима и никога повече да не се споменава.

Аз не смятам, че ние просто трябва да продължим напред сякаш тази гражданска война никога не се е случвала. Грудъм и Уеър бяха обвинени от множество добре информирани и влиятелни реформирани  богослови в противоречие с изповедите на Църквата и правейки това в „ерес” и „идолопоклонство.”

Карл Трумън, комплементар по убеждение, назовава тези, които смята, че са отговорни за въвеждането на евангелския свят в тринитарна ерес. Той поставя вината директно пред нозете на „водачите” на това, което той нарича „новият калвинизъм,” чийто глас, казва той, е изразяван чрез The Gospel Coalition и Council of Biblical Manhood and Womanhood[1]. Обръщайки се към тях той казва: „Несъмнено е време някой, който има влияние в новия калвинизъм да се изправи и…да нарече тази нова субординация това, което тя наистина е: една позиция сериозно несъвместима с историческата вселенска вяра и вероятна стъпка към арианството. Понеже ако на това бъде позволено да продължи с официално одобрение или просото чрез тиха липса на действие тогава настоящото ръководство на новия калвинизъм ще предаде следващото поколение по един дълбок и фундаментален начин[2].”

От своя страна Лиъм Голигър, друг комплементар, заключава, че отричането на „класическото тринитарно или ортодоксално християнство…трябва неминуемо да изключи (такива хора) от заемането на позиции в Божията църква[3].”

Струва ми се, че това което в момента се изисква от всеки евангелски или реформиран богослов е публично да заяви къде стои относно учението за Троицата. Голям брой, вероятно повечето от евангелските и реформираните богослови, се съгласиха, че да се настоява, че Синът е вечно подчинен на Отца и че трябва да Му се покорява означава да се скъса с изповедите на Църквата по несъмнен начин. Те са заключили, че комплемнатарното учение за йерархически подредената Троица е „ерес.”

Аз питам, къде стоите вие?

Добавка: Терминът „ерес”

Аз и други хора сме обвинявали Уейн Грудъм, Брус Уеър и по аналогия всички комплементарни богослови, които настояват за вечното подчинение на Сина определяйки по този начин Троицата като йерархия, че са изпаднали в „ерес” и сме наричали техните виждания по този въпрос „еретични.” Задължително е следователно да дефинирам начина, по който аз използвам термина. Думата може да означава много различни неща за различните хора.

В Новия Завет гръцката дума hairesis  е използвана конкретно за тези, които са на едно мнение разграничавайки ги от тези, които са на друго мнение без да е необходимо това да носи някакви отрицателни обертонове (напр. Деяния 5:17, 15:5; 1 Кор. 11:19; Гал. 5:20). Но през втората част на 2 век, когато в църквата се появили значими различия, терминът развил силни негативни конотации. Думата започнала да се използва от тези, за които се смятало, че подкопават учението на апостолите. Тези бинарни противоположности скоро се превърнали в ортодоксалност и ерес[4]. Следващото развитие било да се заключи, че човек трябва да се придържа към ортодоксията, за да се спаси, ереста водела до осъждение. Алистър МакГрат твърди, че в нашето съвремие думата „ерес” е развила друго значение. В научната литература сега тя „означава учение, което произлиза от обществото на вяра  от една страна и все пак в крайна сметка е разрушително за вярата на другите.” Това е „едно интелектуално дефектно виждане за християнската вяра[5].”

Според начина, по който го употребявам аз, и надявам се реформираните богослови, които през Юни 2016 г. се противопоставиха на учението на Грудъм и Уеър за Троицата, да се определи нечие учение като „ерес” не означава, че човекът, който учи това е останал извън границите на християнската вяра и по този начин не може да бъде спасен. Аз вярвам, че ние сме спасени по благодат чрез вяра в Христос, не на основата на някакъв богословски изпит, който ще трябва да издържим в последния ден. Аз по никакъв начин не поставям под съмнение положението на Уейн Грудъм, Брус Уеър или някой друг комплементра като християнин.

Преди да кажа как аз използвам думата аз трябва да отхвърля друго значение, което често може да се чуе в евангелските среди. Много пъти аз съм чувал думата „ерес” дефинирана като „отричане на това, което учи Библията.” Аз не използвам думата в този смисъл понеже евангелския свят е дълбоко разделен по много от най-важните учения и ние сме разделени понеже не сме в състояние да се съгласим за това какво Библията учи по тези въпроси. Евангелисте християни имат противостоящи си учения относно благодатта, значението и обхвата на изкуплението, връщането на Христос, учението за Църквата, църковното управление, кръщението, водачеството на жените и много други неща. Аз определено не смятам, че каквото и заключение да сме достигнали по някой от тези въпроси ние трябва да осъждаме своите другари евангелски християни, които са на различно мнение като виновни в „ерес.”

За мен думата „ерес” най-грубо означава учение, което пряко отрича екуменическите църковни изповеди. Тези документи представляват това, за което Църквата се е съгласила, че е учението на Писанието обикновено след болезнени и продължителни спорове и разделения. Тези писмени и публични твърдения на учението отразяват consensus fidelium, съгласието на верните, а не личните мнения на отделни хора. Това днес е най-често срещаната употреба на думата „ерес.” Това е начинът, по който много речници я обясняват. Например Concise Oxford Dictionary дава значение като „Учение противно на ортодоксалното учение на християнската църква[6].”

Д-р Уеър и д-р Грудъм както и всеки друг са свободни да скъсат с consensus fidelium и правейки това да изразят личните си мнения, своите hairesis в библейското значение на думата, но те трябва честно да признаят, че това, което учат не е вярата на Църквата. Това е тяхното лично мнение.

Накрая аз се връщам към дефиницията за ерес дадена от МакГрат. Тя „разграничава едно учение, което се появява от вярващата общност от една страна и все пак в крайна сметка се оказва разрушителна за вярата на другите.” Това е „едно интелектуално неправилно виждане за християнската вяра[7].” Миля, че тази дефиниция чудесно описва комплементарното учение за Троицата. То се е появило от евангелската и реформираната общност на вярата и все пак е било разрушително за вярата. Обяснявайки и дефинирайки божествения живот с аналогии от човешкия живот комплементарите са паднали във вероятно най-сериозната от всички богословски грешки – идолопоклонството, създавайки един бог по свой собствен образ. Ние, евангелските християни, не трябва да дефинираме божественото бащинство и синовенство като се обръщаме към човешките си опитности  както са готови да правят либералните богослови. Ние трябва да дефинираме божеството бащинство и синовенство в светлината на откровението от Писанието.

В Новия Завет Исус Христос е наречен Синът/Божия Син, което говори за Неговото положение като цар, а не за някакво подчинение. Както казва реформираният богослов и комплементар Джон Фрейм: „Съществува значително припокриване между концепциите Господ и Син…И двете (титли) показват силата на Исус и божествени прерогативи особено над Божиите хора. С други думи (титлата Син говори за Неговия) божествен контрол, власт и присъствие[8].”

[1] Trueman, “Fahrenheit 381.”

[2] Пак там.

[3] Goligher, “Is It Okay.”

[4] Така McGrath, Heresy, 36–39.

[5] Ibid., 83.

[6] Concise Oxford Dictionary, 1964, 572. Виж също Merriam-Webster dictionary.

[7] Пак там., 83

[8] Frame, The Doctrine of God, 658.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.