Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 6


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Защо беше нужно толкова дълго време, за да избухне гражданската война? 

Трябва да призная, че въпросът, който никога не спирам да си задавам е защо на добре информираните евангелски и реформирани богослови им отне толкова време да пристъпят напред и да кажат, че това, което комплементароите учат за Троицата директно противоречи на учението на църковните изповеди? Евангелските богослови, които пишат книги за Троицата би трябвало да знаят, че да се подреждат йерархически личностите в Троицата е същността на грешката на субординацията[1]. Но от всички книги написани от евангелски автори за Троицата в последните 30 години (преди Юни 2016) нито една не информира своите читатели за това[2]. Тяхното мълчание, по отделно и общо, е оглушително. Робърт Летъм е едно съмнително изключение. Както посочих по-горе в своята книга от 2004, The Holy Trinity, той приема, че йерархическото подреждане на божествените лица е ерес и все пак когато говори за отношенията между мъжете и жените той поне устно подкрепя тази грешка. Единственото несъмнено изключение е Милърд Ериксън. Още през 1995 в своята книга God in Three Persons той казва, че да се говори за йерархическо функционално или ролево подчинение на Сина означава онтологична субординация, главната грешка на арианите. Той пише: „Едно временно, функционално подчинение без неравенство в същността изглежда възможно, но не и вечно подчинение[3].”  

Възможни или провеждани причини защо по-голямата част от евангелските богослови са приели това йерархическо учение за Троицата или са си мълчали за него

1. Попитах Карл Трумън защо той е проговорил едва през 2016 и той ми каза: „Истински осъзнах този проблем едва през последните 18 месеца.” Не поставям под въпрос това, което той казва, но намирам за удивително, че това опасно учение за Троицата, което в продължение на повече от 20 години е доминирало евнагелските и реформираните кръгове е останало незивестно за него. Със сигурнсот повечето, ако не и всички, негови студенти са притежавали копие от Systematic Theology на Грудъм и повечето от тях са били напълно запознати ако не и подкрепящи комплементарното учение за Троицата и половете. Семинарията Уестминстър е известна като бастион на комплементаризма. Затова аз смея да твърдя, че Трумън трябва в продължение на години да е бил наясно, че евангелските и реформираните християни са приемали, че божествените лица са йерархически подредени в иманентната Троица.

2. Когато запитах други комплементари защо не са говорили срещу добре известните твърдения, че божествните лица са подредени йерархически бях изненадан колко много от тях ми казаха, че не са казвали нищо понеже това учение им е изглеждало толкова погрешно, че са смятали под достойнството си да го коментират. Те могат да извиняват мълчанието си на тази основа, но аз казвам в отговор, че ако са разбирали, че това учение е „толкова погрешно” те е трябвало да говорят.

3. Трето, разсъждавайки как толкова малко хора са говорили срещу това учение ние трябва да разберем, че в евангелския свят съществува огромно невежество свързано с учението за Троицата. Това означава,че голям брой евангелски и реформирани християни не осъзнават, че да подреждаме йерархически божествените лица означава да се противопоставим на вярата на Църквата. Много пъти съм казвал публично, когато съм говорил пред дипломиращи се богослови в Австралия и Америка, че в моя начален курс по доктрина/богословие в моята семинария ние имахме множество лекции разпределени в няколко седмици относно учението за Писанието, много лекции за изкуплението и след това всички останали учения, включително това за Троицата, бяха покрити в една единствена лекция. И аз добавях: „и ние никога повече не се върнахме към Троицата през следващите 3 години.” Във всеки един от случаите присъстващите се смеят в съгласие. Когато започнах да чета сериозно по въпроса за Троицата през 2000 г. аз открих, че зная повече за това учение от приятелите си, които водят богословски лекции. Това означава, че когато евангелските християни започнали да говорят за Троицата като за йерархически подредена, да цитират текстове в подкрепа на това твърдение и да твърдят, че това е историческата ортодоксалност те практически не са срещнали опозиция. Невежеството на евангелските християни за основното учение на тяхната вяра, нашето отличително учение за троичния Бог открит в историята и Писанието и внимателно изразено в изповедите на църквата, е оставило широко отворена вратата, така че грешката да може да влезе да превземе евангелския дом.

4. Предлагам и четвърто обяснение. През последните 20 години съм бил канен да говоря в много семинарии и колежи в САЩ, обикновено от евангелски егалитари във факултетите. Мисля, че във всеки един случай ми е била разказвана една и съща история. Моят домакин ми е казвал: „Радвам се, че сте тук и ще говорите защото аз трябва да държа главата си наведена. По-голямата част от факултета са комплементари и всяка критика на тяхната позиция относно жените или Троицата не се толерира. Да заема такава позиция означава болезнено разделение сред преподавателското тяло. Ще бъда маргинализиран.” Те ми казваха, с други думи, че да не говорят означава да избягват конфликти и да не се създават врагове. Подозирам, че това е била една много често срещана причина, поради която мнозина евангелски и реформирани богослови не са протестирали срещу това учение: цената е била твърде висока. Мога да разбера това. Ние мъжете богослови желаем да бъдем приемни от колегите си, особено от известните в нашите среди, които съвсем доскоро са били преобладаващо комплементари. Аз лично зная цената да скъсам в евангелското и реформираното племе. Бил съм наричан „феминист,” „либерал[4]” и много по-лоши неща включително ми е бил отказван достъпа да публикувам в много евангелски списания и съм бил охулван от много евангелски християни, особено тези, които обичат да се наричат „реформирани.”

Тук ние трябва да разберем, че за мнозина от комплементарите това, което те вярват за жените не е просто едно от многото доктринални приемания. За тях това е от огромно значение. Всъщност често се оказва, че за тях това е най-важното учение. В умовете им това разграничава истинските евангелски християни от лъжливите такива. Защо това е така е интересен въпрос. В тази книга аз няма да се опитвам да му отговоря. Огромното значение за коплементарите да приемат без всякаква критика целия комплементарен пакет стана много ясно за мен когато един някогашен приятел завършил колежа Moor в Сидни ми каза твърде ядосано: „Кевин, ние (комплементарите) никога няма да се съгласим с теб относно Троицата понеже да направим това означава да отслабим своята позиция за главенството на мъжа и нищо не е по-важно от това.”

5. Има и една пета причина защо практически нито един евангелски или реформиран богослов не говори срещу комплементарното учение за Троицата преди Юни 2016. Комплементаритре бяха убедили себе си, че това, което те говорят за жените и за Троицата е точно това, „което Библията учи.” Да бъде човек несъгласен с това на практика означаваше да се отхвърли авторитета на Библията. Това, което този аргумент правеше е на практика да прекъсне всякакво критическо и независимо мислене, най-важната академична добродетел. Хората, които твърдяха, че Библията всъщност не учи определено при сътворението подчинение на жените и/или вечното подчинение на Сина не бяха слушани без значение какви доказателства привеждаха. Те бяха смълчавани и игнорирани понеже да се поставя под съмнение това, „което Библията учи” означава да не се приема авторитета на Библията. Това със сигурност смълчаваше всяка критика във всеки аспект от комплементарното учение освен от страна на безразсъдните или много смелите.

Сега вече можем да видим огромното значение на скорошното отхвърляне на комплементарното учение за Троицата от евангелските и реформираните богослови. Те казаха на Грудъм и Уеър, водачите на комплементарите, това, което вие учите не е това, „което Библията учи” според изповедите на църквата. Вие сте позволили голямата ви загриженост да защитите  мъжкото „главенство,” така както го разбирате, да поквари вашият прочит на Библията по въпроса за Троицата.

Защо евангелисте егалитари бяха първите, които се хванаха за оръжията?

Сега можем да видим защо евангелските егалитари бяха първите, които разпознаха и отхвърлиха комплементарното учение за Троицата. В продължение на години те бяха осъждани като „либерали” и „феминисти,” които отхвърлят авторитета на Библията твърдейки, че Библията представя равенството на два незаличимо различни пола като творческия идеал, а подчинението на жената се явява изцяло следствие от грехопадението (Бит. 3:16) и по този начин не може да се разглежда като нещо добро. Да критикуват комплементарното учение за Троицата не им костваше загуба на приятели или повече проблеми. Те нямаше от какво да се страхуват.

Изглежда Милърд Ериксън беше първият, който разпозна, че комплемнтарното учение за вечното подчинение на Сина по власт означава по необходимост онтологично подчинение. Първото детайлно оборване на това учение беше направено от Джилбърт Белезикян в неговата статия Hermeneutical Bungee-Jumping: Subordination in the Godhead,” публикувана в Journal of the Evangelical Theological Society през Март 1997. Той заключава, че това, което Грудъм учат „се приближава опасно близо до арианството” и предлага всяко учение за вечното подчинение на Сина да бъде отхвърлено като еретично. Това е чудесна пионерска работа, много добре основана на Писанието и историята. Това, което той твърдеше беше или отхвърляне или пренебрегнато от болшинството евангелски християни. Последва моята книга за Троицата Trinity, The Trinity and Subordinationism, от 2002, която, както посочвам в следващата си книга Jesus and the Father: Evangelicals Reinvent the Doctrine of the Trinity (2006) — беше посрещната с яростна атака спрямо мен самият и срещу това, което твърдя. Изминаха няколко години преди преди голям брой егалитарни евангелски християни да се съгласяват, че учението за вечното покорство на Сина противоречи на историческата ортодоксалност така както тя е дефинирана в изповедите, но те изпревариха много своите комплементарни приятели достигайки до това заключение.

[1]  Виж  Giles, “Defining the Error Called Subordinationism.”

[2] Следните книги не казват нищо по въпроса. The following are completely silent on this issue. McGrath, Understanding the Trinity; Olson and Hall, The Trinity; Coppedge, The God Who is Triune;George (ed.), God the Holy Trinity; Karkkainen, The Trinity: Global Perspectives; Leupp, The Renewal of Trinitarian Theology; Trier and Lauber, Trinitarian Theology for the Church; Fairbairn, Life in the Trinity; Holmes, The Holy Trinity, и издадена най-скоро, Sanders, The Triune God.

[3] Erickson, God in Three Persons, 309.

[4] Виж например, Grudem, Evangelical Feminism, 115–18, 259.

2 thoughts on “Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 6

  1. Моля не причислявайте „Свидетели на Йехова“ и Мормоните към Евангелските християни.
    Евангелските протестантски църкви се разглеждат Божествената троица като равнопоставени- Отец, Син и Святият Дух.

  2. От коментара оставам с впечатление, че текста изобщо не е бил разбран.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.