Какво е либерално християнство


images

от Роджър Олсън

Либералното християнство може да бъде богословски определено като противоположност на фунаментализма.

Подобно на фундаментализма много хора гледат просто на християнската (или църковната) политика и гледат дали някой е за правата на гейовете, за правото на избор относно абортите или ляв във вижданията си за икономиката и по този начин решават дали „либерален” е удачен етикет. Това е прекалено опростено и понякога е подвеждащо. Либерален християнин е богословска категория и поне технически е независима от политиката. С други думи един християнин може да бъде богословски либерален и социално и политически консервативен. Няма задължителна връзка между либералното богословие и либералната политика.

Давани са много научни определения на либералното християнство. За мен богослова Клауди Уелч предлага една добра дефиниция. Той определя либералното християнство като „максимално приемане на модерните твърдения в християнското богословие и етика.”

С други думи за голяма част от либералните християни „най-доброто от модерната мисъл” е източник и норма за християнското богословие (и етика) наред с Библията и традицията. И ако съществува конфликт между Библията и традицията от една страна и най-доброто от модерната мисъл второто винаги побеждава първото.

Ето някои характеристики споделяни от голяма част от съвременните либерални християни:

  1. Тенденция да се свежда Библията до „християнска класика,” която е „вдъхновена” в смисъл на вдъхновяваща.
  2. Тенденция да се свежда самото християнство до етика, така че доктрината е израз на колективното мнение и винаги отворена за промяна в светлината на променящите се културни условия.
  3. Тенденция да се приема и предлага индивидуализъм в духовната и доктринална област докато в същото време приемането на някои спорни етични позиции като въпрос на справедливост не следва да бъде оспорвано.
  4. Тенденция чудесата да се отричат и „демитологизиат,” така че вярата в липса на чудеса е същностна за автентичното християнско съществуване.
  5. Тенденцията да се подчертава Божията иманентност за сметка на Божията трансцедентност.
  6. Тенденция да се вярва в същностната доброта на човечеството и да се отрича ада освен като неавтентично съществуване в този живот.
  7. Тенденция Исус да се вижда като различен от останалите хора единствено по степен (т.е. по-духовен и етично напреднал), а не по вид.
  8. Тенденция автентичната християнска опитност да се определя като живот на любов без съдене (освен на „несправедливостта”)

ВИЖ ОЩЕ: КАКВО Е ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ

 

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.