Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 4


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Изоставянето

Списъкът на реформираните богослови, които се определят като комплементари и които сега открито заявяват, че твърдо се противопоставят на всяко твърдение, че Троицата е йерархически подредена и по този начин Синът трябва да се покорява на Отца включва, освен Голигър и Трумън: Айми Бирд, Тод Пруит, Майкъл Хортън[1], Райчъл Милър, Стивън Линблед[2], Скот Суейн[3], Робърт Летъм[4], Доналд Маклеод[5], Андрю Уилсън[6] и Марк Джоунс[7] като списъкът със сигурност не е пълен. По-рано някои други реформирани богослови с комплементарни разбирания също говориха смело против това учение: Дъглас Кели[8], Кийт Е. Джонсън[9], Джеймс Касиди[10] и Корнелиъс Плантинга[11], но те бяха много внимателни да не повдигнат каквато и да е критика спрямо комплементарното виждане като такова. Мисля, че ще е вярно ако кажем, че през 2017 г. би имало много малко реформирани богослови, които подкрепят комплементарното учение за Троицата. Към този списък можем да добавим и тези, които, доколкото ми е известно, никога не са заставали публично в опозиция на комплементаризма и които вероятно не виждат себе си като изповедални реформирани християни: Том Маккол[12], Матю Емерсън, Лук Стампс[13] и Фред Сандърс[14]. Накрая аз изброявам евангелските егалитарни богослови (някои от които са реформирани[15]), които разбират, че йерархическото подреждане на божествените лица несъмнено е отричане на изповедите на  църквата: Джилбърт Белезикиян[16], Роджър Никол[17], Милърд Ериксън[18], Филип Кери[19], Стенли Гренц[20], Денис Джоуърс[21], Линда Белвил[22], Джон Джеферсън Дейвис[23], Стенли Гундри[24], Джон Л. Томпсън[25], Греъм Кол[26], Мери Стюърт ван Люуин[27], Стивън Холмс[28], Скот Макнайт[29], Бен Уитърингтън[30], Мариане, мей Томпсън[31], Роджър Олсън[32], Майк Бърд[33], Д. Глен Бътнър[34], Уесли Хил[35] и самият аз – и това е само предстравителен списък на информирани евангелски егалитарни богослови на това мнение. Взети заедно това е един значителен брой уважавани боголсови, които непоклатимо се противопоставят на йерархическото учение за Троицата на Уеър/Грудъм.

Изглежда днес има много малко евангелски и реформирани подкрепящи комплементарното йерархически подредено учение за Троицата. Дори водачите на комплементарното учение сега не биха използвали учението на Уеър/Грудъм за Троицата. Влиятелни комплементари, които преди година ентусиазирано учеха комплементарното учение за една йерархически подредена Троица и с увереност основаваха подчинението на жените на божествения живот сега казват, че отхвърлят това учение. Ал Молър, президент на Южната баптистка семинария, е много добър пример. Той се завъртя на 180 градуса. Три седмици след като учението на Грудъм и Уеър за Троицата беше разпознато като еретично от голям брой реформирани богослови, той каза: „Аз не споделям тяхното (на Уеър и Грудъм) виждане за вечното покорство на Сина[36].” По подбен начин Д. Лигон Дънкан, Президент на Реформираната боголсовска семинария, някогашен президент и член на борда на Council for Biblical Manhood and Womanhood, който по подобен начин доскоро убедено основаваше подчинението на жените на една йерархически подредена Троица, се отказа от тази идея. В една продължила почти час лекция „Учението за Трицата и комплементаризма” изнесена в Хюстън на 12 Ноември 2016 той рязко се дръпна от основаването на едно учение за пълно подчинение на жените на едно предполагаемо вечно подчинение на Сина. Той каза, че сега противопоставя това, което нарече „про-никейска ортодоксалност,” която той подкрепя и „уникалното виждане” на една йерархически подредена Троица учено от Уеър и Грудъм, което, каза той, „класическите протестантски изповеди не подкрепят[37].”

В тази лекция той разказа за разгорещените и продължителни спорове разгорели се през Юни 2016 в Council of Biblical Manhood and Womanhood. В края на краищата, каза той, съвета взе решение, че комплементарната позиция не изисква вяра в една йерархически подредена Троица. С други думи съветът се е съгласил, че учението за едно перманентно подчинение не включва задължително вяра в едно предполагаемо вечно подчинение на Сина.

След решението на Council for Biblical Manhood and Womanhood тогавашният му президент, Оуен Стречъм, подаде оставка. За него, подобно на неговият свекър, Брус Уеър, и неговият приятел и наставник, Уейн Грудъм, аргументът за Троицата е основополагащ за комплементарната позиция.

Когато Оуен Стречъм подаде оставка и стана очевидно, че комплементарният кораб пропуска вода, бордът на Council for Biblical Manhood and Womanhood се обърна към Дени Бурке канейки го да стане президент, което той прие. Дени в продължение на години беше ревностен защитник на една йерархически подредена Троица и на аргумента, че подчинението на жените е основано на Божия живот[38].

След като стана президент той също изостави учението на Уеър и Грудъм за една йерархически подредена Троица. Изправен пред масовото отхвърляне на комплементарното учение за Троицата той заяви: „През последните два месеца аз отделих повече време за четене на никейското тринитарианство отколкото съм правил преди това. Това беше добре за мен и аз съм благодарен на Бога…Спорът беше неприятен, но аз не бих заменил растежът, който дойде в следствие на него за нищо на света[39].”

Той каза: „Сега аз вярвам в цялата Никейска изповед” и открито призна, че комплементарноито учение за Троицата не може да бъде примирено с нея. Поради тази причина, каза той, той не е съгласен със „специфичната формулировка на Уеър и Грудъм,” „моите приятели.” Понеже сега той лично е посветен на никейското учение за Троицата, което изключва йерархическата й подредба, „смятам за добро и редно да оставим зад нас езикът на подчинението[40].”

Той също така каза, че сега му е станало ясно, че за да бъде човек комплементар вярващ в подчинението на жените според Становището от Денвър той не трябва да „разчита на една аналогия” между жените и Сина[41]. Тази бележка трябва да бъде внимателно отбелязана. Бурке повтаря това, което казва и Лигон Дънкан. Позицията на Council for Biblical Manhood and Womanhood след Юни 2016 е, че човек може да не вярва в един йерархически ред в иманенатната Троица и все пак да бъде комплементар. Това е промяна на 180 градуса за Дени Бурке.

„Разделяйки това, което Бог е съчетал.”

В предишната глава аз цитирах последователните твърдения на водещи комплементари – Найт, Грусъм, Уеър, Бурке, Калунч – че подчинението на Сина и подчинението на жените е „библейско.” На тази основа комплементарния консенсус е бил, че йерархическата подредба на трите божетсвени лица е основата за йерархическата подредба на половете понеже това е което учи Писанието и 1 Коринтяни 11:3 се цитира като доказателство. Дени Бурке, пишейки през 2013, изразява тогавашната комплементарна поизция ясно и силно. Той казва: „Аналогията между пола и Троицата не е просто спекулация, а идва от Библията. Централния текст в това отношение е 1 Коринтяни 11:3 “Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“ …1 Коринтяни 11:3 ясно свързва динамиката между мъжете и жените с динамиката между Отец и Сина. Самият апостол Павел се позовава на тази аналогия и предизвикателството пред нас е да я разберем и да я приемем. Това е спор, който си заслужава да бъде воден именно понеже връзката между вътрешнотринитарните отношения и отношенията между половете е ясно библейска[42].”

Да кажем, че сега ние компементарите не вярваме, че Библията основава подчинението на жените на подчинението на Сина означава да кажем, че в продължение на години сме твърдели догматично, че Библията казва нещо, което всъщност не е вярно. С други думи ние сме претендирали че съществува библейска подкрепа на това, което Библията не учи.

Това удивително развитие отваря врата за един диалог между комплементарите и егалитарите, които през цялото време са твърдели, че 1 Коринтяи 11:3 нито подчинява вечно Сина на Отца нито перманентно подчинява жените. Те са твърдели, че в този стих Павел не подрежда Отец, Сина и жените йерархически, а говори за три двойки като всяка една има kephalē. В този конкретен спор за тълкуването на 1 Коринтяни 11:3 ние имаме класически пример как въпроса Троицата и върпоса за жените не може да бъде разделен. Как е разбиран 1 Коринтяни 11:3 е свързано с този въпрос.

От ключово значение е какво означава kephalē в този текст. Това е причината то да бъде толкова спорно. За комплементарите да представят своят „библейски” аргумент за йерархическото подреждане на божествения живот и по този начин като предписателен за йерархическата подредба на половете гръцката дума kephalē в 1 Коринтяни 11:3 трябва да означава „глава над” или „авторите над.” Грудъм прави огромно усилие да докаже, че kephalē, когато е използвана метафорично, винаги означава това, но независимо от целия си труд губи спора[43]. Днес както комплементарите така и егалитарите приемат, че kephalē може да има метафорично значение или на „източник” или на „власт над[44]” и фактическите лексикални доказателства изглежда сочат, че значението „глава над”/”власт над”/”водач” всъщност е много рядко[45]. Какво означава тази гръцка дума в 1 Коринтяни 11:3 следователно трябва да бъде определено от това, което казва Павел по-нататък в ст. 4 до 16. С други думи контекста трябва да определи значението. Значението „глава над”/”власт над” в светлината на цялостния аргумент на Павел няма смисъл. Защо Павел би казал, че мъжът има „власт над” жената в ст. 3 ако веднага след това казва, че мъжът и жената могат да водят в църква чрез пророкуване и молитва (1 Коринтяни 11:4-5)? За него пророчеството е най-важната от водаческите дарби понеже тя изгражда църквата (1 Кор. 14:1-3) и пророкът е „втори” по ред след апостола и преди учителя (1 Кор. 12:28). Смисълът на „източник” или „произход” има повече смисъл. Това значение е добре потвърдено извън Новия Завет, среща се в Колосяни 2:19 и Ефесяни 4:15-16 и е намекнато в този текст когато Павел, обръщайки се към Битие 2, говори за жената като за идваща „от мъжа” (1 Коринтяни 11:8,12).

Ако е най-удачно да разбираме kephalē  като „източник” в 1 Коринтяни 11:3 можем да заключим, че Павел играе с думата kephalē /глава използвайки я в нейния метафоричен смисъл преди да говри за това какво мъжете и жените трябва или не трябва да имат на своята буквална kephalē /глава в църковното събрание. Той казва Христос, Този, който е сътворил всичко заедно с Бога, е източника на човечеството, Адам е източникът на Ева и Бог Отец е източника на Бога Син – или в Неговото вечно раждане или във времето на въплъщението Му.

Тъй като сега комплементарите са съгласни, че 1 Коринтяни 11:3 не основава покорството на жените в божествения живот те могат да бъдат благодарни за това, че егалитарите са намерили по-добър начин да тълкуват този пасаж без това да ги принуждава да заключат, че божествените лица са подредени йерархически и без по този начин да противоречат на Никейската вяра.

[1] Horton, “The Eternal Generation of the Son.”

[2] В личен мейл от dated 14 Август 2016

[3] Swain, “God from God, Light from Light.”

[4] Letham, “Eternal Generation” in Ware and Stark, One God, 109–26.

[5] Macleod, “Subordinationism.”

[6] Wilson, “Complementarianism in Crisis.”

[7] Jones, “Eternal Subordination of Wills? Nein.”

[8] Kelly, Systematic Theology, 529–62.

[9] Johnson, “Augustine’s Trinitarian Reading of John 5,” и, Johnson, “Trinitarian Agency and the Eternal Subordination of the Son.”

[10] Cassidy, “Kevin Giles: The Eternal Generation of the Son.”

[11] Виж въведението на Плантинга на моята книга Jesus and the Father.

[12] McCall, “Gender and the Trinity Once More.”

[13] Emmerson and Stamps, “Responding to Bruce Ware.”

[14] Sanders, The Triune God, and in personal conversation

[15] Например, Роджър Никол, Джон Л. Томпсън, Мери Стюърт ван Люуен и Кевин Джилс.

[16] Bilezikian, Community 101, 187–202.

[17] Виж коментарите на Никол на задната корица на моята книга, The Trinity and Subordinationism, 2002.

[18] Erickson, Who’s Tampering with the Trinity?

[19] Cary, “The New Evangelical Subordinationism,” 1–12.

[20] Grenz, The Social God and the Relational Self.

[21] Jowers, “The Inconceivability.” 375–410.

[22] Belleville, “Son Christology,” 59–79.

[23] Davis, “Trinity, Gender and the Ordination of Women,” 4–7.

[24] Gundry, “An Evangelical Statement on the Trinity,” 12–13.

[25] В личен разговор.

[26] Cole, “Trinity without Tiers.”

[27] Van Leeuwen, Sword Between the Sexes.

[28] Holmes, “Stephen Holmes’s Rejoinder,” 154.

[29] McKnight, “The Battle Rumbles Along.”

[30] Witherington, “The Eternal Subordination of Christ and Women.” Witherington, “Kevin Giles on the Trinity.”

[31] Thompson, The God of the Gospel of John, and in personal conversation.

[32] Olson, “Thoughts about Another Evangelical Controversy.”

[33] Bird, “Even More on the Complementarian Calvinism Debate on the Trinity.” Бърд се обръща късно. Преди това той пише противопоставяйки се на моето обяснение на Никейската вяра и подкрепя вечното подчинение на Сина. Виж Bird and Shillaker, “Subordination in the Trinity.”

[34] Butner, “Eternal Functional Subordination.”

[35] Hill, Paul and the Trinity.

[36] Mohler, “Humility and Heresy.” Jones, “The Irony of Mohler’s Post on the Trinity.”

[37] Моите бележки са от аудио записа на лекцията на Дънкан “The Doctrine of the Trinity and Complementarianism in Recent Discussion.”

[38] Виж Burke, “Why the Trinity Must Inform Our Views on Gender.”

[39] Пак там.

[40] Пак там.

[41] Пак там.

[42] Burke, “Why the Trinity Must Inform Our Views on Gender.”

[43]  Виж Grudem, “Appendix 1: The Meaning of Kephalē.”

[44] Claunch, “God is the Head,” 69–72, открито признава това

[45] Виж Payne, Man and Woman, One In Christ, 113–39

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.