Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 3


от Кевин Джилс

Битката в конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември 2016

Бележка на преводача: Докладът на Кевин Джилс, за който става дума може да бъде прочетен на български ТУК.

41ZoaFxxKyLКонференцията на Евангелското богословско общество (ЕБО) през 2016 беше планирана като начин да се докаже победата на комплементарното тринитарно богословие. Когато беше обявено търсенето на доклади през Април нещата изглеждат добре за комплементарите. Те усещаха, че са „победили.” Аз предложих два възможни доклада свързани с Троицата. През Юни бях уведомен, че и двете предложения са отхвърлени. Не се изненадах. Евангелските егалитари срещат големи трудности в ЕБО[1].  Две седмици по-късно д-р Сам Стормс, новият президент на ЕБО ми писа канейки ме да говоря пръв на един пленарен форум посветен на Троицата на първия ден от конференцията, в който Милърд Ериксън заедно с мен щеше да представлява „егалитарната евангелска” позиция относно Троицата и Уейн Грудъм и Брус Уеър „комлементарната.” Малко от получените през годините писма са ме изненадвали повече. Бих се зарадвал ако знаех какво се случва зад стените на властта в ЕБО по това време. Написах потвърждение на напълно неочакваната покана, но посочих, че не съществува такова нещо като „евангелско егалитарно” учение за Троицата. Аз не бих могъл да говоря на тази тема. Аз обаче бих желал да говоря за учението за Троицата според изповедите на вярата. Д-р Стормс благосклонно прие молбата ми. Аз също така попитах дали е възможно някой, който не е свързан по никакъв начин със спора относно половете да бъде поканен на панела. Предложих по име няколко реформирани богослови, препоръчвайки най-горещо Лобърт Летъм. Също така споменах за възможността да поканим ерудита католик Пол Молнър, който е добре запознат със спора относно Троицата между евангелските християни. Тези предложения бяха отхвърлени.

Пленарният форум за Троицата се състоя в Балната зала на Grand Hyatt Hotel. Присъстваха няколко стотин богослова, огромната част от тях с докторски степени[2]. Аз говорих първи и говорих директно. Марк Уудс, отговорният редактор за английския сайт Християина днес, който присъстваше, написа, че Кевин Джилс „беше учтив, но унищожителен” в това, което каза[3].  Първо аз посочих, че Троицата не определя социалната програма, тя е нашето специфично християнско учение за Бога. Нито егалитарите нито комплементарите трябва да се позовават на Троицата в своите виждания за или против подчинението на жените. Двете учения трябва да се разглеждат като различни и да се държат разделени. След това аз посочих, че Никейската изповед дава 7 прекрасни твърдения за Исус Христос, Божия Син. Д-р Грудъм и д-р Уеър директно или индиректно отричат всяко едно от тях. Аз казах, че най-голямата им грешка е, че дефинират отношенията между Отца и Сина чрез човешки аналогии вместо от Писанието. Наблюдавайки живота на хората те отбелязват, че синовете се покоряват на своите бащи и от тази аналогия твърдят, че Сина е подчинен на Отца и трябва да му се покорява. Аз казах, че ако се бяха обърнали първо към Писанията – което като изповядващи евангелски християни би трябвало да направят – те биха открили, че в Библията титлата Син, когато се използва за Исус Христос, говори за Неговото Божествено управление като царят Месия, а не за положението му на подчинен. Отбелязах, че едно от седемте твърдения на изповедта, което Уеър и Грудъм явно отхвърлят  е: „Ние вярваме, че… единородния Божий Син е вечно роден от Отца.” С други думи те и двамата отхвърлят учението за вечното раждане на Сина, едно учение, което определя всичко останало, което тази изповед по-нататък казва за Сина.

След като аз говорих д-р Стормс даде думата на Брус Уеър. Д-р Уеър започна казвайки, че той и д-р Грудъм сега приемат учението за вечното раждане. Сега те смятат, че гръцката дума monogenēs използвана от Йоан и която се среща в Никейската изповед, която те преди това са смятали, че означава „уникален” или „единствен” (Син) всъщност означава „вечно роден.” Сякаш въздухът беше изсмукан от стаята. След като се бяха противопоставяли на учението за вечното раждане на Сина в продължение на поне 20 години, твърдейки, че то няма библейска подкрепа и след като бяха убедили голям брой евангелски християни да изоставят това учение сега те казваха, че са грешали.

Грудъм и Уеър са отхвърляли това учение, казаха те, понеже то няма библейска основа, под което те имаха предвид, че не може да бъде открит нито един текст, който да говори явно за вечното раждане на Сина. Тяхното „обръщение” обратно към ортодоксалното учение се случило, обясниха те, когато открили, че monogenēs трябва да бъде преведено като „единствено роден.” Така те решили, че съществуват текстове в Библията, които говорят за раждането на Сина.

Обяснението за тяхната промяна е неубедително по редица причини. Да започнем с това, че гръцката дума monogenēs в пете случая, в които се среща в писанията на Йоан (Йоан 1:14, 18; 3:16, 18 и 1 Йоан 4:9) почти със сигурност означава „единствен” в смисъл на уникален, единствен по рода си, не „единствено роден.” Научният консенсус относно това е толкова силен, че е трудно да си представим, че може да бъде преобърнат[4]. След това съществува проблемът, че гръцките църковни отци не се обръщат към думата или към някои от текстовете, в които тя се среща като основа за своето учение за вечното раждане[5]. Как най-добре да преведем monogenēs в използването й от гръцките отци от 4 век е спорно понеже те многократно твърдят, че това, което прави Сина monogenēs/уникален е, че единствено Той е единороден. Когато достигнем до въпроса за превода на съвременен език в Никейската изповед (от 381 г.) изповядвана от всички църкви, екуменическия консенсус е, че тя трябва да бъде преведена „единствен.” „Ние вярваме в Господ Исус Христос, единственият (monogenēs) Божий Син, вечно роден (gennao)…” И накрая, трябва да отбележим, че дори ако думата  monogenēs в йоановите текстове означава „единствено роден” това не е основа за едно учение за вечното раждане на Сина.

Независимо от тези забележки аз се зарадвах да чуя, че както д-р Грудъм така и д-р Уеър казаха, че сега те приемат това, което казва Никейската изповед за вечното раждане на Сина, но ние трябва да разберем, че тяхното приемане на това учение не може да бъде примирено с това, което е основа за тяхното приемане на тяхното учение за Троицата, а именно, че това, което основно отличава Отца и Сина е разликата в авторитета: – Отец заповядва, Синът се покорява. Д-р Грудъм казва: „Авторитета и покорството между Отец и Сина …и Св. Дух е фундаменталната разлика между лицата в Троицата[6].” Ако нямаме „подчинение (в божеството) то не съществува свойствена разлика в начина, по който трите божествени лица се отнасят едно спрямо друго и следователно нямаме три различни лица[7].” И отново: „Ако нямаме подобна разлика в авторитета в отношенията сред членовете на Троицата тогава не бихме могли да имаме каквато и да е разлика[8].”

Аргумента, че различния авторитет е това, което отличава личностите, човешки или божествени, не може да бъде защитен. Аз мога да посоча разлика между двама души без да зная каква власт има единият или другият. И различната власт със сигурност не отличава мъжете от жените: някои жени имат по-голяма власт от повечето мъже. Когато достигнем до божествените лица няма ли Сина „цялата власт” (Матей 28:19) и не са ли изповядвани и трите божествени лица удачно като „Господа” и върховния владетел? Никейската изповед със сигурност не разграничава божествените лица на тази съмнителна основа. В никейската ортодоксалност това, което основно и същнсотно отличава Отца и Сина е че Отец е нероден Бог а Синът е Бог роден. Разликата в произхода е това, което отличава Отца от Сина.

Никейската изповед обаче не просто казва, че Отец ражда и Синът е роден, но и подчертава, че и Отца и Сина са Господ, всемогъщ Бог и че те са едно по същност (homoousios). Тази дума показва, че Отца и Сина не само споделят божествената същност, но също – и по-важно – че те са едната божествена същност. Те не могат да бъдат разделяни по никакъв начин със сигурност не на един Бог, Който управлява и един, който се покорява. Йерархическия ред в божествения живот е противен на Никейската вяра[9].

Мисля, че на конференцията на ЕБО през Ноември 2016 всички присъстващи осъзнаха, че д-р Грудъм и д-р Уеър стигнаха своето Ватерло. Учението за една йерархическа Троица където трите божествени лица са вечно разграничени чрез своята различна власт беше отхвърлено от всички, които твърдят, че са ортодоксални християни. Коментирайки семинара и по-специално моето участие Марк Уудс, водещия редактор на новинарския сайт Християнина днес, каза: „Лекцията на Джилс беше майсторско представяне на тринитарното богословие. Освен това тя представляваше един целенасочен ответен удар в един твърде значителен евангелски форум срещу това, което все повече бива виждано като тревожно отклонение от историческото християнско учение от евангелските учени, които формират богословското виждане на новите поколения пастири и учители. Грудъм и Уеър основават своите комплементарни виждания за мъжете и жените на една радикална ревизия на учението за Троицата. Според доказателствата представени от Джилс това не е валидно[10].”

[1] През 2013 г. предложението ми да изнеса доклад за вечното раждане на Сина пред ЕБО беше отхвърлено независимо от факта, е току що бях публикувал книга по темата. Беше организиран форум на тази тема, но аз бях изключен. Пет мои статии бяха отхвърлени от редактора на Journal of the Evangelical Theological Society, като всяка една от тях впоследствие беше публикувана в международни научни списания. Известни са ми подобни истории с други егалитари.

[2] За описание на срещата виж Woods, “Grudem has changed his mind.” За моята лекция и лекцията на д-р Ериксън виж Giles, “The Nicene and Reformed Doctrine of the Trinity,” Priscilla Papers, 31.3, (2017), 3–7, и Ериксън, “Language, Logic, and Trinity,” пак там, 8–15.

[3] Пак там .

[4] Danker, A Greek-English Lexicon, 658; Keener, The Gospel of John, 412–15, and Peppard, “Adopted and Begotten Sons of God.”

[5] Лий Айрънс се опитва да подкрепи твърдението на Грудъм и Уеър, че църковните отци основават своето учение за раждането на Сина на думата wordmonogenēs, за която те и той твърдят че означава „единроден.” Той ме покани да отговоря на неговите аргументи, което аз направих. Бях в състояние да покажа, че аргументите му са слаби в най-добрия случай, а в най-лошия погрешни. Виж Irons, “Monogenēs in the Church Fathers.”

[6] Grudem (ed.), Biblical Foundations, 31. Italics added.

[7] Grudem, Evangelical Feminism, 433.

[8] Пак там., 433. Курсивът добавен.

[9] Lindblad, “Stefan Linblad replies,” виж същото непримиримо противоречие в настоящата позиция на Уеър. Виж Linblad, “Stefan Linblad Replies.”

[10] Woods, “Grudem Has Changed His Mind.”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.