Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

На 3 Юни 2016 всичко се промени. В евангелската общност избухна гражданска война. Неочаквано се появи дълбок и остър разрив между тези, които наричат себе си комплементари. Спорещите не се разделиха по въпроса за половете, а за Троицата. Две реформирани жени, Райчил Милър и Айми Бирд, за които аз ще кажа повече по-нататък, изказаха опасения за това, което комплементариоте учат за Троицата преди Юни 2016, но битката започна истински едва когато д-р Лиъм Галегър, уважаваният и способен пастир на Десета презвитерианска църква във Филаделфия разпалено нападна комполементарното учение за Троицата. Използвайки много силни думи той обвини д-р Уейн Грудъм и д-р Брус Уеър, водачите на комплеменарното движение, в скъсване с ортодоксалната вяра, в идолопоклонство и в отдалечаване от библейското християнство. Той публикува своето изобличение на тяхното учение на уебсайта на Alliance of Confessing Evangelicals, The Mortification of Spin. Отначало той отхвърля тяхното дребнаво комплементарство:

„Аз не се срамувам да се нарека библейски комлементар. Първоначалното значение на тази дума е свързано с библейското учение за различията и в същото време за допълването на човешките същества създадени по Божия образ без да бяга от предизвикателството да прилага библейските наставления съпругите да се подчиняват на своите съпрузи в Господа или от забраната жени да бъдат ръкополагани в църквата…Но това ново учение (за Троицата) не се ограничава с това. То казва на жените какво те могат и не могат да казват на своите съпрузи и колко инча тяхната коса трябва да е по-дълга от тази на съпрузите им! Те, подобно на древните фарисеи, отиват отвъд Писанието и аргументите им бавно преминават във фарс.”

След това той коментира тяхното основаване на покорството на жените на предполагаемото вечно покорство на Сина. Той казва:

„Те изграждат своето виждане (за покорството на жените) като измислят наново учението за Бога и то без да кажат на християните какво правят. Това, пред което сме изправени на практика е отклонение от библейското християнство така както е изразено в нашите изповеди. …

Това означава да отстъпим от ортодоксалността. Да спекулираме например, както правят някои, че има три ума, три воли и три сили в Божеството, означава да се отдалечим от ортодоксалността (и да изпаднем в тритеизъм) и да се приближим опасно близо до идолопоклонство (тъй като това представя един различен Бог). Ние със сигурност трябва да изключим такива хора от възможността да заемат позиции в Божията църква. От друга страна да кажем или да спекулираме, че Божия живот в небето два един социален модел за хората означава да свалим Бога до нашето собствено ниво[1].”

И той завършва:

„Учението е толкова погрешно и на толкова много нива, че ние трябва да говорим твърдо срещу подобна заблуда в Христовата църква. Преди да се откажем от класическото, католическо, ортодоксално и реформирано разбиране за Бога такъв какъвто е ние трябва внимателно да претеглим какво е заложено на карта – вечната съдба на самите нас и на нашите слушатели[2].”

Уау!

На 7 Юни, Карл Трумън, професор по църковна история в семинарията Уестминстър, Пасадена, също се включи. Той напълно прие това, което неговият приятел, Лиъм Голегър, казва и уточнява това, на което и двамата се противопоставят като един „вид субординация” и „една позиция сериозно отклоняваща се от историческата католическа вяра и вероятно преходна стъпка към арианство[3].”

Седмица по-късно, на 14 Юни, той добави:

„Комплементаризма, по начина по който в момента бива конструиран, изглежда е в криза. Но това е криза, която той сам е създал – пряк резултат от неправилните исторически и богословски аргументи, върху които водещите защитници на движението са избрали да изградят своето виждане и които не могат да носят тежестта, която е поставена върху тях…[4]

Всичко, което Лиъм Голигър и аз направихме беше да дръпнем въжето. Следващото нещо, което видяхме беше, че целият таван падна около нас. Ако това изобщо ни казва нещо, то е, че със сигурност нещо свързано с това колко добре е построен (комлементарният) таван[5].”

Брус Уеър[6] и Уейн Грудъм[7] отговориха духовито и тогава евангелската блогосфера експлодира. Повече от 150 поста бяха публикувани по темата в рамките на 5 седмици. Малкълм Ярнел, председателят на богословия факултет към Югозападната богословска семинария, казва: „Никога не съм виждал нещо подобно[8].”

Всичко това се случи напълно неочаквано и умопомрачително. На 16 Юни, 2016 Кейлъб Линдгрен, в едно онлайн издание на  Християнството днес, описва конфликта под името „Полът и Троицата: от прокси към гражданаска война[9].” До това време целият евангелски свят вече е научил за дълбокия и горчив конфликт в комплементарството. Това, което Линдгрен пише е много силно. Той казва, че някои от най-известните реформирани богослови наричат комлементарното учение за Троицата „ерес.”

Всичко това показва ясно, че болезненият и остър разрив сред евангелските богослови относно учението за Троицата, който е тлеел незабележимо в продължение на 20 години не може да бъде обяснен опростено като разделение между комплементари и егалитари както повечето комплеменатари настояваха до Юни 2016. Разривът всъщност е между християни, които вярват в изповедите и по този начин авторитетно определят както това, което трябва да бъде вярвано така и как Писанието трябва да бъде правилно тълкувано относно най-значимите учения и християни, които вярват, че с Библията в ръце те индивидуалистично да формулират ученията. Карл Трумън изрично назовава участващите в спора групи. Той казва, че острият разрив по отношение на Троицата е между „новите калвинисти[10]” понякога наричани нео-реформирани, представлявани от две съюзени групи: The Gospel Coalition и The Council of Biblical Manhood and Womanhood и реформираните християни, които  считат „Некейската ортодоксалност за израз на своята вяра, който не може да бъде поставян под съмнение[11].”

Скоро след като гражданската война започва патристичните професори Майкъл Барнс[12] и Люис Айърс[13], двама от най-уважаваните авторитети по въпросите свързани с Никейската вяра, бяха запитани как те виждат спора. В отговор и двамата се изказаха много пренебрежително за тринитарното богословие на Грудъм и Уеър. За Грудъм Айърс каза, че това, което той учи „ за вечното раждане е просто лудост.” За Уеър той казва, че неговото „богословие е прекалено опростенческо.” Той съвсем не е съзнавал „колко дълбоко и вредно преплетено” е неговото учение за подчинението на Сина с подчинението на жените. Четейки техните коментари Мейкъл Бърд лектор по богословие в колежа Ридли, Мелбърн, пише в своя блог:

„Когато две от най-големите имена в тринитарното богословие на 4 век благосклонно отхвърлят твоят богословски аргумент основаващ човешките взаимоотношения на едно подчинено тринитарианство играта е приключила. Време е да изоставим подчинението на Сина, да спуснем спасителните лодки, да потърсим убежище на един хубав Никейски остров да намерим не толкова объркани начини да защитаваме комплеменаризма[14].”

Мисля, че Бърд добре обобщава ситуацията. По-конкретно Грудъм и Уеър както и всички комплементари, които ги следват трябва да вдигнат бяло знаме и да се предадат. Тяхното учение за Троицата е било преценено от колегите им като крещящо погазване на изповедите на вярата, като отхвърляне на това, за което Църквата се е съгласила, че е учението на Писанието за единия Бог, Който е Отец, Син и Свети Дух, три „равни” Божествени лица.

[1] Голигър, “ОК е да се учи комплементаризъм.” Курсивът е добавен. Понеже аз съм съединявал части от неговите думи публикувани на блога му читателите следва да прочетат целия текст. Поради незнайни за мен причини в този пост Голигър казва: „Егалитарите обичайно описват тринитарните отношения като божествен танц.” Аз никога не съм правил това и определено не смятам метафората за танц за добро обяснение на перихорезата. Истината е, че метафората за божествения танц подхожда повече на комлементарното тринитарианство. Самата тя е въведена от Тимъти Келър, комплементар и основател на the Gospel Coalition. Виж неговата книга The Reasons for God, последната глава и стр. 215. Това е тема, която той е развивал и в доста свои проповеди.

[2] Byrd, “Reinventing God.”

[3] Trueman, “Fahrenheit 381.”

[4]  Пак там.

[5] Trueman, “Motivated by Feminism?”

[6] Ware, “God the Son—At Once Eternally God.”

[7] Grudem, “Whose Position Is Really New?”

[8] Цитирано от Lindgren, “From Proxy War to Civil War.”

[9] Пак там.

[10] За това движение виж Oliphint, “John Pipers Twelve Features of the New Calvinism;” “New Calvinism,” Wikipedia, и, Williams, “The New Calvinists.”

[11] Trueman, “Fahrenheit 381.”

[12] Bird, “Patristic Scholar Michel R. Barnes.”

[13] Bird, “Patristic Scholar Lewis Ayres.”

[14] Пак там.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.