Серия амвонна – 8


КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СМЕ АКТУАЛНИ?

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Думите на Исус са изпълнени със завладяваща образност. Той предава дълбоки богословски истини говорейки за овце, цветя, птици, посеви, риби или сватба. Неговите послания не са абстрактни – те са едновременно свързани с проблеми, които ежедневно вълнуват неговите слушатели и изказани с понятия, които са им близки.

Съвременният читател/слушател обаче е отдалечен на 2000 г. от реалностите през 1 век и много детайли от живота през това време далеч не са толкова понятни за него. Ето защо на проповедниците редовно се налага да навлизат в подробни исторически и културни обяснения за това какво е мнаса, талант или динарий, защо е необходимо жена да пали светило в къщата си, за да намери изгубената монета или колко е малко синапеното семе. Това означава, че за да може човекът от 21 век да разбере посланието на Исус (и изобщо на Библията) изразено с понятия и образност от 1 век той той трябва преди това да формира определено разбиране за света, в който са живели хората, към които е отправено това послание.

Пряката връзка на горното наблюдение с проповядването би трябвало да е очевидна. Проповедниците на благовестието трябва винаги да са верни на библейското послание. Често обаче тяхната отдаденост на Библията ги кара неволно да забравят, че те живеят в много различен в културно и историческо отношение свят. Така желаейки да предадат възможно най-точно и ясно библейското послание те използват историчката и културна обвивка, в която то е предадено. Между двете неща обаче в никакъв случай няма знак за равенство. И докато библейския учен трябва да се придържа към текста и чрез историческата и култура форма да се стреми да разбере посланието то проповедника има други задължения. След като се е ангажирал с древния текст, за да чие Божия глас и откровение той след това трябва да го предаде на своите слушатели по начин, който е достъпен за тях. Това означава, че „обвивката,” т.е. културната и историчка форма, чрез която посланието се предава трябва да бъде променена от актуална за 1 на актуална за 21 век. Обръщайки се към своите слушатели проповедникът трябва да престане да говори за филактерии, драхми, рошкови и роби и да започне да говори за неща като банки, заложни къщи, автомобили и костюми „Армани.” Това не означава, че той може да си позволи да променя посланието на Божието откровение. Точно обратното – по този начин той се стреми да направи именно това послание ясно и разбираемо за своите слушатели. (На това място читателя трябва отново да се върне към въпроса какво означава за една проповед да е библейска).

Това, освен останалите неща, означава, че един проповедник трябва да познава добре два много различни свята. Първо той трябва да познава добре света на Библията, за да е в състояние ясно да чува Божия глас в нея. На второ място той трябва да познава света, в който живее самият той, за да може да пренесе и свърже посланието, което е чул с различните условия, в които живеят и се борят неговите слушатели. Ако пренебрегне първото посланието му ще бъде до голяма степен релативно и определено то ветровете на днешния ден. Ако пренебрегне второто ще бъде абстрактно. Невъзможно е това да стане без редовно и сериозно четене – при това не само на сериозна библейска литература, а и на съвременна такава, плюс актуални вестници, списания, телевизионни програми и интернет сайтове. Всеки проповедник, който пренебрегва тази необходимост го прави на собствена отговорност и неминуемо подкопава ефективността на своето послание.

Това обаче е само половината от идеята за актуалност. До голяма степен практическото изражение на актуалността е ангажиране с реалните проблеми и нужди, които занимават хората. Това в никакъв случай не означава, че проповедниците трябва да се превърнат в слуги на зле насочените страсти на своите слушатели одобрявайки всяка тяхна прищявка, за да спечелят вниманието и присъствието им. Един проповедник може да е много актуален и когато ясно каже, че от Божия гледна точка някои от нещата, които занимават неговите слушатели са неправилни и дори зли. Актуалност не означава непременно одобрение, но означава акцентиране на неща, които занимават хората, към които проповедника се обръща. В някои случаи това може да означава дори (пре)насочване вниманието на слушателите към неща, които са важни, но които те са изгубили от поглед, неглижирали или дори никога не са осъзнавали.

Проблемите, по които проповедникът говори може да са важни и той да представя добре библейското послание към тях, но ако те не са актуални за неговите слушатели може да се окаже, че той до голяма степен си губи времето. Въпросът за предбрачните отношения например едва ли би бил актуален за общество съставено най-вече от възрастни, семейни, хора. Това е доста очевиден пример, но практиката показва, че проповедници редовно проповядват по въпроси, които просто не са дошли до главата на техните слушатели.

За да може да проповядва актуално проповедникът трябва да познава своите слушатели. Ето защо един проповедник никога не може да бъде истински актуален ако живота му не е тясно свързан с живота на хората, на които служи. Когато останалите задължения на един проповедник нараснат до такава степен, че не му оставят достатъчно време за общуване с редовия член на неговата общност той просто няма да е в състояние да говори на болките и проблемите на този човек. Това е факт, който няма нищо общо с реторични способности, богословска грамотност и духовна проницателност. Един проповедник може да отделя време за хората, на които говори и все пак да не бъде актуален. Но няма как той да бъде истински актуален ако няма подобна връзка. Това е необходимост, която просто няма как да бъде заобиколена.

Последно, актуалността е противоположна на абстракцията. Добрата проповед винаги е тясно свързана със случващото се в живота и обкръжението на слушателите. Неща като емигрантска вълна, лошо здравеопазване, финансова криза или нов закон са неща, които занимават хората и предизвикват проповедника да се обърне към тях свързвайки ги със своето послание. Малко неща са по-унищожителни за едно проповядване от системното игнориране на случващото се около нас и заменянето му с абстрактна теория и разсъждения.

Проповедниците са натоварени с привилегията и отговорността да проповядват Божието благовестие. Това е най-великото послание, което може да бъде споделено. Затова и един от най-големите грехове може да бъде неговото представяне по случен и безинтересен начин. Когато слушателите пренебрегват благовестието те правят това на своя собствена отговорност. Вярно е, че Светия Дух е единствената сила, която е в състояние да докосне и промени човешкото сърце чрез благовестието. Но когато един проповедник не положи достатъчно усилия, за да предаде това благовестие по актуален начин той също носи своята отговорност.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s