Еволюцията и грехопадението


ЕВОЛЮЦИАТА И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

index

Evolution and the Fall, Eerdmans, 2017 е сборник есета появил се в резултат от 3 годишни срещи и дискусии на специалисти от различни области организирани от Colossian forum. Както показва и заглавието общата тема е влиянието на теорията на еволюцията (която ако не всички то много от участниците приемат за вярна) върху християнското разбиране за първородния грях.

Завършвам книгата със смесени чувства. Някои есета не представляваха никакъв интерес за мен и направо ги прескочих. От други бях разочарован. Но имаше и няколко, които бяха доста интересни и полезни.
Въведението, което авторите правят ми е изключително удачно за темата, която разглеждат. Те излагат своята отправна позиция сравнявайки два възможни подхода към темата, които те наричат съответно „галилейски“ (от името на Галилей, а не на областта Галилея) и „халкедонски.“ Първият изхожда от историята за известният съдебен процес и извода, че богословието трябва да се съобразява с това, което казва науката. По принцип това наистина е така и понякога науката може да покаже на християните къде тяхната егзегетика „куца.“ В същото време бързият извод, че богословието трябва безкритично да се съобразява с науката приемайки по презумпция, че е в грешка щом не се равнява с нея може да се окаже подвеждащ. За разлика от това „халкедонският“ подход може да приеме, че дадено богословско твърдение не е задължително погрешно, макар че не отговаря на съвременните твърдения на науката. Това не означава задължително, че науката греши, а богословието е право – т.е. „халкедонския“ подход не е огледален образ на „галилейския.“ Както показва името му той сочи към двете природи на Христос – човешка и божествена – които съществуват заедно в една личност, макар че ние не можем да разберем как това е възможно (или дори можем да кажем, че това е невъзможно). Едно такова начално приемане позволява едновременно сериозно да бъдат взети и претеглени както научните данни така и богословските твърдения на историческото християнство. В темата търсеща корелация между грехопадението и еволюцията и двата компонента са особено важни.

Как това може да работи на практика е показано напр. в есето на Джеймс Смит, който демонстрира как можем да търсим единство между еволюционната теория (която авторът приема за несъмнено вярна) и историческите твърдения на християнството, от които той не е готов по никакъв начин да отстъпи. Крайният резултат според мен е скициран недостатъчно задоволително и до голяма степен наподобява казаното преди доста години от Д. Киднер в неговия коментар на Битие, но е пример за търсене върху основа, която ми се струва правилна като подход.

Няколко други есета също са интересни. Джоел Грийн разглежда еврейските писания от периода на втория храм и НЗ във връзка с учението за първородния грях. Изводите му са интересни и могат да накарат човек да се замисли доколко е стъпил върху реална егзегетика и доколко върху просто приета традиция. Ричард Миддълтън прави интересна егзегетика на началните глави на Битие. На пръв прочит има неща, с които не съм готов да се съглася, но прочита определено си заслужава. Нормън Урзба е написал много провокативно есе за начина, по който хората могат да виждат или да не виждат света като паднал – в зависимост от начина, по който гледат. Накрая Питър Харисън предлага чудесно нюансирано есе посветено на проблема за връзката между науката и вярата.
Като обобщение – лично за мен книгата не отговори на въпроса, който поставя в самото си заглавие (как еволюционната биология оказва влияние върху християнското учение за първородния грях) и който живо ме вълнува. Очевидно това е област, в която има да се свърши още много творческа работа. В същото време през последните години подобни гранични и сложни въпроси се задават все по-често в християнските среди без автоматично да отключват един силен защитен механизъм, което за мен е признак за някакво узряване. Един пример за това е изместването на основния проблем на спора за отношението на християните към еволюцията от въпроса дали тя е вярна към въпроса как ако еволюцията е вярна можем да гледаме на образа на Адам (и на корелацията, която НЗ прави между Адам и Христос). Пресечната точка между еволюцията и първородния грях е един втори подобен въпрос, който аз приемам за по-зряло мислене.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s