Дайте ми стих – или що е то библицизъм


от Питър Енс

Ето моето определение за библицизъм: Библицъзмът е тенденцията да се обръщаме към отделни библейски стихове или набор от стихове от различни части на Библията, които изглеждат свързани, за да създадем впечатление за яснота, авторитет и крайно решение на нещо, което на практика е сложен тълкувателен и богословски въпрос, произлизащ от факта, че ние разполагаме с една сложна и разнообразна Библия.

Да се изразим по друг начин, библицъзмът е склонността да се прибягва до „стихове-доказателства“, като „ясното значение“ на стиховете е представяно като окончателно и необоримо „доказателство“ за дадена богословска позиция.

Аз не казвам, че Библията не формира, не дава насоки и/или заповеди за въпроси, свързани с вярата и живота. Аз казвам, че начинът, по който Библията го прави е много повече от това просто да вземем стихове от Библията и да ги сложим на масата.

Библията просто не работи по този начин.

Причината за това е, че Библията е написана от различни хора, при различни обстоятелства, за различни причини, в продължение на повече от 1000 години. Тя е писана във времена на мир и на война, в сигурност и в робство, в младостта на Израел и в неговата зрялост, а след това и по време на Римското управление. Писана е от свещеници, книжници, царе и обикновени хора, разделени от време, политика и география, да не споменавам психологическите им профили според Майер-Бригс.

Всяко твърдение, свързано с това на какво ни „учи“ Библията, трябва да отиде отвъд простото цитиране на един единствен стих или на група стихове и да се придвижи към едно по-сериозно ангажиране с:

  1. Непосредствения литературен/богословски контекст на стиха/стиховете.
  2. Мястото на всеки стих/стихове в контекста на голямата библейска история („каноничния контекст“).
  3. Себеочевидното и важно богословско разнообразие, различията и различните трансформации, които наблюдаваме в Библията.
  4. Различните древни контексти, от които се появява всяко едно библейско твърдение.

Тези 4 неща са взаимно свързани. Например 4 е поне една от причините ние да имаме 3, а фактът, че имаме 3 ни кара да помним 2.

Не мога да се сетя дори за една единствена богословска теза или християнско учение, което да запазва една херменевтична, богословска и доктринална удачност без се ангажира с тези 4 фактора.

Но библицизмът:

  • често представлява един стремеж към налагане със сила, една реторична насилническа тактика, която твърди, че Бог е на страната на нашите идеи;
  • освобождава ни от отговорността да уважаваме достатъчно Библията, за да се борим с нея и с това какво означава да я четем добре – именно това, което евреите и християните са правели през последните 2500 години;
  • омаловажава Библията като я чете подобно на телефонен указател или на упътване в няколко последователни стъпки вместо като това, което тя всъщност е: една сложна, разнообразна смесица от мъдри разсъждения за живота с Бога, написани от верните за верните.

Библицизмът не е библейски – и аз нямам проблем да оставя привидното противоречие на израза в този му вид.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s