Докато ние празнуваме


ДОКАТО НИЕ ПРАЗНУВАМЕ

от Радостин Марчев

(текста е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2017)copts

На 9 април 2017, докато християнският свят радостно празнува Цветница, в две църкви в египетските градове Танта и Александрия избухват бомби, които убиват 45 души и раняват над 130. Отговорността за атаката е поета от „Ислямска държава“. Това е второто кърваво нападение за последните няколко месеца.

Повечето от нас вероятно не знаят много за египетските християни. Коптите, както още са наричани те[1], са най-голямото религиозно малцинство в Египет като изчисленията варират между 10 и 20% от населението на страната.

Египетската църква е една от най-древните в света. Тя води своето начало още от I век, като Александрия е била един от най-големите и важни християнски центрове. Пак в Египет е поставено началото на монашеското движение. През V век Египетската църква скъсва отношения с Рим и Константинопол поради отказ да приеме формулировките на Халкедонския вселенски събор (откъдето идва названието дохалкедонска църква)[2]. През 639 г. Египет пада под ислямско владичество, което допълнително засилва изолацията ѝ от останалия християнски свят.

Макар и в преобладаващо ислямско обкръжение, коптите са съхранили своята идентичност и вяра. Но това често им струва скъпо. Заради своята вяра те са маргинализирани и дискриминирани относно достъпа до образование, медицински грижи, кандидатстване за работа и правораздаване. Нерядко коптски момичета биват отвличани и принуждавани да се омъжват за мюсюлмани, да приемат исляма или да проституират. Християните често стават жертви и на ислямски екстремисти. Статистиката е красноречива[3].

През 1981 г. е отвлечен християнски свещеник, който е насилван  да се отрече от вярата си. След като отказва, похитителите му прерязват гърлото. Същата година са убити още 16 християни. През 1994 са застреляни 14 християни, през 1997 – 22, а през 2000 – 20. През 2001 г. в Ел-Коше е изгорена една новопостроена църква и 35 християнски къщи, а 20 християни са убити. През 2006 един човек напада три църкви в Александрия, убивайки 1 и ранявайки 10 човека. През 2009 г. 2 християни са застреляни в църква.

След 2010 г. все по-често се случва ислямски тълпи да нападат християни. Така например в Марша Матроу тълпа от 3000 мюсюлмани напада коптската част на града, принуждавайки 400 копти да се барикадират в местната църква. Разрушени са 18 къщи, 23 магазина и 16 автомобила. Отново през 2010 г. са застреляни 7 души по време на честване на Рождество. През 2011 г. избухва кола-бомба пред коптската катедрала в Александрия по време на Рождествена служба. Убити са 21 и ранени 80 души. При безредици през същата година за убити още около 30 християни и са изгорени няколко църкви. Непосредствено след държавния преврат през 2013 г. са изгорени 40 църкви, а други 23 са сериозно повредени. През 2016 г. е нападната коптската катедрала в Кайро, като са убити 28 души и 47 са ранени.

Кървавият атентат на Цветница тази година е едно от последните нападения. Но вместо да търсят отмъщение, много християни решават да простят сред надигащия се терор. Вдовицата на една от жертвите от атентата има възможност да изрази това, интервюирана в едно от най-популярните египетски предавания:

„Аз не тая гняв срещу човека, направил това,” казва жената, докато децата ѝ стоят до нея. „Аз му казвам: „Дано Бог също да ви прости. Повярвайте ми, ние ви прощаваме. Вие изпратихте съпруга ми на място, за което аз дори не мога да мечтая.”“

“Тези египетски копти … са направени от … желязо!”, коментира водещият след няколко секунди неловко мълчание. “Колко велика е тази прошка, която имате!” гласът му прекъсва. “Ако това беше моят баща, аз никога не бих могъл да кажа това. Но такава е тяхната вяра и религиозната им убеденост[4].”

Както показва историята, гоненията рядко успяват да пречупят християнската вяра. По думите на Тертулиан „Кръвта на мъчениците е семето на църквата.“ Изглежда точно това се случва в Египет, където засилващите се гонения карат мнозина доскоро номинални християни да преосмислят и обновят своята вяра. Дали това свидетелство на прошка – почти немислимо в една близкоизточна култура, основана на понятията за чест и срам – ще окаже влияние върху наблюдаващите мюсюлмани, предстои да видим. И да се молим.

[1] В Египет има и други малобройни християнски общности, вкл. малка, но растяща група от мюсюлмани, обърнали се към християнството. В много случаи точно те понасят най-тежкото преследване, често от членове на семейството, и нерядко биват изгонвани от домовете си.

[2]   Самите копти отхвърлят популярното название „монофизити“ и предпочитат да се наричат „миафизити“.

[3] Подробна информация може да се намери на адрес https://en.wikipedia.org/wiki/Persecution_of_Copts.

[4] Casper. Jayson. Forgiveness: Muslims Moved as Coptic Christians Do the Unimaginable. CT, 20.04.2017. Извлечено на 22.04.2017 от http://www.christianitytoday.com/ct/2017/april-web-only/forgiveness-muslims-moved-coptic-christians-egypt-isis.html?start=1

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s