Какво е победоносен християнски живот?


от Майкъл Бърд

800px-Christ's_Crucifix

Една централна тема в Новия Завет е, че Исус Христос е спечелил победа за Своя народ – известната тема на изкуплението, Christus Victor, където грехът, смъртта и дяволът са победени. Павел прекрасно изразява това в Кол. 2:13–15:

И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста. И като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.

В последно време обаче аз се чудя как това се проявява на практика? Какво означава да живеем победоносен християнски живот? Дали означава победа над греха, успех в служението, плодоносен духовен живот, здравословни взаимоотношения, движение напред и нагоре през цялото време? Как изглежда победата в ежедневните опитности на служението или дори в обикновените човешки опитности? Според мен тя не е нито едно от тези неща.

Ако мислим за кръста като за един модел на победата, значи тогава победата изглежда като поражение, усеща се като отчаяние и мирише на смърт. Мисля, че точно това има предвид Павел когато описва победните изпитания, с които се е сблъсквал в своята кариера на апостол (1 Кор. 4:9–13).

… и защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме за показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

Мисля, че така изглежда победоносният християнски живот: той е болката, объркването и нещастието на верните.

Той е неблагодарно служение и жертва до момента, в който не можете да понасяте повече.

Той е загуба и скръб, той е съкрушеност и безпокойство, той е усещане за поражение и унищожение, той е страх и провал, той е прокрадващи се отчаяние  и съмнения, той е подкопана надежда, той означава да гледаш в огледалото и да виждаш безполезност.

Той е това, което правиш, когато разбереш, че кавалерията няма да ти дойде на помощ, когато си изоставен, може би дори предаден.

Победата се влачи и вика сама в тишината на мрака, чудейки се дали някой, дори Бог, го е грижа.

Победата е студено и пречупено Aлелуя.

Но сред изпитанията и трагедията, по някакъв начин Бог извоюва тази победа във вас и чрез вас, така че Неговата сила се проявява във вашата слабост и Неговата слава сияе дори когато сте паднали най-ниско. Това има предвид Павел когато пише (2 Кор. 2:14–15):

Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

Тук, във вашето окаяно състояние, много далеч от празнуването, когато всичко добро е забравено, когато името ви се плъзга по вълните на анонимността, Бог забива знамето на Своя триумф в прекършеното ви тяло, полага короната на победата на вашата окървавена и обляна със сълзи глава и казва: „Този мъж, тази жена, е Моят победител. Когато всички мъже бяха твърде мързеливи и твърде уплашени, това момче водеше битката. Когато всеки друг се беше отказал, тя продължаваше да се състезава сама без никой до нея, който да ѝ помогне. И за небето е радост да им даде венеца на славата.“

Ако приемем сериозно думите на Исус в Откровение 2, победата не е някаква корона, която получаваме по-късно, наградата, която сме спечелили, не, победата е това, което правим, за да получим короната. Вашата вяра – колкото и малка да е сред отчаянието – това е победата. Вашето служение, когато сте натоварени с депресия или тревога – това е победата.

Това не изглежда като победа, не се усеща като победа, не мирише на победа, но Бог все пак побеждава.

Помнете, когато Исус висеше на кръста, Той не се чувстваше победител. Той се чувстваше изоставен, чувстваше се предаден, изпитваше пълнотата на човешкото нещастие. И все пак ние всички казваме, че там Бог спечели Своя триумф, там победи света, плътта и дявола.

Ако смятате, че победата прилича на телевизионен парад, на постоянен успех, на най-хубавия живот, тогава аз не тая големи надежди за продължителността на вашето духовно пътуване.

Но ако мислите, че победата изглежда като кръста, че се усеща като поражение, че изглежда като да сте стъпкани, тогава вие знаете, че когато сте наранени, отчаяни и безсилни, Бог все пак изработва Своята победа.

Божията победа е Неговата сила сред нашата слабост.

Исус казва: „Аз победих света.“ Той прави това за нас, чрез нас и, в повечето случаи, въпреки нас.

Ако искате да живеете живот на победоносно служение ви предлагам да се молите гърбът ви да е достатъчно здрав, за да може да понесе това.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s