История на църквата 4-8


Глава 8

от Евсевий Кесарийски

Църковните писатели

index

1. Сред тях Хагезип е добре известен. Ние вече няколко пъти цитирахме от неговите писания във връзка със събитията случили се по времето на апостолите.

2. В пет книги той описва вярната традиция на апостолското учение по най-прост начин и посочва времето, през което е живял когато пише следното във връзка с тези, които първи поставили идоли: „На когото те издигнали гробници и храмове както се прави и в наши дни. Сред тях бил Антиной, един роб на император Адриан, в чиято чест се празнуват Антинойските игри, които се провеждат и днес. Понеже той (т.е. Адриан) също основал град на име Антиной[1] и назначил пророци.”

3. По същото време Юстин, един човек, който искрено обичал истинската философия, все още се занимавал с гръцката литература. Той указва това време в Апологията, която изпратил до Антонин, където пише следното: „Ние не смятаме за неудачно да споменем тук и Антиной, който живял в наши дни и от когото всички се страхували и почитали като бог, макар да знаели кой е той и откъде е дошъл.”

4. Същият автор, говорейки за Еврейската война, която се случила по това време, добавя следното: „Понеже в края на Еврейската война Баркохба, водачът на еврейските бунтовници, заповядал единствено християните да бъдат наказвани по ужасен начин освен ако не се отрекат и не прокълнат Исус Христос.”

5. В същата творба той показва, че неговото обръщение от гръцката философия към християнството не било безпричинно, а резултат от съзнателно обмисляне от негова страна. Той пише следното[2]: „Понеже самият аз, докато се наслаждавах на ученията на Платон, чувах как са клеветени християните и виждах, че те не страхуват нито от смъртта нито от нещо друго, което обикновените хора считат за ужасно, заключих, че не е възможно те да живеят в нечестие и удоволствия. Понеже какво от нещата, които обичат разгулниците или невъздържаните хора, или какво от тези, които се смятат за добри за плътски удоволствия, може да приветства смъртта, при която човек бива лишен от своите удоволствия и не се стреми да продължи временния си живот и да избегне да бъде забелязан от владетелите вместо да предаде себе си на смъртта?”

6. Освен това същият автор описва, че Адриан получил от Серений Граниан, най-забележителния управител, едно писмо от името на християните, в което той казва, че не е справедливо да се убиват християните без обичайното обвинение и процес, а просто, за да се удовлетвори желанието на тълпата и изпратил едикт до Муниций Фундан, проконсул на Азия, заповядвайки му да не осъжда никой без добре обосновано обвинение.

7. Той представя и копие от това писмо, запазвайки оригиналния латински език, на който то било написано и поставяйки пред него следните думи: „Макар от писмото на великия и най-забележителен император Адриан, вашият баща, ние да имаме дори основания да изискваме да постъпите така както той е наредил, все пак ние искаме това не понеже то е заповядано от Адриан, а понеже знаем, че искането е справедливо. И ние прилагаме копие от писмото на Адриан, за да узнаете, че говорим истината и за това. Ето и копието.”

8. След тези думи авторът дава едикта на латински, който той е превел от гръцки толкова точно колкото е бил способен. То казва следното:

[1] Адриан възстановил град Беса, в чийто покрайнини бил удавен Антиной и го нарекъл Антинополис.

[2] 2 апология 12.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s