История на църквата 4-7


Глава 7

от Евсевий Кесарийски

Хората, които по това време станали водачи на така нареченото знание

index

1. Тъй като всички църкви по света сияели като най-ярките звезди и вярата в нашия Спасител и Господ Исус Христос процъфтявала сред всички хора демонът, който мразел всички добро и винаги бил враг на истината и най-горчиво се противял на човешкото спасение насочил своето изкуство срещу Църквата. Отначало той се въоръжил срещу нея с външно гонение.

2. Но сега, след като бил лишен от възможността да използва подобни средства той измислил всякакви планове и използвал други начини в своята борба с Църквата употребявайки подли и измамни човеци като инструменти за събаряне на души и както служители на разрушението. Подтикнати от него самозванци и измамници под името на религията довели до дъното на погибелта вярващите, които успели да спечелят и в същото време чрез делата, които вършели се отвърнали от пътя, който води до словото на спасението тези, които са невежи във вярата.

3. Те водят началото си от Менандър, който вече беше споменат като наследник на Симон[1], една сила подобна на змийската, двуезична и двуглава, която произвела две различни ереси, Сатурнин, един антиохиец по рождение и александриеца Василид. Първият създал училище за безбожна ерес в Сирия, а втория в Александрия.

4. Ириней казва[2], че лъжливите учения на Сатурнин в по-голямата си част са в съгласие с тези на менандър, но Василид, претендирайки за неизговорими тайни измислил чудовищни басни и довел нечестивата ерес отвъд всякакви граници.

5. Но по това време имало твърде много членове на Църквата, които воювали за истината и защитавали апостолското и църковното учение с необичайно красноречие, а някои дори ги оставили и на потомството чрез своите писания като средство за защита срещу ересите, за които ние сега говорим.

6. От тях до нас е достигнало най-силното оборване на Василид от Агрипа Кастор, един от най-почитаните писатели през онези дни, който показва ужасната измама на този човек.

7. Докато изобличава неговите тайни той каза, че Василид написал 24 книги върху евангелието и че сам измислил пророци наречени Баркаб и Баркоф както и други, които не съществуват и че им дал варварски имена, за да удивлява тези, които се чудят на подобни неща. Той също така смятал, че яденето на месо принесено на идоли и явното отричане на вярата във време на гонение са неща, които нямат значение и наставлявал своите последователи да пазят, подобно на питегорейците, мълчание в продължение на 5 години.

8. Споменатият автор е записал и други подобни неща за Василид и умело е показал грешката на неговата ерес.

9. Ириней също пише, че Карпократ бил съвременник на тези мъже и че той станал баща на друга ерес, нарчена ереста на гностиците, които не желаели повече да предават магьосническото изкуство на Симон, а го практикували не явно, но тайно. Понеже те се хвалели – като че ли това е нещо велико – с любовни еликсири внимателно приготвяни от тях и с демони, които им изпращали сънища и им давали своята закрила и с други подобни неща. В съгласие с тези неща те учели, че за хората, които желаели истински да се потопят в техните тайни, или по-скоро в техните мерзости, трябва да практикуват всякакви нечестиви дела, за да могат да избягат от космическите сили, както те ги наричат, не по друг начин, а като изпълнят задълженията си към тях чрез безславно поведение.

10. Станало така, че злият демон, използвайки тези тайни, от една страна поробил хората толкова тъжно подведени от тях към собствената си погибел, а от друга дал на неряващите езичници множество причини да хулят божието слово тъй като репутацията на тези хора носела безчестие на целия народ на християните.

11. По този начин срещу нас сред невярващите от това време се разпространили най-злите и абсурдни подозрения, че ние извършваме безсрамни дела с майките и сестрите си и се наслаждаваме на нечестиви празненства.

12. Но той не успял дълго и в това тъй като истината доказала себе си и след известно време заблестяла с дори още по-силна светлина.

13. Машинациите на нейните врагове били оборени от нейната сила и бързо изчезнали. Появявали се ерес след ерес и предишната винаги изчезвала, една по едно време, друга по друго, една по един начин, а друга по друг, и те изгубвали сред различни идеи и форми. Но блясъка на съборната и единствена Църква, който винаги е един и същ, растял във величие и сила и отразявал благочестието, простотата, свободата, смирението и чистотата на нейният вдъхновен живот и философия на всеки народ както на гърците така и на варварите.

14. По същото време изчезнали и лъжливите обвинения издигнати срещу цялата Църква и останало единствено нашето учение, което победило всички и което е признато като по-висше от всички по достойнство и умереност и в своите божествени и философски учения. Така сега никой не смее да повдигне подли клевети срещу нашата вяра или някакво подобно обвинение както древните ни врагове преди това правели.

15. Все пак в това време истината отново призовала мнозина борци, които воювали в нейна защита срещу безбожните ереси оборвайки ги не само устно, но и с писмени аргументи.

[1] Виж 3.26

[2] Против ересите 1.24

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s