Серия амвонна – 6


ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

С основание може да се твърди, че практическото приложение на една проповед е най-важната й част. Разбира се, нашият ум трябва да получи истините, които да го обновят и да му помогнат да вижда света по нов начин, а волята ни да бъде подтикната към действие. Но в крайна сметка и двете неща водят до точката, в която проповедта има за цел да доведе до реална промяна в живота на слушащите я. Това е причината абстрактни или единствено анализиращи библейския текст проповеди, при които слушателите не успяват да намерят достатъчно ясна допирна точка с живота, който те водят в настоящето да са загуба на време без значение колко красноречиво или увлекателно са произнесени.

За да достигне до добро приложение обаче проповедникът трябва да преди това да разбира Божията воля за въпроса, по който говори. Обичайният начин за придобиване на подобно разбиране е сериозно ангажиране с текста на Библията. С други думи тук достигаме до въпросът за егзегетиката.

Всеки учебник по омилетика поставя акцент върху необходимостта от сериозно изследване на библейския текст (или тема), по която се проповядва. Въпреки това въпросът за проповедника като егзегет просто не може да бъде преекспониран. Истината е, че твърде често проповедниците не отделят достатъчно време за внимателен анализ на текста, върху който са избрали да проповядват. Без значение дали става дума за пастири затрупани с огромен брой други задължения, които трябва да свършат или за миряни, които подготвят проповед като допълнителен ангажимент времето обикновено не достига. Въпреки това трудно мога да се сетя за по-важно задължение на проповедника/пастира от това вярно да предава Божието слово на своите слушатели. Просто не съществува възможност човек да подготви библейски вярна проповед ако систематично реже от времето за сериозно изследване на Библията, която трябва да проповядва.

Освен времето втори често срещан препъни камък пред проповедниците е качеството на източниците, които те използват в своята подготовка. Съвсем естествено е ако човек не използва добра литература да не получи добра информация за предмета, който изследва. Също толкова естествено е, че ако количеството използвани източници е недостатъчно резултатът ще е едностранчив. И в двата случая тук важи с пълна сила изразът: „Боклук на входа, боклук на изхода.“

Казано простичко – когато един проповедник пренебрегва времето за внимателно, систематично, използващо разнообразни и сериозни научни източници изучаване на Библията практическите наставления, които той ще дава на своите слушатели  често ще са повече или по-малко погрешни.

Нека да вземем един хипотетичен пример. Четейки 1 Петър 2:17-3:7 един проповедник може да реши да приложи това, което той смята за надвременни принципи 1:1 към съвременните условия. При подобен прочит основния принцип в текста е покорството, което е приложено последователно към няколко конкретни случая – гражданите към държавните власти, слугите към своите господари и съпругите към своите съпрузи. Приложението на едно подобно разбиране е пряко и доста ясно.

Сериозната егзегетика обаче би извадила наяве няколко допълнителни неща. Първо, тя би поставила под въпрос дали тук става дума за универсален принцип или за съвет обусловен от културата или конкретната ситуация. В своята книга „Как да изучаваме Библията пълноценно“ Фий и Стюърт ясно показват не само, че нямаме право да считаме всичко, което откриваме в Библията за универсално приложимо, а и че разграничаването на културното от универсалното в редица случаи съвсем не е лесно.

По-нататък егзегетичната работа показала, че поне в някои от случаите преноса 1:1 на принципи от текста към нашата съвременност просто е невъзможен. Например думата преведена като „слуги“ в нашите Библии всъщност означава роби. В нашата съвременна реалност обаче робството е отдавна премахната институция. В този момент проповедникът може да се изкуши да пренесе принципа върху съществуващите съвременни отношения между работодател и работник и да приложи принципа на покорството към тях. Това обаче би било приложение, което сериозния анализ на текста просто не ни позволява да направим. Отношенията между работодател и наемен работник са съществували в древния свят така както съществуват и днес. Ако апостол Петър е искал да се обърне към тях той е имал възможност да го направи директно. Но има и още. В 2:18 Петър съветва робите да се покоряват на своите господари без значение дали те са добри или лоши. В ст. 19 обаче той продължава: „защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.“ В Римската империя робът е бил до голяма степен безправен. Той е можел да бъде произволно наказан от своя господар, който го е притежавал без възможност да протестира дори в случаи, когато е бил физически бит или изнасилен. Едва ли някой проповедник днес би учил своите слушатели, че това е удачното поведение, което един наемен работник трябва да имитира в отношенията си към своя работодател. Разбира се, проповедникът може да модифицира принципа, но в този случай с право можем да поставим въпроса доколко той изобщо следва библейския текст и говори ли последния това, което той проповядва?

Проповедникът би могъл да отговори, че той има право да направи това понеже неговото приложение следва основния принцип на текста – покорството – прилагайки го към едни нови условия. Сериозната егзегетика обаче би показала, че макар Петър ясно да говори за покорство във всеки един от случаите, които изрежда по всяка вероятност не покорството е водещия принцип в този текст. Контекста ясно показва, че апостолът пише към хора, които търпят трудности и враждебно отношение заради своята вяра. Какво трябва да направят те? Петър се обръща към най-слабите и уязвими групи – робите, жените, гражданите заплашвани от държавно преследване  – и ги съветва да се стараят по всякакъв начин да показват покорство и добро поведение, за да спечелят благоволението на тези, от които зависи тяхното добруване. Гражданите трябва да са за пример, жените да угаждат по всякакъв начин на невярващите си мъже, а робите да работят старателно дори за лошите господари. Нещо повече, той казва, че това е удачния начин тези по-висшестоящи да бъдат спечелени за благовестието (3:1-2). Ако въпреки това те бъдат преследвани заради вярата си трябва да бъдат готови да понесат това следвайки примера на Христос (2:21-25).

По този начин водещите теми в пасажа не са толкова покорството като върховен принцип колкото въпросът как християните да живеят вярно на благовестието в една конкретна среда, която е враждебна към тяхната вяра.

Всичко това има огромно значение за приложенията, които ще извлечем от пасажа. Петър дава редица наставления в една конкретна обстановка. Ако днес има християни изправени пред подобна ситуация вероятно би било удачно да дадем подобни наставления. Но принципа на покорство не е универсален. Ако ситуацията е различна християните може да реагират по различен начин, който е по-подходящ за благовестието в новите  и различни условия. Връщайки се на въпроса за аналогията между робите и съвременните наемни работници – ако един християнин е ощетен финансово от своя алчен работодател вероятно би било уместно той да потърси правата си вместо да премълчи.

Разликата между двете приложения е забележителна. За да предава вярно Божието слово проповедникът трябва да бъде воден от текста, върху който проповядва. За да стане това той трябва да позволи на значението на текста да води неговата проповед (това, което нарекохме библейско проповядване). А за чуе вярното значение на текста той трябва да отдели необходимото време и да положи немалки усилия да слуша правилно (егзегетика). Всеки път когато един проповедник си спестява това – било поради ангажираност с неща, които смята за по-важни, било поради мързел или лошо планиране на времето – той се изправя пред реалната опасност да подведе слушателите си и да се окаже неверен на същото слово, което е призован да проповядва.

Едно последно напомняне: Нито един проповедник не притежава съвършено богословие и понякога разбираме и предаваме нещата не съвсем правилно. За щастие това не спира работата на Светия Дух в слушателите. Но не е и причина да занемаряваме своите сериозни егзегетични усилия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.