Серия амвонна – 5


ЕКСПОЗИТАРНА = БИБЛЕЙСКА ПРОПОВЕД?

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Изразът експозитарна проповед означава проповед, която се фокусира върху разглеждането, обяснението и приложението на даден библейски текст. Според някои проповедници (вкл. някои учебници по омилетика) това е единственият библейски начин за проповядване.

С подобна теория и практика обаче са свързани поне два проблема.

1. Няма причина една проповед задължително да бъде експозитарна – т.е. винаги да тръгва от даден, конкретен библейски текст. Цели видове проповеди следват различен път.

Някои тематични изложения може да стъпват върху повече от един текст или дори върху голям набор от текстове, които водят до дадена доктрина. Не само, че всички те трудно биха могли да се изредят в една проповед, но това всъщност не би било желателно понеже на практика би превърнало проповедта в нещо съвсем различно като лекция по систематично богословие. Разбира се, проповедникът би могъл да започне от един текст свързан с темата, но ако последният не съдържа всичко, което трябва да бъде казано (както често се случва) това вече би нарушило правилата на добрата егзегетика. В подобни случаи според мен е съвсем удачно да се започне с просто изказване на даденото учение или с цитиране на авторитетен църковен документ – напр. доктринална изповед или формулировка на църковен събор.

Други видове проповеди, които не стъпват на един единствен текст са разглеждане на даден библейски образ или обзор на цяла книга (или на по-голяма част от нея). И в двата случая се проповядва върху конкретни библейски текстове, но техният обем прави цялостния им прочит на църковна служба неудачен (Като пример за подобна проповед виж Новогодишното послание на книгата Съдии).

2. Това, че дадена проповед е експозитарна и стъпва върху даден библейски съвсем не означава, че е библейска. През годините съм ставал свидетел на много примери как текстове от Библията биват изкривявани и тълкувани по неправилен начин – вкл. от проповедници. По същия начин количеството библейски цитати използвани в една проповед по никакъв начин не са доказателство за нейната ортодоксалност.

Условието една проповед да бъде библейска е тя вярно да излага учението на Библията. Това може да стане посредством използването на цитати или чрез използване на други думи, които обаче носят същия смисъл. По този начин дори проповеди, които не започват с прочит на конкретен библейски текст от Библията, който след това да разглеждат могат да стъпват на много сериозна библейска егзегетика. Всъщност напълно възможно е човекът, който проповядва подобна проповед да е прекарал много повече време в изучаване на Библията като подготовка за своята проповед от някой друг, който проповядва експозитарно.

В заключение една проповед може да е или да не е експозитарна, но задължително трябва да е библейска. А библейска не означава проповедника да цитира по-често Библията, а да черпи своите идеи и убеждения от нея и вярно да предава това, което тя учи на слушателите си.

5 thoughts on “Серия амвонна – 5

  1. В протестанските църкви амвона е в центъра на богосложението, всичко важно се случва около него. Хората идват заради него и после го обсъждат, добре ли се представи днес „амвона“ или не? Нахрани ли ни или останахме гладни? Това разбира се не са маловажни неща, но древната църква от древно време е поставила нещо друго в най-святото място на храма (мястото където сме вперили погледи) и това не е амвон, макар той да е изключително важен, все пак има нещо много по-важно от него. Църквата е сложила в „центъра“ на службата една обикновенна дървена маса, но нещата които се случват на тази маса са необикновенни, там се поставя хляб и вино, но не който и да е хляб и кое и да е вино, а Евхаристията която винаги ни „наяжда“ и около която се завърта цялото богосложение та и живота ни дори. А за „амвона“ и за него има място, там до масата.

    Харесвам поредната ти серия Радо и с каквото казваш, правя това вмъкване за да напомня нещо позабравено в твоите среди и недогледано, а толкова важно и показателно……Не че няма Господня вечеря в протестанството, но тя е така някак си между другото и то веднъж в месеца….в добрия случай….малко преди или след…..амвона..

  2. В този случай не мога да се съглася – или поне не повече от наполовина :). Наистина има някои протестантски църкви, в които амвонът стои в центъра. В голяма част от класическата протестантска традиция обаче центъра е трапезата. Един поглед на архитектурата на класическите църкви ясно ще покаже това. Тя съвсем съзнателно е поставена в центъра докато амвона стои зад и малко встрани от нея.
    Иначе Църквата в добрите си форми винаги е правила и двете неща – и е проповядвала и е отлсужвала тайнствата. Противопоставянето, което понякога се поставя между двете неща винаги ми се е виждало странно – просто липсата на която и да е част накърнява цялото.

  3. 🙂 Вярно е, аз говоря най-вече за по харизматичната част на протестанството, която и познавам по-добре. Литургично служещите деноминации са запазили до голяма степен тази традиция, но те на са така силно застъпени в България.
    Не мисля че има противопоставяне между трапеза и амвон, по скоро бих се изразил поставяне всяко на отреденото му място, защото са поставени с мисъл.

  4. На мен пък ми се струва, че не само че не трябва да разделяме поучението и евхаристията, но и в някякъв смисъл не можем да правим това, защото за християнския живот са две страни на едно по-голямо нещо. В Новия завет думата „слово“ (поне на български, нищо че в оригинал се използват различни думи) може да означава откровение от Бога, дошло до нас словесно, може да означава смислово откровение в резултат от действието на Св. Дух, може да означава въплътеното Божие откровение чрез Христос или Църквата, която е Негово „тяло“. И поне на мен ми се струва, че смисълът на употребата на тези думи не ни позволява да прокарваме граници между тях. Така че ако чрез едно добро поучение Бог говори на отделния вярващ за неговото място в големия Божи план, това също би трябвало да носи някакъв елемент на „причастие“ – той да се почувства „част“ от нещо по-голямо. А при Евхаристията би трабвало на заден план да стои разбирането, че чрез нас като Христово тяло Бог говори на останалия свят – ние сме Негово „слово“. И извършвайки това тайнство, нашето „нахранване“ е така да се каже полезен страничен продукт, но не същността. (Просто споделям лично виждане, не си правя труда да го аргументирам, макар че може би би било полезно да се опитам.)

    Но пък, разбира се, винаги има смисъл ако на практика се окаже, че се е изгубил балансът, да се акцентира на едното или на другото.

    Радо, благодаря ти и аз за споделените мисли.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.