Серия амвонна – 2

ИНТЕГРИРАНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

От самото начало християните са се събирали заедно, за да се покланят на Бога. Едно от най-ранните богослужения е описано от християнския писател Юстин Мъченик в неговата Втора апология. В гл. 67 той казва следното:
„В денят наричан Неделя всички, които живеят в градовете или в околността се събират на едно място и спомените на апостолите или писанията на пророците се четат доколкото позволява времето. След това, когато приключи четенето, водещият наставлява устно и призовава към подражание на тези добри неща. Тогава ние заедно се изправяме и се молим и, както казахме преди, когато молитвите ни завършват, донасят хляб и вино с вода и водещият по подобен начин принася молитви и благодарности, според своите способности и хората се съгласяват като казват Амин; и се раздава на всички и се участва в това, над което са били принесени благодарения и на тези, които отсъстват се заделя дял от дяконите. И тези, които имат и желаят дават както всеки намери за добре и събраното се дава на водещия, който помага на сираците, и вдовиците, и на тези, които, поради болест или някаква друга причина са в лишение, и на тези, които са в окови, и на чужденците пребиваващи сред нас, и, с една дума, се грижи за всички, които са в нужда. Но неделята е денят, в който ние имаме нашето общо събрание, понеже това е първият ден, на който Бог, след като променил тъмнината и материята направил света; и Исус Христос, нашият Спасител на същия ден възкръснал от мъртвите.”  

В някои съвременни църковни сгради на преден план стои масата за Господна трапеза, а на други – амвонът, което отразява различният акцент, който различните християнски традиции поставят върху елементите в богослужението. Но във всички случаи проповедта е естествена част от него.

За съжаление в много съвременни църкви връзката между различните елементи на богослужението изглежда твърде слаба. Всъщност понякога дори оставам с впечатлението, че всяка част стои сама за себе си. Имаме приветствие, молитва, хваление, прочит от Библията, проповед, евхаристия, благословение, разпускане (добавете още), но макар и следващи един повече или по-малко определен ред всяко от тези неща изглежда подготвяно само за себе си, без да е в достатъчна степен съобразено с останалите.

Какво би станало ако богослуженията бъдат подготвяни по начин, който подчертава една водеща идея, която събранието трябва да чуе? Ако начинът, по който то бива открито, темата на молитвите, подборът на песните, прочетените библейски пасажи, призивът да пристъпим към хляба и виното съответстват на, подчертават и напомнят основната идея в проповедта? Вероятно цялостният ефект би бил по-силен и посланието по-ясно.

Аз съм напълно наясно, че това не е никак лесна работа. В повечето църкви в подготовката на едно богослужение участват доста хора. Някой открива, друг се моли, трети чете текст от Библията, няколко човека водят събранието в хваление, друг проповядва и т.н. Често, след като знае какво се очаква от него всеки човек подготвя своята част повече или по-малко самостоятелно.

В различните църкви броят и участието на хората варира, но обикновено се изисква значителна организираност, за да се интегрират различните елементи. Темата и идеята, която трябва да бъде подчертана трябва да се знае доста преди самото богослужение, а хората да държат връзка помежду си (което при съвременните технологии за светкавична комуникация не е толкова непосилно). Има различни начини, по които това може да се направи като много зависи от самата църква – напр. дали нейното богослужение е повече или по-малко литургично. Но има и други фактори – напр. дали пастирът (върху когото пада основната тежест) е готов да планира напред във времето, за да осигури възможност за подготовка. Там където съм виждал това да се прави дори частично оставам с впечатлението, че усилието си заслужава.

Проповедта никога не стои сама за себе си в християнското богослужение. Тя е част от едно по-голямо цяло – част важна, но не единствено важната и в никакъв случай самодостатъчна. Разхвърляното богослужение може да отнеме значителна част от силата на проповядваното послание. И обратно, добре интегрираното, обединено около една основна тема богослужение може реално да помогне на хората да чуят по-ясно Божия глас.