Живи икони

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

на 23.04.2017

от Радостин Марчев

аудио ТУК

Миналата седмица ние празнувахме Възкресение Христово – най-светлият християнски празник.

Един богослов казва, че Възкресението е началото на една революция[1]. От момента, в който то се е случило светът вече не е същия. Възкресявайки Христос от мъртвите Бог заявява, че Той не е изоставил този свят. Възкресявайки Христос Бог обещава да направи с тези, които вярват в Него и са Му верни същото, което направил и за Христос.

Това е изразено по един чудесен начин от апостол Павел в 

 Римляни 8:28-30 „Знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.“

Това е един много красив и добре познат на християните текст. В него ние четем за 5 неща – предузнание, предопределение, призоваване, оправдание и прославяне. Спори се каква е логическата последователност между тях и дали изобщо Павел говори за реда на спасение. Но ние много често пропускаме нещо, което според мен е центъра на текста, около който се върти всичко останало. Божията цел е хората да станат „съобразни с образа на Сина Му.“

Когато Бог призовава един човек да вярва в Него и когато му дава Своето обещание чрез възкресението на Исус това сочи към една Негова цел – този човек в края на краищата да заприлича на Христос – да мисли като Христос, да говори като Христос, да действа като Христос, да живее като Христос.

Но какво на практика означава това? За да отговорим на този въпрос ние трябва да се върнем много, много назад, към самото начало.

Нашата Библия започва с разказ за това как Бог създава всичко, което съществува – вкл. хората. Кулминацията на сътворението откриваме в

Битие 1:26-28 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

Най-важното нещо, което този текст ни казва е, че хората – както мъжете така и жените – са създадени по Божия образ[2].

Понякога ние мислим за човека и за Бога като за пълни противоположности. Хората бъркат, а Бог е съвършен. Хората са грешни, Бог е свят. Хората са слаби, Бог е силен. Хората имат много въпроси, Бог знае всичко. Но идеята за Божия образ ни казва, че може би трябва да гледаме на човека като това, което Бог всъщност е. Тя ни казва, че има някаква точка на пресичане между това, което Бог е и което човекът е.

Точно тази точка на пресичане определя огромната ценност на човека. Тя е подчертана в два други текста.

Бит. 9:6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

Яков 3:9 С езикът благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! (Не трябва това да бъде така).

Но какво всъщност означава, че сме създадени по Божия образ? Може ли Божия образ да бъде човешката способност да говори? Или да разсъждава? Или способността да твори?  Или пък прибързваме с подобни изводи?

Еврейската дума, която е използвана в текста е много интересна. Тя може да означава не само образ, но и „идол.“ В древността хората правели идоли на боговете,  в които вярвали. Ние днес сме склонии да мислим, че те са били глупави и са смятали, че тези образи са техните богове, но това не е така. Древните хора не приравнявали идола с бога, който той изобразявал. Те смятали, че идолите по някакъв начин реално носят със себе си присъствито на този, когото иобразяват.

Всеки идол заслужавал почит заради обекта, който изобразявал, но за да бъде истински той трябвало да премине през определена церемония, която се свързвала с идването на Божието присъствие в/върху него. Едва тогава той е можел да изпълнява своята функция и да бъде поставен в храма. Смятало се е, че едва тогава материалният образ бил оживен от божието присъствие.

Това разбиране било общо за източните народи – вавилонци, египтяни, месопотамци, а след това и римляни. Един християнин от 3 век на име Муниций Феликс се подиграва на езичниците по следния начин: „Кога започва да съществува един бог? Образът е изваян, издялан или изрисуван. Той е споен, свързан и поставен нависоко, но все още не е бог. Украсен и осветен е, произнесена е молитва – и сега, най-накрая, той вече е бог понеже човека е пожелал така и го е посветил“ (Октавиан 22.5).

Древните езичници вярвали, че след като извършат определен ритуал идолът не само изобразява бога, а богът действително присъства в идола. След посвещението идолът се превръща в местно проявление на бога или богинята, на която се покланят. Богът присъствал и на други места и е повече от идола, който те са направили, но в същото време съвсем реално присъствал и в своя идол и по този начин им осигурявал реален достъп до техния бог.

Защо разказвам всичко това? Възможно ли е нещо подобно да иска да ни каже Библията наричайки човекът Божий образ? Възможно ли е създавайки човека Бог да е желаел да може да бъде реално видян и срещнат във всеки от нас[3]?

Точно това виждаме в Битие. Бог надарява Своят образ с постоянното Си присъствие. Бог вдъхва Своя дух в ноздрите му, така че направения от кал човек става „жива душа“ (Бит. 2: 7). След това човекът е поставен като настойник над Божието творение. Той трябва да „владее,“ но също така и да го „обработва и пази.“ Това означава, че този свят не е наш, Той е Божий и ние сме отговорни за начина, по който се отнасяме към него. Нещата, които наричаме природни ресурси не са ни дадени, за да бъдат експлоатирани, а за бъдат мъдро и отговорни управлявани. Ние сме поставени в света, така че чрез нас хвалението на цялото творение да може да се връща обратно към Бога.

Но това не е цялата история. Хората са получили тази задача и способност от Бога, но заедно с това те са получили и едно предупреждение. На тях им било забранено да си правят идоли, на които да се покланят[4]. Защо? Причината е, че поклонението на нещо, което не е истински Бог пречи на хората да изпълняват функцията, за която те са били създадени. Ние ставаме подобни на това, на което се покланяме[5]. Идолопоклонството прави невъзможно за хората да показват вярно Кой е Бога, Чийто образи са те.

Всичко това може да звучи странно на съвременния човек от 21 век, който живее със самочувствието, че отдавна е надживял древните суеверия. Но истината е, че днес ние продължаваме да имаме своите идоли. Ние не ги наричаме така, но неща като пари, секс и власт за нас са точно това, което са били идолите за древните хора. Ние им се покланяме и им принасяме и им жертви – понякога дори човешки жертви, понякога дори собствения си живот. И когато това се случи ние повече не сме в състояние да изпълняваме задачата, за която сме били създадени. Божият образ в нас не изчезва, но се деформира. И това засяга не само самите нас, но и всички, с които сме в досег.

Какво става когато човек се покланя на идоли и не отразява Божия образ? Гледайте новините и много бързо ще разберете – войни, убийства, семейна невярност, насилие, смърт, корупция, експлоатация, егоизъм и безразличие към чуждото страдание са неща, които са станали обичайни за нас, толкова сме свикнали с тях, че те вече не ни правят особено впечатление.

Винаги когато един човек или дори едно цяло общество се обърне от истинския към Бог към идолите на нашето време – към парите, секса, властта и други подобни неща – това води до сериозни проблеми.

Понеже идолите не са истински те не могат да изпълнят това, което очакваме от тях. Така ние сами нараняваме себе си чрез нашата собствена  невярност.

Но има и още. Когато служим на идолите ние всъщност служим на делото на собствените си ръце и по този начин на самите себе си – на собствените си страсти, апетити и желания.

Неизбежният резултат от това е морално падение и зло. Хората, създадени да изявяват Божия образ могат да се превърнат понякога в зверове,  а понякога в чудовища. Ние започваме да приличаме на това, на което се покланяме.

Ние знаем, че Бог не е изоставил този свят. Периодът около възкресение е времето когато вероятно най-много се говори за това и през изминалите седмици ние всички чухме какво Той е направил. Но аз искам да ви обърна внимание на нещо, което често пропускаме.

Когато Исус става човек и идва за нашето спасение Той идва като съвършеният Божий образ, за да възстанови този образ в нас.

Книгата Евреи ни казва, че Той е „сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество“ (Евреи 1:3).

Кол. 2:9 казва, че „в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството.“

Накрая Кол. 1:15 ясно казва в прав текст, че „Христос е образ на невидимия Бог[6].“

Бог е невидим. Но когато Христос става човек и се ражда в света, в един конкретен момент от историята, на едно конкретно място Бог може да бъде видян, чут и докоснат. Бог показва Своя образ в цялата му пълнота.

Сега, спомнете си текста от посланието към римляните, с който започнахме:

„Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.“

Божият Син стана (човек) като нас, за да ни направи като Себе Си. Това, което християните наричат грях не включва единствено лошите неща, които сме направили в миналото, но и това, в което сме се превърнали, склонността вътре в нас да генерираме още и още зло. В този смисъл греха прилича на болест, с която всички ние сме заразени и от която трябва да се излекуваме. И точно това идва да направи Христос връщайки ни отново към Божия образ, който е затъмнен и деформиран в нас.

Ако ние забравим, че Христос е дошъл не само, за да ни прости, а и за да ни обнови, да ни направи нови хора, които живеят по различен начин, то ние сме изрязали половината част от благовестието. Прошка, която не изисква и не води до обновяване и промяна на живота въобще не е блага вест – това е даване зелена улица на злото за цялата вечност.

Аз вярвам, че това обновяване по образа на Христос, който е Божия образ е една важна част от благата вест, която понякога ние пренебрегваме. Чрез Христос Бог ни прави отново такива каквито сме били създадени да бъдем и каквито желаем да бъдем, но каквито никога не можем да бъдем докато служим на парите, секса, успеха и на останалите съвременни идоли. Ако трябва да го кажа по друг начин – Христос отново ни прави истински хора, които могат да живеят пълноценно. Това е една от причините Той да казва, че носи и дава „изобилен живот.“

Това обновяване по Божия образ не е нещо, което ние правим сами – без Божията благодат и действието на Светия Дух всичките ни усилия ще са напразни. Затова то винаги ще си остане един дар от Бога, макар че ние също трябва да положим усилия и имаме участие в него. То също така не е нещо, което се случва изведнъж – това е процес, който ще отнеме време и няма да завърши докато сме на тази земя – ние ще вкусим пълните плодове на това едва във вечността.

Но Христос дойде на земята в Божия образ, за да ни обнови по Своя образ. Това е част от благата вест и част от нашия призив. Това трябва да започне още тук и да бъде нещо съвсем видимо и реално. Ние сме призовани да спрем да се покланяме на парите, секса и властта и да започнем да следваме Христос. Споменете си какво казахме – ние ставаме като това, на което се покланяме. Тази променена вярност ще рефлектира върху нашите семейни отношения, върху отношенията ни с нашите приятели, съседи, колеги, и роднини, върху начина, по който си вършим работата, върху нашия морал, език и върху вътрешния ни свят, който никой човек не вижда, но който не е скрит от Бога. Ако тези неща ги няма, ако промяната не е реална, макар и несъвършена, то ние все още не сме християни.

Това е добра вест, но в същото време не е лека вест защото тя ни казва, че няма християнство без следване на Христос и без ежедневно обновяване по Неговия образ. Христос не е добре дошъл в един свят, в който властват идолите на парите, секса и властта и той се съпротивлява срещу Него и промяната, която Неговото възкресение е започнало. Точно затова възкресението на Христос е започнало една революция в този свят.

И ако изберем да следваме Христос ние ще станем част от тази революция. Ние ще станем Божии образи, които сами сочат пътя на други хора от идолите към истинския Бог.

Аз ви казах, че думата използвана за образ в Библията може да означава „идол.“ Но тя има и още едно, трето значение – икона[7]. В древността голям процент от хората не са били грамотни. Затова когато получили възможност свободно да изповядват своята вяра християните започнали да украсяват своите църкви с образи. Една от целите им била чрез тези образи те да привлекат вниманието на интересуващите се и да ги научат на това, в което вярват.

Ние понякога сме негативно настроени към иконите. Но замисляли ли сте се че Бог прави нещо много подобно в света, който е създал? Бог желае да напълни този свят с живи образи, които говорят за Него и показват какъв е Той. Ние сме Божии икони, които сочат Бога на хората чрез начина, по който говорим, действаме, мислим и живеем.

В евангелието на Йоан има една сцена, в която Филип се обръща към Исус и Му казва: Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е.“ Исус отговаря: „Толкова време със с вас и не Ме ли познаваш, Филипе?“

Ние никога няма да можем (и не трябва) да кажем това по този начин. Но в дин смисъл ние сме призовани да правим нещо подобно – да показваме Бога на хората, които питат за Него представяйки пред тях Божия образ.

 Ефесяни  4:20-24 казва: Вие сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.

Облечете се в Божия образ, който Христос ни показва и дава. И след това излезте от църква в света и участвайте в революцията на възкресението.

[1] Wright, N.T.. The Day the Revolution Began: Reconsidering the Meaning of Jesus’s Crucifixion. HarperOne, 2016.

[2] Някои от идеите в тази част идват от Middleton, Richard. The Liberating Image: The Imago Dei in Genesis 1. Brazos Press, 2005.

[3] Bates, Matthew. Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King. Baker Academic, 2017. Много от основните идеи в текста са взети от глава. 8.

[4] Виж напр. Изход 20:4-5

[5] Тази идея е повтаряна многократно от Н. Т. Райт и развита подробно от Beal, G. K..  We Become What We Worship: A Biblical Theology of Idolatry. IVP Academic, 2008.

[6] ср. 2 Кор. 4:4

[7] Съответно на еврейски и на гръцки.