от Радостин Марчев
Изход 20 (и паралелния пасаж от Втор. 5) са сред най-известните старозаветни текстове. В същото време втората Божия заповед описана в ст. 4-6 повдига интересни въпроси и в някои случи води до значителни спекулации и изкривени интерпретации.
„Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди” (Изход 20:4-6).
По-конкретно трудностите е свързана с въпроса как да разбираме проклятията и благословенията върху следващите поколения описани в ст. 5-6.
Разглеждайки темата ние трябва да имаме предвид следните неща:
Първо, макар моралната сърцевина на Декалога да е универсална тази заповед е дадена конкретно на евреите в контекста на завета, който Бог сключва с тях. На тази основа, макар за нас като християни идолопоклонството да е също толкова неприемливо, може да се спори дали свободно можем да пренесем наградите и санкциите 1:1 в ситуацията на Новия Завет.
Второ, дори самата заповед не се отнася днес за нас напълно по начина, по който се е отнасяла за евреите. Докато на тях им е било забранено да създават не само идоли, но дори и образ на своя Бог[1] в процеса на разгръщащото се откровение Бог идва при нас в лицето на Исус Христос, Който може да бъде изобразен. Огромно множество християни (католици, православни и протестанти) не само изобразяват Бога в лицето на Христос, но много от тях използват образи и в своето редовно поклонение. Това не означава, че те са под присъда подобна на описаната в ст. 5. Някои ревностни протестанти биха възразили, но преди това би било добре да се запознаят внимателно както с решенията на Седмия вселенски събор така и с аргументацията, която стои зад тях. Но дори тези, които отричат съборните решения обикновено нямат проблем да използват за онагледяване картини на Христос в неделното училище и не протестират децата им да рисуват/оцветяват библейски сцени, на които Той присъства.
Трето, точния превод думата „ревнив” в ст. 5 е донякъде неясен поради думата използвана в LXX – ревнив, ревностен или дори завиждащ[2]. Във всеки случай идеята изразявана чрез нея е достатъчно ясна. „Този ревнив Бог ще „посети” (paqad) греха на бащите в идните поколения. Глаголът paqad преди това е бил използван, за да опише Божието посещение на Израел както част от наказанието на Египет (3:16; 4:31; 13:19). Сега, с неочаквано преобръщане, Бог ще „посети” Израел ако те не се покоряват на Неговата заповед. Много е заложено на карта от верността на Израел да не прави идоли[3].”
Четвърто, трябва да преминем отвъд буквалността на 3,4 и 1000 поколения, за да можем правилно да схванем идеята на автора. Доста очевидно е, че благословенията продължаващи 1000 поколения означава на практика вечно благословение[4]. Това, което не е толкова очевидно е, че „трето и четвърто поколение” най-вероятно означават същото. Тази езикова конструкция на еврейски означава „всякакъв брой „ или „много” (ср. Амос 1:3, 6, 11, 13; 2:1, 4, 6; Притчи 30:15, 18, 21, 29 и т. н[5].). Различната изразност е използвана, за да подчертае характера на Бога, Който желае да благославя, а не да проклина[6].
Брус Вел и Рой Джийн предлагат една алтернатива като твърдят, че „трето и четвърто поколение“ се отнася до „наказанието на цялото домакинство а не до наказанието на децата, които все още не са родени. Съществуват примери за цели домове (вкл. жените, синовете и дъщерите както и малките деца), които са били наказвани в следствие от прегрешението извършено от главата на дома (напр. Числа 16:25-33; Ис. Н. 7:24-26). Не е било необичайно 3 или дори 4 поколения да живеят заедно в едно домакинство[7].“
Буквалният прочит на текста би довел до проблеми и в друго отношение, което става ясно от следния хипотетичен случай. Ако първото поколение е зло това ще засегне техните деца носейки им проклятие. Какво обаче би станало ако второто поколение е добро? Това дава ли надежда за промяна и благословение? Ако да, тогава възниква въпроса какво става с проклятието? Ако отпада поради индивидуалния, добър избор на човека тогава проклятието вече не е до 1000 поколения, а до момента, до който човека постоянства в своето идолопоклонство. Какво става в този случай с третото поколение? То все още е в обхвата на проклятието на първото, но от друга страна и в обхвата на благословението на второто, което е постъпило добре и по този начин е донесло благословение. Как може то да бъде едновременно прокълнато и благословено? Подобно буквално тълкуване води до пълен абсурд. От друга страна, ако благословенията и проклятията са пряко свързани с личния избор на всяко поколение те вече не действат на принципа на „изброяването,” а на съвсем друг принцип.
Пето, един интересен феномен в Библията е, че понякога по-късни текстове обясняват по-ранни. Когато това се случва ние имаме възможност да видим обяснение а техния смисъл от същия боговдъхновен източник[8]. В случая с Изход 2:4-6 ние имаме щастието да разполагаме с подобно (поне частично) обяснение – при това не в един, а в два текста.
Първият от тях се намира в
Еремия 31:29-30 „В ония дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, И зъбите на децата оскоминяха; Но всеки ще умира за своето си беззаконие; Всеки човек, който би изял кисело грозде, Неговите зъби ще оскоминеят.“
Вторият, много по-подробен, е от Езекиил 18:1-32. Поради неговата значимост ще го цитираме целия: „Пак дойде към мене Господното слово и рече: Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. Но ако е някой праведен и постъпва законно и право, ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си, ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия, ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека, ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова. Ако той роди син разбойник който пролива кръв и върши коя да било от тия работи, и който, освен че не изпълнява ни една от тия длъжности, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си, насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости, дава с лихва и взема придобивка; такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него. Но ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се и не върши такива работи, не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия, не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и ходи в повеленията Ми; такъв човек няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си. Но вие казвате: Защо не понася синът наказанието на бащиното си беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее. Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее? Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е“ сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре. Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища? Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре. А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си. Понеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре. Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища? Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието. Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев? Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.“
Към тях трябва да прибавим и Втор. 24:16: „Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван.“
Не можем да сме сигурни за точната причина за написване на тези текстове, но те очевидно коригират някакво погрешно разбиране на евреите относно начина, по който Бог въздава делата на родителите върху техните деца. Във всеки случай неговото послание е ясно – съдбата на отделния човек зависи много повече от това, което той върши отколкото от това какво са правили неговите родители.
Макар Питър Еенс предпазливо да предлага, че този текст казва единствено, че Бог няма да убие децата заради греховете на родителите без да изключва изобщо въздаянието[9] на мен ми се струва, че може да се изгради убедително твърдение за по-широкото му приложение. От друга страна Виктор Хамилтън справедливо отбелязва, че на тези текстове не може да се гледа като на пълно отричане на влиянието на родителските дела понеже това е казано отново в следващата глава.
Еремия 32:18: „…показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях.“
Опитвайки се да задържи двете противоположни тенденции заедно Хамилтън посочва, че „идеята за потомствени въздаяния се появява в някои древни източни текстове[10].“ В подкрепа на това той цитира молитвата на хитския цар Мирсил: „Моят баща съгреши и извърши престъпление срещу словото на хитския бог….но аз не съм съгрешил по никакъв начин. Вярно е обаче, че греховете на бащата падат върху децата. Така бащините ми грехове паднаха върху мен.“ Той обаче веднага добавя, че не съществува нито един текст, при който понеслият последствията за нечии чужди дела да настоява за своята собствена невинност и че той се явява изкупителна жертва за тях.
В Библията има само два текста, които ясно и абсолютно казват, че Бог наказва потомството за греховете на техните предшественици.
Изход 34:7 „Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.“
Числа 14:18 „Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.“
Текста, който разглеждаме – Изход 20:4-6 – според Хамилтън не попада в тази категория понеже изказът е уточнен от изразите „тези, които Ме мразят“ и „които Ме любят и пазят Моите заповеди“ в ст. 6. „Това означава, че ако поколението ходи в пътя на своите предшественици, за добро или зло, те ще приемат или Божиите благословения или Неговото осъждение както поради поведението на своите предшественици така и поради собствения си живот[11].“
В същото време Хамилтън намира множество библейски примери, при които някой от по-късното поколение плаща за делата на някой от предишно поколение. Като отрицателни примери могат да бъдат посочени (1) Грехът на Хам и проклятието на сина на Хам, Ханаан (Бит. 9:20-27); (2) децата на първото поколение евреи „теглят заради вашите блудствания“ (Числа 14:33) (3)Мойсей и евреите: „Заради вас Бог се разгневи и на мен“ (Втор. 1:37); (4) Децата на Ахан са убити с камъни заради греха на баща м (Ис. Н. 7:25); (5) Детето на Давид родено поради прелюбодейство с Витсавее умира (2 Царе 12:18); (6) синовете на Саул са убити поради греха на баща им към гаваонците (2 Царе 21:8-9); (7) грехът на Еровоам ще падне върху неовия син (3 Царе 14:10-18); (8) грехът на израелския цар Васа ще падне върху неговия син (3 Царе 16:1-12) (9) „изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си“ (Неемия 9:2).
В положителен смисъл могат да бъдат посочени праведноста на Ной спасява цялото му семейство; потомците на Авраам наследяват Ханаан поради верността на Неговия Бог; Бог не довършва окончателно наследствената линия на Соломон понеже баща му Давид е следвал Бога с цялото си сърце (3 Царе 11:6) и поради Божието обещание на Давид (3 Царе 11:13)[12].
Твърде спорно е дали всички тези текстове могат да се тълкуват стриктно в смисъла изразен в Изход 20:4-6. Трябва обаче да признаем, че Библията отразява поне известна степен на корпоративна отговорност паралелно с индивидуалната. Дали това е хиперболичен език, отразяващ вижданията на хората от своето време е трудно да кажем[13]. Библията не ни дава точно обяснение и всички опити да рационализираме са единствено несигурни човешки конструкции.
Можем обаче да отидем и по-нататък. Греховете на родителите със сигурност носят последствия за децата – те подготвят обстановката, в която тези деца ще живеят, начина, по който другите хора ще гледат на тях и формират тяхната ценностна система, светоглед и навици. Няма съмнение, че семейната среда оказва огромно влиянието върху формирането на децата като последното може да се разпростре до няколко поколения. Можем да предполагаме, че това е една част от смисъла на нашия текст[14].
На тази основа Стюърт Дъглас[15] предлага едно малко п-различно, но съвсем възможно тълкуване на пасажа: „Тази обяснителна част от втората заповед с твърдението, че Бог е „ревнив….наказва децата за греховете на бащите“ е широко разбирана погрешно. Тя не представлява едно твърдение, че действително наказва едно невинно поколение за греховете на неговите предшественици противно на Втор. 24:16 ср. и 4 Царе 14:6). Вместо това тази често повтаряна тема (напр. Изход 34:7; Числа 14:18; Втор. 5:9; Ер. 32:18) говори за Божията решимост да наказва следващите поколения за тяхната отдаденост на същите грехове които са научили от своите родители. С други думи Бог няма да каже: „Аз няма да накажа това поколение за това, което правят понеже те са научили тези неща от своите родители.“ Бог наистина ще наказва поколение след поколение…. Ако те продължават да вършат същите грехове които са вършили и предишните поколения. Ако децата вършат същите грехове каквито са вършили родителите им те ще получат същото наказание като тях. Но на това е противопоставено Божието желание: да показва „заветна вярност“ (или любов) „към хиляда поколения на тези, които Ме любят и пазят заповедите Ми.“
В същото време Библията не ни дава никакви основания да смятаме, че децата могат да бъдат проклети под формата на болести, недъгавост, безплодие, бедност или нещо подобно заради грехове на своите родители. С пълно основание можем да кажем, че подобно проповядване (което понякога наистина може да се чуе в някои църкви) напуска областта на здравото и ясно библейско учение. Писанието не описва нито един подобен случай нито пък ни дава указания или наставления за някакво „освобождаване“ от подобни проклятия. Накрая тя много ясно говори за личната отговорност на човека как живее живота си като прибавя ясното обещание, че праведното поведение ще бъде оценено и благословено от Бога без значение какво са вършили нашите родители.
[1] Самата заповед не е напълно ясна относно това, но виж полезната дискусия на Eens, Peter. Exodus, NIVAC. Zondervan, Grand Rapids, 2000. Защо на евреите им е забранено да правят образи на Бога също е въпрос, на който не е толкова лесно да се отговори. Все пак самата Библия широко използва както антропоморфизма така и символизма, за да опише и представи Бога. Виж дискусията на Виктор Хамилтън в анализа на ст.4-6 в неговата книга Exodus: an exegetical commentary. Baker Academic, 2011.
[2] Виж Hamilton. Exodis: An exegetical commentary. Baker Academic, 2011.
[3] Виж дискусията в Eens, Peter, Exodus, NIVAC. Zondervan, Grand Rapids, 2000.
[4] Виж Durham, John, Exodus: WBC. Word, 1987
[5] виж Douglas, Stuart, New American commentary, Broadman & Holman, Nashville, 2006 и Eens, Peter, Exodus, NIVAC. Zondervan, Grand Rapids, 2000.
[6] Пак там. Виж и неговата препратка към Gevirtz, S.. Patterns in the Early Poetry of Israel. Chicago: University of Chicago Press, 1963), esp. 18–21.
[7] Wells, Bruce; Gane, Roy; Cole, R. Dennis; Carpenter, Eugene. Exodus (Zondervan Illustrated Bible Backgrounds Commentary) (Kindle Locations 2948-2950). Zondervan. Kindle Edition.)
[8] Фий и Стюарт описват това по-подробно в Fee, Gordon and Douglas Stuart. How to read the bible for all its worth. Zondervan, Grand Rapids, 1993, cp. 10.
[9] Eens, Peter, Exodus, NIVAC. Zondervan, Grand Rapids, 2000.
[10] Hamilton. Exodis: An exegetical commentary. Baker Academic, 2011.
[11] Hamilton. Exodis: An exegetical commentary. Baker Academic, 2011.
[12] Както посочва Хамилтън забележителното в този списък е, че повечето изброени грехове, които носят последствия на потомството не са свързани по никакъв начин с идолопоклонството, за което говори Изход 20:4-6. Това на практика означава, че последствията изброени във втората заповед трябва да се разбират като разпростиращи се върху всички заповеди.
[13] Това е мнението на Meyers, Carol. Exodus, The New Cambridge Bible Commentary, Cambridge, 2005.
[14] Виж Carpenter, Eugene. Evangelical exegetical commentary, Lexham Press, 2012.
[15] Douglas, Stuart. New American commentary, Broadman & Holman, Nashville, 2006.
а слепородения евангелие на йоан 9 гл защо му задават такъв въпрос поради чий грях е сляп
Хубав въпрос. Мисля си три неща.
1. Трябва да сме внимателни да не бъде подведени от думите без да знаем удачния контекст на вярванията на хората, които ги изказват. Например директен прочит на този текст може да накара някои хора да смятат, че въпросът подкрепя прераждането (роден сляп поради свой грях), което не е характерно еврейско вярване.
2. Евреите от това време са свързвали страданието и смъртта с греха. „Няма смърт без грях и немя страдание без беззаконие” (Shab. 55a (Soncino edn., p. 255). Ср. също Пс. 89:33(32)). Тук те очевидно виждат връзката в нейния най-тесен смисъл. Аз в никакъв случай не съм специалист по евресйките вярвания от приода на втория храм, но доколкото разбирам е напълно възможно поне някои евреи по това време да са вярвали, че грехът на родителите може да засегне децата по описания начин. Имаме запазени източници, в които се твърди, че деца са родени прокажени или с епилепсия поради родителски грях (SBk, Π, p. 529). В повечето случаи обаче евреите са разбирали това по малко по-различен начин. Например поне някои от тях са вярвали, че децата могат да извършат грях още докато са в утробата или че майка им може да извърши грях докато е бременна, което да се отрази на детето (напр. идолопоколноство – точно както в Изход 20:4-6 – виж Canticles Rabbah I, 6, § 3, Ruth Rab. 6.4; Tg. Ps.-J. of Deut. 21:20). Съществувало е и алтернативно виждане, че душата е предсъществуваща и в своето безтелесно състояние може да съгреши (виж Премъдрост 8:20), макар че е трудно да кажем колко широко разпространено е било това сред евреите.
3. Исус отхвърля и двете предположения в Своя отговор. По този начин най-многото, което можем да кажем е, че по това време някои евреи са имали подобно приемане за наследствените проклятия носещи болести на децата, но това все още не е библейска подкрепа – понеже Исус не потвърждава това мнение. Всъщност подобно виждане много прилича на философията на утешителите на Йов, която в крайна сметка е напълно отхвърлена.
Ето защо на мен Йоан 9:1-3 не ми изглежда като стабилна основа, от която можем да говорим за наследствени проклятия водещи до болести.
благодаря за изчерпателния отговор не мога да разбера защо се раждат болни деца или умират още при раждането което е много нечесно спрямо тях и родителите сигурно имат някой наследствен грях
Да, въпросът за страданието – и особено за случаи като тези, които споменаваш – е вероятно най-сложният и едва ли някой човек може да даде цялостен отговор. Библията ни казва поне 2 неща
1. Грехът е свързан със страданието и той е причината за него, но не задължително в този тесен смисъл, за който говорим. Влизането на греха в света засяга Божието творение по начин, който отваря вратата за страдания и смърт. Но нямаме основания да твърдим, че всяко страдание е свързано с конкретен грях на даден човек или на негов предшественик. Всъщност точно това е казуса в книгата Йов (и до известна степен и в Еклесиаст), а философията на „утешителите“ му е че света се управлява от Божията справедливост. Следователно щом страдаш ти си съгрешил в нещо и трябва да търсиш греха си. Но в края на книгата това богословие е ясно определено като лъжливо. Когато Бог отговаря на Йов той не му казва причината за неговото страдание. Това, което му казва Той накратко е „Аз съм Бог, а ти си човек и не можеш да разбереш как функционира този свят понеже това е прекалено сложно за теб. Можеш единствено да Ми се довериш, че зная какво правя.“
2. Макар да не можем да разберем умът на Бога и причината, поради която Той допуска страданията ние можем да видим сърцето Му, когато Христос умира на кръста, за да ни избави от греха, страданията и смъртта. Бог дава всичко, вкл Собствения Си живот. Аз не мога да разбера всичко свързано със страданието, но мога да Му се доверя.
Но простото рационализиране, че в такива случаи става дума за наследствени проклятия за мен не намира никаква подкрепа – то е просто някакъв опит да си обясним неща, които Библията ни казва доста ясно, че няма как да разберем напълно.
исая 55 .8 моите помисли не са като вашите помисли нито вашите пътища са като моите пътища това сигурно е отговора но мен лично не ме удовлетворява като гледам страданиео на хората и животните които дори нямат грях а страдат и умират без никаква утеха и надежда
С ваше позволение, бих споделил набързо и аз няколко мисли.
Темата за злото е много сложна и трудна за разбиране, защо Бог позволява такива неща?, не е лесно за разбиране, ако въобще със сегашното си знание за света можем да разберем.
Но първо, което мисля трябва да си припомним тук, е че злото няма битие, то е просто отказ от доброто. Защо има толкова гладуващи и страдащи по света – е въпрос, който мисля трябва да зададем повече към човека, колкото към Бога. Бог е дал достатъчно ресурси на земята със заповедта да се грижим за нея. Човекът от своя страна отказва през цялото си съществуване да го прави, и предпочита да експлоатира, замята, хората, себе си, а това води до големи трагедии. Защо се раждат невинни деца с болести и недъзи? Можеби също няма прост отговор, но отговорността мисля пак е изцяло върху човека, Нека подкрепя думите си с пример: ако бременна жена употребява алкохол или наркотици да речем, детето ще се роди недъгаво, и така заради нейния грях детето е „наказано“, то е невинно, но носи върху себе си греха на родителите си. Друг пример: ако се храня нездравословно и се разболея от накаква болест, то шанса моето дете също да е болно е голям, и обратно ако ям здравословно давам по-голям шанс за здраво дете. Злото и грехът нанасят необратими (по човешки) поражения (видими и невидими, логични за нас и нелогични) върху човека, който ги предава на следващото поколение, и от това няма спасение освен това което предлага Господ, които дойде да прости, очисти, излекува, въстанови отново човека от греха му и да го възкреси в края на дните.Това е нашата надежда и нашата утеха. Начина по-който можем да сме полезни на себе си, на света, а и на Бога е да приемем подадената ни ръка и да се приближаваме към Бога непрекъснато, постянно, ежеминутно, в молитва, в простителност, добра дума, вяра, твърдост, устояване в надеждата, в дела. Да Му позволим да излекува същността ни. Спасението и въстановяването на един единствен човек е победа в полза за цялото творение. За да можем градивно и смислено да се тревожим за другите, задължително трябва да започнем с нас, иначе можем да се погубим. Не можем да накараме хората да имат надежда, вяра, любов, но пред нас стои тази възможност да придобием Святия Дух и неговите плодове, а доброто както казват е заразно, и смъртта в Господа не е страшна.
Относно природните катаклизми и последствията от тях, можеби малко опростенчески, но ще кажа, че замята бе предадена на участта(робство) на нейния бивш господар(човека), и ще бъде въстановена заедно с него в края на времената. До тогава ще е пълен хаос и ужас, но Господ ще сложи в порядък цялото творение и Той си търси съработници за това дело.
Поздрави: Стоян