Библията като откровение – някои херменевтични насоки


от Радостин Марчев

question-mark-004

Християните единодушно виждат Библията като Божие откровение към хората. Стивън Фоул чудесно изразява това когато казва:

Писанието трябва да бъде разбирано в светлината на учението за откровението, което на свой ред произтича от християнската убеденост за Божият триединен живот. Писанието е един дар от триединния Бог, който едновременно отразява и съответства на Божието желание да ни води към все по-дълбоко общение с Бога и с другите[1].“

Малцина обаче отиват по-далеч от това задавайки си сериозно въпроса как на практика работи това откровение. Един от най-проникновените анализи, които съм срещал идва от Бернар Рам[2]. Рам отбелязва няколко характеристики, на които трябва да обърнем внимание.

  1. Опосредствено откровение

В историята Бог се открива на хората по множество различни начини. В някои случаи Неговото откровение достига до тях директно – напр. когато човек вижда сън или получава видение. В случая с Библията обаче – основния начин, по който Бог говори днес – това не е така. За да достигне до нас откровеното дадено от Бога първо преминава през Библията, която се явява посредник между Бога и хората на това откровение.

Бог         Библия          ние

Библията не говори със свой собствен глас – чрез нея ние чуваме Божия глас. Но ние не чуваме този глас директно, а чрез древния запис в една книга, която Бог е избрал да използва за Своята цел. Разбира се, християните, които отварят Библията могат да разчитат на Светия Дух, който оживява думите на Писанието прилагайки ги към нашия живот. Но това не променя факта, че Библията действа като междинен посредник между Бога и нас и в този смисъл съвсем удачно можем да наречем библейското откровение опосредствено.

Значението на това, което казваме ще стане ясно по-нататък.

  1. Избирателно откровение

Втората характеристика на библейското откровение е неговата избирателност.

За да разберем това по-добре нека да си представим една карта. Картата не отразява всичко, което съществува. Тя пропуска това, което не е важно за нея. Освен това има различни видове карти – някои отразяват основните компоненти на пейзажа – планините, долините, моретата и т.н. Други карти отразяват пътните артерии. Трети карти са геоложки – и те са много интересни понеже не отразяват повърхността, а това, което е под земята – полезните изкопаеми. Четвърти са политически – те показват как територията е разпределена по държави и къде са границите на всяка една държава.

По същия начин в Библията Бог не ни открива всичко, което може да се знае, а единствено това, което е необходимо и важно за вярата и живота. Казано по друг начин Библията не е алманах, в който можем да намерим отговор на всеки въпрос, който ни вълнува. И обратното, нямаме никакво основание да отричаме нещо единствено по причина, че не намираме информация за него в Писанието. Както шеговито казваше един мой познат не е правилно да казваме, че не съществува животно жираф защото в Библията не пише нищо за него.

За голямо съжаление начинът, по който доста християни третират Библията е доста подобен на току що описания. Те се опитват да извлекат от нея цялостно виждане по въпроси като икономика, политика, международни отношения или различни научни теории – често за области, за които тя на практика казва много малко или дори съвсем нищо. Разбира се, Библията може да ни даде принципи, по които да водим живот свързан с всяка от тези области. Но наставления за мъдро и морално поведение е нещо много различно от цялостно познание в съответните области. Пропускът да разберем това може да превърне отговорното библейско тълкуван в пародия.

  1. Символно и неидентично откровение

Третата характеристика на библейското откровение е неговата символност и неидентичност.  Можем да разберем това по-добре като се върнем на нашия пример с картата.

Всяка карта описва реалността чрез символи – черти за пътищата, по-тъмен или по-светъл цвят за планински терен, числа за надморска височина или номер на път, различни форми за видовете полезни изкопаеми и т.н. Разбира се, това означава, че картата не представя нещата, които описва идентично – чертите не са действителни пътища, нито пък черните квадратчета са истински въглища. Или, ако използваме друг пример, земята е кръгла, но понякога ние представяме двете й полукълба на плосък лист хартия. Дори глобусите, които са кръгли не са идентично представяне поради огромната разлика в мащаба.

По доста аналогичен начин Библията също ни изправя пред едно символно и неидентично откровение. Еврейските равини мъдро са казали, че небесния Бог говори със земен език. Библията е написана на определени човешки езици (еврейски, гръцки, арамейски). Нейния текст представлява „лингвистичен израз на символичен свят“ понеже думите са символи на нещата, които означават. Но всеки език е човешко творение и носи определени ограничения. Затова решавайки да предаде Своето откровение посредством човешки език Бог по необходимост се подчинява на ограниченията на човешкия език, който Той е избрал да използва.

Помислете за изречението: „Иван слезе от самолета на летището, качи се на своят Опел и се прибра в панелката, в която живееше.“ По своята същност то е непреводимо, на който и да е човешки език от библейски времена. Никой по нова време няма думи за „самолет,“ „летище,“ „опел“ или „панелка.“

Разбира се, всеки език с течение на времето се променя и обогатява с нови понятие. Но един език може да добави в себе си единствено дума, която има съответствие с някаква представа в умът на хората, които го използват. Нито една от горните думи не е такава. Това ни придвижва една стъпка по-нататък – избирайки да комуникира с хората Бог по необходимост трябва да предаде откровението Си по начин, който може да бъде разбран от хората, към които то е отправено. Това означава, че то трябва да бъде предадено чрез концепциите и начините на мислене, които са характерни за хората, към които първоначално е отправено.

Изход 41:1-7 описва сънят, който Бог дава на египетския фараон.

Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил. И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър. И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

Очевидно е, че образите в съня са изцяло египетски, за да може откровението да бъде разбрано от получаващия. Бог му се открива чрез река Нил, тръстиките около нея, кравите (свещени животни в Египет) т.н. понеже това са основни компоненти от неговият начин на мислене и възприемане на света. Разбира се, те са много различни от нашите собствени. Ако Бог реши да даде подобно откровение на „западен“ човек от 21 век Той няма да открие крави, река Нил, тръстика и житни класове, а съвсем различни образи.

„Хермневтиката е братовчед на историческо съзнание. Осъзнаването, че ние не познаваме нещата директно и непосредствено означава, че познанието е резултат от тълкуване. Реалността е един текст, който трябва да бъде тълкуван, предаден чрез езика, историята, културата и традицията[3].“

Практическото значение на това за нас отново е много голямо. Макар Библията да е написана за нас тя е написана за нас едва на второ място. Всяка една Библейска книга има свои първоначални читатели, към които е отправена. Откривайки се на тези хора по един символен и неидентичен начин Бог по необходимост се поставя под ограниченията на техния език и култура понеже това е единственият начин Неговото откровение да има някакъв смисъл за тях. Тези език, култура и начин на мислене обаче в някои отношения са много различни от нашите собствени. От нас се изисква да „влезем в обувките“ на първите читатели, за да можем да разберем какво Бог казва на тях понеже това е единственият начин да разберем какво казва и на самите нас. А това в някои случаи изисква значителна работа. Но опита да четем Писанието като отправено директно към нас твърде често ще ни доведе до сериозни грешки.

  1. Вярно откровение

Всички тези определения и ограничения на откровението не трябва по никакъв начин да водят до каквото и да е съмнение в неговата вярност. Картата може и да не представя реалността точно, но въпреки това информацията, която ни дава е вярна. Възможно е дори картата да е нарисувана разкривено и без всякаква претенция за мащаб на лист хвърчаща хартия и въпреки това чудесно да изпълни целта си като ни доведе до мястото, до което искаме да стигнем.  По същия начин човешките ограничения, под които Бог доброволно е влязъл избирайки да ни се открие чрез Библията по никакъв начин не компрометират способността на това откровение да изпълни своята цел

  1. Приспособяване на откровението

Съществува още един значим аспект на откровението: Бог може да ни открие само толкова колкото ние сме в състояние да схванем.

В Изход 33:18-23 Мойсей моли за по-пълно откриване на Божията слава и за по-голяма близост до Бога.

Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

Отговорът, който Мойсей получава е многозначителен. Има лимит, отвъд който хората не са в състояние да понесат реалността на Божията същност определен от тяхната чисто човешка крайност и ограниченост като творения.

Това, което се отнася чисто физически за Мойсей се отнася и умствено за всеки един човек. Нашият тварен капацитет да понесем Божията истина е ограничен. Това от една страна отново е свързано с въпроса за избирателността на откровението, който разгледахме по-горе[4]. Но въпросът отива и по-дълбоко. Дори да е готов да ни разкрие повече Бог в някои случаи е възпрепятстван от нашата неспособност да схванем това, което Той знае. Има неща, които просто надхвърлят нашите способности на възприятие – поне за момента.

Християните през вековете чудесно са разбирали това. В своите „Институти“ Калвин се изразява по следния начин:

Защото кой е толкова лишен от разум, че да не разбира, че Бог, говорейки така, говори простичко към нас, както кърмачките имат навик да гукат на малките деца? Следователно, такива начини на изразяване не изразяват какво същество е Бог, а приспособяват познанието за Него към нашата слабост. Разбира се, за да направи това, Той трябва да слезе доста под Своята висота…Тъй като нашата слабост не може да достигне Неговата висота, всяко описание, което получаваме за Него, трябва да бъде снижено до нашите способности, за да бъде разбираемо. И методът на снижаването е да Го представи не такъв, както наистина е, а какъвто ние си Го представяме[5].“

Когато малките ни деца питат някой възрастен за нещо сложно той не им обяснява нещата с научни термини, теории и подробности понеже те не могат да разберат това, а им даваме прост, макар и не особено прецизен отговор. Същото прави и Бог с нас. Калвин всъщност се изразява още по-радикално. Той сравнява Божието откровение към нас с начина, по който майките се опитват да установят връзка с невръстните си деца, които все още дори не са в състояние да говорят подражавайки на нечленоразделните звуци, които те издават.

Два други, още по-древни примера казват същото.

Всилий Велики (4 век) описвайи творческата дейност на Бога чрез Неговото  слово в началото на творението пита:

 „Има ли Бог дробове, които да поемат въздух, за да говори? Има ли език, за да произнася звуците?“

След което сам отговаря:

„Не, това е извършено от Божието могъщество, но за да го направи разбираемо Бог говори така, че да бъде разбран от нас[6].“

По много подобен начин, коментирайки Бит 1:10 – „Бог видя, че всичко беше твърде добро“ – Йоан Златоуст пита дали Бог има око с очна ябълка като човешката? Разбира се, че не, отговаря той, но “Творецът познава красотата на сътворения свят още преди да го е сътворил. Но понеже ние сме човеци и поради нашите ограничения ние не можем да разбираме нещата по друг начин затова Той насочил езикът на блажения автор и използвал непохватността на думите за наставление на човешката раса[7].“

Подобно приспособяване на откровението налага християните да държат сметка за две важни понятия:

Аналогията означава нещо от една вселена да бъде използвано, за да обясни, илюстрира или докаже нещо от друга вселена. В случая Бог използва неща от нашата вселена, за да ни разкрие нещо от Своята (Собствена същност).

Aнтропоморфизма представлява специфична форма на аналогия, при която за Бога се използват човешки характеристики с цел предаване на определена идея. По този начин Бог бива описван с очи, ръце, пръст, лък и стрели, копие, броня или пък е Пастир, баща, съпруг, цар. Всичко това са човешки понятия употребявани за Бога. Те предават верни идеи, но не са 1:1 идентични и ние трябва да разбираме това и да държим сметка за това в нашето тълкуване на Библията. И, разбира се, факта на приспособяването ясно показва, че далеч не всичко в Библията следва да бъде разбирано буквално. Подобно разграничение не винаги е лесно, но то е жизнено важно ако желаем да се приближим до верния смисъл на Божието откровение.

Един естествен страничен продукт от осъзнаване приспособяването на откровението би трябвало да е смирението. Колкото повече разбираме колко много неща ние не просто знаем, а дори не сме в състояние да схванем толкова повече ще се избавяме от широко разпространената в някои християнски кръгове арогантност, че вярващите са носители на „абсолютната истина.“ Ние не сме. Ние не сме. Погледнато през Божиите очи надменното гледане отвисоко на невярващите от страна на някои християни вероятно е не само грозно, но и твърде смешно.  Това е нещо, което вероятно не бих могъл да подчертая достатъчно.

  1. Халкедонска „двуприродност“ на откровението

Последната характеристика на Божието откровение е неговата двуприродност.

През 451 г. е съставен т. нар. Халкедонски символ на вярата, който казва: Същият Христос, Синът, Господ, Единородният, се е явил в две природи (които съществуват) без да се сливат, без да се изменят, без да се разделят и разлъчват една от друга. Различието между природите по никакъв начин не изчезва от този съюз, а обратното, различните свойства на природата се запазват непокътнати. (Двете природи) се обединяват в една личност и една ипостас. Те не са разделени и разлъчени в две личности, а (образуват) единия Син, Единородния, Бог, Слово, Господ Исус Христос.

Христос е напълно и изцяло Бог от цялата вечност. Но въплъщавайки се Той стана и напълно човек. Неговата Божественост не трябва да ни затваря очите за това, че Той изпитваше глад и жажда, че се уморяваше и чувстваше болка и че в края на краищата умря.

Това може да се пренесе върху нашето виждане за Библията и начина, по който я тълкуваме[8]. Библията е книга, която има божествена и човешка страна. Тя е откровение от Бога и като такава е боговдъхновена и непогрешима във всичко, което учи за вярата и живота. Но тя е и човешка книга и притежава всички характеристики, които притежава една човешка книга.

За да разберем божественото откровение ние разчитаме на действието на Светия Дух, но също така и изследваме внимателно и човешкото измерение на Библията. Така както единственият начин да видим Бога е като гледаме към Исус, единственият начин да достигнем до Божественото послание в Библията е като изследваме човешките характеристики, чрез които то е написано. Това е един от най-важните принципи в основата на отговорното библейско тълкуване.

[1] Fowl, Sephen. Theological interpretation of Scripture. Wipf & Stock, 2009.

[2] По всички стандарти Бернар Рам е един от най-крупните богослови на 20 век. Странно е, че в богословската литература името му се среща сравнително рядко, а някои от най-оригиналните му идеи са до голяма степен забравени. Следващите страници са адаптация на неговите идеи отразени в книгата му Special revelation and the word of God. Eerdmans, 1961.

[3] Vanhoozer, Kevin. Is there a meaning in the text. Zondervan, 1998.

[4] Както и с въпроса за символността и неидентичността на откровението защото вероятно голяма част от нещата от Божията реалност нямат аналог в нашия език и мислене. Езекиил 1 е добър пример за това. Най-често срещата дума в тази трудна за осмисляне глава е „като.“ Пророкът вижда нещо, което му е непознато и за което няма думи и отчаяно се опитва да го сравни с познати неща. Дори и така резултатът далеч не е ясен.

[5] Калвин, Институти 1.13.1; 1.17.13

[6] Василий Велики. Шестоднев и други беседи. Народна култура, 1999.

[7] Йоан Златоуст, Беседи върху Битие.

[8] Разбира се, това е единствено аналогия, а не пълна идентичност.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s