Бележки върху спасението – 4


от Радостин Марчев

РАЗДЕЛЕНАТА ТРОИЦА

salvation-main

По-голямата част от евангелските християни традиционно се придържат към т. нар. „заместническо изкупление.“ Най-просто това означава, че “чрез смъртта си Исус е направил за нас нещо, което ние не сме били в състояние да направим за себе си[1].“ Сама по себе и тази формулировка е доста обща и огромната част от християните биха се съгласили с нея, макар че могат да я разбират по няколко различни начина.  Голяма част от евангелските християни правят една крачка по-нататък виждайки изкуплението не само като заместническо, но и като „наказателно“ т.е. добавяйки идеята, че на кръста нашите грехове в някакъв смисъл са били осъдени и наказани от Бога. Вземайки предвид ударението, което често се поставя върху тази идея трябва да имаме предвид, че някои от начините, по които тя е представяна могат да бъдат дълбоко небиблейски.

Първият начин се вижда ясно в критиката на Анрей Кураев към това, което той смята за протестантско разбиране на изкуплението[2]: „Представете си, че ми досаждат някакви си хора и напълно справедливо ме е яд на тези… общо взето грешници. Но след това решавам все пак да им простя. Решавам да променя отношението си към тях и да не се ядосвам от безобразията им и от недостойните им постъпки спрямо мен, а да им кажа, че вече няма да им напомням за миналото. И за да им засвидетелствам прошката си, вземам сина си, убивам го, а след това пращам на онези, които са ме обиждали телеграма: ето, аз вече не ви се сърдя, защото убих любимия си син. Безумна картина ли? Но нали именно така протестантските проповедници рисуват пред слушателите си Бога и голготските събития[3]?“

Според тази картина изкуплението е осъществено чрез жертвата на Сина-Исус направена от Бог-Отец. Ако виждаме Отец принасящ Своя Син като невинна жертва за греховете като по този начин осигурява примирение между Себе Си  и хората цялата тежест на критиката в горното описание е напълно оправдано. Това е абсурдна и ужасна схема.

Вярно е, че 1 Йоан 4:10 казва „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни,“ но това далеч не е цялата картина. Същият автор в своето евангелие допълва: „Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема.(Йоан 10:17-18). С други думи не можем да смятаме, че Бог заповядва и действа, а Исус е пасивна жертва. Решението и желанието за спасението не лежи единствено в Отца, а в еднаква степен и в Сина. Исус не е жертван заради някаква заповед на Отца, а идва и дава Своя живот по собствено желание и избор (виж освен това есето на Адонис Виду в Crisp, Oliver and Fred Sanders. Locating Atonement: Explorations in Constructive Dogmatics. Zondervan, 2015). .

Но и това все още не е цялата картина. В посланието към евреите Исус е представен едновременно както Първосвещеник и като съвършената жертва, която веднъж завинаги очиства греховете. Това на практика означава, че Исус едновременно принася Себе Си и е принасян, а като Бог и Този на Когото жертвата е принесена. Това е крайната точка. Жертвената картина на изкуплението описвана в Библията изглежда като абсурдна безсмислица ако я виждаме като една личност в Троицата принасяща друга. Но когато бъде видяна като Бог в три лица, но с една воля, Който се жертва заради хората, които обича картината се променя коренно. Именно това е, което Новият Завет ни учи.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв“ (Деяния 20:28).

В тази картина цялото възражение на Кураев се изпарява. Тук вече нямаме гневен баща, който принася в жертва своя невинен син. Имаме една онеправдана личност, която понася върху себе си цялата болка и плаща цената за примирението с виновния срещу него. Казано по друг начин страните не са три (Бог, Исус и хората), а две (Бог и хората).

Вторият начин, по който изкуплението бива напълно изопачено е когато представяме Исус като заставащ по някакъв начин между нас и Отец. Една често използвана илюстрация е, че Исус действа като гръмоотвод, който поема върху Себе Си светкавицата на Божия гняв и по този начин ни спасява от него с цената на Собствения Си живот. Проблемът с нея е, че тя представя Бог-Отец като гневен и желаещ наказанието (всъщност смъртта) на хората, а Исус като добър и търсещ начин да Го умилостиви. Нищо не може да бъде по-далеч от учението на Новия завет, който изключително ясно учи, че източникът на спасението е любовта на Бога (виж напр. Йоан 3:16). Нещо повече, историческото християнско учение е, че Бог съществува в три лица, но с една единствена воля. Бог Отец не желае нещо по-различно (наказание) от това, което желае Исус (спасение). Трите лица действа в единство, за спасението на хората.

И двете погрешни виждания имат общ корен – разделянето на Троицата в делото на изкуплението. Оказва се, че, макар да изглежда изцяло теоретично и прекалено абстрактно за мнозина евангелски християни, учението за Троицата е изключително важно за осмисляне на редица други учения. И обратното – неговото пренебрегване води до твърде сериозни богословски грешки.

Една последна бележка в тази връзка. Чувал съм как пастири пламенно говорят за кръста като за момента, в който Бог-Отец, възлагайки греховете на хората върху Христос, Го отхвърля и променя отношението си към Него докато Го наказва. И двете неща са богословски неправилни и протестантското богословие винаги е разбирало това. Калвин в своите Институти казва: „Ние обаче не загатваме, че Бог някога е бил враждебен или гневен към Него. Как би могъл да се гневи на Своя възлюбен Син, в Когото е благоволението Му? Или как Христос би могъл да умилостиви Отца чрез Своето застъпничество, ако Бог-Отец беше враждебен към Него? Но ние твърдим, че Той понася тежестта на божия гняв, че поразен и наскърбен, преживява от божията ръка всичко, на което Отец подлага грешниците“ (Институти 2.16.11). Осъден на кръста е бил не Христос, а греха. Всъщност точно това казва Римл. 8:3:

Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта.“

Отново, както казахме, не можем да очакваме редовия човек от църквата да познава подобни богословски тънкости. Но хората, които са натоварени със задачата да проповядват благовестието трябва да положат усилието да направят това не само по убедителен, но и по богословски удачен начин.

[1] Виж статията в  Wikipedia и източниците посочени в бележка 3  https://en.wikipedia.org/wiki/Substitutionary_atonement#cite_note-3

[2] Казвам “неговото разбиране“ понеже то представлява карикатура, която няма нищо общо със сериозното протестантско богословие и представлява христоматиен пример за популистко борене на сламени чучела.

[3] Кураев, Андрей. „Христос-Спасителят“: поглед от Изток и от запад.

5 thoughts on “Бележки върху спасението – 4

  1. Цитат:,,Вторият начин, по който изкуплението бива напълно изопачено е когато представяме Исус като заставащ по някакъв начин между нас и Отец. Една често използвана илюстрация е, че Исус действа като гръмоотвод, който поема върху Себе Си светкавицата на Божия гняв и по този начин ни спасява от него с цената на Собствения Си живот. Проблемът с нея е, че тя представя Бог-Отец като гневен и желаещ наказанието (всъщност смъртта) на хората, а Исус като добър и търсещ начин да Го умилостиви. Нищо не може да бъде по-далеч от учението на Новия завет, който изключително ясно учи, че източникът на спасението е любовта на Бога (виж напр. Йоан 3:16). Нещо повече, историческото християнско учение е, че Бог съществува в три лица, но с една единствена воля. Бог Отец не желае нещо по-различно (наказание) от това, което желае Исус (спасение). Трите лица действа в единство, за спасението на хората.

    И двете погрешни виждания имат общ корен – разделянето на Троицата в делото на изкуплението. Оказва се, че, макар да изглежда изцяло теоретично и прекалено абстрактно за мнозина евангелски християни, учението за Троицата е изключително важно за осмисляне на редица други учения. И обратното – неговото пренебрегване води до твърде сериозни богословски грешки.“

    Да, Трите Лица имат една обща божествена воля, тъй като имат една обща божествена природа. Но Христос има и човешка природа и има човешка воля, съответстваща на тази природа. Той е човек в пълнота, освен в греха, но няма Своя човешка ипостас(личност), тъй като това би го разделило на две личности като при несторианството. Негова пълна човешка природа (с изключение на греха) приме Личността на Словото като своя и затова не е без ипостас (личност). Пълнотата на Неговата човешка природа е изявена в Светото писание по отношение на човешката Му воля:,,Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, 2. и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня.“ (Матей 4:1-2); ,,Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан , и поведен беше от Духа в пустинята; 2. там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.“ (Лука 4:1-2). Ако Христос няма пълноценна човешка природа и съответно човешка воля, различна от божествената воля на Трите Лица, то тук (Матей 4:1, Лука 4:1-2) Той би бил воден от Светия Дух по божествената Си воля, което би означавало Той да има божествена воля, различна от божествената воля на Отца и Духа, което от своя страна би означавало или, че е настъпило разцепление в Светата Троица или че извечно е имало различни божествени воли, което е дуализъм и езичество. Тук (Матей 4:1-2, Лука 4:1-2) Господ иисус Христос е воден от Духа само по човешката Си воля, която е различна от Неговата божествена воля, обща и за Трите Лица.

    С оглед на гореказаното, това, че е принесъл Себе Си на Отца не представлява приблем, тъй като Христос принася в жертва само човешката Си природа, а не Личността Си, като жертвата Му е принесена на Бог Отец, на Него Самия по божество, и на Светия Дух.

    Поместният събор в Константинопол (1157 г.) казва:

    ,,…След като божествените отци са се изказали единогласно относно това, че Владиката Христос доброволно принесъл Себе Си в жертва, принасяйки Самия Себе Си по човечество и Сам приел жертвата като Бог заедно с Отца и Духа, на това основание, на което ние и преди сме били съединени, подобава и занапред да мъдърстват питомците на Църквата, бидейки поклонници на Троицата. Богочовекът Слово по време на Господните страдания принесъл Спасителната Жертва на Отца, на Самия Себе Си, и на Духа, от Които (Три Лица) човекът бил призован от небитие към битие, Които Той оскърбил, престъпвайки заповедта, с Които и станало примирението чрез страданията на Христа. …“

    Христос принася Себе Си като човек и приема жертвата като Бог заедно с Отца и Духа. Отхвърлянето на заместителното удовлетворение на базата на предположението, че то създава раздление в Пресветата Троица, всъщност довежда до монотелитство (единоволие), осъдено на Шестия вселенски събор (680), според което Христос има само една воля – божествената. Но Той има две воли – божествена и човешка, съответсващи на двете Му природи, съществуващи в единство без сливане или разделяне в Неговата Една Личност.

    А в Светото писание е ясно заявено, че оправданието ни с Христовата кръв ни спасява от гнева Божий:,,Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.‘‘ (Римляни 5:9). ,,Защото вярващите сами разгласят за нас, какво беше идването ни при вас, и как от идолите се обърнахте към Бога, за да служите на живия и истински Бог, 10. и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Иисуса, Който ни избавя от идещия гняв.‘‘ (1 Солуняни 1:9-10).

  2. Аз не отхвърлям заместническото изкупление – всъщност смятам, че то е вярно в определен смисъл, но също така, че може да бъде изказано и по неправилни начини, които не са приемливи. Един от тези начини е когато се представя, че Христос желае да ни спаси докато в същото време Бог Отец желае наказанието ни и двете личности в Троицата се противопоставят една на друга, което е неприемливо понеже в Троицата има само една воля. Това е възражението ми срещу подобно представяне на заместническото изкупление.
    Да, въплътеният Христос наистина има две воли – божествена и човешка. По-нататък, както обяснява Максим Изповедник, съществува природна воля, която естествено винаги скланя към Бога и гномична воля, която може да се противопостави на божията воля и да пренасочи природаната човешка воля. Понеже има цялостна човешка природа Христос има природна воля, която следва божията, но няма личностна, гномична воля понеже няма човешка ипостас. Така човешката и божията воля при Него винаги са в хармония и никога в разнобой. И когато отива на кръста като жертва Той не отива според човешката Си воля, но не и според Божията. Жертвата е следствие от Божията воля и човешката воля, която я следва. А Божията воля на Сина е еднаква с тази на Отца. Отец и Сина имат една воля – човекът да бъде спасен. И тук не може да става дума за никакъв монотелизъм.
    Всъщност аз имам сериозни съмнения спрямо твърдението, че Исус е принесъл в жертва човешката Си природа, но Самият Христос не е принесен. Подобна идея ми се вижда напълно аналогична на несторианското твърдение, че от дева Мария се ражда само човешката природа на Христос и затова тя не може да се нарича богородица. Това, което се отнася до едната природа се отнася и до лицето, което е Христос, както ясно е подчертано в теопасхалните формули, които казват, че пострада „един от светата Троица“.
    Цитата от събора в Константинопол не казва нещо различно. Не природа принася, не природа е принасяна и не природа приема приноса, а Христос. Принасянето наистина става „по човечество“ понеже без въплъщението Христос не би могъл да пострада и умре и по този начин да извърши приноса – единствено човешката природа е способна на тези неща. Аналогично Сам Христос (да, заедно с Отца и Духа) приема жертвата „като Бог,“ но не като природа, а като ипостас.

  3. Да, сега разбирам по-добре какво сте имали предвид. Да, Христос няма гномична воля, а Неговата човешка воля винаги следва Божията воля, която е общата Божия воля на Божествената природа на Трите Лица. Но това, че Христос ни изкупва и спасява, а Бог Отец желае наказанието ни, не означава, че тези две желания са в едновременност, т.е. че има противопоставяне на Лицата и докато Бог Отец желае наказанието ни, в същото време Бог Син иска да ни спаси и изкупи, тъй като това би означавало, че има две различни божествени воли и съответно Лицата биха били отделни същества, и би имало разцепление в Светата Троица както казахте.

    Но това, че е казано, че Христос е наш Спасител и ни е спасил и изкупил, а че жертвата е принесена на Отца не означава, че имат различни божествени воли и че Бог Отец не желае спасението ни, а Христос не желае наказанието ни.

    Христос ни избавя от Божия гняв чрез Жертвата Си:,,Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“ (Римляни 5:9, BG1940); ,,и да очаквате Неговия Син от небесата, Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.“ (1 Солуняни 1:10, BG1940); ,,Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36, BG1940) ,,Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -“ (Римляни 3:25, BG1940). Разбира се, Божественият гняв не е човешка страст, тъй като Бог не е човек, но антропоморфизмът е използван в Светото Писание. Св.Григорий Палама казва за Божия гняв следното:,,…И тъй, тези които го послушат, да бъдат освободени от робството на дявола, тъй като човекът изпитал върху себе си Божия гняв (а Божият гняв се заключавал в това, че човекът справедливо бил оставен от Благия, бил предаден в плен на дявола, то трябвало и човекът да се примири с Твореца, защото иначе и не би било възможно да бъде освободен от онова робство. Следователно имало нужда от жертва, примиряваща ни с Височайшия Отец и освещаваща осквернените от общението с лукавия…“ (XVI-та Омилия – ,,За Домостроителството на Въплъщението на нашия Господ Иисус Христос“). След като Христос ни избавя от Божия гняв, Той не ни избавя от гнева само на Отца, тъй като Трите Лица имат една божествена воля и божият гняв се отнася за Трите Лица, защото в противен случай би имало разделение в Троицата. Тоест Жертвата е принесена и на Трите Лица – Христос принася жертвата и на Себе Си, освен на Отца и Духа и Синът също я приема като Бог. Тоест Той също желае жертвата по божествената Си воля, обща за Трите Лица.

    ,,А и Светият Дух ни свидетелствува защото след като е казал: – 16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им“, 17″И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“. 18А гдето има прощение за тия неща, вече няма принос за грях.“ (Евреи 10:15-18, BG1940). Ако Христова Жертва е принесена само на Отца като желаещ я за прощаване на греховете, само Бог Отец би следвало да прощава греховете. Но и Духът прощава (Евреи 10:17), т.е. жертвата на Кръста е принесена и на Духа. А следователно и на Сина, въпреки, че не е изрично споменато, тъй като божествената воля е една обща за Трите Лица.

    А у Бог Отец няма изменение:,,Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.“ (Яков 1:17, BG1940). Съответно няма изменение и у Сина и Светия Дух, тъй като Трите Лица имат една обща божествена природа. Следователно и Трите Лица желаят спасението ни както и Вие казахте, но в същото време те да желаят и наказанието ни, тъй като противното би означавало различни воли и божествени природи у Лицата и съответно настъпване на изменение в тях, което е невъзможно (Яков 1:17).

    Също така ако наказанието никога не е било желано (и от Трите Лица), то не би трябвало да следва и за неразкаяните грешници на Съда, но виждаме, че е обратното:,,Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7 а на вас, оскърбените, утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, 8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. 9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното на Неговата сила, 10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (, защото вие повярвахте нашето свидетелство).“ (2 Солуняни 1:9, BG1940).

  4. „Но това, че е казано, че Христос е наш Спасител и ни е спасил и изкупил, а че жертвата е принесена на Отца не означава, че имат различни божествени воли и че Бог Отец не желае спасението ни, а Христос не желае наказанието ни. “

    Точно така. Когато се има предвид, че Христос реагира срещу греха по начин еднакъв с Отца и че Отец желае спасението не по-различно от Христос можем да говорим за заместническото изкупление по един по-правилен начин. А когато това не е представено по този начин земестническото изкупление неизбежно е изопачено. Това е, което имам предивд.

  5. Благодаря за пояснението. Сега Ви разбрах по-добре. Само като добавка е важно да се каже, че отричането на заместителното удовлетворение от някои православни модернисти, не означава, че то не е православно учение. Отричането му от тях като уж неправославно с твърдението, че бидейки юридическо учение, е западно влияние върху Православието, започва през 20-ти век.

    От полемиката на православните богослови със западните християни през вековете – като се започне от Окръжното послание на Св. патриарх Фотий (867 г.) относно нововъведенията на латините (когато Рим все още не е отпаднал от Православната църква), премине се през полемиката с католиците по време на опитите за уния между католици и православни, и се стигне до по-късната полемика с протестанти, е видно, че учението за заместителното удовлетворение не е западно нововъведение, а е в съгласие с учението на древната Църква за Изкуплението. Ако беше нововъведение, то би било изобличено като такова от православните богослови именно в полемиката с католици и протестанти през вековете.

    Св.Патриарх Фотий в своето ,,Окръжно послание на цариградския патриарх Фотий от 867г. до източните патриарси александрийския и другите, в което се разглеждат някои въпроси както и това, че не трябва да се казва, че Духът изхожда от Отца и Сина, а от Отца само“, споменава сред погрешните нововъведения на Римската църква поста в събота, безбрачието на свещениците, отричането на миропомазването, извършвано от свещеници, добавката Филиокве към Символа на вярата. Но не споменава заместителното удовлетворение като погрешно учение на Римската църква относно изкуплението.

    Поместният събор в Константинопол (1157 г.) казва, че Христовата Жертва е принесена за примирение с Бога Когото човекът оскърбил, престъпвайки заповедта:
    ,,…Богочовекът Слово по време на Господните страдания принесъл Спасителната Жертва на Отца, на Самия Себе Си, и на Духа, от Които (Три Лица) човекът бил призован от небитие към битие, Които Той оскърбил, престъпвайки заповедта, с Които и станало примирението чрез страданията на Христа. …“

    26-те Св.Зографски мъченици изпращат писмо до император Михаил Палеолог, опитал се да наложи Лионската уния (1274 г.) със сила на Атон. В него те изброяват фундаменталните еретически отклонения на Рим – претенцията за главенство на папата, причастяването с пресен хляб, добавката Филиокве. Но не споменават за юридическото учение за заместителното удовлетворение сред тях.

    В полемиката между католици и православни по време на Фераро-Флорентийския събор (1439-1444), целящ приемане от страна на православните на уния с Рим, се водят спорове по фундаменталните различия между католици и православни. Св.Марк Ефески подробно ги изброява – добавката Филиокве за изхождане на Духа и от Сина, освен от Отца, чистилището, претенцията за главенство на папата над Църквата, причастяването с безквасен хляб, момента на освещаване на Светите дарове. Но сред нововъведенията на Рим не се споменава за ерес по отношение на разбирането за Изкуплението, не се споменава за заместитеното удовлетворение като погрешно разбиране на Изкуплението.

    В кореспонденцията си с лутераните през 1570-те години, Константинополският патриарх Йеремия II отрича основите на тяхното учение, но не отрича юридическото заместително разбиране за Изкуплението.

    Всеправославният събор от Йерусалим през 1672 г., осъжда Калвинизма, както и протестантското учение за оправдание само чрез вяра, постановявайки, че човек се оправдава с вяра и дела, но не осъжда общото за протестантизма юридическо разбиране за Изкуплението и оправданието.

    Константинополският събор от 1722 г. осъжда учението за чистилището, но юридическото разбиране за изкуплението, което е свързано с него, не е осъдено.

    В енцикликата на Източните патриарси до папа Пий IX от 1848 г. са посочени главните догматически отклонения на Рим – Филиокве и претенцията папата за първенство по юрисдикция над Църквата. Но не е посочено юридическото учение за Изкуплението.

    В посланието на Kонстантинополския патриарх Антим VII от 1895 г. до папа Лъв XIII във връзка с енцицликата на папата ,,Praeclara Gratulationis“, изброява догматичните отклонения на Римската църква, но сред тях не споменава учението за заместителното удовлетворение относно Изкуплението:

    ,,…ако на основание на учението на божествените отци и богосъбраните Вселенски събори, западняците ни докажат, че до IX век Римската църква – тогава още православна – е чела Символа на вярата с прибавката, или е употребявал обливане вместо потопяване, е учила за непорочното зачатие на Приснодевата, за светската власт, непогрешимостта и върховенството на римския епископ – ние няма да имаме какво да кажем… Единната света съборна и апостолска Църква на седемте Вселенски събора вярваше и признаваше за догмат съгласно със словата на Евангелието, че Светият Дух изхожда от Отца. Но на Запад от IX век започва постепенно да се изкривява свещения Символ на вярата, съставен и утвърден от Вселенските събори, и самоволно започва да се разпространява учението, че Светият Дух изхожда и от Сина. Без съмнения, папа Лъв ХIII добре знае, че православният му предшественик и съименник защитник на истинната вяра, Лъв III, на събора от 809 година отхвърля и осъжда тази незаконна и противна на Евангелието прибавка „и от Сина“. …“

    Катехизисът на Българската Православна църква ,,Истините на православната вяра“ от архимандрит д-р Антим Шивачев от 1918 г., казва за Изкуплението следното:,,…Спасителят наистина извърши великото дело на спасението. Той бе разпнат и претърпя смъртта си доброволно, като прие върху себе си по волята на Бога Отца и по своето милосърдие греховете на целия свят, а с това и отговорността за тях.

    Страданията и смъртта на Иисус Христос, Който бе не само безгрешен човек, но и Син Божи, имат безкрайна цена пред Божието правосъдие и надминават всяка отговорност, която лежеше върху човеците за техния първороден грях. Защото Спасителят преизобилно удовлетвори Божието правосъдие за човешките грехове през всичките времена и напълно примири нас, хората, с Бога. …“

    Архимандрит д-р Антим Шивачев ясно казва, че със страданията и смъртта Си Господ Иисус Христос е приел отговорността за греховете на целия свят, като по този начин е платил цената за тях пред Бога, удовлетворил е Божието правосъдие и ни е примирил с Бога.

    Видно е, че в продължение на цялата църковна история никой не е отричал юридическото заместително удовлетворение като обяснение на Изкуплението и оправданието, което показва, че то е православно. То започва да се отрича едва през 20-ти век.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.