Бележки върху спасението – 4


от Радостин Марчев

РАЗДЕЛЕНАТА ТРОИЦА

salvation-main

По-голямата част от евангелските християни традиционно се придържат към т. нар. „заместническо изкупление.“ Най-просто това означава, че “чрез смъртта си Исус е направил за нас нещо, което ние не сме били в състояние да направим за себе си[1].“ Сама по себе и тази формулировка е доста обща и огромната част от християните биха се съгласили с нея, макар че могат да я разбират по няколко различни начина.  Голяма част от евангелските християни правят една крачка по-нататък виждайки изкуплението не само като заместническо, но и като „наказателно“ т.е. добавяйки идеята, че на кръста нашите грехове в някакъв смисъл са били осъдени и наказани от Бога. Вземайки предвид ударението, което често се поставя върху тази идея трябва да имаме предвид, че някои от начините, по които тя е представяна могат да бъдат дълбоко небиблейски.

Първият начин се вижда ясно в критиката на Анрей Кураев към това, което той смята за протестантско разбиране на изкуплението[2]: „Представете си, че ми досаждат някакви си хора и напълно справедливо ме е яд на тези… общо взето грешници. Но след това решавам все пак да им простя. Решавам да променя отношението си към тях и да не се ядосвам от безобразията им и от недостойните им постъпки спрямо мен, а да им кажа, че вече няма да им напомням за миналото. И за да им засвидетелствам прошката си, вземам сина си, убивам го, а след това пращам на онези, които са ме обиждали телеграма: ето, аз вече не ви се сърдя, защото убих любимия си син. Безумна картина ли? Но нали именно така протестантските проповедници рисуват пред слушателите си Бога и голготските събития[3]?“

Според тази картина изкуплението е осъществено чрез жертвата на Сина-Исус направена от Бог-Отец. Ако виждаме Отец принасящ Своя Син като невинна жертва за греховете като по този начин осигурява примирение между Себе Си  и хората цялата тежест на критиката в горното описание е напълно оправдано. Това е абсурдна и ужасна схема.

Вярно е, че 1 Йоан 4:10 казва „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни,“ но това далеч не е цялата картина. Същият автор в своето евангелие допълва: „Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема.(Йоан 10:17-18). С други думи не можем да смятаме, че Бог заповядва и действа, а Исус е пасивна жертва. Решението и желанието за спасението не лежи единствено в Отца, а в еднаква степен и в Сина. Исус не е жертван заради някаква заповед на Отца, а идва и дава Своя живот по собствено желание и избор (виж освен това есето на Адонис Виду в Crisp, Oliver and Fred Sanders. Locating Atonement: Explorations in Constructive Dogmatics. Zondervan, 2015). .

Но и това все още не е цялата картина. В посланието към евреите Исус е представен едновременно както Първосвещеник и като съвършената жертва, която веднъж завинаги очиства греховете. Това на практика означава, че Исус едновременно принася Себе Си и е принасян, а като Бог и Този на Когото жертвата е принесена. Това е крайната точка. Жертвената картина на изкуплението описвана в Библията изглежда като абсурдна безсмислица ако я виждаме като една личност в Троицата принасяща друга. Но когато бъде видяна като Бог в три лица, но с една воля, Който се жертва заради хората, които обича картината се променя коренно. Именно това е, което Новият Завет ни учи.

Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв“ (Деяния 20:28).

В тази картина цялото възражение на Кураев се изпарява. Тук вече нямаме гневен баща, който принася в жертва своя невинен син. Имаме една онеправдана личност, която понася върху себе си цялата болка и плаща цената за примирението с виновния срещу него. Казано по друг начин страните не са три (Бог, Исус и хората), а две (Бог и хората).

Вторият начин, по който изкуплението бива напълно изопачено е когато представяме Исус като заставащ по някакъв начин между нас и Отец. Една често използвана илюстрация е, че Исус действа като гръмоотвод, който поема върху Себе Си светкавицата на Божия гняв и по този начин ни спасява от него с цената на Собствения Си живот. Проблемът с нея е, че тя представя Бог-Отец като гневен и желаещ наказанието (всъщност смъртта) на хората, а Исус като добър и търсещ начин да Го умилостиви. Нищо не може да бъде по-далеч от учението на Новия завет, който изключително ясно учи, че източникът на спасението е любовта на Бога (виж напр. Йоан 3:16). Нещо повече, историческото християнско учение е, че Бог съществува в три лица, но с една единствена воля. Бог Отец не желае нещо по-различно (наказание) от това, което желае Исус (спасение). Трите лица действа в единство, за спасението на хората.

И двете погрешни виждания имат общ корен – разделянето на Троицата в делото на изкуплението. Оказва се, че, макар да изглежда изцяло теоретично и прекалено абстрактно за мнозина евангелски християни, учението за Троицата е изключително важно за осмисляне на редица други учения. И обратното – неговото пренебрегване води до твърде сериозни богословски грешки.

Една последна бележка в тази връзка. Чувал съм как пастири пламенно говорят за кръста като за момента, в който Бог-Отец, възлагайки греховете на хората върху Христос, Го отхвърля и променя отношението си към Него докато Го наказва. И двете неща са богословски неправилни и протестантското богословие винаги е разбирало това. Калвин в своите Институти казва: „Ние обаче не загатваме, че Бог някога е бил враждебен или гневен към Него. Как би могъл да се гневи на Своя възлюбен Син, в Когото е благоволението Му? Или как Христос би могъл да умилостиви Отца чрез Своето застъпничество, ако Бог-Отец беше враждебен към Него? Но ние твърдим, че Той понася тежестта на божия гняв, че поразен и наскърбен, преживява от божията ръка всичко, на което Отец подлага грешниците“ (Институти 2.16.11). Осъден на кръста е бил не Христос, а греха. Всъщност точно това казва Римл. 8:3:

Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта.“

Отново, както казахме, не можем да очакваме редовия човек от църквата да познава подобни богословски тънкости. Но хората, които са натоварени със задачата да проповядват благовестието трябва да положат усилието да направят това не само по убедителен, но и по богословски удачен начин.

[1] Виж статията в  Wikipedia и източниците посочени в бележка 3  https://en.wikipedia.org/wiki/Substitutionary_atonement#cite_note-3

[2] Казвам “неговото разбиране“ понеже то представлява карикатура, която няма нищо общо със сериозното протестантско богословие и представлява христоматиен пример за популистко борене на сламени чучела.

[3] Кураев, Андрей. „Христос-Спасителят“: поглед от Изток и от запад.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.