Бележки върху спасението – 1


ЕДИН ТЕРМИНОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ

от Радостин Марчев

salvation-main

За средностатистическия български евангелски християнин въпросът „Спасен ли си?” е съвсем уместен – той не само се задава редовно, но и се очаква човек да може да даде убеден, положителен отговор. Подобен въпрос, разбира се, съдържа в себе си предположението, че съществува един конкретен (и определим) момент, в който човека е бил „спасен.” Този момент обикновено се определя като времето когато човек е казал „Да” на Христос, приел го е за личен Спасител и Господ и е получил „спасението” като благодатен дар. Оттук нататък, както казва стария евангелски химн:

Откак съм бил спасен имам пълна радост всеки ден.

Макар да намирам смисъл в голяма част от гореказаното, говорейки стриктно, подобен изказ съдържа в себе си терминологичен проблем. Казано най-просто в богословието „спасението” е доста широко понятие. То включва в себе си няколко неща – (1) прошка на греховете и придобиване на нов статус пред Бога, което се нарича оправдание (2) приемане в Божието семейство (осиновление) (3) новорождение (4) израстване в святост (освещение), (5) окончателно прославяне, (6) възкресение с ново тяло и т.н. Списъкът в никакъв случай не е пълен.

Ако се вгледаме по-внимателно в изредените понятия бързо става ясно, че някои от тях са се случили в миналото, някои продължават в момента, а други все още предстоят в бъдещето. Това означава, че няма как да говорим за спасението като за изцяло минало събитие.

На практика задавайки въпроса „Спасен ли си?” мнозинството евангелски християни правят едновременно две грешки. Първата е стесняването на обхвата на спасението до нещо, което съвсем не го изчерпва. Втората е объркването на „спасението” с „оправданието.” Когато задават своя въпрос те имат предвид най-вече „Простени ли са ти греховете?” или „Имаш ли правилни взаимоотношения с Бога?” Тези въпроси са напълно валидни, но, както казахме, те влизат в обхвата на „оправданието,” което (поне в определен смисъл) може да се трасира в миналото определяйки по този начин потенциален положителен отговор на въпроса.

На едно първично ниво подобна грешка не е особен проблем. Средностатистическия църковен член не говори на изряден богословски език – нито пък е редно това да се очаква от него. Но веднага щом навлезем под повърхността проблемите свързани с непрецизното разбиране започват да се появяват – при това колкото повече се задълбочаваме в материята толкова по-сериозни стават те.

Така че ако желаем да говорим на богословски теми (още повече да учим другите) е наложително да направим опит да усвоим една правилна богословска терминология.

1 thought on “Бележки върху спасението – 1

  1. Като сложиш новорождението от трето на първо място ,а след него вярата и покаянието,прошката,оправдание,осиновление и т.н.,всичко се оправя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.