ЦЪРКВАТА Е ОТГОВОРНА ЗА МРАЧНИТЕ ВЕКОВЕ – ЧАСТ 1
от Родни Страк
За мнозина западни интелектуалци паденето не се свързва толкова с Адам и Ева колкото със съдбата на цивилизацията след падането на Рим. „Християнството завладяло Римската империя и почти цяла Европа. След това наблюдаваме един обхващащ почти цяла Европа феномен на научна амнезия, който поразил континента от около 300 до 1300 сл. Хр.” Това се случило понеже „водачите на ортодоксалното християнство поставили бариера пред научния прогрес[1].”
Тези твърдения са публикувани в една глава наречена: „Затвора на християнската догма” в бестселъра The Discoverers (1983). Авторът не е кой да е, а Даниел Д. Буурстин (1914-2004), професор в университета в Чикаго, след това библиотекар на конгреса и старши историк в Смитсъновия институт. През своята забележителна кариера Буурстин е спечелил както награда Банкрофт така и Пулицър. Тези почести не са несъвместими с виждането му за вредните ефекти от Римокатолическата църква върху класическото знание. За дълго време се е приемало широко, че след падането на Рим Европа изпаднала в продължило повече от хилядолетие невежество, което станало известно като мрачните екове (или понякога вековете на вярата). Известният историк от Кеймбридж Д. Б. Бари (1861-1927) отбелязва, че когато император Константин приел християнството „това поставило началото на едно хилядолетие, през което разумът бил окован, мисълта била пленена и знанието не напредвало[2].” И известният Уилям Манчестър (1922-2004) описва това като една епоха „на непрестанна война корупция, беззаконие, отдаденост на странни митове и на почти нетърпимо безумие…Мрачните векове били оковани във всяко отношение[3].”
Италианският хуманист Петрарка (1304-74) може би бил първият, който нарекъл това време „периодът простиращ се от падането на Римската империя до нашето собствено време като време на тъмнината[4] – една антицърковна оценка, която продължавала да ехти през следващите векове. По подобен начин Волтер (1694-1778) описва тази дълга епоха като време, през което „варварството, суеверието и невежеството покрили лицето на света[5].” Според Русо (1712-78): „Европа се върнала обратно към варварството на по-ранните векове. Хората от тази част на света…живеели до преди няколко века в условия по-лоши от невежество[6].” Едуард Гибон (1737-94) също твърди, че падането на Рим било „триумф на варварството и религията[7].” В по-ново време Бертран Ръсел (1872-1970) застава с огромния си авторитет зад въпроса пишейки в илюстрованото издание на своят известен учебник: „Докато централният авторитет на Рим намалявал земите на западна Европа започнали да пропадат в една епоха на варварство, по времето на която Европа понесла общ културен упадък. Мрачните векове, както са наричани…не е неудачно да бъдат наречени по този начин особено ако бъдат сравнени с това, което било преди тях и с това, което дошло после[8].”
Както твърди Ръсел ширещото се невежество по времето на мрачните векове изглеждало огромно сравнено с Ренесанса. Вземайки името си от френската дума „прераждане” Ренесанса бележел епохата поставяща началото на края на 14 век когато европейците преоткрили задълго забравеното класическо познание позволявайки по този начин нова светлина да падне в ширещия се интелектуален мрак. Според стандартната историческа оценка Ренесанса се случил поради намалелия църковния контрол в основните северни италиански градове като Флоренция[9]. Това позволило едно съживяване на класическата гръко-римска култура. Освен това новото оценяване на познанието, особено на научното познание, не било спъвано от богословието, довело директно от Ренесанса до Просвещението. Известно също като епохата на разума за Просвещението започнало през 16 век когато (подпомогнати от Реформацията) светските мислители се освободили от църковния контрол и революционизирали както науката така и философията водейки по този начин до модерния свят. Да цитираме още веднъж Бертран Ръсел: „Просвещението било най-вече една революция на независимата интелектуална активност имаща за цел съвсем буквално да хвърля светлина там където властвала тъмнината[10].”
Да обобщим: западната история се състои от 4 основни епохи: (1) класическа античност, (2) след това мрачните векове, през които доминирала църквата следвани от (3) Ренесанса-Просвещението, които проправили пътя за (4) съвремието.
В продължение на няколко века това е била фундаменталната организационна схема за всеки ученик по западна история[11] независимо от факта, че сериозните историци са знаели от десетилетия, че тази схема е пълна измислица – „едно неразрушимо изкопаемо на поздравяващия сам себе си ренесансов хуманизъм[12].” Удачно е да използваме думата „Ренесанс,” за да идентифицираме един конкретен период в изкуствата, през който има обновен интерес към класическите стилове и да разграничим този период от готиката или барока. Но не е удачно да прилагаме този термин, за да идентифицираме възраждането на интелектуалния прогрес следващ мрачните векове понеже не е имало никакви мрачни векове. Дори уважаваните енциклопедии сега определят мрачните векове като един мит. The Columbia Encyclopedia отхвърля термина отбелязвайки, че „вече не се смята, че средновековната цивилизация е била толкова изостанала.” Britannica отхвърля терминът „мрачни векове” като „носещ отрицателни асоциации.” Дори Wikipedia определя мрачните векове като „един предполагаем период на интелектуален мрак след падането на Рим.” Що се отнася до възстановяването на класическото знание до степента, в която то някога е било губено, църковните учени постигнали възстановяването много преди Ренесанса. И ако някой желае да идентифицира епохата на разума тя трябва да бъде върната назад, така че да започва в самото начало на християнската епоха понеже западната вяра в разума води началото си от християнското богословие.
Мита за мрачните векове
Да смятаме, че разграбването на Рим през 410 от Аларик и неговите готи довело до „гибелта на целия свят” както се оплаква св. Йероним (347-420) означава да мислим, че единствените цивилизовани хора по онова време са живели в самия град. Но, разбира се, истинските римляни живели по цялата империя и те не станали изведнъж невежи когато градът паднал. Всъщност по това време Рим вече дори не бил столица на империята: императорът се бил преместил в Равена. Без съмнение падането на града било от огромно символично значение, но символите не трябва да се бъркат с реалността.
От дори по-голямо значение било, че готите, които завладели Рим не били варвари независимо от това как ги наричали римляните. Аларик бил служил като командир в Римската армия и мнозинството от неговите войници били римски армейски ветерани. По същия начин „варварския север” дълго преди това бил изцяло „романизиран” и поддържал големи манифактурни центрове с активни търговски маршрути достигащи до далечния изток. Например още през 250 г. островът Хелго близо до Стокхолм, Швеция, бил процъфтяващ индустриален център изнасящ „голямо количество железни сечива, бронзови украшения, златни орнаменти и други продукти….включително ключалки и ключове…и стъклени мъниста.” Монетите намерени в Хелго показват, че той участвал в активна търговска мрежа както показва и намерената „бронзова фигура на Буда направена в Индия[13].”Нито пък Хегло бил някаква аномалия: имало множество индустриални центрове подобни на него по цялата северна Европа, домът на предполагаемите варвари.
Забележително, не само че нямало никакво „падане” в „мрачни векове”, а това била „една от най-значимите иновативни епохи в историята на човечеството” когато технологията се развивала и била употребявана „в мащаби непознати преди това на цивилизацията,” както се изразява френският историк Жан Гимпел[14]. Всъщност именно по време на мрачните векове Европа направила голям технологичен скок напред, който я извел пред останалия свят[15]. Как е било възможно историците да изопачат фактите?
Отчасти, идеята за това, че Европа паднала в „мрачни векове” била една измислица извършена от антирелигиозни интелектуалци като Волтер и Гибон, които били решени да твърдят, че времето на „просвещението” било тяхното собствено. Друг фактор е, че интелектуалците често нямат интерес към нищо свен към литературните въпроси. Вярно е, че след падането на Рим образованите европейци съвсем не пишели на толкова елегантен латински колкото най-добрите латински писатели. За мнозина това било достатъчна причина да приемат, че всичко се е върнало назад. В добавка по време на тази епоха било отделяно само малко внимание на класическите мислители като Палтон и Аристотел и това също било приемано като едно доказателство за широко разпространено невежество.
Друг компонент допринасящ за мита за мрачните векове бил, че през тази епоха нямало вече големи градове със стотици хиляди жители както древните Рим и Александрия[16]. Изглеждало очевидно, че висока култура не може да бъде поддържана в малките общества на средновековна Европа – през 1000 година Париж имал едва 20 000 жители, не много повече имало в Лондон, а Рим се бил стопил до по-малко от 30 000[17]. Но вероятно най-важният фактор в мита за мрачните векове била неспособността на интелектуалците да оценят или дори да забележат случващото се в реалния живот. Поради тази причина революциите в земеделието, въоръжението, нечовешката сила, транспорта, манифактурата и търговията останали неоценени. Същото се отнася и за забележителния морален прогрес. Например при падането на Рим в цяла Европа имало робство. До времето на Ренесанса то отдавна било изчезнало. Но това, което е наистина трудно да бъде обяснено е как създателите на мита за мрачните векове може да са пренебрегнали това, което било от най-голям интерес за тях: високата култура. Все пак те пропуснали, или отхвърлили огромният прогрес, който се случил в музиката, изкуството, образованието и науката.
В своята книга How the West Won (2014) аз надълго съм описал това, което се случило в митичната епоха на мрачните векове. Тук просто ще обобщя накратко.
Прогреса в технологиите
Римляните слабо използвали силата на водата и вятъра – те предпочитали робския човешки труд. Едно изследване направено за 9 век изчислява, че 1/3 от именията по поречието на река Сена в областта около Париж имали водни преси и мнозинството от тях принадлежали на[18]. Няколко века по-късно имало една преса на всеки 70 фута разстояние по цялото протежение на реката[19]! Междувременно от другата страна на канала Domesday Book събрана през 1086 като един предшественик на съвременното преброяване казва, че имало поне 5624 задвижвани с водна сила преси действащи в Англия или една на всеки 50 семейства като е известно, че това било подценяване на действителните числа[20]. Такива преси механизирали производството на вълнени дрехи и скоро позволили на Англия да доминира европейския пазар[21]. Много язовири също били изградени по време на мрачните векове. Един от тях в Толуза изграден около 1120 бил повече от 1300 фута широк и бил направен чрез поставянето на хиляди огромни дъбови греди на речното корито, така че да оформят предната и странична палисада, която след това била запълнена с пръст и камъни[22].
През тази епоха европейците впрегнали и вятъра. Те не само използвали вятърни преси, за да задвижат същото оборудване каквото и водните, но и за да отвоюват части от това, което сега представлява Белгия и Нидерландия като изпомпвали морето – десетки хиляди вятърни помпи били отделени за тази задача и те работели ден и нощ през по-голямата част от мрачните векове. Всъщност до края на 12 век западна Европа станала толкова претъпкана с вятърни преси, че собствениците започнали да завеждат искове един срещу друг за това, че си препречвали взаимно вятъра[23] (Европейците през тази епоха поддържали добре организирани съдилища и множество съдии, макар че това може и да не довело до прогрес).
Междувременно земеделието се революционизирало[24]. Първо дошла промяната към тройнополевата система, при която 1/3 от производствената земя била оставяна неразорана всяка година докато продължавала да бъде култивирана (да се премахват плевелите) и наторявана. Резултатът от това нововъведение на земята била много по-голяма продукция. В добавка към това изобретяването на тежкото рало позволил много по-добро култивиране на влажната, плътна почва на северна Италия и въвеждането на конския хамут позволило заместването на двойката бавни волове с двойка коне като по този начин поне удвоило скоростта на култивация. Селекционирането на семена също започнало в манастирите и довело до по-продуктивни и издръжливи сортове. Заедно тези постижения през средните векове изхранвали едно по-голямо население, нещо важно за по-добро и задоволено по-голямо градско население.
От огромно значение било също изобретяването на комините, което позволило изграждането на домове, които се топлят без дупки в покрива, който да отвежда дима докато оставя дъжда, снега и студения въздух навън. Друго революционно изобретение били очилата които позволили на голям брой хора, за които преди това то било невъзможно, да водят продуктивен живот,[25]. През 1492 г. когато Колумб отплавал на първото си пътешествие на запад очилата все ще били известни единствено в Европа.
Преди мрачните векове не съществувала тежка кавалерия. Ездачите не удряли челно в галоп поставяйки цялата тежест на коня и ездача зад дългото копие. Паричната за това била в липсата на стремена и подходящо седло. Без стремена, на които да се опре един ездач, който се опитвал да удря с копие по подобен начин би паднал от коня. Способността на ездача да устоява на неочаквани удари била в голяма степен увеличена и от седло снабдено с висок преден и заден лък – второто било конструирано така, че отчасти да охваща хълбоците. Не Римската или някоя друга войнствена империя създала тежката кавалерия: техните конни подразделения яздели на леки, почти плоски седла с меки подложки или дори на самия конски гръб и нямали стремена. Поради това тези войни-ездачи били в състояние само да изстрелват стрели, да хвърлят копия или да размахват мечове. Те не били в състояние да връхлитат върху своите противници. Франките-„варвари” били тези, които през 732 г. дали първите бронирани рицари яздещи на огромни коне и които изклали завоевателните ислямски сили на бойното поле на Тур като ги промушвали с дълги копия застанали сигурно на своите високи нормандски седла и снабдени с революционните стремена[26]. Почти 4 века по-късно, когато европейските рицари се срещнали с ислямските армии в светите земи, нищо не се било променило. Кръстоносците все още били единствените, които имали стремена и адекватни седла.
Римската морска военна сила била основана на галерите задвижвани чрез гребла и които имали едно единствено помощно платно. Римските кораби се биели като се удряли една друга и след това се изправяли в битка лице в лице с мечове и копия. Но много преди края на мрачните векове европейците били изобретили истинските платноходи и ги въоръжили с оръдия[27]. Това, че барутът не бил измислен на запад е без значение. Важен е факта, че само един десетилетие след като достигнал дотам от Китай, църковните леярни по цяла Европа вече произвеждали ефективни оръдия, които били въведени във всяка армия и флота трансформирайки природата на войната[28]. За разлика от това китайците направили само няколко неефективни оръдия, като най-вече се задоволявали да използват барута за изстрелване на ракети[29].
Това са само някои от важните технологични въведения постигнати през мрачните векове. Става ясно, че през тях бил постигнат такъв технологичен прогрес, че класическите Рим и Гърция били отавени далеч назад. Всъщност, макар че не поритежавали оръдия, кръстоносците, които марширували към светите земи през 1097 с лекота биха прегазили Римските легиони.
КЪМ ЧАСТ 2
[1] Boorstin, 1983, 100.
[2] Bury, 1914, 31.
[3] Manchester, 1993, 3, 5.
[4] Mommsen, 1942, 237.
[5] Voltaire, Works XII.
[6] Quoted in Gay, 1966.
[7] Gibbon, [1776–88] 1994, 2:1443.
[8] Russell, 1959, 142.
[9] Burckhardt, [1860] 1990, 19; Stark, 2005.
[10]Russell, 1959, 232.
[11] Bouwsma, 1979, 4.
[12] Hollister, 1992, 7.
[13] Wells, 2008, 143–44.
[14] Gimpel, 1976, viii, 1.
[15] White, 1940, 151.
[16] Stark, 2006.
[17] Chandler, 1987.
[18] Lopez, 1976, 43.
[19] Gimpel, 1976, 16.
[20] Gies and Gies, 1994, 113.
[21] Stark, 2005, chapter 5.
[22] Gies and Gies, 1994, 117.
[23] Gimpel, 1976, 25–27.
[24] Stark, 2005, chapter 5.
[25] Landes, 1998, 46.
[26] Montgomery, 1968; White, 1962.
[27] Lane, [1934] 1992, 35–53.
[28] Barclay and Schofield, 1981, 488.
[29] Needham, 1980.
Родни Старк е американски социлог на религията. Преподавал 32 години в Универсиатета във Вашингтон през 2004 той се премества в Университета Бейлър където е Директор на Института за изследване на религията. Автор е на 28 книги и 144 статии.
Rado's blog 