Още за инквизицията и ловът на вещици


от Родни Страк

index

Съвременните историци разполагат с пълен достъп до цялостните архиви на испанската инквизиция състояща се от инквизициите на Арагорн и на Кастилия. Те могат да прочетат внимателните записи за всеки от 44674 случая изслушани от тези две инквизиции между 1540 и 1700 г. По времето когато са писани тези записи са били тайни така че няма причина да предполагаме, че изопачават действителните събития. Не само, че това е златна мина за исторически детайли, но историците са вкарали всеки един от тях в база данни, за целите на статистически анализи. В добавка към това историците са извършили огромен брой традиционни исторически изследвания ровейки се в дневници, писма, декрети и други документи. Резултатите са кто цяло неоспорими. Следващите страници са обобщение на някои от тези открития.

Смъртни присъди

Терминът „аутодофе“ не означава екзекуция, още по-малко пък изгаряне на клада, а се превежда най-добре като „действие на вяра.“ Инквизицията била много по-загрижена за покаянието отколкото за наказанието и поради това едно аутодофе се състояло в публичното покаяние на човека обвинен в различни грехове, който по този начин се примирявал с църквата. Само много рядко аутодофето завършвало с предаването на престъпника на светските власти за екзекуция (Инквизицията никога не извършвала действителните екзекуции). Дори при това положение аутодофетата не били често явление. В града Толедо между 1575 и 1610 имало само 12 аутодофета на които се явили 386 виновни. Така очевидно историите за ежеседмични изгаряния навсякъде в Испания са злостни фантазии.

Все пак колко били действително убитите?

Първите 50 години от действието на инквизицията са зле документирани,но историците днес са съгласни, че това били и нейните най-кръвопролитни дни и вероятно около 1500 души били екзекутирани за един период от около 30 години.

Обръщайки се към изцяло документирания период от 44674 случая само 862 били екзекутирани, което е 1,8% от всички достигнали до процес. Така през целия период от 1480 до 1700 година имало  само около 10 смъртни присъди на година за цялата испанска инквизиция, много малък брой в сравнение с хилядите лутерани, лоларди и католици (в добавка към две от неговите съпруги), които Хенри VIII сварил, изгорил, обезглавил или обесил. Така през следващия век (1530 до 1630) в Англия бесели средно по около 75 души на година, много от които за дребни престъпления. За разлика от това малцината, които били осъждани на смърт от испанската инквизиция обикновено били многократни престъпници, които отказвали да се покаят.

Мъчения

В популярната култура терминът „инквизиция“ е тесен синоним на мъчение. Както Джон Доулинг (107-78) обяснява: „От всикчи нововъведения на папската жестокост светата Инквизиция е шедьовър… Невъзможно е дори за самият сатана да измисли по-ужасно средство за мъчение и кръвопролитие.“ Така, както отбелязахме по-горе, е приемано за даденост, че голям брой нещастни души умрели в затворите на инквизицията и в килиите за мъчения много преди да бъдат изпратени на кладата. Това е най-голямата от всички  лъжи!

Всички европейски съдилища използвали мъчения, но инквизицията правела това много по-рядко от останалите. От една страна църковния закон ограничавал мъчението до една сесия продължаваща не повече от 15 минути и то без опасност за живота или крайниците. Нито пък можело да се прилива кръв!  Разбира се, имало множество твърде болезнени техники, които се използвали в рамките на тези правила. Но дори така мъчението било рядко използвано вероятно понеже „самите инквизитори били скептични към ефикасността и валидността на мъчението като метод за убеждение.“ Ако било използвано мъчение неговият прогрес бил стриктно записван от чиновник като материалите били включвани в записите по делото. Основавайки се на тези данни Томъд Медън изчислява, че инквизицията прибягвала до мъчение едва в 2% от всички случаи, които достигали до  нея. Освен това широко се приема, че затворите на инквизицията били до този момент най-удобните и с най-добри условия в Европа. Имаме документирани случаи, в които „престъпници умишлено богохулствали, така че да бъдат прехвърлени в затвори на инквизицията.“ Противно на мрачните легенди инквизицията рядко прибягвала до кладата, рядко измъчвала някого и поддържала необикновено порядъчни затвори.

Но какво да кажем за процесите? Следващите страници разглеждат работата на инквизицията организиран на основата на предполагаемите престъпления.

Вещерство

Вероятно никоя друга историческа статистика не е била толкова ужасно надувана колкото цифрите за убитите по обвинение във вещерство по време на лудостта обхванала Европа от около 1450 до 1700. Много автори определят крайните смъртни случаи на 9 милиона приравнявайки ги с Холокоста. И макар да се признава, че протестантите също изгорили доста вещици историците поставят ударение върху водещата роля играна от инквизицията. Някои обвиняват за това практиката на целибат, която възпламенявала свещениците към „гневни кампании на отмъщение и унищожение“ срещу жените.  В края на краищата широко се твърди, че ловът не вещици завършил едва тогава когато т. нар. мрачни векове на религиозен екстремизъм били преодолени от предполагаемото Просвещение. Всичко това  е пълна глупост.

Вземете под внимание, че ловът не вещици достигнал своя пик по време на т. нар. Просвещение! Пишейки своята известна книга Левиатан (1651) Томас Хобс (1599-1679), известният английски философ и защитник на Просвещението, пише, че „що се отнася до вещиците….те справедливо са наказвани.“ Друга водеща фигура на Просвещението, Джон Бодин (ок. 1530-96), служел като съдия в няколко процеса за вещерство и защитавал изгарянето на вещиците във възможно най-бавния огън. Всъщност мнозина от най-забележителните учени през 17 век, вкл. Робърт Бойл, насърчавали ловът на вещици.

Що се отнася до смъртните случаи през последните години учените внимателно са събирали доказателства от страна след страна и са открили, че „приеманите“ цифри са напълно фантастични. Например дълго се приемало, че в Англия между 1600 и 1680 „били изгорени около 42000 вещици,“ но най-достоверните цифри се оказват около 1000 за един период от около 3 века. По подобен начин най-добрите изчисления на окончателните смъртни случаи не са 9 милиона, а около 60 000! Макар че това е трагично голяма цифра все пак трябва да отбележим, че едва шепа от тях били осъдени на смърт от испанската инквизиция – толкова малко, че известният историк Уилям Монтер озаглавява една глава от своето статистическо изследване на инквизицията „Вещерствто: забравената обида“ Тя идва като резултат от данните показващи, че през периода 1540-1640, когато ловът на вещици бил в своя пик в по-голямата част от Европа, инквизицията на Арагорн (една от двете функциониращи в Испания) екзекутирала само 12 души за „суеверие и вещерство.“ Това трябва да бъде признато. Дори като цяло антиктолическия историк Хенри С. Кия (1825-1909) казва, че ловът на вещици бил „считан за сравнително безобиден“ в Испания и че това „било поради мъдростта и твърдостта на инквизицията.“ Нека сега да разгледаме тази мъдрост и твърдост в някои детайли.

Започвам с това, че е важно да се разберем в какво се състояло обвинението във вещерство тъй като не е вярно, че обвиненията не били нищо друго освен неоснователна истерия. Много хора всъщност „правили нещо,” което довело до това да бъдат обвинени. Това, което правили е да практикуват магия. Както може да се очаква в една епоха, в която медицинското познание  било силно ограничено медицинските магии изобилствали в Евроипа както и магическите опити да се влияе на времето, реколтата, любовта, богатството и други човешки грижи. Критическото разграничение било между църковната и нецърковната магия.

Църковната магия изобилствала: имало множество свещени кладенци, извори, горички и светилища където поклонниците можели да търсят всякакви чудеса и благословения. Освен това свещениците притежавали богат арсенал от напеви, молитви и ритуали, чрез които можели да се справят с голяма част от човешките грижи, особено във връзка с болести – имало много свещеници, които специализирали в екзорсизъм. Паралелно на тази сложна система на църковна магия съществувала една култура на фолклорна или традиционна магия, значителна част от която също била свързана с третирането на медицински проблеми. Някои от тези магии датирали от предхристиянско време, а друга част били фолклорна адаптация на църковната магия. Нехристиянската магия била упражнявана от местни практици понякога наричани „мъдреци.” Те често изпълнявали и немагически функции като например акушерките, които съчетавали своите практически умения с магически заклинания при израждането на бебета. Трябва да бъде казано, че понякога и свещениците участвали в „покваряването” на църковната магия както в случая със селския свещеник, който кръщавал монети в осветено масло, за да могат те да бъдат заменени с нови веднага след като бъдат похарчени и множество свещеници, които кръщавали различни предмети с надеждата да създадат любовни отвари, независимо от факта, че любовните отвари многократно били осъждани от църквата. Макар да били извършвани от свещеници подоби дейности били считани за нехристиянска магия от религиозните власти.

Изглежда всичката магия работела през част от времето. Така болен човек, който се обръщал към местния свещеник можел да се чувства по-добре. Но така ставало и с човека, който се обръщал към местния „мъдрец.” Това повдигнало сериозен богословски въпрос и опитите да се намери логическо обяснение довели до трагедия. Поставеният въпрос бил: Ако църковната магия действа понеже Бог я е надарил със сила да прави това как работи нецърковната магия? Заключението изглеждало очевидно: нецърковната магия работи понеже сатаната й дава сили! Следователно практикуването на нецърковна магия означавало призоваване на сатаната и неговите демони. Това е дефиницията на вещесрството.

Опитите да бъде извадено на показ и подтиснато злото във формите на нецърковна магия скоро довели до обща паника в много места в Европа. Всякакви ужасни истории и страхове бързо се разпространили и, особено на местата където управлението било слабо, тълпи и местни власти бързо се отдали на вещерската лудост. Точно същите градове по поречието на Рейн където се концентрирали жестоките нападения срещу евреите един век по-рано станали огнища на магьосническа лудост. Същите страхове и импулси се появили и сред хората в Испания, но те били ефективно подтиснати от инквизицията.

Една от причините, поради които инквизицията предотвратила вещерската лудост в Испания била, че по време на първите случаи свързани с използването на нецърковна магия инквизиторите внимавали на това, което обвиняемите в действителност казвали. Това, което те научили било, че практикуващите магия нямали никакво намерение да призовават силата на сатана. Всъщност мнозина от тях смятали, че използват християнска магия! Причината била, че много от практиките и процедурите били много подобни на тези утвърдени за ползване от свещениците – рецитиране на фрагменти от литургията, обръщане към светии, поръсване със светена вода взета от местата църква и многократно извършване на кръстен знак. В резултат на това обвинените изглеждали искрено изненадани да научат, че правят нещо погрешно.

Всъщност основната причина тези усилия да не се смятат за църковна магия била понеже обвиняемите не са ръкоположени и следователно не са оторизирани да извършват подобни дейности. Следователно, ако магията проработела, не Бог бил този, който действа. Т.е. Испанската инквизиция се съгласила със своите колеги, че нехристиянската магия действала единствено поради сатаниснска намеса. Обаче понеже слушали внимателно обвинените испанските инквизитори направили едно важно разграничение „между умишленото и неумишленото призоваване на демоните.” По този начин те смятали, че по-голямата част от обвиняемите в използването на нехристиянска магия (включително свещеници) били искрени католици, които не желаели да навредят на никого и не разбирали, че призовават демони. Макар дори това да било грешно то трябвало да бъде простено по обичайните начини чрез изповед и опрощение. Следователно испанската инквизиция почти не изпратила вещици на кладата и тези, които завършили там били осъдени за трети или четвърти път.

Дори още по-важно било, че инквизицията използвала своята сила и влияние, за да потиска ловът на вещици от местните тълпи или светски власти. Един пример се случил в Барселона през 1549, точно по времето на най-жестокия лов на вещици в други части на Европа. Местните власти обвинили 7 жени във вещерство и официалните представители на местния клон на инквизицията одобрили тяхното изгаряне. Членовете на Suprima (управляващия орган на инквизицията) били отвратени, че подобно нещо може да се случи и изпратили инквизитора Франческо Века, за да разследва случая. След като пристигнал той уволнил местните представители на инквизицията и заповядал незабавното освобождение на две от жените, които все още били задържани с опасност за живота им. След като разследвал по-цялостно той отхвърлил всички висящи обвинения и заповядал връщането на цялата конфискувана собственост на семействата на жертвите. В своя отчет Века отхвърлил обвиненията във вещерство като „смехотворни” и написал: „Един от най-грозните обвинителни актове за вещерство писани някога.” Неговите колеги в Suprema се съгласили и оттук насетне тяхното отмъщение се обърнало срещу тези, които започнали лова на вещици без да имат правомощия за това като няколко от тях били екзекутирани, а други получили дълги присъди на галерите.

Дори при това положение през 1610 десет души били изгорени като вещици от местните органи в Логроно. Когато научили за това Suprema изпратила Алонсо де Салазар и Фриас, който прекарал повече от години говорейки с местните хора и приканвайки ги да се откажат от грешките си (най-вече свързани със суеверия и магия). В края на своята мисия Салазар казал, че е примирил 1802 души с църквата. Той също така споменал и отрицателните резултати на своето разследване за вещерство: „Не намерих дори най-малкото доказателство, че е било извършено каквото и да магьосническо действие.” Слазар продължава и твърди, че трябва да се направи опит да се предотврати публичното дискутиране и агитация по въпроса. Проповядването на проповеди за вещерство трябвало да бъде изрично забранено понеже той открил, че „няма нито вещици нито омагьосани докато за тях не започне да се говори или пише.”

Рапортът на Салазар бил широко разпространен сред църковниците по цяла Европа. Други католически свещеници, включително йезуитът Фредерик вон Спие, скоро се присъединили към изобличаването на лова на вещици и тяхното влияние, и особено поради тяхното дискредитиране на доказателствата събрани чрез мъчения, сложило край на лова на вещици в католическите области – един ефект, който скоро се пренесъл и в протестантските територии.

Някои историци се опитват да твърдят, че ловът на вещици в края на краищата престанал понеже бил нападнат от хора носещи просвещението като Балтазр Бекър. Но нито една от тези „просветени” атаки на лова на вещици не се появила почти век след като католическите свещеници вече дискредитирали вещерската лудост и направили подобни неща напълно безопасни.

ВИЖ ОЩЕ: ГОЛЕМИЯТ ЦЪРКОВЕН ЛОВ НА ВЕЩИЦИ ЧАСТ 1ЧАСТ 1 И ЧАСТ 2

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.