История на църквата 3 – 27

от Евсевий кесарийски

Глава 27

Ереста на ебионитите

1. Но злият демон когато не бил в състояние да откъсне едни хора от веростта към Божия Христос все пак ги намерил податливи в друга посока и по този начин ги използвал за собствените си цели. Древните много удачно наричали такива хора ебионити[1] понеже те имали бедни и низки виждания за Христос.

2. Понеже те го смятали единствено за обикновен човек, който бил оправдан единствено поради превъзходната си добродетел и който бил плод на сношение между един мъж и Мария. Според техните виждания пазенето на церемонилания закон бил небходимо понеже те не мислели, че могат да се спасят единствено чрез вяра в Христос и чрез съответстващ на нея живот.

3. Освен тях обаче имало и други, които носели същото име, но избягвали странните и абсурдни вярвания на първите и не отричали, че Господ се родил от девица и от Светия Дух. Все пак, тъй като те все пак не приемали, че той бил предсъществуващ, бивайки Бог, и Мъдрст те изпаднали в нечестието на първите, особено когато те, подобно на тях, се опитвали стриктно да пазят телесното почитане на закна.

4. Освен това тези хора смятали за необходимо от отхвърлят всички послания на апостола, когото наричали отпаднал от закона и използвали единствео т. нар. евангелие според Евреите като пренебрегвали останалите.

5. Съботата и останалите еврейски практики те пазели точно като тях, но в същото време, като нас, празнували Господния ден като възпоменание за възкресението на Спасителя.

6. Поради това те получили името ебионити, което показало бедноста на тяхното разбиране. Понеже това е името, с което евреите наричат бедняка.

[1] Думата е сродна на еврейската дума „беден.”

Реклама