Ролята на жените за растежа на християнството – 8


от Родни Старк

images

Раждаемостта сред християните                      

Разликата в раждаемостта сред християните и езичниците не е нещо, което аз извличам от известното естествено намаляване на гръко-римската популация и от отхвърлянето от християните на вижданията и практиките, довели до ниска плодовитост сред езичниците. Тази разлика в плодовитостта е приемана за факт от древните. Така в края на 2 век Муниций Феликс пише един дебат между езичник и християнин, в който християнинът Октавий отбелязва, „че ден след ден нашият брой расте“, което е приписано на „нашия обикновен начин на живот“ (Октавий 31). Едва ли е било възможно да бъде по друг начин, понеже християните следвали един начин на живот, който можел да доведе до относително по-висока раждаемост – нещо напълно оценено от Тертулиан, който отбелязва:

„Наистина, за Божиите служители, потомството е необходимо! Понеже нашето собствено спасение е достатъчно сигурно, така че ние имаме време за деца! Защо да търсим бремената, които са избягвани от по-голямата част от езичниците, които са задължени от закона (да имат деца), но ги избиват чрез аборти[1].“ (Към жена си 1.5).

Ако един значим фактор за ниската плодовитост на езичниците била ориентираната към мъжете култура, която придавала малка стойност на брака, значим фактор за по-високата плодовитост сред християните била една култура, която гледала на семейните връзки като на нещо свято. Както отбелязахме, християните осъждали изневярата на мъжете така както и на жените, и поставяли ударение върху задълженията на съпруга към съпругата както и на задълженията на съпругата към съпруга. Пишейки към църквата в Коринт, след като казва, че безбрачието вероятно следва да бъде предпочитано, Павел бързо продължава като дефинира удачните семейни взаимоотношения сред християните.

„Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате. Но, това казвам, като позволение, а не като заповед. Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.“ (1 Кор. 7:2–7).

Симетрията на отношенията, които Павел описва, била пълна противоположност не само на езическата култура, но и на еврейската – точно както позволението на жените да заемат важни религиозни позиции било в противовес на еврейската практика. И ако Павел изразява по-конвенционални патриархални виждания за брачните връзки в Ефесяни 5:22 – „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа“ – той отделя следващите 10 стиха, за да настави съпрузите да обичат своите съпруги.

Освен въпроса за ролите на жените, в повечето други отношения вижданията за семейството и за плодовитостта, поддържани от християните, показват еврейския произход на движението. Тези виждания могат най-добре да бъдат описани като изключително семейно ориентирани и подкрепящи родителството. Наистина, с течение на времето, християните започнали да подчертават, че основната цел на секса е възпроизводството и затова децата са брачно задължение. В добавка към тези очевидни разлики в отношението, имало и драматични разлики в поведението, които отличавали християните от езичниците в тяхното поведение спрямо бременните жени и малките деца.

Аборти и детеубийство

От самото начало християнското учение абсолютно забранявало абортите и детеубийството, определяйки и двете неща като убийство. Тези християнски забрани отразявали еврейския произход на движението. Според Йосиф Флавий:

„Освен това законът ни задължава да отглеждаме своето потомство и забранява на жените да причиняват аборти или да го убиват след това. И ако някоя жена направи това, тя ще се смята за убийца на детето си.“

По подобен начин александрийската еврейска творба, известна като Сентенции на псевдо-Фасилидидис съветва:

„Една жена не трябва да убива нероденото си дете и своята утроба, нито пък след като то се роди да го хвърли за плячка на кучетата и хищните птици.“ (цитирано от Gorman 1982:37)

Тези виждания се повтарят в ранините християнски писания по въпроса. Така, във втората глава на Дидахе, едно наставление за църковното учение, написано вероятно през 1 век (Robinson 1976), намираме заповедта: „Не убивайте децата чрез аборт нито ги убивайте след като са се родили!“ Юстин Мъченик в своята Първа апология, написана около средата на 2 век отбелязва:

„Ние сме били научени, че е нечестиво да изоставяме дори новородените деца… (понеже) по този начин бихме станали убийци.“ (27–29)

През 2 век Атенагор пише в гл. 35 от воето обръщение към император Марк Аврелий:

„Ние казваме, че жените, които използват лекарства, за да причинят аборти извършват убийство и ще отговарят пред Бога за аборта… понеже ние считаме дори ембриона в утробата за създаден от Бога човек и следователно за обект на Божията грижа… и (ние не) изоставяме новородени деца, понеже тези, които ги изоставят са виновни за детеубийство.“

До края на 2 век християните не само заявили своето отхвърляне на абортите и детеубийството, но и започнали директно да нападат езичниците и особено езическите религии, понеже подкрепяли подобни „престъпления“. В Октавий, Муниций Феликс обвинява:

„Аз виждам, че вие някога изоставяте новородените деца на дивите зверове и на птиците, а в друго време сте съкрушени когато се срещнете с някоя нелепа смърт. Сред вас има жени, които чрез пиенето на медицински смеси са унищожили източника на бъдещия човек в собствените си утроби и по този начин са извършили детеубийство още преди да родят. Тези неща със сигурност идват от вашите богове. Понеже Сатурн не е изоставял децата си, но ги поглъщал. Има основателна причина в някои части на Африка да му принасят деца в жертва.“ (гл. 33)

Контрол на раждаемостта

Първоначално християнското учение за употребата на контрацептиви може да е било донякъде неясно (Noonan 1965). Но тъй като не било съвсем ясно до каква степен методите на контрацепция, използвани от древните действително работели (и много като амулети носени на глезена, със сигурност не действали), не е от голямо значнение дали те били одобрявани или осъждани. От по-голямо значение за плодовитостта на християните били религиозните възражения, свързани с най-ефективните начини за контрол на раждаемостта – възражения, взети в по-голямата си част от юдаизма. Така евреите и християните се противопоставяли на сексуални практики, които оставяли спермата извън вагината. Както ясно показва библейската история, свързана с Онан, отдръпването и взаимната мастурбация били грехове в това, че семето било изливано на земята. Така Климент Александрийски пише:

„Поради божественото определение да служи за размножаване на хората, семето не трябва да бъде изхвърляно напразно, нито да бъде повреждано или пропилявано.“ (цитирано от Noonan 1965:93)

Както евреите така и християните осъждали аналния секс. В Римляни 1:26 Павел пише:

„Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.“

Що се отнася до оралния секс, Варнава пише:

„Да не станеш подобен на хората, за които сме чували, че вършват нечестие с устата си, които са противни на природата.“ (гл. 10)

По всички тези начини християните отхвърляли културните модели, които водели до намаляване на гръко-римското население.

Изобилие на плодовити жени

Един последен фактор за високата християнска плодовитост бил изобилието на жени, за които било много по-малко вероятно да са безплодни. Тъй като единствено жените могат да раждат деца, половото разпределение на населението е (при равни други условия) решаващ фактор за неговото ниво на възпроизводство. Това, че християнската общност вероятно била съставена от около 60% жени, давало на християнската субкултура един огромен потенциал за плодовитост. Разбира се, имайки предвид моралните ограничения на групата, жените-християнки трябвало да са женени, за да имат деца. Но, както се опитах да покажа по-рано, няма причина да смятаме, че нивото на бракове не е било високо, имайки предвид изобилието от мъже в заобикалящата ги култура. Освен това имаме множество причини да смятаме, че огромната част от децата, родени от тези „смесени“ бракове са били отглеждани в църквата.

Плодовитостта на християните

Някои учени са се опитвали да изчислят коефициента на плодовитост в Римската империя (Parkin 1992; Durand 1960; Russell 1958), но остава фактът, че никога няма да знаем това със сигурност. Това, което можем да установим е, че смъртността е била висока и по този начин е имало нужда от по-голяма раждаемост, за да се предотврати намаляването на населението. Изглежда също така много вероятно, че раждаемостта е била доста по-ниска от нужната за възстановяване на населението и, както споменахме по-горе, има достатъчно доказателства, че римското население наистина е намаляло по време на християнската ера. Отвъд тези общи неща, по-точната информация е съмнителна.

Що се отнася до плодовитостта на християнската популация, литературата мълчи. Поради тази причина аз отделих голямо внимание на това да установя, че основните причини за намаляване на населението в гръко-римския свят не се отнасят за християнската субкултура. Така, изглежда напълно удачно да приемем, че моделите на християнската популация ще наподобяват моделите, които обичайно се отнасят за обществата с подобно ниво на икономическо и културно развитие. Докато не достигнат до изчерпване на ресурсите за тяхното препитание, подобни общности обикновено са доста плодовити. Недостига на ресурси за препитание не е бил фактор за онова време и място, както ясно показва честото заселване на варвари за компенсиране недостига на населението. Следователно, можем да приемем, че по време на възхода на християнството, християнската популация се е увеличавала не само посредством обръщения, но и чрез естествен прираст. Въпросът е каква част от този растеж е поради естествен прираст? За съжаление ние просто не разполагаме с достатъчно данни, за да се опитаме да дадем обоснован отговор на този въпрос – нито дори с достатъчна база за хипотетични пресмятания. Всичко, което можем да кажем е, че вероятно немалка част от християнския растеж е бил по причина на по-големия естествен прираст.

Заключение

В тази глава аз се опитах да установя четири неща. Първо, християнските субкултури в древния свят бързо достигнали до положението на твърде значителен числен превес на жените, докато в езическия свят около тях броят на мъжете бил доста по-голям от този на жените. Тази промяна била резултат от християнските забрани срещу детеубийството и абортите, и от значителното полово неравенство при обръщенията. Второ, в пълно съгласие с теорията на Гутентаг и Секорд за връзката на статуса на жените с половите съотношения, жените християнки се радвали на значително по-висок статус в християнските субкултури отколкото езичничките в по-широкия свят. Това било особено забележимо при отношенията между половете в семейството, но жените заемали ръководни позиции и в църквата. Трето, имайки предвид по-големия брой на жени-християнки и по-големия брой мъже-езичници се случвали значителен брой смесени бракове, които осигурявали постоянен поток от вторични обръщенци в църквата. Накрая, аз твърдя, че големият брой жени-християнки довел до по-високи нива на раждаемост – като по този начин по-високата раждаемост допринасяла за растежа на християнството.


[1] В този текст Тертулиан всъщност казва, че християните не трябва да се стремят да имат деца, макар че, очевидно, мнозина от тях са търсели точно това – б. пр.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.