от Атанасий Александрийски
Атанасий, епископ на Александрия, е известен най-вече като непримирим борец с арианската ерес и защитник на Никейската вяра. По-малко известно е, че той е първият в историята на църквата, който изрежда книгите на Новия Завет такива каквито ги познаваме днес в нашите Библии. Разбира се, всички тези книги са били не само добре познати много по-рано, но и повсеместно използвани от християните. В същото време обаче чак до 4 век е съществувала известна несигурност кои книги трябва да бъдат приемани като боговдъхновени и кои единствено като полезни за четене в църквата. Всички по-ранни достигнали до нас списъци или добавят или пропускат някои книги. Освен това, както става ясно и от писмото на Атанасий, съществувал и голям брой книги, които не били нито боговдъхновени, нито дори полезни, а се отклонявалисе от християнската вяра. Тъй като не съществувал официално приет списък опасността редовите християни да бъдат заблудени от тях била значителна. Точно за да предпази вярващите Атанасий изпраща свой списък – първият, който включва това, което впоследствие се утвърждава като новозаветен канон.
Следва писмото на Атанасий с някои съкращения.
1. Te са измислили книги, които наричат книги на скрижалите и в които говорят за звезди, наричайки ги с имената на светии. По този начин те нанасят върху себе си двоен укор: за написалите такива книги, понеже са се усъвършенствали в едно лъжливо и достойно за окайване изкуство и поради невежите и простите понеже са ги отклонили чрез зли мисли от истинската вяра установена в пълнотата на истината и неукорно стояща пред Бога.
2. Но тъй като казахме, че еретиците са мъртви, а ние притежаващи божествените Писания за спасение, и тъй като се боя да не би, както Павел пише към коринтяните (2 Кор. 11:3) някои от по-простите да не бъдат подмамени от своята простота и чистота чрез лукавството на някои хора и посредством четенето на други книги – тези наречени апокрифни – да бъдат подведени поради приликата на техните имена с имената на истинските книги – аз ви умолявам да бъдете търпеливи понеже ви пиша, като един вид напомняне, за нещата, които вие знаете понеже това е необходимо за доброто на Църквата.
3. да говоря за тези неща аз ще следвам, да препоръчвам своето начинание, примерът на евангелист Лука, като кажа за себе си: „Тъй като и други предприеха” (Лука 1:1) да опишат книгите наречени апокрифни и да ги смесят с боговдъхновеното Писание, за което ние сме били напълно убедени понеже тези, които от началото са били свидетели и служители на Словото са го предали на отците, видя ми се добре и на мен, след като бях увещаван от истинските братя и както съм бил научен от началото, да изложа пред вас книгите включени в канона и предадени и приети за божествени. Целта на това е всеки, който е бил заблуден да осъди тези, които са го отклонили от пътя и за този, който стои здраво в чистотата да се зарадва виждайки тези неща да му се напомнят.
4. Така Стария Завет има двадесет и две книги на брой. Чувал съм, че това е броят на писанията сред евреите. Техният брой и ред е както следва. Първата е Битие, след това Изход, след това Левит, след това Числа и след това Второзаконие. След тях са Исус, син на Нун, след това Съдии, след това Рут. И отново, след тези са четирите книги на Царете, като първате и втората се считат за една книга и третата и четвъртата също за една. И отново, първата и втората книга на Летописите са смятани за една книга. След тях имаме книгата на Псалмите, след това Притчите, след това Еклесиаст и Песен на песните. Следва Йов, след това пророците, като дванадесетте се смятат за една книга. След това Исая, една книга, Еремия с Варух, Плач и посланието, една книга. След това Езекиил и Данаил, всяка една книга. Толкова относно Стария Завет.
5. Отново, нека не е досадно да говорим за книгите на Новия Завет. Те са четири евангелия, според Матей, Марк, Лука и Йоан. След това Деяния на апостолите и посланията наричани католически, които са седем на брой, а именно: на Яков, едно, на Петър, две, на Йоан, три и след тях едно на Юда. Освен това имаме четиринадесет послания на Павел написани в следния ред: първо към римляните, след това две към коринтяните, след тях към галатяните, след тях към ефесяните, след това към филипяните, след това към колосяните, след тези две към солунците и това към евреите. И още, две към Тимотей, едно към Тит и накрая, едно към Филемон. Отделно от тях е Откровението на Йоан.
6. Те са изворите на спасението, за да могат жадните да утолят жаждата си с живите слова, които те съдържат. Единствено в тях е проповядвано посланието на благочестието. Нека никой да не добавя към тях нито да отнема от тях. Защото заради тях Господ засрамил садукетите и казал: „Заблуждавате се понеже не знаете Писанията.” И пак Той укорил евреите казвайки: „Изследвайте Писанията понеже те свидетелствуват за Мен” (Матей 22:29, Йоан 5:39).
7. Но за по-голяма точност аз добавям и следното пишейки поради необходимост. Има и други книги освен тези, които наистина не са включени в канона, но са определени от отците да се четата от наскоро присъедините се към нас, които желаят да бъдат наставени в словото на благочестието: Премъдрост Соломонова и Премъдрост на Сирах, Естир, Юдит и Товит, тази наречена Учението на апостолите и Пастирът. Но първите, братя мои, са включени в канона, а вторите просто биват четени. Нито пък там някъде четем за апокрифни писания. Те са измислици на еретиците, които ги пишат когато си пожелаят и поставят върху тях собственото си одобрение и дата. По този начин, използвайки ги като древни писания те успяват да отклонят простите.
Rado's blog 