Никейското и реформаторското учение за Троицата – 2


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Никейската изповед от 381 г.

В тази изповед Синът е общностно изповядан със следните думи. Забележете „ние” – ние християните:

Вярваме в един Господ, Исус Христос, единствения (monogenes) Божий Син, вечнороден (gennao) от Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден (gennao), несътворен, единосъщен (homoousios) с Отца. Чрез Него всичко е станало. За нас и за нашето спасение Той слезе от небето, въплъти се чрез силата на Духа и дева Мария и стана човек.

Нека да подчертая седем неща, които тази изповед казва ясно и несъмнено за Божия Син.

  1. Първо, „Вярваме в един Господ Исус Христос.” Думите ясно отразяват 1 Кор 8:6. В този стих, както всички знаете, Павел прави еврейската Шема (Втор. 6:4), която е изповед, че Бог е един, изповед, че единия Бог е Бог Отец и Бог Син. Отново, както всички знаете, Господ/Kurios е Божието име в гръцкия СЗ. По този начин в тази изповед ние казваме, че вярваме, че „единия Господ,” идентифициран като Исус Христос, е Бог без какъвто и да е недостиг и все пак не е втори Бог. С други думи ние изповядваме, че Исус Христос е Яхве, всемогъщия Бог.

В Новия Завет Исус Христос е изповядван като „Господ” повече от 600 пъти. Името Господ изключва мисълта, че Исус Христос е вечно подчинен и покоряващ се на Бога.

Първата клауза в Никейската изповед веднага насочва нашето внимание към логическата невъзможност да изповядваме Исус като Господ и в същото време да твърдим, че Той е под Бог Отец и трябва да Му се покорява. Ако като Отца така и Сина правилно са изповядвани като Господ, върховният владетел над всичко, тогава не съществува различие в тяхната власт. Те имат еднакво владичество, власт, сила и авторитет.

Нека да илюстрирам това, което току що казах. След като чух един комплиментар англикан в Австралия да обяснява, че Синът трябва да се покорява на Отца аз го запитах как може да изповядва Исус като Господ всяка неделя в църква и след това през цялата останала седмица да учи, че Сина е вечно подчинен на Отца и трябва да Му се покорява? Той отговори: „Не виждам противоречие. Синът просто е малко по-малко Господ от Отца.”

Твърдейки несъмнено и многократно, че Отец и Сина са вечно и същностно различни по своя авторитет д-р Грудъм и д-р Уеър противоречат на първата клауза на христологичната изповед в Никейския символ:

  1. Второ, Никейската изповед казва: „Ние (християните) вярваме в един Господ, Исус Христос, единствения (monogenes), Божия Син… Ние всички знаем, че думата monogenes означава „единствен” в смисъл на „уникален,” „единствен по рода си.” Разбира се, гръцките отци като говорещи гръцки също са знаели, че тя означава „единствен” в смисъл на „уникален,” „единствен по рода си.” Никой от тях не е смятал, че тя означава „единороден.” Освен това, никой от тях не се е обръщал към тази дума или към тексответе, в които тя се намира като основа за вечното раждане на Сина.

Йоан използва думата monogenes за Исус Христос 5 пъти (Йоан 1:14, 18, 3;16, 18, 1 Йоан 4:9). Това определение на Сина съзнателно е било включено в изповедта понеже ясно изключва ужасната грешка на всички видове ариани, а именно, че човешкото синовенство определя божественото. Всички ариани твърдели, че понеже Исус Христос е наречен Божий Син Той е подобен на човешки син, Той е подчинен и трябва да се покорява на Отца.

Това, което казва тази клауза от изповедта е, че синовенството на Исус не е като човешкото синовенство. Има нещо свързано с Неговото синовенство, което е напълно различно от синовенството на всяко творение.

Казвайки, че Исусовотро синовенство е различно от човешкото синовенство аз не казвам нищо ново. Най-добрите богослови през вековете с един глас са заявявали, че човешкия език не може да определя Бога. Нашият човешки език е адекватен когато говори за други творения, но неадекватен отнесен към Създателя. Четвъртия Латернаски събор (1215) много ясно казва това: „Защото между Твореца и творенията никоя прилика не може да бъде изразена без това да доведе до още по-голяма разлика.” Това означава, че човешкия език използван за Бога не трябва да бъде приеман буквално, а аналогично.

Да твърдим, че човешкият език може да опише Бога вероятно е най-сериозната богословска грешка, която някой може да направи. Тя води до идолопоклонство: създаване на Бога според нашия собствен образ. Ние евангелските християни не трябва да дефинираме Божественото отчество и Божественото синовенство като се обръщаме към човешките опитности така както са склонни да правят либералните богослови. Ние трябва да дефинираме божественото отчество и синовенство в светлината на откровението от Писанието.

В Новия Завет Исус е наречен Синът/Божия Син за обозначаване на Неговото царско положение, а не подчиненост. Рефорираният богослов и комплментар Джон Фрейм казва: „Има значително припокриване между концепциите Господ и Син…И двете (титли) говорят за властта на Исус и за Неговият прерогатив като Бог, особено над Божият народ. С други думи (титлата Син говори за Неговият) божествен контрол, власт и присъствие[1].”

Аз съм напълно съгласен с д-р Фрейм. Вярвам, че Новия Завет нарича Исус Христос „Божият Син,” за да изрази Неговият царски статус, а НЕ Неговата подчиненост.

Д-р Грудъм и д-р Уеър, отново в противоречие с Никейската изповед, която казва, че Исус е син по един уникален начин, често и последователно твърдят, че Исус Христос трябва да бъде виждан подобно на всеки човешки син и като такъв е подчинен и по необходимост покорен на своя баща. Отбележете внимателно тяхната богословска методология: те дефиниран Бога с термините на творението, а не според откритото ни в Писанието.

Абсолютно отхвърляйки богословската методология на д-р Грудъм и д-р Уеър аз следвам комплиментара д-р Робърт Летъм. Той  безусловно осъжда д-р Грудъм и д-р Уеър в своята книга One God in Three Persons за това, че базират своето разбиране за Божия Син на несъвършените човешки отношения. Той казва, че това са ариански аргументи, които трябва да бъдат категорично отхвърлени. Той пише: „Аргумента на арианите, че човешките синове са подчинени на своите бащи води до тяхното заключение, че Синът е подчинен на Отца. Църквата отхвърлила това заключение като еретично и се противопоставила на логиката като погрешна. Вместо това (тя учела, че) Синът е равен на Отца по статус, сила и слава[2].”

Нека да кажа много ясно: да изповядваме Исус Христос като monogenes, уникалния Син, означава да кажем: Аз вярвам, че Той не е подобен на някой човешки син. Той е повече различен отколкото подобен на човешките синове.

  1. Трето, Никейската изповед казва: „Ние (християните) вярваме…в уникалния Божий Син, вечнороден (gennao) на Отца.”

Сега достигаме до това, което можем да наречем „учението за вечното раждане на Сина,” за което аз и по-голямата част от ортодоксалните богослови вярваме, че е основоположен елемент в учението за Троицата. Вие можете да видите колко важно е било то за епископите, написали тази изповед понеже те ни карат да изповядаме два пъти раждането на Сина веднъж в началото и веднъж в края на христологичната клауза. Това учение прилича на двата края на една книга. Поставил съм тези думи одебелени на моята Power Point презентация. Махнете ги от изповедта и няма нищо, което да подкрепя това, което стои по средата.

Учението за вечното раждане на Сина е утвърдено от Никейската и Атанасиевата изповед и от всички реформаторски и постреформаторски изповеди на вярата и на практика от всички значими богослови през последните 1800 години.

Учението за вечното раждане на Сина и за вечното изхождане на Духа имат за цел да обяснят тройното вечно себеидентифициране в живота на единия Бог. То прави това като посочва, че Библията говори за „раждането” на Сина „от” Отца и за „изхождането” на Духа „от” Отца. Това е едно учение, което идва от Писанието и то обяснява множество неща в Писанието. Това е едно красноречиво учение. То има много сериозна библейска подкрепа. Да твърдим, че най-големите богослови през вековете са учели едно учение лишено от библейска покдрепа е умопомрачително. То е невероятно.

За авторите на Никейската изповед и на практика за всички ортодоксални богослови главната основа за разграничаване и различаване на Отца и Сина е, че Отец вечно ражда Сина и Синът е роден от Отца. Това е ЕДИНСТВЕНАТА разлика между Отца и Сина, която Никейската изповед споменава и допуска и тази разлика е същностна за учението за Троицата.

Д-р Грудъм и д-р Уеър открито отхвърлят учението за вечното раждане. Д-р Грудъм казва, че би било най-добре думите за раждането на Сина да бъдат премахнати от Никейската изповед и от „всички съвременни богословски формулировки на учението за Троицата[3]. Д-р Уеър казва, че „учението е твърде спекулативно и не се основава на библейско учение[4].” За това няма неяснота – д-р Грудъм и д-р Уеър несъмнено казват, че те отхвърлят учението за вечното раждане на Сина така както то е било разбирано в продължение на 1800 години и по този начин отхвърлят това, което незаличимо и вечно разграничава Отца от Сина.

  1. Четвърто, забелязваме, че веднага след изповедта за вечното раждане на Сина Никейската изповед казва, че Сина е „Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен.” Това което тези думи утвърждават е, че на основата Своето вечно раждане Сина е всичко, което Отец е освен това, че Той не е Отец, а Син. Произхода не означава някакво умаляване на Сина по какъвто и да е начин или някакво разделяне между Отца и Сина. Тези думи са в изповедта, за да подчертаят, че докато Сина е „роден от Отца” и „от” Отца Той никакъв начин не е по-малък от, вечно подчинен или покоряващ се на Отца по какъвто и да е начин.

Да се твърди, че Никейската изповед говореща за вечното раждане на Сина учи Неговото вечно подчинение, както правят д-р Грудъм и д-р Уеър[5], означава да я изопачим. За епископите съставили тази изповед и за всички ортодоксални богослови през вековете вечното раждане на Сина учи, че Синът е „Бог от Бога, Светлина от светлината, Бог истинен от Бог истинен.” Учението за вечното раждане на Сина вместо да учи за вечното покорство на Сина учи за вечното равенство между Бог Отец и Бог Син.

  1. Пето, следва повалящ удар. Ние вярваме, че Синът е „единосъщ/homoousius на Отца.” Това не е дума, която Библията използва за Сина. Тя е едно следствие извлечено от изповедта, че Синът е „Бог от Бога.” Нека да обясня силата на гръцката дима homoousius.

Ние всички споделяме една и съща човешка природа, но ние не сме единосъщни. Отец и Сина а уникално единосъщни. Те и двамата са Бог, Който притежава пълна сила, могъщество и слава без никакъв недостатък.

Ако Отец и Сина са единосъщни това означава, че те не могат да имат три различни воли. Те не могат да бъдат разделени в зависимост от това какво правят, единия Бог не може да бъде разделен на Отец, Който управлява и Син, Който се подчинява и тяхната слава е една. Думата homoousius не позволява каквото и да е разделяне на божествните лица. Тя изключва абсолютно всяка възможност Сина да бъде вечно подчинен на Отца и по този начин различен от Отца по мощ, величие, власт, авторитет и слава.

Нито една от различните ариански школи през 4 век не била в състояние да приеме тази дума понеже като хора от 4 век живеещи в гръцка култура те разбирали, че да изповядат това означавало да изповядат, че като единосъщни Отец и Сина не могат да бъдат разделени по никакъв начин. Съвременните евангелски християни, които разделят Отец и Сина поставяйки Отец над Сина приемат термина понеже не разбират неговата сила. Те смятат, че той означава просто, че те имат еднаква Божествена природа.

Д-р Грудъм и д-р Уеър казват, че Отец и Сина са единосъщни, но в същото време те рязко разделят единия Бог на Отец, Който управлява и Син, Който се покорява, вменявайки по този начин две воли в Бога и по този начин на практика отричат, че Отец и Сина са единосъщни.

  1. Шесто, Никейската изповед казва за Сина, че „Чрез Него всичко е станало.” Тези думи отразяват думи от самото Писание (1 Кор. 8:6; Йоан 1:3; Евреи 1:2; ср. Кол. 1:16). За никейските отци най-важното разделение в цялата вселена било това между творението и Твореца. Така тези думи са включени в изповедта, за да подчертаят, че Синът е всемогъщ сътворец и все пак Той и Отец допринасят специфично в това дело като Отец и Син. В този случай Отец твори чрез и в Сина (Кол. 1:16).

За разлика от това д-р Грудъм казва, че Синът в творението е просто „активният агент, който изпълнява плановете и заповедите на Отца[6]” – което е точно това, което учи Арий. Д-р Уеър казва, че Синът „твори под властта на Отца[7].” Аз със сигурност не виждам подкрепа за тези твърдения в Никейската изповед и смятам, че думите в Писанията говорят за Него като за съ-творец.

Преди да продължим нататък бих искал да направя едно отклонение. Тъй като ортодоксалните богослови се стремят да вземат предвид всичко, което Писанието казва за божетсвените три личности те утвърждават един „ред” в божествения живот и действия. Те са съгласни, че в Бога няма нищо случайно. Писанието говори за модели, по които Бог действа. Един пример, който току що спомнехме е, че Той създава „чрез” или „в” Сина, а не по някакъв друг начин. По-важно, от Писанията ние научаваме, че Отец ражда Сина и Го изпраща в света. Подобни модели разграничават Божествените лица, но не правят никое от тях подчинено на друго. Ортодоксалността приема реда в Божествения живот и действия, но не някаква йерархическа подредба. Това заключение е потвърдено от наблюдението, че около 70-те пъти където новозаветните писатели свързват заедно трите божествени личности понякога Отец е споменат първи (Матей 28:19), понякога Синът (2 Кор. 13:13) и понякога Духът (1 Кор. 12:4-6)[8].

  1. Седмо, Никейската изповед казва: Ние (християните) вярваме, че „За нас и за нашето спасение Той (Синът) слезе от небето, и се въплъти чрез силата на Светия Дух и дева Мария, и стана човек.”

В този израз изповедта отразява Филипяни 2:4-11. Исус Христос, Божия Син, е имал „равенство с Бога (Отец)” и все пак „се отказа от всичко и взе на Себе Си образа на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ смири себе си и стана послушен до смърт.”

Това, което Филипяни учат е готовността за доброволно избрано подчинение и покоряване на Сина заради нашето спасение. На тази основа ортодоксалните богослови в един глас твърдят, че покорството и подчинението на Сина което виждаме във въплъщението не трябва да бъде пренасяно обратно към вечния живот на Бога. Да направим това е голям грешка.

Във въплътения Син, Когото срещаме в евангелията ние виждаме кенотичен Бог, себеизпразнил се Бог, Божият Син, Който е слязъл на земята от небето. Да пренасяме обратно в божествения живот на Бога което и да е от човешките ограничения на кенотичния Син или Неговото подчинение на Бога Отца като втори Адам е лошо богословие.

 Заедно с Атанасий, Августин, Аквински и Калвин аз вярвам, че да тълкуваме Библията правилно ние трябва да приемем, че в Писанието има „едно двойно описание на Спасителя,” едно „в Божия образ” и едно „в образа на слуга” и че двете не трябва да бъдат бъркани. Това, което великите богослови заключават е, че кенотичния Син не открива напълно прославения Син. Аз съм съгласен с тях.

Арианите през 4 век пренасяли доброволното подчинение на въплътения Син, покорството на Отца като втори Адам и Неговите човешки ограничения обратно във вечния живот на Бога. Д-р Грудъм и д-р Уеър правят абсолютно същото и по този начин още веднъж рязко се отдалечават от Никейската вяра и на практика от всеки значим богослов писал за Троицата от 325 г. насам.

[1] John M. Frame, The Doctrine of God, Phillipsburg: P&R, 2002, 658. Italics added.

[2] “Eternal Generation”, in, One God, 122.

[3] Systematic Theology, 1234.

[4] Father, Son and Holy Spirit, 162.

[5] Systematic Theology, 251-252, 1234, Countering the Claims, 239-240, Evangelical Feminism, 210-213;

[6] Systematic Theology, 266.

[7] “Equal in Essence, Distinct Roles: Eternal Functional Authority and Submission among the Essentially Equals Divine Persons of the Godhead”, JBMW, 2008, 13.2, 49.

[8] Виж подробното описание на този феномен от комплиментарния боголсов Родрик Дърст Reordering the Trinity: Six Movements of God in the New Testament, Grand Rapids: Kregel, 2015.

Реклама

4 thoughts on “Никейското и реформаторското учение за Троицата – 2

  1. Чудесна статия, благодаря. Само едно техническо уточнение, под Ортодоксални богослови, Ортодоксалнос (Orthodox-на английски, Ορθόδοξη на гъцки, Православие на български), се има впредвид Православни богослови, Православие. Ако не съм прав, моля да бъда корегиран, но определено мисля, че това е и смисъла, с който е ползван този израз от автора.

  2. В случая авторът няма предвид богословите от Православната църква, а богословите, които имат правилни виждания за Бога (разграничавайки ги например от арианите). Умишлено преведох думата като ортодоксални, за да не се бъркат с богословите (единствено) от православната църква. Мислех си, че ако напиша православни е по-лесно да стане объркване.

  3. Мисля че си прав, но признавам, че съм и объркан, защото спорът от 4-ти век е спор между Арийй и останалите ортодокс (православни) епископи, които и стават автори на Никейския символ на вярата, за когото става дума по-горе. А пък автора казва: „аз и по-голямата част от ортодоксалните богослови вярваме“ Объркан съм най-малкото, защото тези епископи са приемали иконите, молили са се за починали, служили са литургично, кръщавали са деца и т.н все неща които незнам дали автора бил нарекъл ортодокс в неговото разбиране за ортодокс? Как разбираме тогава кои богослови имат правилно виждане (кои са ортодокс) и кои не? Интересно ми е да чуя твоето мнение.

  4. На въпросът ти може да отговори само авторът – аз не се наемам а говоря от негово име.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.