Никейското и реформаторското учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Благодаря, д-р Сторм за приветствието. За мен е голяма чест да бъда поканен да открия този годишен форум на ЕБО посветен на Троицата.

Докато представям своето разбиране за Никейската изповед, реформаторските и следреформаторските изповеди аз ще говоря много директно и ясно както, уверен съм от миналите си опитности, че ще направят и д-р Грудъм и д-р Уеър[1]. Д-р Ериксън, който споделя моето виждане, което е противно на това на д-р Грудъм и д-р Уеър, аз съм сигурен, че ще бъде най-ясен в това, което ще каже както и най-милостив. Аз говоря директно понеже въпросът, който разискваме е от огромно значение за евангелската общност. Вярвам, че това, което д-р Грудъм и д-р Уеър учат за Троицата и което сега е вярвано от твърде голям брой евангелски християни противоречи на Никейската изповед, на реформаторските и следреформаторските изповеди  и на доктриналната основа на ЕБО.

Аз ще направя въпросът напълно ясен от самото начало на  моето представяне. Първо, аз нямам някакво особено, лично мое учение за Троицата.  Всичко следващо, което казвам за Троицата е просто кратко представяне на това, което смятам за историческото, ортодоксално учение за Троицата такова каквото е изложено  от Никейската изповед. Аз не зная нищо за т. нар. „евангелско егалитарно учение за Троицата.”

Това означава, че като цяло аз имам същото виждане за Троицата както много комлиментарни реформирани богослови, които са застанали против учението на д-р Грудъм и д-р Уеър  за Троицата[2].  Това веднага показва, че разделението относно Троицата не е между евангелски християни егалитари и евангелски християни комплиментари, а между евангелски християни придържащи се към изповедите и такива, които не се придържат към тях.

Второ, аз искам да кажа ясно и несъмнено, че смятам, че учението за Троицата не може да ни каже абсолютно нищо за отношенията между половете. Лично аз не не основавам своите егалитарни виждания върху Троицата и на практика нито един евангелски християнин егалитар не прави това. Аз публикувам относно въпросът за жените от 1975 г. и никога не съм се обръщал към Троицата за подкрепа на пълното равенство между половете.

Комплимантарът Фред Сандърс, който ще изнесе лекция след този форум, потвърждава това, което казах. В своя блог и в лично писмо към мен той казва: „Не съм намерил нищо написано от Кевин Джилс, в което той да защитава своята егалитарна позиция обръщайки се към Троицата.”

Аз не се обръщам към учението за Троицата понеже вярвам, че учението за Троицата е нашето специфично християнско разбиране за Бога, не социална програма, и защо и как учението за Троицата може да определя нашето учение за половете, каквото и да е то, напълно ми убягва. Троицата е три божествени личности, за всяка от които се говори аналогично с мъжки термини. Трябва да попитаме защо и как може едно тройно, аналогично, изцяло „мъжко” отношение да определя нашето двойно отношение между мъж и жена тук на земята? Не е възможна никаква аналогична корелация. Подобни аргументи просто са лишени от смисъл. Логиката на подобен аргумент би била, че тройната връзка е идеала или, че връката мъж-мъж е идеала!!!!  Смятам, че никой от нас не подкрепя подобни изводи.

Невъзможността да се направи връзка се вижда ясно от Систематичното богословие на д-р Грудъм. На стр. 257, в опит да направи подобна връзка, той оприличава Троицата на баща, майка и едно дете. Правейки това той представя Сина като женски образ – Сина става аналогия на съпругата. Още по-лошо, тази семейна картина на Бога няма нищо общо с откритото ни учение за Троицата. Тя повече наподобява гръцката митология.

Това наблюдение ни довежда до сърцето на това, което вярвам е фундаменталната и свойствена грешка в учението на д-р Грудъм и д-р Уеър за Троицата – изобразяването на Бога с човешки образи вместо по начина, по който тя ни е открита в Писанието.

Моят последователен аргумент в продължение на почти 30 години е бил, че ако евангелските християни желаем да имаме правилно учение за Троицата основната и фундаментално учение на християнската вяра, ние трябва ясно и напълно да разграничим нашето учение за Троицата и нашето учение за половете. Те по никакъв начин не са свързани и когато свържем двете учения и двете биват изопачени.

Не разполагам с време да разгледам 1 Кор. 11:3 във всеки детайл, но аз съм сигурен, че един единствен текст не оправдава свързването на учението на Троицата и нашето учение за половете. Това не е тринитарен текст Духът не се споменава в него и изглежда, че гръцката дума kephele („глава”) почти със сигурност носи метафоричното значение на „източник.” Жената идва от мъжа (Адам) (1 Кор. 11:8,12) и Синът идва от Отца.

Моята трета точка в това въведение. В моето представяне този следобед аз твърдя, че д-р Грудъм и д-р Уеър учат за Троицата нещо, което се намира в ясно и рязко противоречие с историческата ортодоксалност така както тя е изложена в Никейската изповед.

Не може да се отрече,  че ние имаме две явно противи учения за Троицата. Д-р Грудъм и д-р Уеър твърдят на основата на аналогията на сътворението, че съществува една йерархически подредена Троица, в която Отец владее над Сина както и че това е историческата ортодоксалност, това, което църквата е вярвала от 325 г. насам. Аз твърдя точно обратното. На основата на Писанието, аз твърдя, че Отец и Сина са в еднаква степен Бог и Отец не владее над Сина. Това е, което църквата е вярвала от 325 г. насам. Не е възможно да имаме две по-противоположни позиции. Не съществува средно положение.

Когато достигнем до учението за Троицата ние не говорим за богословски въпрос където едната страна може да твърди едно нещо, а другата противното без да е възможно да достигнем до решение. В този случай няма каквато и да е неяснота що се отнася до определената тринитарна ортодоксалност. Нито едно друго учение не е било по-ясно изразявано от великите богослови на църквата през вековете и никое не е било по-ясно и последователно изразявано в изповедите на църквата.

Никейската изповед е определящ израз на учението на Троицата за повече от 2 милиарда християни. Тя е обвързваща за римокатолици, източноправославни, англикани, лутерани, презвитериани и реформирани християни. Тези 2 милиарда вярващи са съгласни, че всеки, който отрича това, което учи Никейската изповед остава извън католическата вяра и всяка общност от християни, която отрича това, което Никейската изповед учи е по-дефиниция християнска секта. На тази основа ние не приемаме Свидетелите на Йехова за ортодоксални християни понеже те не са в състояние да изповядат тази изповед, макар че подобно на нас, евангелските християни, те поддържат непогрешимостта на Писанието.

Можете да бъдете сигурни, че аз не поставям тази изповед, или която и да е било друга изповед, над Писанието по авторитет или дори на еднакво ниво с Писанието. За мен, както и за 2 милиарда християни, тази изповед изразява това, за което църквата се е съгласила, че Писанието учи. Според моето виждане в тази изповед ние имаме най-авторитетното тълкуване на това, което Писанието учи за отношенията между Отца и Сина.

КЪМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ

[1] В публичното си представяне аз пропуснах този параграф както и свързания с Фред Сандърс поради ограничения във времето.

[2] Като Робърт Летъм, Карл Трумън, Фред Сандърс, Лиъм Голигър, Айми Бърд, Кийт Джонсън, Стивън Линбед, Тод Пруит, Майкъл Хортън и Ричард Мюлер.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.