Ролята на жените за растежа на християнството – 5


от Родни Старк

images

Смесените бракове и вторичните обръщения

Както Петър така и Павел приемат женитбата между християни и езичници. Петър съветва жените, чийто съпрузи не са обърнати да бъдат покорни, така че съпрузите им да могат да бъдат спечелени за вярата „както виждат как се обхождате със страх и чистота“ (1 Петър 3:1–2). Павел дава подобен съвет отбелязвайки, че „невярващия мъж се освещава чрез жена си“ (1 Кор. 7:13–14). И двата пасажа обикновено са тълкувани като насоки за хора, чието обръщание се е случило след брака им. В такива обстоятелства, както отбелязва Уейн Мийкс, християнските „правила за развода имат превес над предпочитанията за групова ендогамия“ (1983:101). Но аз смятам, че тези текстове може да отразяват една много по-голяма толерантност спрямо смесените бракове отколкото е било приемано. Аргументите ми са следните.

Знаем, че е съществувал твърде съществен числен превес на жените на възраст за брак сред християните и че това е било признато за проблем. Фокс говори за загрижеността сред църковните водачи „да решат проблема с излишъка на жени-християнки и недостига на мъже-християни“ (1987:309). Наистина, около 200 година Калист, епископ на Рим, разочаровал мозина от своите свещеници като постановил, че жени-християнки могат да живеят в „законов конкубинат“ без да встъпват в брак (Brown 1988; Fox 1987; Latourette 1937). Макар Иполит и други съвременници да отхвърлили действията на папата като одобряващи прелюбодейството, Харнак защитава Калист на основата на обстоятелствата, пред които той бил изправен:

„Тези обстоятелства били породени от факта, че момичетата-християнки в църквата надвишавали по брой младежите. Снизхождението на Калист без съмнение имало отношение към жените от висшите класи в църквата, каквито имало мнозина.“ (1908: 2:83–84).

По-конкретно, Калист се опитвал да се справи с проблема, пред който била изправена висшата класа жени, чийто единствени възможности за брак в християнската общност били да се омъжат за мъже от по-нисък ранг. Ако влезели в законни бракове с такива мъже, жените-благороднички биха изгубили много легални привилегии както и контрола върху своето богатство. Ако за една високопоставена жена-християнка било толкова трудно да си намери съпруг, че Римският епископ да позволи „законовия конкубинат“, как би могъл той да осъди жените-християнки от средните или ниските класи за това, че се омъжвали за мъже-езичници, особено ако те правели това, спазвайки изискванията на църквата за религиозно възпитание на децата си? Тук е удачно да си припомним случая с Помпония Грецина, жена-аристократка, която била ранна обръщенка спомената в гл. 2. Не е сигурно дали нейният съпруг Платий някога станал християнин, макар че той внимателно я защитавал от клюките, но изглежда няма съмнение, че децата ѝ били възпитани като такива. Според Марта Сорди „през втори век (нейното семейство) било християнско (член на семейството е погребан в катакомбите на св. Калист) (1986:27).

Както ще видим в следващата глава, по-голямата раждаемост играела важна роля за растежа на християнството. Но ако доминиращият бой жени християнки водел до неженени, бездетни жени, тяхната потенциална раждаемост не би оказвала влияние върху разтежа на християнството. Обобщавайки своето дълго изследване на източниците, Харнак отбелязва, че се споменават множество смесени бракове и практически във всички случаи „съпругът не бил християнин, докато съпругата била християнка“ (1908:279).

Накрая, честотата, с която ранните църковни отци осъждат браковете с езичници може да показва, че християните „отказвали да дават своите синове и дъщери на езичници“. Но това може да показва и обратното, тъй като хората не са склонни да продължават да повтарят нещо незначително. Тертулиан предлага интересен пример. Пишейки около 200 г. той яростно осъжда жените-християнки, които се омъжвали за езичници, описвайки последните като „роби на дявола“ (цитирано от Фокс 1987:308). Той също така пише две яростни книги, осъждайки жените-християнки заради това, че използват грим, боядисват си косите, обличат модерни дрехи и носят бижута (1959 ed.). От последното аз със сигурност няма да заключа, че по-голямата част от жените по времето на Тертулиан са се обличали просто и са отхвърляли козметиката. Ако случаят беше такъв, Тертулиан би бил глупак, който пише нещо, което не е свързано с действителността – а той съвсем очевидно не е такъв. Аз съм склонен да приема същата интерпретация по отношение на неговата атака спрямо жените-християнки, които се омъжвали за езичници – гневът на Тертулиан отразява честотата на подобни бракове. Всъщност, Тертулиан счита за необходимо да признае, че един от неговите колеги твърди, че „докато женитбата за езичник определено е престъпление, то това е съвсем незначително престъпление“ (цитирано от Harnack 1908: 2:82).

Майкъл Уолш изглежда изглежда е съгласен, че смесените бракове били обичайни. Коментирайки едно твърдение на Игнатий Антиохийски, че християните трябва да се женят единствено след съгласие от техния местен епископ, Уолш пише:

„Твърдението на Игнатий може да е опит да се несърчат браковете между християните, тъй като несъмнено браковете между християни и езичници били често срещано явление, особено в ранните години. Отначало църквата не обезсърчавала тази практика, която имала своите предимства: тя можела да доведе нови хора в нея.“ (1986:216)

Това виждане е подкрепено по-нататък от липсата на загриженост при ранните християнски документи за загуба на членове чрез бракове с езичници. Петър и Павел се надяват, че християните ще доведат своите партньори в църквата, но нито един не изглежда ни най-малко обезпокоен, че християнинът може да се върне обратно към езичеството. Освен това езическите източници са съгласни с това. Смелостта на християнските мъченици удивила и обезпокоила мнозина езичници. Плиний отбелязва „упоритостта и непреклонната твърдост“ (Letters, 1943 ed.) на християните, доведени пред него – под заплаха от смърт те не се отричали. Император Марк Аврелий също отбелязва твърдостта на християнските мъченици (The Communings, 1916 ed.). И Гален пише за християните, че „тяхното презрение към смъртта (и от нейното следствие) ежедневно е пред очите ни“ (цитирано от Benko 1984:141). Високото ниво на посвещение, което генерирала ранната църква сред своите членове, трябва да е правило безопасно за тях да влизат в смесени бракове.

Че християните рядко били изгубвани поради смесени бракове е също така в съгласие със съвременните наблюдения на проблемните съвременни религиозни движения. Жените членове на Свидетели на Йехова често се омъжват извън групата (Heaton 1990). Това рядко води то тяхното отпадане и често до обръщението на съпруга. Всъщност, този феномен е толкова често срещан, че Андрю Грийли (1970) предлага правилото, че при смесени бракове по-малко религиозният човек обикновено се присъединява към религията на по-религиозния.

Но какъв брой смесени бракове е имало и от какво значение били те за придобиването на вторични обръщенци? Това, което знаем е, че вторичните обръщения били доста често срещани сред висшата римска класа (Fox 1987; Chadwick 1967). Причината за това била отчасти, че множество омъжени жени от висшата класа ставали християни и след това успявали да обърнат своите съпрузи – това било особено характерно за 4 век. Но това се случвало също и понеже много жени-християнки от висшата класа се омъжвали за езичници, някои от които те след това успявали да обърнат (Harnack 1908, vol. 2). Всъщност Питър Браун пише за жените-християнки като за „врата“ в езическите семейства където „те били съпруги, слуги и бавачки на невярващите“ (1988:154).

Всъщност, няма изобилие от непосредствени доказателства за това, че смесените бракове между жени-християнки и мъже-езичници били широко разпространени. Но, според мен, това изглежда разумно. Разумно е да смятаме, че поради значителния излишък на жени на възраст за брак сред християните, пребиваващи в един свят, в който жените недостигали, и при положение, че християните изглежда не се страхували, че смесените бракове ще накарат дъщерите им да изоставят своята вяра, подобни бракове биха били нещо обичайно. И от това, което знаем за механизмите на обръщение, тези смесени бракове биха довели до множество вторични обръщения. Както подробно говорихме в глава 1, обръщението е феномен, свързан с мрежите от познанства, основан на междуличностна привързаност. Хората се присъединяват към дадено движение за да приравнят своя религиозен статус с този на своите приятели и роднини, които вече са направили това. Следователно, за да предложим достоверно виждане за растежа на християнството, ние трябва да открием механизмите, чрез които християните формирали връзки с езичниците. Казано по друг начин, ние трябва да открием как християните успявали да останат една отворена мрежа и да продължават да изграждат връзки с външните хора вместо да се превърнат в затворена общност от вярващи. Един висок процент на смесени бракове е един подобен механизъм. И аз смятам, че той е бил решаващ за растежа на християнството. Всъщност, смесените бракове имат и друго важно следствие. Те не допускат излишъкът на жени да прерасне в бездетни, самотни жени.

Обратно, изглежда вероятно плодовитостта сред християните да е надхвърляла доста тази на езичниците и това също да е спомогнало за християнизирането на гръко-римския свят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.