История на църквата 3-23


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 23

Разказ за апостол Йоан

1. По това време апостолът и евангелист Йоан, този, когото Исус обичал, все още живеел в Азия и управлявал църквите в региона, завръщайки се след смъртта на Домициан от заточението на острова.

2. А че той все още бил жив по това време може да се установи от свидетелството на двама свидетели. Тези, които са защитавали правата вяра на църквата трябва да се считат за надеждни свидетели; и такива са Ириней и Климент Александрийски.

3. Първият, във втората книга на своята творба Против ересите пише следното (2.22.5): „И всички стареи, които са свързани с Йоан ученикът Господен свидетелствуват, че Йоан им предал това. Понеже той останал сред тях до времето на Траян[1].”

4. И в третата книга на същата творба той твърди същото със следите думи (3.3.4): „Но и църквата в Ефес, която била основана от Павел и където Йоан останал до времето на Траян, е верен свидетел за апостолската традиция.”

5. По подобен начин и Климент в своята книга озаглавена: „Кой богаташ ще се спаси?” посочва времето[2] и добавя една история, която е много привлекателна за тези, които се удоволстват да слушат нещо красиво и полезно. Вземете и прочетете историята, която казва следното[3]:

6. „Слушайте една история, която не е просто измислица, а истина случила се с апостол Йоан и която била предавана и запомнена. Когато, след смъртта на тирана, се завърнал от остров Патмос в Ефес, той бил поканен да посети съседните езически територии, за да назначи епископи на някои места, на други да сложи в ред църквите и на други да избере за служение този, който бил посочен от Духа.

7. Когато стигнал до един от градовете, който не се намирал много далеч (името на който някои добавят) и утешил братята по други въпроси, накрая той се обърнал към избраният епископ и виждайки млад и силен човек с приятна външност и ревностен нрав казал: „Този човек аз предавам на теб с пълна сериозност в присъствието на църквата и със свидетелството на Христос.” И когато епископът приел отговорността и обещал всичко той повторил същото обръщайки се към същите свидетели и след това заминал за Ефес.

8. Но презвитера, вземайки у дома младежът, който му бил поверен, го отгледал, пазил, хранел и накрая го кръстил[4]. След това той отслабил своята стриктна грижа и внимание с идеята, че слагайки върху него Господния печат[5] му е дал съвършената защита.

9. Но някои младежи на същата възраст празни, разпуснати и навикнали на зли дела го покварили когато той преждевременно бил освободен от ограниченията. Първоначално те го подлъгали със скъпи развлечения, след това когато излизали през нощта за грабежи го взели със себе си и накрая поискали да се присъедини към тях в някакво голямо престъпление.

10. Малко по малко той навикнал на подобни неща и поради пламенността на своя характер оставил добрия път и както оседлан и силен кон впива зъбите си в юздата той се хвърлил безразсъдно в бездната.

11. Накрая отчаян, че може да получи Божието спасение той повече не разсъждавал над това кое било незначително, а извършил големи престъпления. И тъй като сега бил изгубен веднъж завинаги той очаквал съдбата му да бъде подобна на другите. Затова сформирайки разбойническа банда той се превърнал в дързък главатар, най-буйния, най-кръвожадния, най-жестокия от всички тях.

12. Минало време и се явила някаква необходимост, поради която те изпратили за Йоан. След като сложил в ред останалите неща, за които бил дошъл той попитал: „Ела, о, епископе, върни ни депозита, който аз и Христос ти поверихме, а църквата, над която ти престояваш е свидетел.”

13. Епископът първо бил объркан смятайки, че е лъжливо обвинен за пари, които той не бил получавал и нито можел да повярва на обвиненията, че е направил това нито пък можел да не вярва на Йоан. Но когато той казал: „Аз искам младежът и братовата душа,” старецът, въздишайки дълбоко и в същото време избухвайки в сълзи, казал: „Той е мъртъв.” „Как и от каква смърт?” „Той е мъртъв за Бога,” казал той „понеже стана нечестив и ни изостави, а накрая стана и разбойник. И сега вместо в църквата той ловува в планините с банда от хора подобни на него.”

14. Но апостолът раздирайки дрехите си биейки главата си с голяма скръб казал: „Чудесен пазач оставих аз за братовата си душа! Но доведете ми кон и нека някой ми покаже пътя.” Той тръгнал от църквата и достигайки до мястото бил взет като заложник от разбойническите съгледвачи.

15. Той обаче нито бягал нито се молел, а извикал: „За това дойдох. Водете ме при своя началник.”

16. Последният по това време чакал въоръжен. Но когато разпознал Йоан да идва той се обърнал засрамен, за да побегне.

17. Но Йоан, забравяйки възрастта си, го преследвал с цялата си сила викайки: „Защо, сине мой, бягаш от мен, родният ти баща, невъоръжен и стар? Съжали ме, сине мой, не се бой. Все още има надежда за живота ти. Аз ще дам отчет пред Христос за теб. Ако е нужно с готовност ще понеса твоята смърт така както Господ претърпя смърт за нас. За теб ще дам живота си. Стани, вярвай. Христос ме изпрати.”

18. Той, когато чул това, първо спрял и гледал надолу, след това вдигнал ръцете си и като затреперил горчиво заплакал. Когато старецът се приближил той го прегърнал, изповядвайки се със съжаление доколкото бил способен, се кръстил втори път със сълзи скривайки единствено десницата си.

19. Но Йоан, заклевайки му се и давайки му обещание, че ще намери прошка при Спасителя, го умолявал, паднал на колене, целувал десницата му сякаш сега тя била очистена от покаянието и го завел обратно до църквата. И застъпвайки се за него с много молитви, преминавайки заедно с него през постоянен пост и обуздавайки умът му чрез много думи, той не се отделил от него докато не го възстановил в църквата, показвайки голям пример за истинско покаяние и голямо доказателство за обновление, един трофей на видимо възкресение.”

[1] Точно  тази връзка Ириней изказва своето удивително твърдение, основано върху свидетелството на хората, кото били с Йоан в Азия, че Исус живял до 40 или 50 годишна възраст.

[2] Той посочва времето казвайки единствено „след като тиранът бил мъртъв,” което може да се отнася или до Домициан или до Нерон. Но споменатата от Йоан малко по-рано „дълбока старост” изглежда сочи към краят на века, а не към времето на Нерон. Във всеки случай наличието на единодушна традиция за Домициан и липсата на противна традиция би трябвало да ни накарат да разбираме текста по този начин.

[3] Quis Dives salvetur, гл. 42.

[4] Буквално просветил

[5] T.e. кръщението

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.