Ролята на жените за растежа на християнството – 4


от Родни Старк

images

Полът и религиозните роли

Добре известно е, че ранната църква привличала необичайно голям брой високопоставени жени (Fox 1987; Grant 1 977; 1970; Harnack 1908, vol. 2). Но тук ни интересуват ролите, които жените заемали в ранните християнски общества. Нека да подчертая, че под „ранно християнство“ аз имам предвид периода от приблизително първите 5 века. След това, тъй като християнството се превърнало в доминираща вяра на империята и тъй като числените съотношения между половете отговаряли на спада в различните обръщения на мъжете и жените, ролите на жените станали много по-ограничени.

Що се отнася до статуса на жените в ранната църква, твърде много се разчита на 1 Кор. 14:34–36, където Павел изглежда забранява на жените да говорят в църквата. Лорънс Янакон (1982) убедително показва, че тези стихове са противни на действителната позиция на Павел и всъщност са цитат от твърденията на коринтяните, които Павел оборва. Със сигурност това твърдение влиза в противоречие с всичко, което Павел пише за удачната роля на жените в църквата. Освен това, Павел няколко пъти признава водаческите позиции на жени в различните общества.

В Римл. 16:1–2 Павел представя и препоръчва на римската общност „нашата сестра Фива“, която е „дякониса на църквата в Кенхрея“ и която му е помагала много. Дяконите са били доста важни в древната църква. Те са помагали в литургичните функции и управлявали доброволните благотворителни дейности на църквата. Очевидно Павел е смятал за напълно удачно за една жена да заема таква позиция. Нито пък това е било изолиран случай. Климент Александрийски пише за „жените дякони“ и в 451 г. Първият Халкедонски събор постановява, че отсега нататък една дякониса трябва да бъде поне 40 годишна и неженена (Ferguson 1 990). От страна на езичниците, в своето известно писмо до император Траян, Плиний Младши докладва, че е измъчвал две млади жени-християнки „които били наричани дякониси“ (1943). Павел не само препоръчва дяконисата Фива, но изпраща и поздрави до важни жени в римската общност, вкл. Приска, за която казва, че е „подложила врата си“ за него. Той моли получателите на това писмо да поздарвят „Мария, която се труди усърдно сред вас“ и изпраща поздрави на няколко други жени (Римл. 16:1–15). Освен това в 1 Тим. 3:11 Павел отново споменава жени в ролята на дякони отбелязвайки, че тези, които заемат подобна длъжност трябва да са „сериозни, да не са клеветници, самообладани, верни във всичко“.

Че жените често служели като дякони в ранната църква дълго време не е било ясно понеже превода „Кинг Джеймс“ говори за Фива просто като за „служителка“ на църквата и променя думите на Павел в 1 Тимотей в коментар относно жените на дяконите. Но това отразява сексистките норми от 17 век, а не реалността на ранните християнски общности. В началото на 3 век великият християнин интелектуалец Ориген пише следния коментар към писмото на Павел към римляните:

„Този текст учи с авторитета на апостола, че… има, както вече казахме, жени дякони в църквата и че жените, които са помагали на толкова много хора и които чрез делата си са заслужили да бъдат похвалени от апостола трябва да бъдат приемани в дяконство.“ (цитирано в Gryson 1976:134).

Всички значими съвременни преводи на Библията са възстановили оригиналния език на Павел в тези две писма, но по някакъв начин илюзиите хвърлени от фалшификацията на „Кинг Джеймс“ продължават да битуват широко. Все пак историите на ранната църква и библейските учени като цяло са съгласни, че жените са били поставяни в позиции на почит и авторитет в ранното християнство (Frend 1984; Gryson 1976; Cadoux 1925). Питър Браун отбелязва, че в това отношение християнството се е различавало не само от езичеството, но и от евреите:

„Християнските свещеници… направили една стъпка, която ги разделила от палестинските равини… Те приемали жени като свои патрони и дори предлагали на жените роли, в които те можели да действат като сътрудници“ (1988: 144–145).

Никой от колегите на уважавания Уейн Мийкс не би оспорил следното негово твърдение:

„Жените… са Павлови съработници като евангелисти и учители. Както по отношение на тяхната позиция в по-широкото общество, така и по отношение на участието им в християнските общности тогава, известен брой жени отишли отвъд нормалните очаквания за женските роли.“ (1983:71).

Едно внимателно изследване на римските гонения също показва, че жените заемали позиции на власт и почит в християнските църкви. Действителният борй на християните, измъчвани от римляните, бил доста малък и мнозинството от мъжете, които били умъртвени, били служители, вкл. епископи. Фактът, че много голям брой от тези мъченици били жени кара Бони Боумън Търстън (1989) да смята, че те също са били смятани от римляните за заемащи някакви официални длъжности. Това е в съгласие с факта, че жените, измъчвани и след това вероятно екзекутирани от Плиний, били дякониси.

Така, точно както предсказва теорията на Гутентаг и Секорд, твърде благоприятното числено съотношение на жените скоро прераснало в доста по-висок статус и сила както в семейството, така и в религиозната субкултура, отколкото имали жените-езичнички.

Нека да отбележа, че жените в Рим и в римските градове имали по-голяма свобода и власт отколкото жените в гръцките градове на империята (MacMullen 1984). Обаче именно в гръцките градове на Мала Азия и Северна Африка християнството направило своите най-големи ранни пробиви и именно тези градове са фокуса на нашия анализ. Наистина, дори в тази част от империята, жените-езичнички понякога заемали важни длъжности в различните мистични култове и светилища. Обаче тези религиозни групи и центрове били сами по себе си доста периферни за властта в езическото общество, тъй като последната била съсредоточена най-вече в светските роли. За разлика от това, църквата била основната социална структура на християнската субкултура. Ежедневният живот се въртял около църквата и властта била съсредоточена в ръцете на църковните служители. До степента, в която жените заемали важни позиции в църквата, те имали по-голяма власт и стаут от жените езичнички. Наистина, участието в митраизма, който често бил смятан за основния ранен конкурент на християнството, било ограничено до мъжете (Ferguson 1990).

Сега бих желал да проследя едно допълнително и еднакво забележително следствие от това много различно числово съотношение между половете между християните и езичниците. В езическия свят, който заобикалял ранните християни, численият превес на мъжете правел жените недостатъчни. Но в християнската субкултура съпрузите били тези, които не достигали. Тук се откривала една прекрасна възможност за привличане на вторични обръщенци.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.