Ролята на жените за растежа на християнството – 3


от Родни Старк

images

Съпруги, вдовици и невести

Най-значимият аспект от подобрения статус на жените в християнската субкултура бил, че християните отхвърляли всяко детеубийство. Но по-доброто християнско виждане на жените може да бъде видяно и в тяхното отхвърляне на развода, кръвосмешението, брачната невярност и полигамията. Както посочва Фокс: „вярност без развод била очаквана от всеки християнин“ (1987:354). Освен това, макар забраните за развод и повторна женитба да еволюирали бавно, най-ранните църковни събори постановили, че „двуженците“ не могат да заемат църковни длъжности  (Fox 1987).

Подобно на езичниците, ранните християни ценели въздържанието на жените, но за разлика от тях те отхвърляли двойния стандарт, който давал на мъжете езичници сексуална свобода (Sandison 1967). Мъжете християни били насърчавани да останат девствени до брака (Fox 1987) и извънбрачният секс бил осъждан като прелюбодейство. Чадуик отбелязва, че християните „виждали неверността на съпруга като не по-малко сериозно нарушаване на лоялността и доверието отколкото невярността на съпругата“ (1967:59). Дори великият гръцки лекар Гален отбелязал, че християните се „въздържат от съжителство“ (цитирано в Benko 1984:142).

Ако овдовеели, жените християнки също имали доста значителни преимущества. Вдовиците-езичнички се изправяли пред много силен обществен натиск да се омъжат повторно. Август дори глобявал вдовици ако не се омъжели след две години вдовство (Fox 1 987). Разбира се, когато една вдовица езичничка се омъжвала повторно, тя губела цялото си наследство – то ставало собственост на нейния съпруг. За разлика от това, сред християните вдовиците били много уважавани и повторната женитба била, да се изразим по този начин, кротко обезсърчавана. По този начин не само, че богатите вдовици били в състояние да запазят дома на своя съпруг, но църквата била готова да подпомага бедните вдовици, позволявайки им по този начин да направят избор дали да се омъжат повторно или не. Евсевий цитира едно писмо от Корнилий, епископ на Рим, написано през 251 г. до епископ Флавий на Антиохия, в което той казва, че „повече от 1500 вдовици и пострадали хора“ са под грижата на местната общност, която може би включвала около 30 000 члена по това време. (The Histvry of the Church, 1965 ed., виж и бележката на редактора на стр. 282).

Във всичко това жените-християнки имали по-голяма сигурност в брака отколкото жените-езичнички. Но имало и друг значим брачен аспект, който жените получавали ставайки християнки. Те се омъжвали на по-голяма възраст и имали по-голям избор за кого да се омъжат. Тъй като, както ще видим, жените-езичнички често били насилвани да сключат бракове преди да са достигали пубертета и тези бракове били консумирани, това не било нещо незначително. В едно свое съчинение историческият демограф Кийт Хопкинс (1965а) обобщава едновековните изследвания, свързани с възрастта за сключване на брак на римските жени – всъщност, по-голямата част от тях момичета.

В добавка към обичайните класически истории, литературните доказателства се състоят от писмени документи от юристи и лекари. Количествените данни са основани на надписи, по-голямата част от тях надгробни, от които може да бъде пресметната възрастта на която е бил сключен бракът (ср. Harkness 1896). Що се отнася до историите, науката предлага силно свидетелство, че римските жени се омъжвали млади, много често преди да са достигнали пубертета. Възможно е да изчислим, че много от известните римлянки се омъжвали на крехка възраст: Октавия и Агрипина били омъжени, съответно, на 11 и 12 години, жената на Квинтилиан му родила син на 13, Тацит се оженил за 13 годишно момиче и т.н. Но обобщавайки писмените сведения за всички тези римлянки-аристократки, Хопкинс (1965) открива само един случай, в който древните писатели споменават възрастта на невястата и неговият автор бил християнин аскет! Очевидно древните биографи не смятали, че си заслужава да споменават факта, че невястата е все още дете. Отвъд това мълчание обаче гръцкият философ Плутарх казва, че „римляните дават дъщерите си в брак когато те са на 12 години или дори по-млади“ (цитирано от Hopkins 1965a: 314). Дио Касий, друг гръцки историк, се съгласява с това: „Момичетата се смятат… за достигнали възраст за женитба на 12 години.“ (The Roman Histvry, 1987 ed.)

Римският закон определял минималната възраст, на която едно момиче можело да сключи брак на 12 години. Но законът не постановявал наказания ако това не било спазено и законовите коментари от това време включват съвети като: „Момиче, което се е омъжило преди да навърши 12 години ще бъде законна съпруга когато навърши тази възраст.“ Друг казва, че когато момиче се омъжи преди да е навършило 12 години, от законови съображения то трябва да се счита за сгодено докато навърши необходимата възраст. Хопкинс заключава:

„Не можем да знаем дали тези юристи представят прогресивни, обичайни или консервативни виждания по този въпрос. Това, което знаем е, че в оцелелите фрагменти, съдържащи техните мнения няма укор или цензура срещу браковете преди 12 години както и че законът не постановява наказание за това.“ (1965a: 314)

Количествените данни са изградени върху няколко изследвания на римските надписи, обединени от Хопкинс (1965a), от които може да се изчисли възрастта за встъпване в брак. Хопкинс също така е в състояние да раздели тези римски жени въз основа на религията. Резултатите са представени в Таблица 1.

Религия и възраст за сключване на брак на римлянките

Езичници % Християни %
Под 13 20 7
13-15 24 13
15-17 19 32
18 и повече 37 48

Значимост < .0001

Бележка: Изчислено от Хопкинс 1965а

Вероятността езичниците да се омъжат преди да навършват 13 години била три пъти по-голяма отколкото християнките (10% се омъжвали преди да навършат 11 години). Почти половината (44%) от езичниците се омъжвали преди да навършат 14, сравнено с 20% от християнките. За разлика от това почти половината (48%) от жените християнки не се омъжвали преди 18 годишна възраст сравнено с 1/3 от езичничките (37%).

Тези различия са твърде значими статистически. Но те са от още по-голямо социално значение когато открием, че не само голяма част от момичетата-езчинички се омъжвали преди да достигнат пубертета за мъже много по-възрастни от тях, но и че тези бракове обикновено били консумирани веднага.

Когато френският историк Дъри (1955) за първи път оповестява своите открития, че римските бракове с невести-деца обикновено били консумирани преди момичето да достигне пубертета той признава, че това е противно на дълбоко приеманите идеи за класическия свят. Но има изобилни литературни доказателства, че консумирането на тези бракове било смятано за даденост. Хопкинс (1965a) отбелязва, че римският закон не се занимавал с бракове и тяхната консумация, а единствено с въпроса за изневярата. Няколко римски лекари говорят, че би било разумно консумирането на брака да се отложи, но не наблягат на въпроса. (Hopkins 1965a) .

За съжаление, литературните източници ни предлагат малко информация за това как възприемали тези практики момичетата, които не били достигнали пубертета. Плутарх смятал това за жесток обичай и говори за „омразата и страха на момичетата, насилвани противно на природата“. Аз смятам, че дори при липса на по-добри доказателства и дори приемайки наличието на значителни културни разлики, изглежда вероятно много римски момичета да са отговаряли на твърдението на Плутарх. По този начин тук момичетата-християнки също имали значително предимство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.