История на църквата 3-8

Глава 8

от Евсевий кесарийски

Знаменията, които предшествали войната

1. Вземайки следователно думите на този автор, прочетете какво е написано в шестата книга от неговата История. Думите му са следните[1]: „Така, по това време, нещастните хора били победени от самозванците и лъжепророците[2], но те не внимавали нито размисляли над виденията и знаците, които предсказвали идващото запустение. Обратно, сякаш ударени от гръм и сякаш нямали нито очи нито разум, те пренебрегвали Божиите изявления.

2. Веднъж звезда наподобяваща по своята форма меч застанала над града и комета, която останала за цяла година. Отново преди бунта и преди безредието което довело до войната, когато хората се били събрали за празника на безквасния хляб[3], в осмия месец, Хентикс, в деветия час на нощта толкова ярка светлина заблестяла над олтара и храма, че се виждало като в ясен ден. Това продължило за половин час. На неумелите това изглеждало като добър знак, но било изтълкувано от светите книжници като предвестник на нещата, които скоро щели да се случат.

3. По време на същия празник една крава водена от първосвещеника, за да бъде принесена, родила теле сред храма.

4. И източната порта на вътрешния храм, която била бронзова и много масивна и която вечер двадесет мъже трудно затваряли, и почивала на железни греди, и чийто пръти били заровени дълбоко в земята била видяна в шестия час през нощта да се отваря сама.

5. Не много дни след празника, на 22 ден от месец Артемизиум, било видяно едно наистина удивително видение, което заслужавало доверие. Чудото може да изглежда измислено ако не беше разказано от тези, които го видели и ако не бяха страданията, които последвали като заслужено следствие от тези знамения. Понеже преди залез слънце колесници и въоръжени мъже били видени в цялата околност във въздуха вървящи през облаците и обкръжаващи градовете.

6. И на празникът, който се нарича Петдесетница, когато свещниците влезли в храма през нощта, както бил техният обичай, за да извършат службата, те казали, че отначало доловили движение и шум, а след това гласове от голямо множество казващо: „Нека да си отидем оттук.”

7. Но следващото е още по-ужасно. Понеже един Исус, син на Ананий, обикновен гражданин, четири години преди войната, когато градът бил особено благоденствуващ, дошъл на празника, при който било обичай всички да правят шатри в храма за Божия слава и изведнъж започнал да вика: „Глас от изток, глас от запад, глас от четирите ветрища, глас срещу Ерусалим и храма, глас срещу младоженците и невестите, глас срещу целият народ.” Ден и нощ той обхождал улиците и викал.

8. Но някои от по-видните граждани, измъчвани от злокобния вик, хванали човека и го били с много камшици. Но без да изрече дори една дума в своя защита или да каже нещо конкретно на присъстващите, той продължил да вика същите думи както преди.

9. Управниците, мислейки, което наистина било така, че човекът е движен от висша сила, го завели пред римския управител[4]. Тогава, макар да бил бит докато се показали костите му, той нито се молел нито пролял сълза, но променяйки гласа си в най-жалния възможен тон, отговарял на всеки удар с думите: „Горко, горко на Ерусалим.”

10. Същият историк записва друг факт дори по-удивителен от този. Той казва[5], че сред техните свещени писания било намерено пророчество казващо, че по времето на един конкретен човек тяхната страна ще владее света. Самият той разбирал това като отнасящо се до Веспасиан.

11. Но Веспасиан не управлявал целия свят, а единствено тази част, която била подчинена на римляните. Това по-удачно би могло да се отнесе към Христос, за когото било казано от Отца: „Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание” (Псалм 2:8). По същото време гласът на неговите свети апостоли „излязъл по целия свят и думите им до краищата на вселената” (Псалм 19:4).

[1] Йосиф, B. J. кн. VI. гл. 5, §3.

[2] В предишния параграф Йосиф казва, че много лъжепророци били събрани от тираните, за да одлъжат хората. Тук той говори за тях.

[3] Т.е. Пасха

[4] Т.е. Албин, който управлявал от 61 или 62 до 64.

[5] Йосиф, B. J. VI. 5.4, ср. пак там, III. 8. 9.

Реклама