Молитва и пророкуване в събранието – 3


index

от Гордън Фий

Значението на 1 Коринтяни 11:10

1 Коринтяни 11:10 е най-озадачаващото изречение в целия пасаж. Това е така поради три причини: (1) това, което се казва не е това което бихме очаквали на основата на 1 Кор. 11:7, (2) неочакваната употреба на думата „власт“ във връзка с главата на жената е както изненадваща, така и на пръв поглед несвързана с това, което е казано преди това и (3) втората предложена причина „заради ангелите“ е забулена в неяснота.

1. Това изречение е изненадващо отчасти поради това, което всъщност то казва, но отчасти и поради начина, по който то започва: „Поради тази причина / Затова“. Ако свързващата фраза в този случай може да сочи както назад, така и напред, тогава това напред изглежда очаква израза „заради ангелите“ т.е. „Затова, заради ангелите“.

Но връзката назад изглежда е по-вероятното първоначално намерение. Ако е така, тогава макар да е възможно Павел да приема концепцията на 1 Кор. 11:8–9, най-вероятно той възнамерява да извлече един извод от края на 1 Кор. 11:7: „но жената е слава на мъжа“. Това все пак е което ст. 8–9 имат за цел да защитят. Но именно тази реалност прави съдържанието на 1 Кор. 11:10 толкова озадачаващо, тъй като няма нито една дума в това, което следва, която да е в някаква явна връзка с казаното до този момент.

2. Най-озадачаващият момент в целия пасаж е употребата от Павел на думата exousia (власт/право да действа) точно на мястото, където 1 Кор. 11:7 ни кара да очакваме „трябва да си покрива главата“. Поради тази причина, църквата исторически е приемала, а мнозина продължават да твърдят и днес, че това, което Павел пише, трябва на пракрика да се разбира като това, което бихме очаквали. Но тази историческа позиция е пълна с трудности, рязко изразени преди един век от Робъртсън и Палмър:

„Трудността се състои в това да разберем защо Павел се изразява по един толкова необикновен начин. Това че „властта“ (exousia) е поставена като „белег за власт“ не представлява трудност. Но защо св. Павел казва „власт“ когато има предвид „подчинение“?“[1]

Именно! Но проблемът е много по-съществен от това, че просто се „казва едно нещо докато се има предвид друго“.

Първо, единственият начин, по който някой може да достигне до това виждане е посредством един конкретен прочит на контекста. Ако се натъкнем на това изречение в свободен разговор, никой не би помислил, че то може да бъде разбирано в подобен „пасивен“ смисъл. Конструкцията може да бъде разбирана по единствения възможен начин, по който тя се среща в езика: подлогът има власт над сказуемото в твърдението. Това не означава, че в контекст не е възможно да се срещне пасивен смисъл, но по друг начин той е на практика непознат.

Второ, тук нямаме една дума, която да замества друга. Понеже се изисква едно пасивно отношение между подлога (жената) и сказуемото (exousia), човек трябва да направи два скока, за да достигне до предполагаемото значение (както ясно разбират Палмър и Робъртсън). Т.е. думата exousia би замествала самото покриване („покривало“ – както е при някои ранни версии и английски преводи), което на свой ред да означава „белег на“ авторитета, който мъжа се предполага, че има над нея (както е в NRSV, NEB). Но този двоен скок не е лесно да се направи от един пряк прочит на текста.

Трето, думата exousia вече се е появявала няколко пъти в 1 Коринтяни, най-вече в непосредствено предшестващия аргумент, където е използвана в стриктно отрицателен смисъл. Тя се появява най-напред в 1 Кор. 8:9 (изненадващо, но абсолютно праволинейно) където Павел предупреждава, че тези, които действат на основата на „тази своя exousia“ поставят камък за препъване пред другите. След това думата е използвана отново в обстойната защита на „апостолските“ права на Павел за материална подкрепа от страна на коринтяните (9:1–23), където контекстът показва, че те отхвърлят неговото апостолство, именно понеже той не използва тази полагаща му се exousia (виж 2 Кор. 12:13)! В своя защита той казва (виж 1 Кор. 9:1–23), че той наистина притежава exousia, но доброволно не се възползва от нея (1 Кор. 9:12–19) заради благовестието („така че по всякакъв начин да спася неколцина“ – 1 Кор. 9:22). Неговото последно твърдение е, че самите коринтяни трябва да постъпват по подобен начин. Именно тази глупава/арогантна употреба на тяхната exousia е причината за неговите предупреждения в 1 Кор. 10:1–13. Вземайки в предвид този непосредствен контекст на нашия пасаж, изглежда вероятно това да е начина, по който да трябва да разбираме настоящото изречение в контекст: че жените наистина притежават exousia, но проблемът отново е начинът, по който те я използват.

3. Не по-малко озадачаващият израз „заради ангелите“ е бил кост за всички тълкуватели и са предлагани множество възможности[2]. Можем да направим обосновано твърдение като започнем с доказателствата от самото 1 Коринтяни, където, освен в този пасаж, ангелите се споменават поне още 3 пъти (1 Кор. 4:9; 6:2–3; 13:1). Имаме добри основания да вярваме, че коринтяните са разбирали „говоренето на езици“ като говорене на ангелски езици (1 Кор. 13:1) и по този начин като доказателство за превъзхождаща духовност[3]. Ако това е така, то по-ранните две споменавания на думата имат смисъл на опит от страна на Павел да помогне на коринтяните да придобият перспектива върху проблема: той сочи ангелите като свидетели за своята апостолска слабост (1 Кор. 4:9) и твърди, че самите коринтяни ще участват в есхатологичния съд на ангелите (1 Кор. 6:2–3). В съгласие с всичко това, „заради ангелите“ в този пасаж може да отразява собственото позитивно виждане на коринтяните за това да бъдат подобни на ангелите.

Според този сценарий, нашето изречение може да се окаже още едно място в писмото, където Павел представя тяхното собствено виждане, в този случай – на някои коринтски жени[4]. Както на други места, Павел е съгласен принципно с тях, но след това квалифицира нещата така, че неговото съгласие се оказва единствено принципно. Ако това е така и в този случай, тогава Павел за момент признава правотата на перспективата на коринтските жени: че поради своят „ангелски“ статус те имат правото да слагат или да не слагат каквото искат на собствените си глави.

Но това също така означава, че думата „обаче“, която непосредствено следва, е много важна. Първо, Павел не отстъпва от това, което е казал в 1 Кор. 11:8–9 на основата на историята в Битие, която изяснява как жената е слава на мъжа. Но той също така и не позволява то да бъде разбирано в смисъл на подчиненост. Първата двойка реалности не е преобърната „в Господа“, но и не трябва да се разбира погрешно. В същото време, ако 1 Кор. 11:10 е неговото (привидно) съгласие с аргументите, че жените могат да премахнат обичайното покривало, тогава 1 Кор. 11:11–12 също функционира като отговор на тази позиция. „В Господа“ не означава exousia да бъдем като ангелите сега, когато различията между мъжете и жените все още съществуват. То означава, че в настоящата епоха нито мъжа, нито жената могат да съществуват един без друг и половите различия са включени във „всичко е от Господа“.

Едно възможно обяснение

Това ни води до едно последно предположение, свързано с това какво се е случвало в църковните събирания в Коринт и защо някои жени са изоставили културните норми и вероятно са твърдели, че имат правото да направят това. Най-често срещаният отговор на този въпрос, който или е изказван, или е предполаган, е, че това е било едно действие на непокорство от страна на някои съпруги към техните съпрузи. Проблемът с този отговор, разбира се, е, че нищо друго в 1 Коринтяни не го подкрепя. Но събирайки всички свидетелства в писмото, включително това, което Павел казва тук, човек може да възстанови една доста последователна гледна точка, която присъства в по-голямата част от писмото.

Започвайки от края (1 Кор. 12–14), ние откриваме една общност, която поставя значително ударение върху „говоренето на езици“ и Павловото споменаване за говорене на „ангелски езици“ (1 Кор. 13:1) вероятно е пряко свързано с това[5]. Говоренето на ангелси езици давало на тези новоповярвали хора, по-голямата част от които не идвали от коринтския елит (1 Кор. 1:26–18), ново усещане за статус. Заедно с това идвало и едно чувство, че те са започнали да се движат в „духовното“, което наподобявало съществуването на самите ангели. Освен това, едно такова виждане може би можело да се припише на самия Павел, тъй като ако не друго, то е вярно, че той има едно изцяло есхатологично виждане за съществуването в Христос – че най-важните моменти от бъдещето (възкресението и изливането на Духа) вече са се случили, макар че пълното им реализирани все още предстои.

Ако това разбиране за „духовността“ е преобладавало в Коринт и особено ако някои жени са били дълбоко навлезли в него, човек може да разбере няколко други неща в същото послание, включително като цяло отрицателното отношение на църквата към апостола (1 Кор. 1:10–12; 4:1–12; 9:1–19). Неговата телесна слабост, съчетана с факта, че не използва своята exousia по отношение на тяхната подкрепа[6], служели като доказателство за коринтяните, че Павел не притежава истинска exousia – правото да избира собственото си поведение. Но още по-важно, едно такова виждане лесно може да обясни реалността някои жени (явно) да отхвърлят брачното ложе (1 Кор. 7:1–7) – тъй като те вече са ангели – и дори да твърдят, че могат да се разведат ако е необходимо (1 Кор. 7:10–16). То също така обяснява тяхното (вероятно) обезкуражаване на някои „девици“, които вече са обещани за брак да пристъпят към женитба (1 Кор. 7:25–38) и прибягването на някои мъже в резултат на това към услугите на проститутки (1 Кор. 6:12–20). Това също така отчасти обяснява отричането на бъдещо телесно съществуване на част от тях (1 Кор. 15:12,35) и много вероятно лежи зад тяхната очарованост от „мъдростта“ (1 Кор. 1–4) и „знанието“ (1 Кор. 8–10). Тези виждания били като цяло споделяни както от мъже, така и от жени в общността, но намирали особен израз в поведението на жените в 1 Кор. 7 и 11:2–16.

Ако това е разумно обяснение за поведението на жените в тези пасажи, тогава това, което лежи зад него не е толкова действие на съзнателно отхвърляне на един външен белег, който отличава мъжете от жените[7]. Т.е. проблемът в Коринт много вероятно е било едно подмолно движение към андрогенност, при което различията между мъжете и жените не са от значение „заради ангелите“. Те вече са изпитвали някаква форма на ангелски живот, при която нито се женят нито се се омъжват (Лука 20:35–36)[8].

За Павел това било  не само отричане на благовестието, но и отичане на дименсията „не още“ на нашето настоящо есхтологично съществуване. Преди всичко, то значително утежнявало настоящите отношения между мъжете и жените. Павел започва своя отговор с един метафоричен призив към „главата“ на всеки понеже проблемът явно лежи в главата. В една култура, където огромното мнозинство жени били зависими от мъжете за живота в света, една жена, която засрамва главата си като премахва културните белези, засрамва по същия начин и своята метафорична глава, този, от когото жената е изцяло зависима и пред когото тя е отговорна в гръко-римското семейство (което също така служи като израз за домашната църква, която се събира в този дом).

Макар нищо от това да не е сигурно, то предлага едно виждане за 1 Коринтяни 1:1–16, което може да придаде смисъл на всички негови части и в същото време да пасва добре на по-широката перспектива на писмото. Следователно, намерението на Павел не е да постави жените на тяхното място, а да запази една културна традиция, която по своят ефект би запазила половите различия дори когато „в Господа“ никой не е независим от другия.


[1] Archibald Robertson and Alfred Plummer, A Critical and Exegetical Commentary on the First Epistle of St Paul to the Corinthians, 2nd ed., ICC (Edinburgh:T &T Clark, 1914), p. 232.

[2] Например, че ангелите са били разбирани като пазители (или „надзорници“, или „помощници“) в коринствкото поклонение и биха били засегнати от неподобаващото поведение, или че ангелите биха пожелали непокритите жени. Виж Fee, First Epistle, pp. 521–22; Thiselton, First Epistle, pp. 839–41.

[3] Виж дискусията в Fee, First Epistle, pp. 630–31. 11.

[4] Както би било вярно и в 1 Кор. 7:1 (ср. 6:12–13 за перспективата на някои мъже и 8:1, 4, 8 за перспективата на някои, които „имат знание“).

[5] виж Fee, First Epistle, pp. 630–31. 11

[6] Това е толкова очевиден източник на проблемите помежду им, че Павел се връща към него много саркатично в 2 Коринтяни 11:7–9 и 12:13.

[7] Това поне би обяснило единствения момент на енергичност в целия спор, 1 Коринтяни 11:5–6, където Павел твърди, че ако те премахнат външните белези на полови различия, тогава могат също така и да носят косата си по начин, характерен за мъжете. За доказателства за това значение на тези глаголи виж Fee, First Epistle, p. 511 n. 81.

[8] Значението на израза в евангелието на Лука в този перикоп най-вероятно приема своята писмена форма от традицията за Исус както и от Павловите църкви, за които тяхната обща традиция на думите на Господната трапеза  (1 Кор. 11:24–25/Лука 22:19–20) служи като ясно доказателство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.