История на църквата 3-6


Глава 6

от Евсевий Кесарийски

Гладът, който ги споходил

index

1. Вземайки отново в ръце петата книга от Историята на Йосиф нека да продължим да описваме трагичните събития, които се случили по това време[1].

2. „За богатите,” казва той, „било също толкова опасно да останат. Понеже под предлог, че са отишли в пустинята те били погубвани заради богатството си. Лудостта на размирниците се увеличавала заедно с глада и тези две беди нараствали все повече от ден на ден.

3. Никъде не можело да се види храна, но влизайки насила в къщите мъжете ги претърсвали основно и където намирали нещо за ядене те измъчвали собствениците по причина, че са отрекли, че притежават нещо. Но ако не откриели нищо, те ги измъчвали като казвали, че са скрили храната умело.

4. Доказателството, че не са скрили храна се намирало в телата на самите окаяници. Тези от тях, които все още се намирали в добро състояние те предполагали, че имат храна, докато тези, които вече били измършавели те подминавали, понеже изглеждало абсурдно да убиват хора, които били на прага на смъртта поради липса на храна.

5. Наистина мнозина продавали притежаванията си за една мярка жито ако принадлежали към богатите или овес ако били по-бедни. След това, затваряйки се в най-вътрешните части на къщите си, някои ядели зърната без да са ги сготвили по причина на големия си глад, а други ги печали според както ги принуждавали необходимостта и страха.

6. Никъде не слагали маси, но, сграбчвайки все още неприготвената храна от огъня, те я разкъсвали на парчета. Окаяна била храната и тъжна гледка било да се видят по-силните да пазят изобилието си докато по-слабите се окайвали.

7. Наистина от всички злини глада бил най-голямата и той не унищожавал нищо толкова успешно колкото срама. Понеже това, което при други обстоятелства заслужава уважение по време на глад бива презирано. Така жените изтръгвали храната от самите уста на своите съпрузи и децата от бащите си и, което било най-ужасно от всичко, майки от своите новородени. И докато най-скъпите за тях хора гладували в ръцете им те не се срамували да вземат от тях и последната троха, която поддържала живота.

8. Но дори когато се хранели по този начин те не се насищали. Навсякъде се появявали бунтовници, за да им отнемат дори тази храна. Понеже навсякъде където видели заключена къща те считали това за знак, че хората в нея за намерили храна. И веднага, разбивайки вратите, те се хвърляли и сграбчвали това, което хората ядели измъквайки ги почти от самите им гърла.

9. Старците, които не давали храната си били бити и ако жена я скриела в шепата си те я дърпали за косата заради това. Нямало съжаление нито за белите коси нито за невръстния, но откъсвайки бебетата от храната, която държали те ги хвърляли на земята. А към тези, които очаквали тяхното влизане и поглъщали това, което трябвало да бъде откраднато те били още по-жестоки сякаш последните ги били онеправдали по някакъв начин.

10. Те измисляли всякакви ужасяващи начини за мъчение, за да открият храна натърквайки интимните части на окаяниците с горчиви треви и пробождали седалищата им с остри пръчки. Мъжете понасяли неща ужасни дори да бъдат слушани с цел да бъдат принудени да признаят, че притежават самун хляб или да кажат къде са скрили шепа овес. Но самите мъчители не гладували.

11. Тяхното поведение наистина може да не изглежда толкова варварско ако били подтикнати към това от необходимост. Но те правели това, за да изразят своята лудост и за да се запасят с необходимото за идните дни.

12 И когато някой пропълзявал извън града през нощта и достигал до предните постове на римляните, за да набере диви билки и трева те излизали, за да го посрещнат. И когато смятал, че вече почти е избягал от неприятелите те хващали това, което е донесъл със себе си и дори ако, както често се случвало, човекът ги умолявал, и призовавайки най-ужасното Божие име, предлагал да им даде част от това, което придобил с риск за живота си, те не му връщали нищо. Наистина, щастие било ако ограбеният не бивал също така и убит.”

13. Към това описание Йосиф, след като разказва други неща, прибавя следното[2]: „Възможността да се напусне града приключила, цялата надежда на евреите за сигурност изчезнала. Гладът се усилвал и поглъщал хората по къщи и семейства. Стаите били пълни с мъртви жени и деца, а улиците на града с трупове на старци.

14. Децата и младежите нападнати от глада се скитали по пазара подобно на сенки и падали където ги поваляла смъртната агония. Болните не били достатъчно силни, за да огребат собствените си близки и тези, които имали силата се колебаели поради множеството мъртъвци и несигурността на собствената им съдба. Наистина мнозина загинали докато погребвали други и мнозина лягали в гробовете още преди смъртта да дойде върху тях.

15. Нямало нито плач нито скръб за тези беди, а гладът потискал естествените чувства. Тези, които умирали бавно гледали със сухи очи хората отишли в своята почивка преди тях. Дълбока тишина и смъртна нощ обкръжили града.

16. Но крадците били по-ужасни от тези нещастия. Понеже те влизали в къщите, които сега били просто гробници, ограбвали мъртвите, сваляли дрехите от телата им и си отивали смеейки се. Те опитвали остротата на мечовете си върху телата на мъртвите и някои, които лежали, но все още не били мъртви, те пробождали, за да изпитат остротата им. А тези, които се молели да използват десницата си и своите мечове върху тях те презрително оставяли да бъдат довършени от глада. Всеки от тях умрял с очи вперени в храма и те оставили бунтовниците живи.

17. Отначало те заповядвали мъртъвците да бъдат погребвани от царската съкровищница понеже не можели да понасят вонята. Но след това, когато не били в състояние да направят това, те хвърляли телата от стената в рововете.

18. Когато Тит пристигнал и видял рововете пълни с мъртъвци и гъста кръв стичаща се от гниещите тела той въздъхнал гласно и вдигайки ръцете си, призовал Бога за свидетел, че не той е направил това.”

19. След като говори за някои други неща Йосиф продължава със следното[3]: „Не се колебая да кажа това, което ме заставят чувствата. Мисля, че ако римляните се забавили още известно време да дойдат срещу тези виновни окаяници градът би бил погълнат от една пропаст, залят с кръв или ударен с такива мълнии, които погубили Содом. Понеже той родил едно поколение, което били по-безбожни от понеслите подобно наказание. Тяхната лудост довела целия народ до погинел.”

20. И в шестата книга той пише следното[4]: „Множеството на загиналите от глад в града било неизброимо, а нещастията им неописуеми. Понеже ако дори само сянката на храна се появяла в някоя къща започвала война и най-близки приятели се биели един с друг и изтръгвали един от друг най-окаяните трошици поддържащи живота.

21. Те не вярвали, че дори умиращите са без храна, но разбойниците ги претърсвали докато последните издъхвали, за да не би някой да се преструва, че умира докато крие храна в пазвата си. С уста зейнали от глад те се препъвали и люшкали наоколо подобно на бесни кучета, блъскали вратите като пияни и в своята слабост връхлитали в една и съща къща два или три пъти в един и същи час.

22. Необходимостта ги заставяла да ядат всичко, което можели да намерят и те събирали и поглъщали неща, които не подхождали дори за най-мръсните и неразумни зверове. Накрая те не са въздържали дори от своите пояси и обуща и смъквали покривалата на щитовете си и ги ядели. Някои използвали за храна дори стръкове старо сено, а други събирали стърнищата и продавали най-малкото количество за четири антични драхми[5].

23. Но защо да говоря за безсрамието, което било показвано по време на глада към неодушевените предмети? Понеже аз ще разкажа един факт, който не е записван нито от гърци нито от варвари, ужасен за разказване, невероятен за слушане. И наистина аз с радост бих пропуснал това бедствие, за да не изглежда на потомството, че разказвам измислени истории, ако нямах множество свидетели за него от собственото си време. Освен това бих направил лоша услуга на страната си ако пропусна разказа за страданието, което те претърпели.

24. Имало една жена на име Мария, която живеела оттатък Йордан, чийто баща бил Елеазер от село Батезор (което означава дом на исопа). Тя била почитана заради рода и богатството си и побегнала, заедно с останалото множество в Ерусалим където била затворена заедно с тях по време на обсадата.

25. Тираните ограбили останалото й богатство, което тя била донесла със себе си в града от Перея. Останалите й притежания и храната, която можела да се намери пазачите идвали и отнемали ежедневно. Това много ядосало жената и с многобройните си упреци и проклятия тя ядосала грабливите злодеи.

26. Но никой дали поради гняв или поради съжаление не я убил. Тя ставала все по-слаба понеже не намирала храна за ядене. Търсенето вече било станало трудно навсякъде и гладът пронизвал нейните вътрешности и кости, а възмущението било по-голямо дори от глада. Затова вземайки глада и необходимостта за свои съветници тя извършила нещо твърде неестествено.

27. Хващайки детето си, едно момче, което се хранело от гърдите й, тя казала: „О, нещастно дете, във война, в гад, в размирици, за какво да те пазя? Роби на римляните ще бъдем ако ни оставят живи. Но дори робството е за предпочитане пред глада, а бунтовниците са по-жестоки и от двете неща. Ела, бъди моя храна, фурия за тези бунтовници[6] и знак за света понеже само това остава, за да се изпълнят нещастията на евреите.

28. Казвайки това тя убила сина си. И след като го опекла изяла половината, а останалата част покрила и запазила. Скоро бунтовниците се появили и, помирисвайки нечестивата миризма, заплашили да я убият веднага ако не им покаже какво е приготвила. Тя отговорила, че е запазила най-хубавия дял за тях и след това открила останките на детето.

29. Те веднага били завладени от ужас и удивление и стояли на местата си без да могат да помръднат. Но тя им казала: Това е синът ми и делото е мое. Яжте, понеже аз също ядох. Не бъдете по-милостиви от една жена нито по-състрадателни от една майка. Но ако сте твърде богобоязливи и се дърпате от моята жертва аз вече ядох от нея, нека останалото също да остане при мен.

30. При тези думи мъжете си тръгнали треперещи и уплашени и все пак трудно оставили храната на майката. Веднага целия град се изпълнил с ужасяващи престъпления и виждайки с очите си ужасните дела всички треперели сякаш сами са ги извършили.

30. Тези, които страдали от глад сега копнеели за смъртта и блажени били тези, които починали преди да видят тези нещастия.”

31. Такава била наградата, която евреите получили за своето нечестие и безбожие срещу Божият Христос.

[1] Йосиф, B. J. Bk. V. гл. 10, §§2 и 3.

[2] Пак там гл. 12, §§3 и 4.

[3] Гл. 13, §6.

[4] Пак там. кн. VI. Гл. 3, §§3 and 4.

[5] Точната стойност на монетите не е ясна.

[6] Изразът може да е свързан с идеята, че душата на измъчваните и убитите стават фирияиза виновниците за смъртта им.

2 thoughts on “История на църквата 3-6

  1. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. Лука 19:41‭-‬44;

  2. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
    Лука 23:28‭-‬31;

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.