История на църквата 3-5


Глава 5

от Евсевий Кесарийски

Последната обсада на евреите след Христос

index

1. След като Нерон царувал в продължение на 13 години,[1] а Галба и Ото управлявали една година и шест месеца[2], Веспасиан, който се прославил в похода си срещу евреите, бил провъзгласен за владетел на Юдея и приел титлата император от армиите, които се намирали там[3]. Затова той веднага тръгнал към Рим като поверил воденето на войната срещу евреите на своя син Тит[4].

2. Понеже евреите, след възнесението на нашия Спасител, в добавка към останалите си престъпления срещу него, намисли колкото били възможни заговори срещу апостолите. Първо Стефан бил убит с камъни от тях (Виж Деяния 7), след това Яков, завидеевия син и брат на Йоан, били обезглавени (Деяния 12:2) и накрая Яков, първият който приел епископското място в Ерусалим след възнесението на нашия Спасител, умрял по вече описания начин. Но останалите апостоли, срещу които непрестанно заговорничели, за да ги погубят, и които били изгонени извън Юдея, отишли при народите и проповядвали благовестието, разчитайки за сила от Христос, който им казал: „Идете и направете ученици от всичките народи в Моето име” (Матей 28:19).

3. Хората от Ерусалимската църква били заставени от откровение изговорено от доверени човеци преди войната да напуснат града и да живеят на определено място в Перея, наречено Пела[5]. И когато тези, които вярвали в Христос отишли там от Ерусалим тогава, сякаш царския град на евреите и цялата юдейска земя останали напълно лишени от свети човеци, Божият съд накрая паднал върху тези, които извършили такива големи злини срещу Христос и неговите апостоли и напълно унищожил това поколение от нечестиви хора.

4. Броят на бедите, които отвсякъде се стоварили върху народа по това време, силата на които обитателите на Юдея изпитали особено, хилядите мъже както, жени и деца, които загинали от меч, от глад и от други неизброими форми на смърт – всички тези неща, както и множеството обсади, които били проведени срещу Юдейските градове и крайното страдание понесено от тези, които побегнали в самият Ерусалим, като в град на съвършената сигурност и накрая цялостното развитие на войната както и конкретните детайли и как накрая мерзостта на запустението прогласена от пророците (Данаил 9:27) стояла в самия Божий храм, толкова почитан в древните дни, храмът, който сега очаквал своето пълно и цялостно разрушение чрез огън – всички тези неща този, който желае може да намери точно описани в историята написана от Йосиф[6].

5. Необходимо е да кажем, че този писател записва, че множеството на събралите се в Ерусалим по времето на Пасхата наброявало 3 милиона души, които били затворени в Ерусалим „като в затвор,” да използваме собствените му думи.

6. Понеже било право точно в дните, в което те нанесли страдания на Спасителя и на Благодетеля на всички, Божият Христос, в същите тези дни, затворени „като в затвор,” те да посрещнат погибелта от ръцете на Божията справедливост.

7. Но пропускайки конкретните нещастия, които те понесли от нападенията срещу тях с меч и по други начини аз смятам за необходимо да спомена единствено нещастията, които причинил глада, така че тези, които четат това да могат по някакъв начин да познаят, че Бог не забавил Своето въздаяние върху тези заради нечестията им спрямо Божият Христос.

[1] Нерон бил император от 16 Октомври 54 до 9 Юни 68 сл. Хр.

[2] Цифрите на Евсевий не са съвсем точни. Той пропуска Вителий като в същото време удължава царуването на Галба и Ото така че да покрие периода от 18 месеца вместо 9 (Галба царувал от 9 Юни 68 до 15 Януари 58, а Ото от 15 Януари 69 до 20 Април 69.). Целия период на царуването на Ото, Галба и Вителий е приблизително 18 месеца.

[3] Веспасиан бил провъзгласен за император от префекта на Египет в Александрия на 1 Юли 69 по времето когато Вителий бил провъзгласен за император в Италия. Неговият избор веднага бил потвърден от армиите в Юдея и след това от всички източни легиони. Вителий бил победен от генералите на Веспасиан и посечен в Италия на 20 Декември 69 сл. Хр. докато самият Веспасиан бил в Александрия. Последният веднага бил признат от Сената и пристигнал в Италия през лятото на 70 г.

[4] Тит продължил войната срещу евреите след заминаването на баща си и довел докрай обсадата на Ерусалим на 8 Септември 70 г.

[5] Пела бил град разположен отвъд Йордан в териториите на Ирод Агрипа II. Населението било основно езическо. Виж Плиний V. 18, и Йосиф, B. J. III. 3. 3, и I. 4. 8. Епифаний (De pond. et mens. 15) също описва това бягство на християните в Пела.

[6] Йосиф, B. J. кн. V. и VI.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.