Честни молитви


ЧЕСТНИ МОЛИТВИ[1]

от Раодтосин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църка

Варна, 4.09.2016

аудио ТУК

Християните са хора, които често говорят за молитва. Ние имаме много сентенции за нея[2].

– Неизвестен автор казва: „Християнинът паднал на колене вижда по-далеч от езичникът изправен на пръсти.

– Кори тен Бум пита: „Какво е молитвата ти: Твоят волан или резервата ти гума?”

– Франциск от Асизи казва: „Ние трябва да се стремим не толкова да се молим колкото самите ние да се превърнем в молитва.”

Ние знаем, че молитвата е важна. Но има голяма разлика между това да кажем, че молитвата е важна и да се молим на практика. Трябва да ви призная, че често ми е трудно да се моля и понякога молитвеният ми живот страда. Подозирам, че това се случва и с някои от вас. Когато се опита да се моли човек много бързо разбира, че молитвата често изисква усилия.

Нещо повече – молитвата не само, че е трудна, но може да носи със себе си изкушения. На някой това може да му звучи странно – нали ние се молим точно, за да се справим с изкушенията. Така е, и все пак….

В проповедта на планината има една много интересна част посветена на молитвата, която често е пренебрегвана.

Матей 6:5-6 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.  А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

Исус не казва тези думи единствено за фарисеите от Своето време. Те са много актуални и днес. Няма нищо лошо човек да води събранието в обща молитва. И не само, че няма нищо лошо, но е много добре ако човек отделя повече време за молитва. Но ако молитвата престане да бъде разговор с Бога и започнем да я използваме като средство да покажем на другите колко свети и посветени християни сме има голям проблем. Това вече не е молитва, а начин за себеизтъкване. Ние вече не говорим на Бога, а се стремим да бъдем видени и чути от другите хора. Трябва да ви кажа, че това се случва. И когато се случи Бог казва: Вие вече сте получили своята награда. Няма какво да очаквате от Мен.

В следващите стихове Исус предупреждава и за една друга опасност.

Матей 6:7-8 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

Молитвата е молба. Тя не може да бъде използвана, за да извие ръцете на Бога, да Го принуди да направи нещо или да Го манипулира. Ако някой си мисли, че просто количеството време, в което някой се моли задължава Бога да му отговори или по някакъв начин прави молитвата по-ефективна трябва отново да прочете тези думи – Исус казва, че това е езическо, а не християнско мислене.

И така – не е лесно да се молим, а когато се молим ни дебнат духовни опасности – или да превърнем молитвата в нещо, което тя не или да гледаме на нея по погрешен начин.

И въпреки това християните не могат да не се молят. Древните вярващи са казвали, че „Правилото на вярата е правилото на молитвата,” което означавало, че смятат християнския живот невъзможен без молитва.

Какво да правим тогава? Аз съм сигурен, че няма едно просто правило, което да е валидно за всички. Ние сме различни хора и всеки от нас трябва да открие какво му помага да се моли. Но аз искам да споделя с вас нещо, което понякога помага на мен.

През последните няколко години аз откривам, че една книга от Библията особено ме учи да се моля. Това е книгата Псалми.

Мисля, че за първи път си дадох сметка за това преди около 10 години. Пътуването до Америка – когато слязох от самолета осъзнах, че се намирам на чужд континент, на който нямам нито един роднина, нито един приятел, нито един човек, който го е грижа за мен и на когото мога да разчитам. Бяхме само аз и Бог. И тогава, без изобщо да мисля за това аз си дадох сметка, че се моля с Псалм 23. Много от вас може би го знаят наизуст:

Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда. Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.         

Това беше денят, в който този текст стана моя лична молитва.

Псалмите са една много интересна книга. Това е сборник от песни, които древните евреи използвали в своето поклонение. Всеки псалм е едно поетично произведение и някои са много красиви и въздействащи. Както всяка поезия те използват литературни изразни средства, които едновременно изразяват и провокират силни чувства. Това ги прави много силно въздействащи и за читателя е лесно да се идентифицира с техния автор. Нещо повече – по-голямата част от нашата поезия е движена от рима – последователност от думи, които имат близък брой срички и подобно звучене. Това прави превода на поезията от един език на друг много труден. Колкото и да е добър преводача винаги се губи нещо от красотата на оригиналния език. Но древната еврейска поезия и псалмите не използват рима. Те използват други изразни средства и това позволява да бъдат превеждани без да губят силата на своето звучене и внушение.

Но има и нещо повече. Псалмите не са просто поезия – те са записани молитви. И това съчетание между поезия и молитва помага на читателя да намери своето място в текста, да усети, че авторът изразява това, което самият той чувства в момента. Когато това стане ние можем да се молим с псалмите сякаш те са наши молитви и чрез тях да намери помощ за нашия молитвен живот.

В псалмите има някои много конкретни неща, които ме учат как да се моля.

  1. Да бъда честен за чувствата, които изпитвам.

През годините забелязах в себе си нещо интересно. Когато се моля аз искам да се моля добре. И за да направя това понякога аз казвам това, което смятам, че Бог иска да чуе от мен, за да се представя в най-добрата светлина като християнин. Когато съм ядосан на някой човек и чувствата ми към него не са добри аз се моля: „Господи, благослови го.” Когато в живота ми се случва нещо, което ме плаши аз се моля: „Господи, разчитам на Теб и не ме е страх от нищо.”

Няма нищо лошо да се молим по този начин. Ние наистина трябва да се научим да се молим за враговете си и да се учим да разчитаме на Бога в трудните ситуации.

Но понякога когато се моля по този начин аз не съм докрай честен към Бога. Аз премълчавам чувствата, които смятам, че не е добре да имам като християнин и се преструвам, че ги няма. Правя това защото смятам, че Бог няма да одобри моите лоши чувства към някой човек или страха, който изпитвам въпреки вярата си в Бога. На теория знам, че това е глупаво защото Бог вижда в сърцето ми и знае какво има там. Но на практика понякога аз се страхувам да извадя някои неща наяве, да ги облека с думи и да ги кажа на Бога.

Не зная дали това се случва и на вас, но аз съм го открил в себе си.

Псалмите обаче ме учат, че аз мога да съм напълно честен към Бога за това, което чувствам. Хората, които са писали псалмите не се колебаят да кажат ясно на Бога неща, които могат да ужасят някои съвременни християни.

Чуйте например:

Псалм 59: Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Постави ме на високо от ония, които се повдигат против мене.  Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци. Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях. Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж. Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи;

И сега слушайте:

 Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват. Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече, Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града; Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта ненаситени.

Никога не съм чувал християнин да се моли с такава молитва. Представяте ли си какво би станало ако на молитвеното ни събрание в сряда вечер някой се моли по подобен начин? Или ако пастира поведе църквата от амвона в подобна молитва?

Ние трябва да помним, че псалмите са поезия и съвсем целенасочено подсилват понякога до крайност изразяваните чувства, за да постигнат определен ефект. Но въпреки това тук има нещо, което можем да научим.

Псалм 59 има конкретен повод за своето написване. Давид пише тази песен след като цар Саул праща хора в къщата му, за да го убият когато се прибере. Това е момента, в който Давид от национален герой се превръща в преследван беглец и изгнаник заради завистта на управляващия цар.

Давид се чувства на дъното. Той е предаден, той е подтиснат, той знае, че с него са постъпили напълно несправедливо заради завист и его и той чувства в себе си желание за разплата. И Давид идва при Бога и Му казва всичко това в прав текст, без да крие нищо. Господи, това е, което в момента чувствам.

Псалмът не казва, че тези чувства са правилни или добри. Не означава дори, че този, който ги изразява ще действа според тези чувства. Той просто ни показва, че Давид чувства това и го занася пред Бога. Години по-късно когато има възможност да убие цар Саул (който отново го преследва) Давид категорично отказва: „Той е Господният помазаник и аз няма да вдигна ръка срещу него.”

Но точно сега това е, което Давид чувства.

Има една цяла група псалми наречени „псалми-проклятия,” с които християните обикновено не знаят какво да правят. Най-известният от тях е 137 – заради известаната песен на Бони М по негов текст.

При реките на Вавилон, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; На върбите всред него Окачихме арфите си. Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни. Как да пеем песента Господна В чужда земя? Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си! Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

В 587 г. пр. Хр. южното еврейско царство Юдея е завладяно от Вавилон, който по това време е световна суперсила. Столицата Ерусалим е разрушена, храмът е изгорен до основи, а голяма част от населението е откарано в плен в чужда страна. За всеки евреин това е време на ужас и отчаяние.

Сега чуйте стихове 8-9.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Това може да звучи ужасяващо за нас, но това е, което тези хора чувстват в момента. И те не се колебаят да сложат своите чувства пред Бога и да ги изплачат пред Него.

Жан Калвин нарича псалмите „анатомия на душата….Няма нито една изпитвана от нас емоция, която да не е отразена в псалмите като в огледало. Или по-точно, Светия Дух оживява тук всичките скърби, съжаления, съмнения, надежди, грижи, объркване, накратко, всички тревожни емоции, с които човешкия ум се сблъсква[3].”

Самите Псалми ни съветват да изказваме ясно чувствата си пред Бога

Псалм 62:8 казва: Изливайте сърцата си пред Бога; Той е наше прибежище.

Отново Калвин, коментира тези думи: „Във време на криза за нас е твърде лесно да пазим чувствата си затворени в нас. Това само увеличава бремето ни и огорчава умът ни против Бога.”

Обратно, когато Му кажем какво чувстваме – страх, объркване, гняв – ние можем да намерим изцеление. Някои от тези чувства може би трябва да се променят с Божията помощ, но първата крачка към това е да сме чести, че те са в нас, а не да се преструваме, че ги няма.

Това е първото нещо за молитвата, на което ме учат Псалмите.

  1. Да задаваме въпросите, които ни вълнуват.

Когато вървим през живота в нас се пораждат не само различни чувства, пораждат се и различни въпроси, на които ние нямаме отговор.

Чуйте началото на Псалм 73:

Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите. Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци. атова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха. Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават. Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво, Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята. Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях. И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния? Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство! Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си, Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран. Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти; И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

Това не е изказано като въпрос, но представлява един голям въпрос – Защо толкова често злите хора са добре, а добрите страдат? Защо Бог го допуска? Ние самите живеем в едно време, което наричаме преход или на икономически език „начално натрупване на капитала.” И ние всички знаем, че това начално натрупване често не е нито честно нито милостиво, а хората, които го натрупват често не са нито най-способните нито най-достойните. И аз съм сигурен, че всички си задаваме въпроса: Защо?

Псалмите са пълни с такива въпроси и те ни учат да отправяме тези въпроси към Бога честно и без да се колебаем.

Псалм 10:1 Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?

Пс. 42:9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

Пс. 43:2 Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?

Пс. 44:24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

Псалм 88:14 Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

Има християни, които се чувстват неудобно, че въобще задават такива въпроси и ги приемат като признак на неверие. Но истината е, че ние имаме такива въпроси. И когато отворим псалмите те ни учат, че ние можем да отидем с тях при Бога без да се притесняваме, че Той ще ни укори или ще се разсърди.

Но ние не трябва да спираме дотук.

Знаете ли, специалистите разделят псалмите на няколко различни групи. Една от групите, която заема половината от всички псалми се нарича псалми на оплакване или ако използвам една по-стара дума псалми-жалейки. Хора, които са сполетени от трудност или от някаква лична трагедия се обръщат към Бога и говорят с Него за това. Тези псалми имат характерна структура, която се повтаря отново и отново в почти всеки от тях. Ще прочета Псалм 13, за да я видите по-ясно:

Ст. 1-2 До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене? До кога ще имам борба в душата си, Болки в сърцето си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

Първата част са точно тези въпроси, за които говорим. Хората идват при Бога и честно поставят проблема, пред който са изправени и въпросите, които той поражда.

Ст.3-4 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт; Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

Тази втора част е молба за помощ.

И след това идва една трета част, която е много интересна.

Ст. 5-6 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти. Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

Човекът, който идва с въпросите си пред Бога все още не е получил отговор. Но въпреки това той изразява една увереност, че Бог ще направи това, което е необходимо и дори предварително Му благодари.

Има християни, които сякаш смятат, че вярващите хора трябва да знаят защо всяко нещо се случва в живота им. Но истината е, че ние не винаги знаем. Истината е, че понякога ние имаме истински, сериозни, болезнени въпроси. Истината е, че понякога ние не получаваме отговор за тях дори когато ги занесем пред Бога. Псалмите ни учат ние не само да питаме искрено, без да се притесняваме, но и да се учим да живеем с доверие, а не само с разбиране. Нашата надежда като християни не е, че знаем повече от другите или че имаме отговор на всеки въпрос за живота си – нашата надежда е в един силен Бог, Който ни обича, грижи се за нас и знае какво прави дори когато не можем да разберем всичко.

Псалмите ни учат да задаваме въпроси на Бога. Но крайната цел на тези въпроси не винаги е отговори. Крайната цел е доверие. Това е начинът, по който псалмите ни учат да се молим.

Едно последно нещо, което искам да кажа за псалмите.

  1. Псалмите ме учат да бъда честен за греховете си.

Понякога съм чувал хора, които се  молят по следния начин: „Господи, ако съм направил нещо, което не Ти е угодно, прости ми.” Може да има случаи, в които това да е удачна молитва. В други обаче не е така. Понякога ние всички правим неща, които не са добри, неща, които християните наричат „грях.” В тези случаи ние трябва да имаме смелостта и честността да отидем при Бога и да бъдем много конкретни. „Господи, направих това и това. Съжалявам. Прости ми.”

Псалмите ни учат да правим точно това. Те ни показват, че ние не трябва да се крием зад общи фрази, нито да претендираме за някаква праведност, която всъщност нямаме.

Псалм 51 е един много интересен пример:

Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене. На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш. Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене, Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух. Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе. Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда. Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала. Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни. Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

Причината за написване на псалма е връзката на цар Давид с чужда жена. Когато тя забременява от него той режисира убийството на нейния съпруг, за да може да се ожени за нея.

В края на краищата Бог конфронтира Давид и той се покайва, след което пише този текст. Това не е запазена лична поезия – той е написан като песен, която да се използва в публичното хваление. И всеки, който я е чувал е знаел много добре за какво се пее в нея.

Псалмите ни учат да бъдем честни за греховете си пред Бога. Но те също така ни учат, че понякога (не винаги, но понякога) се налага да бъдем честни и пред другите – да кажем съжалявам и да признаем това, което сме направили. Първото не е лесно, а второто ни се отдава още по-трудно. Но псалмите ни учат, че това е единствения начин за възстановяване – и пред Бога и пред хората, с които живеем.

Заключение

Псалмите ни учат да бъдем честни пред Бога – честни в своите чувства, честни в своите въпроси, честни в своите грехове. И това е едно от най-важните неща за молитвата. Хората, които са писали псалмите са разбирали това. Ние като християни би трябвало да го разбираме още по-добре понеже в Исус Христос ние можем да видим много по-ясно от тях какъв е Бог. От любов към нас Христос се въплъщава и застава до нас в нашите страдания, Той отива на кръста за нашето спасение и след това възкръсва и показва, че има силата да ни помогне във всичко. Той може и Той желае. Той е Емануил, което значи Бог с нас. И в псалмите ние сме приканени да отидем при Този Бог, Който ни обича повече от Собствения Си живот и да се обърнем към Него с доверие, без страх, че ще бъдем отхвърлени – така както дете говори със Своя баща.

Когато човек направи това той открива, че цялостното му разбиране за молитвата е напълно променено. Ние вече не гледаме на молитвата като на автомат за кафе – пускаш стотинка и получаваш чашка или казваш молитва и получаваш разрешение на проблема си – ние започваме истински и искрено да общуваме с Бога. Тогава молитвата не само променя нещата около нас (макар че тя ще прави това), тя започва да променя и самите нас.

Майка Тереза казва: „Молитвата не е искане. Молитвата означава да оставим себе си в Божиите ръце на Негово разположение и да слушаме гласът Му в дълбините на сърцето си.“

Накрая живот на такава молитва може да бъде едно истинско свидетелство. Молейки се по този начин ние сочим към един Бог, Който обича, Който го е грижа и Който се интересува не просто от религиозни техники и ритуали, а от самите хора, с които общува. Ние сочим към един Бог, Който няма да отхвърли никой, който искрено се обърне към Него без значение какъв е и какво е направил. Ние сочим към Бог, Който не просто добродушно приема, а Бог, Който дава надежда и нов живот на истинска човечност. Всеки път когато се молим по този начин ние казваме заедно с псалмиста: „Вкусете и вижте, че Господ е благ.” Това е Исус Христос, Когото ние откриваме когато се молим с псалмите. Това е благата вест, която християните са приканени да споделят с всички останали.

[1] Много от идеите са адаптирани от Billings, Todd J. Rejoicing in Lament: Wrestling with Incurable Cancer and Life in Christ. Brazos Press, 2015.

[2] Цитатите са почерпани от https://www.goodreads.com/quotes/tag/prayer?page=1

[3] John Calvin, Preface to the Psalms, in CTS

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.