Молитва и пророкуване в събранието – 1


1 Коринтяни 11:2–16

Гордън Фий

index

Тълкуването на 1 Кор. 11:2–16 дълго време е било една от фокусните точки в изучаването на Павловото писмо[1]. Причината за това са най-вече няколко ключови асекта на пасажа, които са забулени с мистерия, включително конкретната природа на социокултурния проблем, който разглежда Павел. Какво е било това, което коринтските жени (предполагаме, че) са правили и което е предизвикало този отговор? Как отговорът на Павел работи като аргумент и особено значението на няколко важни термина[2]? В същото време, аргументацията като цяло е особено нехарактерна за Павел, както по отношение на неговото обикновено по-свободно отношение спрямо представения проблем, така и на неговия аргумент, основаващ се най-вече на културния срам, вместо на личността и делото на Христос. Накрая, основното твърдение в ст. 5, че жените трябва да се молят и да пророкуват в общото събрание, се намира в рязък контраст с изискването за пълна тишина „в църквата“ в 1 Кор. 14:34–35[3].

Все пак, независимо от всички тези неясноти, отчасти признавани от почти всеки, който е писал върху текста, човек може да намери хора, които имат смелостта да твърдят, че този пасаж учи, „че жените трябва да се молят и пророкуват по начин, който прави ясно, че те се подчиняват на водачеството на мъжете“[4]. В светлината на това, което Павел действително казва или не казва, това е твърдение, изказано с много по-голяма увереност отколкото сериозната егзегетика на текста позволява.

Ограниченията на обема не ми позволяват да се занимая с всички изброени по-горе въпроси. За настоящите ни цели аз ще се обърна към 5 въпроса: (1) природата на проблема, който изисква отговор, (2) цялостната структура на павловия аргумент, (3) значението на израза „молят и пророкуват“, (4) значението на метафоричната употреба на „глава“ в 1 Коринтяни 11:3 и (5) значението на 1 Кор. 11:10 в аргумента на 1 Кор. 11:7–12.

Определяне на коринтския проблем

В 1 Коринтяни Павел отговаря както на проблемите, които са му донесени (1 Кор. 1:11 ср. 5:1), така и на писмото, което коринятните са изпратили до него (7:1). С формулата „сега, относно това, за което ми писахте“ в 1 Кор. 7:1, той отговаря на една серия от въпроси от тяхното писмо. Тази формула се повтаря отново в 1 Кор. 7:25 и след това в началото на обширния аргумент от 1 Кор. 8:1–11:1[5]. Тъй като писмото се занимава с въпроса за „поклонението“ – в случая с езическото поклонение – изглежда, че след това Павел преминава към 3 свързани с поклонението въпроса в самата вярваща общност. Последният от тях (1 Кор. 12–14) отново съдържа формулата „а относно това“ и, следователно, най-вероятно се намира в тяхното собствено писмо. Но източникът на двата проблема в 1 Кор. 11 е много по-несигурен. Те са свързани заедно със съзнателно контрастиращи въведения в 1 Кор. 11:2 и 17, първото похвално, а второто укорително. Поне вторият проблем със сигурност му е бил споделен[6]. Той вероятно се намира в настоящия си контекст – между въпросите от тяхното писмо вместо в 1 Кор. 1–6 – поради свързаната тема за „въпросите за поклонението“ в 1 Кор. 8–14.

Така мястото на нашия пасаж в писмото може лесно да бъде обяснено. Той също е свързан с въпрос относно поклонението. В същото време това не е проблем с толкова сериозни последствия, че потенциално да заплаши самото съществуване на общността както в случая с богатите насилващи бедните по време на Господната трапеза (виж 1 Кор. 11:20–2). Най-вероятно настоящият въпрос (1 Кор. 11:2–16) също е бил доложен на Павел. И макар че той го определя като достатъчно важен, за да говори за него, неговите повтарящи се, най-вече културни призиви[7] ясно показват, че макар коринтските вярващи да не са достатъчно похвалени по отношение на покриването на главата, те все пак не са така укорени както в 1 Кор. 1:10–4:21, 5:1–13, 6:1–11, 6:12–20 и 8:1–10:22 и както ще бъдат в 1 Кор. 11:17–34 и 14:36–38. По този начин пасажът служи като полезно, контрастиращо въведение към основния проблем, към който Павел се обръща по-нататък в текста.

Но какъв точно е проблемът в текста? Тук мненията са разделени по поне 4 въпроса: Дали както мъжете, така и жените са въвлечени в поведението, което Павел се стреми да коригира[8]? Какво точно са правили жените, дали те са пренебрегвали едно (предполагаемо) външно покривало за главата или просто са носели косата си по неприемлив начин[9]? Дали покривалото трябва да бъде носено винаги или единствено когато се молят и пророкуват? Това не изисква ясно деление, но поне се включва в последното. И дали мъжете и жените, за които се говори са (единствено) съпрузи и съпруги или всички жени по отношение на всички мъже? (Обикновено се предполага, че Павел има предвид отношенията между съпрузи и съпруги поради 1 Кор. 11:3–4, но, всъщност, всичко, което е казано може да се отнесе общо до всички жени по отношение на всички мъже.)

Във всеки случай, макар че голяма част от дискусията е забулена в несигурност относно детайлите, определянето на конкретната природа на представения проблем не изглежда да е от решаващо значение за разбиране на аргументите на Павел като цяло нито пък това засяга в голяма степен нечие виждане за свързаните въпроси – освен в една ключова точка, която ще разгледаме накрая: Защо те са правили това, което са правили, така че Павел да адресира проблема с термините на отношения между мъже и жени?

Отговорът на Павел: обзор

Мястото да започнем една дискусия, свързана с детайлите е да придобием някакво разбиране за това как работи аргументът на Павел и как отделните му части са свързани една с друга. Така, след като ги хвали в 1 Кор. 11:2, Павел се заема да коригира въпроса, свързан с удачното покриване на главите/външен вид, който макар да не е особено притеснителен за него, очевидно все пак притежава потенциал да създаде известен проблем в общността.

Сложността на аргумента започва с 1 Кор. 11:3 където Павел изпреварва това, което ще каже за техните глави използвайки „глава“ (гр. kephele) метафорично по отношение на три двойки взаимоотношения: „Христос“ и „всеки човек“, „мъж“ и „жена“ и „Христос“ и „Бог“. Макар да се води ожесточен спор относно значението на тази метафора, целта тук е да се покаже как това твърдение работи в самия аргумент. Защото следващото нещо, което Павел казва в 1 Кор. 11:4 взема първата двойка взаимоотношения в 1 Кор. 11:3: „Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава засрамва главата си.“ Това изглежда, че има връзка със засрамването поне на метафоричната „глава“ (Христос) в 1 Кор. 11:3[10].

След това, нещо подобно е казано и за жените, че те правят обратнто на мъжете („молят се и пророкуват гологлави“) и те засрамват главата си. Но в този случай Павел развива темата за срама. Една непокрита глава при пророкуване е равнозначна на това да е „бръсната“ и ако това е срамно – и логиката на текста ни подсказва, че това наистина е така[11], тогава нека тя да си покрива главата. Неочакваният обрат в аргумента е, че срамът сега е неин собствен[12] без да е спомената някаква връзка с мъжа. Резултатът е, че значението на ключовата фраза в 1 Кор. 11:5 („засрамва главата си“) сега изглежда е несигурно: дали „нейната глава“ е „мъжът“ от 1 Кор. 11:3–4 или нейната собствена глава? Най-вероятното решение лежи в една форма на двойно значение, т.е. засрамвайки своята собствена „глава“ по този начин тя засрамва и „своята глава“ = мъжа си.

Следващите две части на аргумент изглежда надграждат връзката мъж – жена. Първата (1 Кор. 11:7–12) са неясни. Тук имаме случай, при който структурата на аргумента и необходимостта от него са достатъчно ясни докато съдържанието и намерението на двете ключови изречения (1 Кор. 11:7,10) са пълни с неяснота. Павел започва с мъжа, отначало просто повтаряйки идеята от 1 Кор. 11:4: „Защото мъжът не трябва да си покрива главата“[13]. След това, то е уточнено от една конкретна фраза, която изглежда изисква причинен или обяснителен смисъл: „понеже той е образ и слава на Бога“. Но тук се натъкваме на по-нататъшни трудности.

Това че Павел се позовава на Битие 1–2 трудно може да бъде оспорено, особено в светлината на двойното обяснение, дадено в 1 Кор. 11:8–9: че жената е „от мъжа“ и е „създадена за него“. Но понеже Павел се обръща към творческия разказ в Битие, той прави две неща. Първо, той изоставя взаимоотношението, изразено в 1 Кор. 11:3, заради това описано в Битие 1–2 (т.е. между „мъжа“ и „Бога“ вместо „мъжа“ и „Христос“), казвайки по този начин, че връзката, изразена в 1 Кор. 11:3 верятно не контролира целия пасаж. В същото време той препотвърждава природата на връзката между „мъжа“ и „жената“, казвайки, че тя е негова „слава“[14]. Неговата идея изглежда е, че жената, която е била създадена за „слава“ на мъжа, се държи по начин, който причинява „срам“. С този обрат в аргумента, метафоричната употреба на „глава“ сега напълно изчезва – поне що се отнася до действителната употреба.

Истинското объркване идва с 1 Кор. 11:10. „Затова“, с което започва новото изречение, вероятно[15] взема това, което е казано за връзката мъж – жена в 1 Кор. 11:7–9. Но след това ние не получаваме това, което очакваме, имайки предвид начина, по който аргументът е бил развиван до този момент, нито това, което е по някакъв начин ясно. Това, което очакваме в светлината на аргумента от 1 Кор. 11:4–5 и което кореспондира напълно с 1 Кор. 11:7 е „Затова жената трябва да си покрива главата“. Но това, което ние получаваме е най-неясният израз в целия пасаж: „Тя трябва да има на главата си белег на власт заради ангелите“. Това изречение на свой ред е последвано от противопоставянето: „Обаче[16] както“ въвежда две изречения, имащи за цел поне да модифицират в обратна посока изразите, свързани с отношения и основани на сътворението, в 1 Кор. 11:8–9, докато в същото време модифицират 1 Кор. 11:10 по същия начин.

Така както жената е създадена заради мъжа (1 Кор. 11:9), сега „в Господа“ никой не може да съществува без другия (1 Кор. 11:11) и като жената първоначално идва от мъжа (1 Кор. 11:8), след това мъжът се ражда „чрез жената“, така че „всичко е от Бога“ (1 Кор. 11:12).

Последната секция (1 Кор. 11:13–15) се позовава единствено на това, което е „прилично“ и „на самото естество“. В една друга много сложна двойка изречения Павел твърди, че самият факт, че „естеството“[17] е дало на мъжа къса коса, а на жената дълга коса, показва нуждата да се придържат към традиционното покривало[18]. И тогава всичко е обвито в 1 Кор. 11:16 с последния призив: „Но ако някой мисли да се препира за това“, трябва да признае, че „ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви“. По този начин Павел се позовава на това, което е вярно както за неговите собствени църкви, така и за всички църкви.

В края на краищата е ясно, че Пвел желае жените да пазят традициите (каквито и да са те) и прави това най-вече по причини  на „срам“ и „чест“ в една култура, където това е имало огромна социологическа стойност[19]. Той е готов да основе този аргумент и върху някои основни въпроси, свързани с отношенията между мъжете и жените, които се връщат до самото сътворение, но той е в еднаква степен готов да квалифицира последното като се обръща към това какво означава и за двамата да бъдат „в Господа“ и към факта, че след сътворението „редът на творението“ е преобърнат. Но това все още ни оставя с някои нерешени въпроси, за които ще говорим в останала част от това есе.

Интересно е да отбележим, че метафоричната употреба на „глава“ в 1 Кор. 11:3 просто изчезва от аргумента след 11:5. И докато аргументът за отношенията между мъжа и жената продължава през 1 Кор. 11:7–12, той не се намира в края нито пък е изведен като някакъв вид заключение.


[1] Това отчасти е илюстрирано чрез значителните тълкувателни трудности, които се откриват в 3 значими скорошни английски коментара:  Gordon D. Fee, The First Epistle to the Corinthians, NICNT (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1987); R. F. Collins, First Corinthians, SP (Collegeville, Minn.: Liturgical Press, 1999); Anthony C. Thiselton, The First Epistle to the Corinthians, NIGTC (Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 2000).

[2] Включително: (1) значението на глава, което изглежда гравитира между буквална физическа глава на тялото и (не съвсем ясната) метафорична употреба използвана в 1 Кор. 11:3; (2) фразата в 1 Кор. 11:4–5 преведена „покривало“, която буквално означава „спуска главата“;  (3) думата „открита“ в 1 Кор. 11:5 и 13; (4) изразът „власт над главата си“ в 1 Кор. 11:10; (5) пропозиционната фраза „заради ангелите“ в 1 Кор. 11:10; (6) предлогът anti в 1 Кор 11:15, който обикновено означава „вместо“; и (7) клаузата „ние нямаме такъв обичай“ в 1 Кор. 11:16.

[3] Това, разбира се, е проблем единствено за тези, които смятат 1 Кор. 14:34–35 за автентичен текст. За един аргумент срещу неговата автентичност, с отговор от страна на хората, които възразяват срещу подобно виждане така както то е представено в коментар виж Gordon D. Fee, God’s Empowering Presence: The Holy Spirit in the Letters of Paul (Peabody, Mass.: Hendrickson, 1994), pp. 272–81.

[4] Thomas R. Schreiner, “Head Coverings, Prophecies and the Trinity: I Corinthians 11:2–16”, in RBMW p. 138.

[5] В някои от тези случаи той вероятно цитира тяхното писмо (1 Кор. 7:1; 8:1,4); виж Fee, First Epistle, 275–77, 362.

[6] Това е показано както от ясното „чух“ в ст. 18, така и от конфронтационната природа на целия пасаж.

[7] Макар да има богословски и библейски моменти изразени в ст. 3 и 7–8, всичко останало е основано на „срам“ (ст. 5–6), това, което е „прилично“ (ст. 13), „естество“ (ст. 14) и „обичай“ (ст. 16), за нито едно от които неща не се казва, че носи „срам“ на Христос!

[8] Понякога се твърди (най-скоро от Колинс и Тишелтън), че проблемът е в поведението и на двете групи. Докато пасажът със сигурност говори и за двете във връзка с отношенията в общността, тройната структура на аргумента (1 Кор. 11:3–6, 7–12, 13–15) прави проблема с двойното поведение твърде невероятен. В първите от двата случая Павел започва с мъжете, но интересът му е насочен основно към жените (забележи особено „затова“ относно жените в 1 Кор. 11:10), докато в последната секция той започва и работи основно с жените (мъжът е споменат, 1 Кор. 1:14, просто като контраст на жената в 1 Кор. 11:15).

[9] Виж полезното обобщение на дискусията в Thiselton, First Epistle, pp. 823–26, 828–33. Макар повечето учени да продължават да вярват, че това включва някакъв вид външно покривало за жените, мнението за това е без всякакво значение за нашите настоящи цели.

[10] Тези, кото виждат проблема както свързан с поведението както на мъжете така и на жените, също така твърдят, че „глава“ в този случай се отнася преди всичко до собствената глава (виж напр. Thiselton, First Epistle, pp. 827–28); но това изглежда пренебрегва изцяло ст. 3.

[11] Макар човек да не може да бъде сигурен защо това трябва да е така, съществуват някои доказателства за използването на глагола по отношение на една жена, която желае да изглежда „мъжкарана“. Виж Fee, First Epistle, p. 511 n. 81. Едно по-старо виждане, което не намира подкрепа в литературата твърди, че „бръснатите“ жени са проститутки.

[12] Гръцкият текст показва това съвсем ясно.

[13] Това са две изречения (1 Кор. 11:4,7), които са накарали някои да виждат проблема като свързан колкото с жените, толкова и с мъжете. Но на практика нещата не са равнопоставени. Павел не развива тези изречения нито пък се връща към тях по-нататък. Всъщност, на това място (1 Кор. 11:7) той завършва като казва нещо, свързано с отношения на жените към мъжете и именно това е развито по-нататък в пасажа.

[14] Преди всичко, старозаветнят разказ е ясен относно това, че мъжът и жената заедно са създадени по Божия образ, което е причината Павел да добавя израз, който не се среща в Битие, че мъжът, който наистина е създаден по Божия образ, е в същото време и „слава на Бога“, израз, който Павел взема във 2 Кор. 4:4–6 като отнасящ се до Христос в неговото човечество като едновременно „образ“ и „слава“ на Бога.

[15] „Вероятно“ понеже това дедуктивното съчетание (dia touto) сочи в павловите писма или напред, или назад, или в много случаи, както и най-вероятно в този случай, едновременно и в двете посоки.

[16] Гръцката дума означава „обозначение на нещо, което е добавено контрастиращо за да предаде дадена идея“, marker (BDAG). Изглежда твърде вероятно това да има двойна функция: да ограничи степента на „власт на главата“, която жената притежава (ако това наистина е значението на този стих – виж по-долу) и да квалифицира остро 1 Кор. 11:8–9, така че те да не бъдат разбирани като подчиненост както мнозина са склони да ги четат.

[17] Което означава, както TNIV ясно предава, „самото естество“. Преди всичко „естество“ в случая на мъжа идва чрез един неестествен акт на подстригване.

[18] Това е прекалено лесен отговор на един прекалено сложен въпрос, предлагащ заключение лишено от аргументация, но решението на този егзегетичен проблем не е решаващо за целта на тази статия и е истинска къртичина за хората от всяка страна на социологическия въпрос (за по-пълна аргументация виж Fee, First Epistle, pp. 526-29).

[19] Виж напр. David A. de-Silva, Honor, Patronage, Kinship and Purity: Unlocking New Testament Culture (Downers Grove, Ill.: Inter Varsity Press, 2000), pp. 23–93 и литературата, цитирана в неговите бележки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.