Евангелска контрареволюция – 4


от Ръшел Муур

index

Да споделим мисията

Исус ще съгради църквата Си с нас или без нас. Но ако искаме да сме Му верни ние трябва да споделяме Неговата мисия. Това не означава просто да говорим за изгубени хора, ние трябва да говорим на тях. И ние не им говорим като просветлени житейски наставници обещаващи едно по-добро бъдеще, а като разпънати грешници предлагащи им нов живот. Надеждата за християнството не е, че ще бъде виждано като заслужаващо по-голямо уважение или като по-влиятелно в секторите на американската сила. Надеждата за бъдещето са църкви пълни с хора, които никога не са смятали, че пасват на образа на „християнин.” Ние трябва да видим, че плътските белези, каквито и да са те, не означават нищо, а от значение е само новото творение (Гал. 6:15). Ние трябва да започнем да призоваваме не само тези, които изглеждат така както трябва да изглежда един християнин, а целия свят. Ако църквата е получила сила чрез благовестието тогава Тялото Христово ще носи татуировки.

Тази реалност трябва да разпъне нашият намусен, тъжен, бедняшки песимизъм. Нашата капризност е доказателство за пораженчество, доказателство за отпаднала вяра в обещанията на Самият Исус. На това ме научи възрастният богослов докато стоях пред него и чупех ръце над прагматизма и либеразиращите тенденции, които виждах в християнството около себе си и се чудех: „Има ли благовестието изобщо бъдеще в тази страна?” Той ме погледна все едно че съм луд. Разбира се, че евангелското християнство е имало и има бъдеще. Но евангелските християни, които ще ни отведат към него може все още да са езичници. Той беше прав. Християнството не е като политиците, които управляват по принципа на династически семейства. Бог изгражда Своята църква по различен начин.

Следващият Джонатан Едуардс може да е човекът който кара пред вас с лепенка на рибата на Дарвин на колата си. Следващия Чарлз Уесли сега може да е женомразец, пеещ грозни текстове хип-хоп изпълнител. Следващият Чарлз Спръджън сега може да ръководи клиника за аборти. Следващата майка Тереза сега може е пристрастена към наркотиците порно звезда. Следващият Августин от Хипо сега може да е сексуално невъздържан сектант, точно какъвто, помислете за това, е бил самият Августин от Хипо.

Но Божият Дух може да преобърне всичко това и изглежда, че изпитва удоволствие да го прави. Новорождението не просто променя животи, създавайки покаяние и вяра. То също така носи и новото водачество на църквата и изпълнява обещанието на Исус да надари църквата с всичко, от което тя се нуждае за нейния победен ход през времето и пространството (Ефесяни 4:8-16). Когато Филип водеше етиопския евнух към Христос Савел от Тарс все още беше един убиец. И това се случва отново и отново когато Бог издига водачи които изглежда, че идват от никъде, със сенчесто минало и несигурно бъдеще. Никой от нас не би бил днес тук без тях.

По-голямата част от църквата във всяко поколение идва чрез един процес на бавно, търпеливо ученичество на следващото поколение. Но, просто, за да ни предпази от това да мислим, че християнството е еволюционно и „естествено” Исус удивлява Своята църква с водачество, което изглежда идва, подобно на Големия взрив, от никъде. Когато сме изкушавани да се отчаем за състоянието на американското християнство трябва да си спомним, че Исус никога не е обещавал триумф на американската църква. Той е обещал църквата да триумфира. По-голямата част от църквата в небето и на земята не е американска. Може би надеждата на американската църква точно сега се намира в Нигерия, Лаос, Индонезия или Аржентина. Исус ще бъде цар и Неговата църква ще процъфтява. Той ще направи това по начини, които Сам избере, издигайки смирените и смирявайки издигнатите и като преобразява страхливци, крадци и убийци в крайъгълни камъни на Новия Град. Този атеист на кръстовището пред вас, точно този, който току що ви показа неприличен жест, може да бъде човекът, който ще евангелизира вашите внуци.

Нашето обществено свидетелство никога не трябва да се огъва когато се изправя пред несправедливостта, особено когато толкова много е поставено на карта: живота на неродените деца, свободата на съвестта, сигурността на семейството. Но ние трябва винаги да помним, че тези, с които сега спорим, включително понякога най-гласовитите от нашите противници, могат да се окажат наши бъдещи братя и сестри в Христос. Това не слага край на спора, но показва, че зад него стоят не само аргументи, а личности. И това разбиране означава, че ние се отваряме за разговори подобни на този с Никодим, които често се случват под прикритието на мрака, когато хората, които не са съгласни с нас са преследвани от вика на своята съвест или от страха от смъртта. Ние трябва да воюваме за културата, да, но никога не трябва да бъдем такива културни войни, които не могат да бъдат на първо място евангелисти. Това не е просто заради изгубените – това е също така и заради самите нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.